Някога за 40 кофи жито някой си селянин купил голяма

Някога за 40 кофи жито някой си селяндур купил огромна чудата говоряща кутия. Днес тази кутия, която в действителност е радиоприемник модел „ Христо Ботев 462 “, се намира в сервиза на врачанина Павлин Кошничарски . Той описа:
Произведен е 47-ма година. Продавано е за 40 кофи жито, които са се равнявали сред 100 и 150 лева днешни пари. Имам 10-15 радиоапарата, които съм ги реставрирал, всичките работят.

Радиото не е единствено предаватели, талази и приемници, то е и стратегия, културната част, споделя врачанският радиолюбител. Той признава, че не може без радио:

На 75 години съм. С радио се занимавам 60 години и това е в кръвта ми.

Радиото продължава да бъде феномен, счита Кошничарски.

Интересът се резервира заради това, че към този момент дава по-голяма опция за другарство със слушателите, които имат мобилни телефони, и бързо споделят по този метод. Интересът е непокътнат. Радиото има голямо преимущество пред всички останали, поради това, че можеш да го слушаш и да работиш. 

Радиолюбителят споделя, че първи радиоприемници са имали в кръчмите: Когато стартират новините, кръчмарят споделя " Запази тишина, стартират новините " - всички замлъкват и слушат новините. 

Кошничарски е кахтегоричен, че радиото няма да изчезне. 

Целия репортаж чуйте в звуковия файл.