Първите циркаджийки възмутили зрителите с голи кълки
Някога в София, нормално по Великден, на огромното, голо и неравно поле, съвсем незабавно след новата Централна гара, изниквали голям брой шатри и бараки. Циркът! Освен нормалните циркови номера се предложили и други любопитни спектакли и гледки като: паноптикум, явления, “говорящата глава или глава без тяло ”, менажерия, дамата, която гледа на карти или на фасул, цирк на бълхи, овцата с пет крайници, морското страшилище и впрочем атракции.
Не минавало без кебапчета, пуканки, захарен памук, стрелбища, бозаджии, певачки и пушек от огньовете, на които се пекат всякакви лакомства... Казано най-общо за всичко това,
циркът траел нормално десетина дни, а след
това на това място
пасели стада овце
Първата професионална акробатическа натрупа, която идва в София, е японска, годината е 1886-а. Не се задържа задълго, очевидно ползата не е огромен. Българинът към момента гледа на зрелищата като на нещо ненужно (харчат се пари!), рисково за бъдещето на подрастващите (току-виж са хукнали да стават и те циркаджии!) и не на последно място, след появяването и на дами на арената - срамно, развращаващо, непристойно.
Две години по-късно идва трупата на Анжело Пизи, която включва “разни трикове с питомен кон и други животни”.
Дълги години тази натрупа играе в така наречен цирк-театър “Анжело Пизи” - дървена колиба на ъгъла на “Мария Луиза” и “Цар Симеон”. Там в един и същи театър се редуват и сценки, и къси пиеси, и музикални осъществявания, и циркови номера.
Лазар Добрич на арената
Хумористичен коментар на този спектакъл ни е оставил в своите мемоари Георги Каназирски-Верин:
“Най-често... в дъсчения спектакъл Анжело Пизи играеха двама Ибиш Ага (комедиен персонаж, сходен на Хитър Петър - б.а.) - арменецът Белиян и гъркът Атанас Вая. По едно време в трупата на Вая се подвизаваше красивата българка Ирина, която пееше български и турски песни с доста прелестен глас. Тя привличаше огромен брой офицери, изключително от кавалерията. Освен турските фарсове с безконечния воин Ибиш, който се прави на абдал, а надлъгва всичките, и единствената турска оперетка “Леблебеджи Хорхор Ага”, Ибишовци играеха понякога Шекспировата “Отело” на турски език. От покруса това Шекспирово произведение се превръщаше в най-смешния фарс, изключително когато турският Отело се провикваше: “Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле иопса сени богаръм бойле, бойле, динини скитим!”. А тя му дава отговор: “Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш”. А когато Отело се самоубива и крещи “Иоли йорум ей джиджи кузум!”,
публиката
умираше от смях
На тия ибишовски представления участваха доста чужденци, а един от постоянните гости беше нашият национален стихотворец Иван Вазов”.
Тогава българите вероятно за първи път виждат и “циркаджийка”, това е дъщерята на Пизи, която танцува върху опъната тел.
В същия цирк вземат за помощник едно 14-годишно момче, Петър Панайотов. Готов е да прави всичко, единствено и единствено да бъде в цирка. А когато е свободен, се пробва да извърши някои от номерата на артистите. Млад, мощен, твърдоглав - нищо чудно, че притежателят на цирка го предизвиква и даже стартира да го посвещава в тайните на занаята. Дъщерята на Пизи също харесва българчето.
Отначало Петър Панайотов е включен в комична сценка. Скоро стартира да извършва и акробатична фигура дружно с връстника си Коста Шалганов. Публиката ги посреща със спонтанна наслада и ръкопляскания. А Пизи даже му дава по 50 стотинки за всеки номер, долу-горе колкото хляб самун, плюс една чорба...
Когато италианецът взема решение да напусне България заради материални усложнения (за последно дава спектакли през 1892-ра по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение), той предлага съдружничество на младия Панайотов. Май че го е харесал за шурей, само че способният младеж отхвърля и в никакъв случай по-късно не съжалява.
През пролетта на 1897 година Великденският панаир против Централната гара в София идва с нещо ново: откриването на първия български цирк. Името му е дълго: “Първа българска гимнастическа, акробатическа и комична натрупа “Българско знаме”. Между двете мачти на цирка в действителност се развява българският трикольор. В избрания час откъм града се стичат тълпи. По това време фамозният Лазар Добрич, който години по-късно ще има своя натрупа и собствен цирк, е 16-годишен. Той споделя, че упованието е за “нещо необикновено”. Ето че най-сетне гръмва маршова музика. Иззад алената завеса излизат един по един артистите. Облечени са в блестящи и разноцветни “премени” и се подреждат на високата външна сцена. Мъжете са в тънки гимнастически трика.
Но има и дами, полуразголени!
Пресата на другия ден се надпреварва да разказва външността и екипите им: “Облеклото на дамите артистки беше още по-интересно. Блузи от копринен плат, с необятно (но не дълбоко) деколте съвсем до края на раменете, без ръкави, със напълно голи ръце, с къси копринени панталонки, пристегнати с ластик над коленете, а надолу единствено едни чорапи покриват голите им крака”. В това изложение, сред редовете, се усеща възмутеният публичен морализатор, който не може да понесе гледката на голи женски колена. Всъщност такава е и реакцията на публиката: “Някои дами от публиката стеснително извръщаха погледи...”. Не е завладяване, такова е времето, и мъжете не са по-различни. Когато на сцената на тогавашната “Славянска беседа” гостувала трупата “Глоб Тротер” с френска пиеса и се налагало актьорът и артистката да легнат в едно легло, от залата се чул засегнат глас: Срам! Позор! Вие кощунствате!
Вие позорите храма на нашето изкуство!
Оказало се, че това е артистът Матей Икономов, който не можал да понесе тази “извратеност” на сцената. В залата бил градоначалникът Басмаджиев. И за негов хатър изхвърлили артиста - пазител на морала, благодарение на стражари. Но да се върнем към откриването на първия български цирк.
Пред впечатляващата редица от стройни тела излиза млад гимнастик, който общително оповестява на навалицата, че който желае да гледа представлението - да побърза да си купи билет от касите. Това е Петър Панайотов, тогавашното слугуващо момче при Пизи. Той в действителност е притежател и шеф на първия български цирк. Гръмва музика - маршът се извършва от духовия оркестър, формиран от неколцина лясковски роми. Артистите, махайки за привет, слизат от естрадата. Публиката се юрва към касите. За малко време всички места се разпродават. Оркестърът също се прибира вътре. След малко оттова дохвърчат звуците на “Шуми Марица”.
Трупата има голям триумф.
Петър Панайотов
основава и своя школа, първата у нас,
там израстват няколко генерации бъдещи циркови звезди.
Тепърва ще имаме световноизвестни трупи и циркови актьори, които ще обират аплодисменти и награди, занапред ще се появят цирк “Левски”, цирк “Европа”, цирк “Роял-Добрич”, цирк “Балкански”, цирк “Родина”... Но в нашия езиков фонд трайно ще остане изразът “Този (тази) прави едни циркове...”, което значи - държи се неуместно, демонстративно, на ниска цена, непристойно...
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
Не минавало без кебапчета, пуканки, захарен памук, стрелбища, бозаджии, певачки и пушек от огньовете, на които се пекат всякакви лакомства... Казано най-общо за всичко това,
циркът траел нормално десетина дни, а след
това на това място
пасели стада овце
Първата професионална акробатическа натрупа, която идва в София, е японска, годината е 1886-а. Не се задържа задълго, очевидно ползата не е огромен. Българинът към момента гледа на зрелищата като на нещо ненужно (харчат се пари!), рисково за бъдещето на подрастващите (току-виж са хукнали да стават и те циркаджии!) и не на последно място, след появяването и на дами на арената - срамно, развращаващо, непристойно.
Две години по-късно идва трупата на Анжело Пизи, която включва “разни трикове с питомен кон и други животни”.
Дълги години тази натрупа играе в така наречен цирк-театър “Анжело Пизи” - дървена колиба на ъгъла на “Мария Луиза” и “Цар Симеон”. Там в един и същи театър се редуват и сценки, и къси пиеси, и музикални осъществявания, и циркови номера.
Лазар Добрич на арената
Хумористичен коментар на този спектакъл ни е оставил в своите мемоари Георги Каназирски-Верин:
“Най-често... в дъсчения спектакъл Анжело Пизи играеха двама Ибиш Ага (комедиен персонаж, сходен на Хитър Петър - б.а.) - арменецът Белиян и гъркът Атанас Вая. По едно време в трупата на Вая се подвизаваше красивата българка Ирина, която пееше български и турски песни с доста прелестен глас. Тя привличаше огромен брой офицери, изключително от кавалерията. Освен турските фарсове с безконечния воин Ибиш, който се прави на абдал, а надлъгва всичките, и единствената турска оперетка “Леблебеджи Хорхор Ага”, Ибишовци играеха понякога Шекспировата “Отело” на турски език. От покруса това Шекспирово произведение се превръщаше в най-смешния фарс, изключително когато турският Отело се провикваше: “Дездемона, хей гьонлюм Дездемона, Бана хер шей сьойле иопса сени богаръм бойле, бойле, динини скитим!”. А тя му дава отговор: “Вай, Отело керата! Не пис бу миллет кабахат бенде йоктур, хей йолдаш”. А когато Отело се самоубива и крещи “Иоли йорум ей джиджи кузум!”,
публиката
умираше от смях
На тия ибишовски представления участваха доста чужденци, а един от постоянните гости беше нашият национален стихотворец Иван Вазов”.
Тогава българите вероятно за първи път виждат и “циркаджийка”, това е дъщерята на Пизи, която танцува върху опъната тел.
В същия цирк вземат за помощник едно 14-годишно момче, Петър Панайотов. Готов е да прави всичко, единствено и единствено да бъде в цирка. А когато е свободен, се пробва да извърши някои от номерата на артистите. Млад, мощен, твърдоглав - нищо чудно, че притежателят на цирка го предизвиква и даже стартира да го посвещава в тайните на занаята. Дъщерята на Пизи също харесва българчето.
Отначало Петър Панайотов е включен в комична сценка. Скоро стартира да извършва и акробатична фигура дружно с връстника си Коста Шалганов. Публиката ги посреща със спонтанна наслада и ръкопляскания. А Пизи даже му дава по 50 стотинки за всеки номер, долу-горе колкото хляб самун, плюс една чорба...
Когато италианецът взема решение да напусне България заради материални усложнения (за последно дава спектакли през 1892-ра по време на Първото българско земеделско-промишлено изложение), той предлага съдружничество на младия Панайотов. Май че го е харесал за шурей, само че способният младеж отхвърля и в никакъв случай по-късно не съжалява.
През пролетта на 1897 година Великденският панаир против Централната гара в София идва с нещо ново: откриването на първия български цирк. Името му е дълго: “Първа българска гимнастическа, акробатическа и комична натрупа “Българско знаме”. Между двете мачти на цирка в действителност се развява българският трикольор. В избрания час откъм града се стичат тълпи. По това време фамозният Лазар Добрич, който години по-късно ще има своя натрупа и собствен цирк, е 16-годишен. Той споделя, че упованието е за “нещо необикновено”. Ето че най-сетне гръмва маршова музика. Иззад алената завеса излизат един по един артистите. Облечени са в блестящи и разноцветни “премени” и се подреждат на високата външна сцена. Мъжете са в тънки гимнастически трика.
Но има и дами, полуразголени!
Пресата на другия ден се надпреварва да разказва външността и екипите им: “Облеклото на дамите артистки беше още по-интересно. Блузи от копринен плат, с необятно (но не дълбоко) деколте съвсем до края на раменете, без ръкави, със напълно голи ръце, с къси копринени панталонки, пристегнати с ластик над коленете, а надолу единствено едни чорапи покриват голите им крака”. В това изложение, сред редовете, се усеща възмутеният публичен морализатор, който не може да понесе гледката на голи женски колена. Всъщност такава е и реакцията на публиката: “Някои дами от публиката стеснително извръщаха погледи...”. Не е завладяване, такова е времето, и мъжете не са по-различни. Когато на сцената на тогавашната “Славянска беседа” гостувала трупата “Глоб Тротер” с френска пиеса и се налагало актьорът и артистката да легнат в едно легло, от залата се чул засегнат глас: Срам! Позор! Вие кощунствате!
Вие позорите храма на нашето изкуство!
Оказало се, че това е артистът Матей Икономов, който не можал да понесе тази “извратеност” на сцената. В залата бил градоначалникът Басмаджиев. И за негов хатър изхвърлили артиста - пазител на морала, благодарение на стражари. Но да се върнем към откриването на първия български цирк.
Пред впечатляващата редица от стройни тела излиза млад гимнастик, който общително оповестява на навалицата, че който желае да гледа представлението - да побърза да си купи билет от касите. Това е Петър Панайотов, тогавашното слугуващо момче при Пизи. Той в действителност е притежател и шеф на първия български цирк. Гръмва музика - маршът се извършва от духовия оркестър, формиран от неколцина лясковски роми. Артистите, махайки за привет, слизат от естрадата. Публиката се юрва към касите. За малко време всички места се разпродават. Оркестърът също се прибира вътре. След малко оттова дохвърчат звуците на “Шуми Марица”.
Трупата има голям триумф.
Петър Панайотов
основава и своя школа, първата у нас,
там израстват няколко генерации бъдещи циркови звезди.
Тепърва ще имаме световноизвестни трупи и циркови актьори, които ще обират аплодисменти и награди, занапред ще се появят цирк “Левски”, цирк “Европа”, цирк “Роял-Добрич”, цирк “Балкански”, цирк “Родина”... Но в нашия езиков фонд трайно ще остане изразът “Този (тази) прави едни циркове...”, което значи - държи се неуместно, демонстративно, на ниска цена, непристойно...
Петя АЛЕКСАНДРОВА
/вестник " Над 55 " /
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ