Управляващи и обвиняващи – бюро за услуги?
Някога учени, специалисти, неправителствени организации, институти на Българска академия на науките, български и европейски институции в продължение на месеци са проучвали, обсъждали и най-после приели очертанията на предпазените зони към Калиакра и по-специално на така наречените понто-сарматски степи. Сега обаче на българската прокуратура ѝ бе задоволителна една-единствена седмица, с цел да откри, че всички те са сбъркали и площта на тези зони би трябвало да е по-малка.
Което ѝ дава съображение да изиска анулация на възбраната за разораване, залесяване и засяване на въпросните, съхранили се единствено на дребни парченца земя по крайбрежията на Черно море, степи. А те така и така са негодни за земеделие. За тежест персонално основният прокурор се включи с коментара, че „ както правосъдната промяна, по този начин и отбраната на природата, общо взето се оказва една доста доходна хранителна среда за много неправителствени организации “.
Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила прояснение свише? Нищо сходно – просто за следващ път се произнася не толкоз от позиция на закона, колкото на моментната политическа целенасоченост – спомнете си единствено по какъв начин преди време основният прокурор предложи на министъра на енергетиката да смъкна цените на тока.
Ключът към тази „ мистерия “ би трябвало да се търси във взаимоотношенията сред прокуратурата и политическата власт и, по особено, сред основния прокурор и премиера.
История на взаимоотношенията
Те минаха през комплицирани премеждия и неочаквани обрати. Началото (зимата на 2012–2013 г.) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) министър председател и партиен водач бъдещият основен прокурор бе „ най-хубавият областен арбитър “, а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – „ най-стабилният арбитър “.
Тогава от премиера даже чухме, че не било неприятно идващият основен обвинител да е арбитър. Което след това и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го напомни: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира ".
Само месец-два след избора обаче в разгара на „ непринудено “ проведени митинги министър председателят подаде оставка. Тогава новоизбраният основен прокурор стремително хвана „ вятъра на смяната “ и обърна посоката. За броени седмици върху главите на премиера, заместника му и някои от най-приближените им се стовари лавина от обновени и новооткрити инспекции, сигнали, следствия, разпити и обвинявания защо ли не.
Два дни преди предварителните избори (май 2013 г.) министър председателят (по това време единствено партиен лидер) възкликна иронично, че не бил виждал толкоз бърза прокуратура и в фантазиите си, и че всичко, което се случвала, било персонално – персонално от основния прокурор, персонално от Делян Пеевски, обясни тогава заместникът му, небрежно трансформирал се в обвиняем по три каузи.
В деня за размисъл прокуратурата нахлу в печатницата в Костинброд, с цел да открие купища „ подправени бюлетини “ и да предотврати „ грандиозна имитация “ на изборите. С което наклони с малко, само че задоволително везните на властта. „ Не желая да слушам думата „ прокуратура “, сподели (временно) някогашният министър председател. „ Недопустима интервенция на държавното обвиняване в изборите”, проплака партията му. Но ударите не спираха – появи се прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите букви ИФ, ЦЦ и ББ (инициалите Директива за птиците се оказаха авансово преправени).
Пакт за ненападение
Лека-полека обаче кабинетът „ Орешарски “ извърши предназначението си и „ изчерпи капацитета си “, пластовете се разместиха, КТБ бе срината (в началото отново бе прокурорско нахлуване), а активите ѝ – пуснати за плячкосване. Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си за държавното управление, на хоризонта се зададоха избори и сред основния прокурор и (тогава) някогашния министър председател настъпи помирение – подписаха нещо като пакт за ненападение.
Проверките и следствията стремително бяха прекъснати, а заместникът бе оневинен по всички каузи. Изборите внезапно отново „ обърнаха палачинката “. След което и прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите букви ненадейно изчезна. Единственият обвинен към тъй наречените „ подправени бюлетини “ бе дефинитивно оневинен и всичко бе забравено. Интересуващите ни взаимоотношения навлизаха в нов стадий.
В тях лека бавно се възцари дух на взаимноизгодно съдействие. Негов венец по време на второто държавно управление на премиера бе „ опраскването “ на правосъдната промяна, тъй че да не засегне по никакъв метод прокуратурата, която, както към този момент смяташе министър председателят, „ си прави прелестно работата “.
В подмяна започнаха периодически „ опрасквания “ по поръчка. Така една съдийка и „ фамилна другарка “ се трансформира в обвинена. Сигнали, инспекции и следствия сполетяха издатели на сериозни медии, кандидат-кметове, пречкащи се в дясноцентристкото пространство досегашни съдружни сътрудници. Но и това към този момент бледнее на фона на взаимоотношението и взаимопомощта от последния месец.
Под лозунга „ да премахнем ненужния педантизъм и да ускорим делата “, стремително признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс развързаха ръцете на прокуратурата за сметка на останалите страни в процеса: тя към този момент можеше да удължава всяко следствие, колкото си поиска; върнаха се „ безконечните обвинени “; по тази причина пък за съда стана доста мъчно и даже невероятно да връща каузи поради пропуски и процесуални нарушавания при разследването; делата за корупция по високите етажи се трансферираха от неподатливия на въздействия Градски съд към комфортния за прокуратурата Специализиран углавен съд (който, с изключение на всичко друго, е и извънредно безкритичен при даването на позволения за подслушване).
Паралелно признатите промени в Закона за правосъдната власт дадоха опция на прокуратурата да отстранява неуместни магистрати, като им повдигне обвиняване и го остави да „ виси “ докато ѝ е комфортно. Така постигнатият по-рано условен прогрес в правосъдната промяна бе премахнат и върнат обратно.
Затова пък " битката с корупцията “ ще си продължи както до момента – което се подсигурява с прехваления антикорупционен проектозакон, написан също по рецепта на основния прокурор. В подмяна на насрещни услуги, като мистериозния втори (7 години по-късно) сигнал (неясно защо и против кого) за „ Цанков камък “. От прокуратурата отново се чака да се произнесе, този път по енергийна целенасоченост – дали планът е необходим на обществото. И тя несъмнено ще отговори. Коя е този път целта за „ опраскване “ към този момент не е ясно, само че ще се разбере скоро.
Така отново стигаме до случая „ Калиакра “. Властта има един проблем: по какъв начин хем да потвърди, че се грижи за природата, хем да резервира старите и да остави шир за нови градежи в предпазената територия. И двама съперници: външен - Европейската комисия, която може да наложи наказания за несъблюдение на решението на Съда на Европейски Съюз, и вътрешен – гражданското общество, което се спънка и подвига „ непотребен “ звук.
И не щеш ли прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ „ инспекция “ и съпътстващият я коментар на основния прокурор дават опция на властта да твърди, че казусът не е в градежите, а в картите. И че отговорни за нарушаванията на закона са не други, а неправителствените организации.
Третата мощ
Разбира се, за цялост на картината не трябва да пропущаме, че връзките сред политическата власт и прокуратурата от самото начало са под мощното въздействие на трета, стояща някъде настрана, откъм гърба или над тях, мощ – една партия, която все си е на власт, с един водач, който „ разпределя порциите “, или може би към този момент единствено един недостижим народен представител, чиято „ порция “ последователно стана прекомерно огромна.
Толкова огромна, че се трансформира в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.
Автор: Ясен Бояджиев
Което ѝ дава съображение да изиска анулация на възбраната за разораване, залесяване и засяване на въпросните, съхранили се единствено на дребни парченца земя по крайбрежията на Черно море, степи. А те така и така са негодни за земеделие. За тежест персонално основният прокурор се включи с коментара, че „ както правосъдната промяна, по този начин и отбраната на природата, общо взето се оказва една доста доходна хранителна среда за много неправителствени организации “.
Какво става? Може би прокуратурата разполага с някакви свръхексперти? Или е получила прояснение свише? Нищо сходно – просто за следващ път се произнася не толкоз от позиция на закона, колкото на моментната политическа целенасоченост – спомнете си единствено по какъв начин преди време основният прокурор предложи на министъра на енергетиката да смъкна цените на тока.
Ключът към тази „ мистерия “ би трябвало да се търси във взаимоотношенията сред прокуратурата и политическата власт и, по особено, сред основния прокурор и премиера.
История на взаимоотношенията
Те минаха през комплицирани премеждия и неочаквани обрати. Началото (зимата на 2012–2013 г.) обещаваше безоблачно бъдеще: за тогавашния (и днешен) министър председател и партиен водач бъдещият основен прокурор бе „ най-хубавият областен арбитър “, а за тогавашния вътрешен министър и заместник-лидер – „ най-стабилният арбитър “.
Тогава от премиера даже чухме, че не било неприятно идващият основен обвинител да е арбитър. Което след това и стана, а след време тогавашният градски прокурор на София му го напомни: " Не ми се подсмихвай. Ти си го избира ".
Само месец-два след избора обаче в разгара на „ непринудено “ проведени митинги министър председателят подаде оставка. Тогава новоизбраният основен прокурор стремително хвана „ вятъра на смяната “ и обърна посоката. За броени седмици върху главите на премиера, заместника му и някои от най-приближените им се стовари лавина от обновени и новооткрити инспекции, сигнали, следствия, разпити и обвинявания защо ли не.
Два дни преди предварителните избори (май 2013 г.) министър председателят (по това време единствено партиен лидер) възкликна иронично, че не бил виждал толкоз бърза прокуратура и в фантазиите си, и че всичко, което се случвала, било персонално – персонално от основния прокурор, персонално от Делян Пеевски, обясни тогава заместникът му, небрежно трансформирал се в обвиняем по три каузи.
В деня за размисъл прокуратурата нахлу в печатницата в Костинброд, с цел да открие купища „ подправени бюлетини “ и да предотврати „ грандиозна имитация “ на изборите. С което наклони с малко, само че задоволително везните на властта. „ Не желая да слушам думата „ прокуратура “, сподели (временно) някогашният министър председател. „ Недопустима интервенция на държавното обвиняване в изборите”, проплака партията му. Но ударите не спираха – появи се прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите букви ИФ, ЦЦ и ББ (инициалите Директива за птиците се оказаха авансово преправени).
Пакт за ненападение
Лека-полека обаче кабинетът „ Орешарски “ извърши предназначението си и „ изчерпи капацитета си “, пластовете се разместиха, КТБ бе срината (в началото отново бе прокурорско нахлуване), а активите ѝ – пуснати за плячкосване. Движение за права и свободи отдръпна поддръжката си за държавното управление, на хоризонта се зададоха избори и сред основния прокурор и (тогава) някогашния министър председател настъпи помирение – подписаха нещо като пакт за ненападение.
Проверките и следствията стремително бяха прекъснати, а заместникът бе оневинен по всички каузи. Изборите внезапно отново „ обърнаха палачинката “. След което и прословутото тефтерче на Златанов с компрометиращите букви ненадейно изчезна. Единственият обвинен към тъй наречените „ подправени бюлетини “ бе дефинитивно оневинен и всичко бе забравено. Интересуващите ни взаимоотношения навлизаха в нов стадий.
В тях лека бавно се възцари дух на взаимноизгодно съдействие. Негов венец по време на второто държавно управление на премиера бе „ опраскването “ на правосъдната промяна, тъй че да не засегне по никакъв метод прокуратурата, която, както към този момент смяташе министър председателят, „ си прави прелестно работата “.
В подмяна започнаха периодически „ опрасквания “ по поръчка. Така една съдийка и „ фамилна другарка “ се трансформира в обвинена. Сигнали, инспекции и следствия сполетяха издатели на сериозни медии, кандидат-кметове, пречкащи се в дясноцентристкото пространство досегашни съдружни сътрудници. Но и това към този момент бледнее на фона на взаимоотношението и взаимопомощта от последния месец.
Под лозунга „ да премахнем ненужния педантизъм и да ускорим делата “, стремително признатите промени в Наказателно-процесуален кодекс развързаха ръцете на прокуратурата за сметка на останалите страни в процеса: тя към този момент можеше да удължава всяко следствие, колкото си поиска; върнаха се „ безконечните обвинени “; по тази причина пък за съда стана доста мъчно и даже невероятно да връща каузи поради пропуски и процесуални нарушавания при разследването; делата за корупция по високите етажи се трансферираха от неподатливия на въздействия Градски съд към комфортния за прокуратурата Специализиран углавен съд (който, с изключение на всичко друго, е и извънредно безкритичен при даването на позволения за подслушване).
Паралелно признатите промени в Закона за правосъдната власт дадоха опция на прокуратурата да отстранява неуместни магистрати, като им повдигне обвиняване и го остави да „ виси “ докато ѝ е комфортно. Така постигнатият по-рано условен прогрес в правосъдната промяна бе премахнат и върнат обратно.
Затова пък " битката с корупцията “ ще си продължи както до момента – което се подсигурява с прехваления антикорупционен проектозакон, написан също по рецепта на основния прокурор. В подмяна на насрещни услуги, като мистериозния втори (7 години по-късно) сигнал (неясно защо и против кого) за „ Цанков камък “. От прокуратурата отново се чака да се произнесе, този път по енергийна целенасоченост – дали планът е необходим на обществото. И тя несъмнено ще отговори. Коя е този път целта за „ опраскване “ към този момент не е ясно, само че ще се разбере скоро.
Така отново стигаме до случая „ Калиакра “. Властта има един проблем: по какъв начин хем да потвърди, че се грижи за природата, хем да резервира старите и да остави шир за нови градежи в предпазената територия. И двама съперници: външен - Европейската комисия, която може да наложи наказания за несъблюдение на решението на Съда на Европейски Съюз, и вътрешен – гражданското общество, което се спънка и подвига „ непотребен “ звук.
И не щеш ли прокуратурата се притича на помощ. Светкавичната ѝ „ инспекция “ и съпътстващият я коментар на основния прокурор дават опция на властта да твърди, че казусът не е в градежите, а в картите. И че отговорни за нарушаванията на закона са не други, а неправителствените организации.
Третата мощ
Разбира се, за цялост на картината не трябва да пропущаме, че връзките сред политическата власт и прокуратурата от самото начало са под мощното въздействие на трета, стояща някъде настрана, откъм гърба или над тях, мощ – една партия, която все си е на власт, с един водач, който „ разпределя порциите “, или може би към този момент единствено един недостижим народен представител, чиято „ порция “ последователно стана прекомерно огромна.
Толкова огромна, че се трансформира в непреодолимо силово поле. В черна дупка, в която изчезва всичко.
Автор: Ясен Бояджиев
Източник: btvnovinite.bg
КОМЕНТАРИ