Простота, свръхактивност, пиар
Някога, когато бях секретар по националната сигурност на Първанов, се бе случило нещо доста неприятно в дребен град с неговия кмет. По едно време ми звънна локалният шеф на полицейското ръководство. Човекът бе гневен и в това време угрижен.
- Може ли някак да помолите президента да свика някакво незабавно заседание за нещо си, каквото и да е то, и по този начин да извика при себе си всичките тези 6 генерали, заедно с най-генерала, с цел да можем да си вършим работата на мира! Дошли ми тук с 12 коли и 60 индивида антураж, довели ми 120 публицисти да им дават изявленията, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви дейности ние не можем да проведем! Имам възприятието, че са се изсипали при нас, с цел да заличат всевъзможни следи от закононарушението! Да се махнат отсам, та да можем най-малко нещо да свършим, тъй като каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...
Защо си напомням това ли?
Ами тъй като всеки във властта си има своите пълномощия и съответното равнище, от което да управлява процеса. Нямат работа висши ръководители на съответното място, където би трябвало да реагират съответните хора, облечени с тези отговорности и пълномощия по закон. Съществуват по този начин да ги назовем тактическо, оперативно и стратегическо равнище. На най-високо равнище се работи по радикално друг метод - там има различен небосвод, има други отговорности, има препоръки, отраслови ръководители и съответни стратегически принадлежности.
Веднъж, отново по това време, нещо се запалило в Министерски съвет и шефът на Националната пожарна ми звъни:
- Предайте на президента, че персонално аз изгасям с маркуч пожара!
Аз го попитах (с известна ирония):
- Ама Вие нямате ли други отговорности, за какво Вие държите маркуча, ами в случай че Ви удари някоя греда и се обезглави Службата?
Защо висши ръководители слизат на най-ниското равнище и правят неща, които са в компетенциите на съответните органи от това ниско равнище?
Според мен аргументите са главно четири вида:
1. Пълна липса на управническа просвета и на мениджърски нрав.
2. Човешка елементарност - съответният началник не е изключително образован, какъвто си е бил в живота, подобен си е останал и като върховен шеф - със своите комплекси, с ограничавания си разум, с маниите си и незнанието си.
3. Съзнателна свръхактивност за да бъде оценен от неговите началници, които покачват в работа, раздават награди (напр. генралски звезди), припознават го като собствен, наместват го в хранителната верига, наречена " власт ".
4. Агресивен и ненаситен блян към пиар, към известност, популярност, самопризнание, в името на който пиар няма нищо свято, всичко може да се подмятна като елементарно запалителен материал на тази безпринципна, нарцистична клада.
Ето такива мисли ми минаха, като проучих нещата малко по света и повече у нас. А другояче, от доста години не съм ходил по курорти, само че постоянно съм бил срещу дебилния децибелен звук в изпростели заведения...
Текстът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията
- Може ли някак да помолите президента да свика някакво незабавно заседание за нещо си, каквото и да е то, и по този начин да извика при себе си всичките тези 6 генерали, заедно с най-генерала, с цел да можем да си вършим работата на мира! Дошли ми тук с 12 коли и 60 индивида антураж, довели ми 120 публицисти да им дават изявленията, изпотъпкаха всичко в двора, където е станало произшествието и никакви дейности ние не можем да проведем! Имам възприятието, че са се изсипали при нас, с цел да заличат всевъзможни следи от закононарушението! Да се махнат отсам, та да можем най-малко нещо да свършим, тъй като каквото намерим и установим в първите часове - това ще е...
Защо си напомням това ли?
Ами тъй като всеки във властта си има своите пълномощия и съответното равнище, от което да управлява процеса. Нямат работа висши ръководители на съответното място, където би трябвало да реагират съответните хора, облечени с тези отговорности и пълномощия по закон. Съществуват по този начин да ги назовем тактическо, оперативно и стратегическо равнище. На най-високо равнище се работи по радикално друг метод - там има различен небосвод, има други отговорности, има препоръки, отраслови ръководители и съответни стратегически принадлежности.
Веднъж, отново по това време, нещо се запалило в Министерски съвет и шефът на Националната пожарна ми звъни:
- Предайте на президента, че персонално аз изгасям с маркуч пожара!
Аз го попитах (с известна ирония):
- Ама Вие нямате ли други отговорности, за какво Вие държите маркуча, ами в случай че Ви удари някоя греда и се обезглави Службата?
Защо висши ръководители слизат на най-ниското равнище и правят неща, които са в компетенциите на съответните органи от това ниско равнище?
Според мен аргументите са главно четири вида:
1. Пълна липса на управническа просвета и на мениджърски нрав.
2. Човешка елементарност - съответният началник не е изключително образован, какъвто си е бил в живота, подобен си е останал и като върховен шеф - със своите комплекси, с ограничавания си разум, с маниите си и незнанието си.
3. Съзнателна свръхактивност за да бъде оценен от неговите началници, които покачват в работа, раздават награди (напр. генралски звезди), припознават го като собствен, наместват го в хранителната верига, наречена " власт ".
4. Агресивен и ненаситен блян към пиар, към известност, популярност, самопризнание, в името на който пиар няма нищо свято, всичко може да се подмятна като елементарно запалителен материал на тази безпринципна, нарцистична клада.
Ето такива мисли ми минаха, като проучих нещата малко по света и повече у нас. А другояче, от доста години не съм ходил по курорти, само че постоянно съм бил срещу дебилния децибелен звук в изпростели заведения...
Текстът е оповестен във " Facebook ". Заглавието е на редакцията
Източник: dnevnik.bg
КОМЕНТАРИ