Колко е ценно да бъдеш себе си - притча за различния човек
Някога живял човек, който странял от другите хора. Не понасял алчността и егоизма на останалите в селото. По тази причина всички го намирали за чудноват и не общували с него. Той постоянно правел това, което му диктуват сърцето и разсъдъкът и не се влияел от непознатото мнение. Веднъж един човек го попитал:
– Защо не се опиташ да бъдеш като другите хора? Така няма да те отбягват и ще бъдеш признат.
– Тогава няма да бъда себе си – дал отговор странникът, – за мен е значимо да не изневерявам на вътрешните си убеждения.
– Но в случай че се държиш като всички останали, ще имаш доста другари – упорствал индивидът.
– Не ми трябват такива „ другари “ – отвърнал странникът.
Изминало време и при него още веднъж пристигнал същият човек. Решил да го провокира и да му даде урок.
– Ей там, в долината открихме златна мина. Ела с нас да търсим злато.
Странникът тръгнал след него, а индивидът предостатъчно му рекъл:
– Видя ли, че си като всички останали? Щом чу за злато не помни вътрешните си убеждения.
Странникът премълчал и единствено се усмихнал.
В мината доста от селяните намерили злато. Странникът разкрил една монета и тръгнал към дома си. Само индивидът, който го довел, не разкрил нищо.
– Ако беше в действителност друг, нямаше да дойдеш тук – подвикнал той след странника, злобен, че единствено той останал с празни ръце. – И ти си лаком като всички останали.
Странникът нищо не му отвърнал.
Не минало доста време, децата на селянина се разболели. Молил всички хора от селото да му дадат някой лев за медикаменти, само че никой не откликнал на молбата му. Принудил се, позор не позор, да изиска от странника, който обидил. С наведена глава отишъл при него и споделил:
– Децата ми са доста заболели, а нямам пари за медикаменти.
Странникът извадил златната монета без да се замисли и му я подал.
– Но това е единствената монета, която откри – учудил се селянинът.
– На мен не ми е нужна – дал отговор му, – задръж я. Не е ужасно когато ръцете са празни, по-лошо е, в случай че душата е бедна.
– Сега разбирам какъв брой е скъпо да бъдеш себе си, а не да си като всички останали – рекъл с признателност селянинът.
Източник: Gnezdoto
