Глиги, искащ евтаназия на деца „уроди“, се сравни с Лена и хвърли бомба за бъдещето си като депутат
„ Някъде в Демократична България има ПР отдел, който поучава претендентите да се държат като манекенки – да наподобяват изгладени, да се усмихват като видят обектив и да не си отварят доста устата “, ожали се в обществената мрежа „ Facebook “ деятелят и претендент за народен представител от „ Демократична България “ Иван Калчев-Глиги.
Доскоро той бе в Чуждестранния легион към Териториалната защита на Украйна, само че както излиза наяве от словоизлиянието му, към този момент се е прибрал у нас, подготвен да се бори за „ Демократична България “ в столичните 23-и и 24-и МИР, макар, че жълтопаветниците не го желаят.
Ето какво още споделя той:
„ Със сигурност ще вървя още доста пъти в Украйна, като първия път ще е с цел да занеса дрона, който се асемблира у нас. Търси се оператор или фотограф, който да пристигна с мен, с цел да можем по-добре да покажем какво имам поради, когато споделям, че Украйна ми наподобява по-подредена и европейска от България – и че това е действителността, а не агитация “
А ето и по какъв начин се връщах… От Харкив през Киев до Одеса няма нито един знак за автомагистрала, само че действително автомагистрала има, без дупки и накъдрен асфалт. Никой не кара като глупак, нито един катаджия не се крие в храстите. Като минеш Одеса – и разбираш, че наближаваш Балканите. Спирам на бензиностанция, излиза начумерен дядо:
„ Само в брой, в случай че искаш с карта – върви си в Одеса “. Пътят стеснен, колони от тирове, рейс изпреварва камион на неразрешено на ляв завой при нанагорнище, черни джипове се пререждат през насрещното в задръстването преди границата. И добре, че беше това – другояче нямаше да устоя 3-те часа на Витиня…
Някъде в Демократична България има ПР отдел, който поучава претендентите да се държат като манекенки – да наподобяват изгладени, да се усмихват като видят обектив и да не си отварят доста устата. Иначе, каквото и да кажеш, все някой ще се обиди от някоя обособена дума, извадена от подтекст, все някой ще е недоразбрал. Ако кажеш, че ще реформираш Министерство на вътрешните работи – губиш гласове от служителите на реда, в случай че кажеш, че ще съкращаваш администрацията – от бюрократите, и тн.
Затова и претендентите, които слушат ПР отдела, въобще нищо не смеят да кажат по конфликтни тематики като заверка на конопа, съкращения в администрацията или затваряне на замърсяващи ТЕЦ-ове. Обаче, като не казваш нищо, губиш всички – и достоверните десни, и съвременно мислещите либерали, и природозащитниците.
Докато си събирах багажа за потегляне от Украйна, тези ПР-и ми предложиха да се отдръпва от листите, и то неотложно да разглася отдръпването си. Казах, че ще си помисля, само че във всеки случай няма да работя преждевременно. И ето какво измислих:
Ако при най-леката офанзива от страна на трол-фабриката и кафявата преса си отдръпваме претендентите и политиците, това дава рисковия сигнал, че сме слаби и уязвими за подправени компромати, че на политическите ни врагове – а зад тях неизбежно стои дългата ръка на на Кремъл и парите от Газпром – не им се постанова даже да зареждат оръдията, щом ние се отхвърляме от борбите при първия изстрел в тъмното.
Подобна тежка неточност беше отдръпването на Лена Бориславова, безспорно сръчен младеж с отлични вероятности за политическо бъдеще; и то се отдръпна след обикновена ПР-атака, осъществена под надзора на сътрудник на Държавна сигурност. Затова споделям, че в условия на спокоен напредък са нужни едни качества, а когато водиш война с хибридчици – други.
Пълните мемоари от войната ще мога да обявявам една след края ѝ, и то след координиране със експерти. Дотогава имаме да водим борбите тук. Това, за жалост, напълно не е метафора!
Доскоро той бе в Чуждестранния легион към Териториалната защита на Украйна, само че както излиза наяве от словоизлиянието му, към този момент се е прибрал у нас, подготвен да се бори за „ Демократична България “ в столичните 23-и и 24-и МИР, макар, че жълтопаветниците не го желаят.
Ето какво още споделя той:
„ Със сигурност ще вървя още доста пъти в Украйна, като първия път ще е с цел да занеса дрона, който се асемблира у нас. Търси се оператор или фотограф, който да пристигна с мен, с цел да можем по-добре да покажем какво имам поради, когато споделям, че Украйна ми наподобява по-подредена и европейска от България – и че това е действителността, а не агитация “
А ето и по какъв начин се връщах… От Харкив през Киев до Одеса няма нито един знак за автомагистрала, само че действително автомагистрала има, без дупки и накъдрен асфалт. Никой не кара като глупак, нито един катаджия не се крие в храстите. Като минеш Одеса – и разбираш, че наближаваш Балканите. Спирам на бензиностанция, излиза начумерен дядо:
„ Само в брой, в случай че искаш с карта – върви си в Одеса “. Пътят стеснен, колони от тирове, рейс изпреварва камион на неразрешено на ляв завой при нанагорнище, черни джипове се пререждат през насрещното в задръстването преди границата. И добре, че беше това – другояче нямаше да устоя 3-те часа на Витиня…
Някъде в Демократична България има ПР отдел, който поучава претендентите да се държат като манекенки – да наподобяват изгладени, да се усмихват като видят обектив и да не си отварят доста устата. Иначе, каквото и да кажеш, все някой ще се обиди от някоя обособена дума, извадена от подтекст, все някой ще е недоразбрал. Ако кажеш, че ще реформираш Министерство на вътрешните работи – губиш гласове от служителите на реда, в случай че кажеш, че ще съкращаваш администрацията – от бюрократите, и тн.
Затова и претендентите, които слушат ПР отдела, въобще нищо не смеят да кажат по конфликтни тематики като заверка на конопа, съкращения в администрацията или затваряне на замърсяващи ТЕЦ-ове. Обаче, като не казваш нищо, губиш всички – и достоверните десни, и съвременно мислещите либерали, и природозащитниците.
Докато си събирах багажа за потегляне от Украйна, тези ПР-и ми предложиха да се отдръпва от листите, и то неотложно да разглася отдръпването си. Казах, че ще си помисля, само че във всеки случай няма да работя преждевременно. И ето какво измислих:
Ако при най-леката офанзива от страна на трол-фабриката и кафявата преса си отдръпваме претендентите и политиците, това дава рисковия сигнал, че сме слаби и уязвими за подправени компромати, че на политическите ни врагове – а зад тях неизбежно стои дългата ръка на на Кремъл и парите от Газпром – не им се постанова даже да зареждат оръдията, щом ние се отхвърляме от борбите при първия изстрел в тъмното.
Подобна тежка неточност беше отдръпването на Лена Бориславова, безспорно сръчен младеж с отлични вероятности за политическо бъдеще; и то се отдръпна след обикновена ПР-атака, осъществена под надзора на сътрудник на Държавна сигурност. Затова споделям, че в условия на спокоен напредък са нужни едни качества, а когато водиш война с хибридчици – други.
Пълните мемоари от войната ще мога да обявявам една след края ѝ, и то след координиране със експерти. Дотогава имаме да водим борбите тук. Това, за жалост, напълно не е метафора!
Източник: 7dnibulgaria.bg
КОМЕНТАРИ