Да изринем на прасето
Някъде там сред 1984 и 1987 година постоянно ми се случваше да вървя при обичаната си баба и тя да ми разпорежда най-различни поетически задания, свързани със земеделие и отглеждане на животни. Примерно да плевя лехите с доматите, да обръщам с казмата, да тесам с мотиката. Но обичаното ми беше да нахлузя гумените ботуши, да взема лопатата и да прескоча в хола на Гошо, който си грухтеше на мира, тъй като декември още бе надалеч и нищо не хвърляше сянка върху свинското му съществуване. Холът му служеше по едно и също време като спалня и тоалетна, натрупваше се доста органически боклук и аз по заповед на стопанката прекарвах РК1 да ми е на благоприятност и я пълнех догоре с благоухания. (Оператор на РК1 е влиятелна специалност, става дума за Ръчна Количка с 1 колело.) Загребвах компактно и пльосвах лопатите една след друга, след което я изкарвах на торището и я преобръщах там. Три-четири колички и на Гошо му ставаше напълно чистичко. Миризмата си я припомням до ден сегашен, само че не ми е противна. Трудотерапията на моята баба ми даде доста, възпита ме отлично. След като си ринал на прасето, след това стремежът ти към фантазиите е доста по-амбициозен. А постоянният лаф на всички тогавашни баби и дядовци беше – тук ти смърди, но като седнеш на масата ти ухае, нали!
Познавам хора, които изпадат в меланхолия, в случай че на масата им няма мръвка, та в случай че ще и най-пропадналата кучешка наслада от лев и трийсет и пет да е. Разболяват се, обзема ги обезсърчение и вселенска горест, самосъжалението им стига до такава степен, че почват да си задават въпроса за какво въобще са се родили на този свят. Без сочна пържола или даже единствено без едно мижаво кебапче хубостта и смисълът на съществуването се изпаряват, при типа на постен фасул погледът им помръква, лицата им посърват, засегнатост засяда на гърлото им. В подобен миг те са подготвени да станат наемни убийци против възнаграждение в свински бутове, ребра, рибици и джолани. И си мисля, че откакто има наркозависимост, алкохолна взаимозависимост и всевъзможни други зависимости, не може да няма и свинезависимост. И в този момент несъмнено се хилите, тъй като се сещате за най-малко един свинезависим или самите вие сте такива. Но човек е това, което яде, както споделят японците. Нашите кафези се построяват от веществата, които поемаме с храната. И изразът да се освиним в действителност не е в метафоричен смисъл.
Евреите не ядат свинско, само че Библията свидетелства, че са отглеждали свине, несъмнено за бизнес. Сещам се за два древен образеца, където се приказва за свине. Блудният наследник като се запилял и профукал всички кинти на баща си, отишъл в една плантация да гледа прасета и като нямало какво да яде, посягал и на свинската храна. А вторият случай е с един легион бесове, зли духове, демони, които били обладали един човек, само че Христос сторил знамение, изгонил бесовете от индивида, те влезнали в едно стадо свине, което пасяло наоколо, стадото се сурнало в езерото и се издавило. Значи може и да са симпатични животни, само че негативните конотации и културни наслагвания напълно ясно ни демонстрират, че с прасетата би трябвало да се внимава. Щото колкото и да е вкусно печеното беконче, в случай че прекаляваме с него, се получават всевъзможни ексцесии – високо кръвно, нездравословен холестерол, подагра, омазнен черен дроб и да не изброяваме повече. На индивида му е обещано познание свише, че би трябвало да внимава какво яде и пие. Не си го е измислил самичък. Но трябваше да минат 2016 години от нашата епоха, с цел да потвърди японецът Йошинори Осуми, че автофагията (самоизяждането на насъбраните нездравословни вещества) на клетките е потребна за организма и даже животоспасяваща.
Това, което ни оферират книги като „ Гладът – другар и лекарство “ и „ Гладуването може да избави живота ви “, е антично познание, обяснено по актуален и известен метод. За да стартира да работи обикновено разсъдъкът ни, да действа с по-голям КПД мозъкът ни, тялото ни би трябвало да изпита апетит. За да се освежат всички елементи на анатомията ни, клетките ни би трябвало да бъдат подложени на стрес и да се изчистят от насъбраните отпадъци. Постът има доста измерения. Ако преминем през по-ниските телесни равнища, имаме късмет да стигнем и до духовните. Време е да изринем на прасенцето вътре в нас, да му почистим кочинката. Изобщо, време е от прасенца да се превърнем в лебеди. Не е невероятно. Останаха единствено пет дни, приятели. Сега е моментът, не го изпускайте!
Познавам хора, които изпадат в меланхолия, в случай че на масата им няма мръвка, та в случай че ще и най-пропадналата кучешка наслада от лев и трийсет и пет да е. Разболяват се, обзема ги обезсърчение и вселенска горест, самосъжалението им стига до такава степен, че почват да си задават въпроса за какво въобще са се родили на този свят. Без сочна пържола или даже единствено без едно мижаво кебапче хубостта и смисълът на съществуването се изпаряват, при типа на постен фасул погледът им помръква, лицата им посърват, засегнатост засяда на гърлото им. В подобен миг те са подготвени да станат наемни убийци против възнаграждение в свински бутове, ребра, рибици и джолани. И си мисля, че откакто има наркозависимост, алкохолна взаимозависимост и всевъзможни други зависимости, не може да няма и свинезависимост. И в този момент несъмнено се хилите, тъй като се сещате за най-малко един свинезависим или самите вие сте такива. Но човек е това, което яде, както споделят японците. Нашите кафези се построяват от веществата, които поемаме с храната. И изразът да се освиним в действителност не е в метафоричен смисъл.
Евреите не ядат свинско, само че Библията свидетелства, че са отглеждали свине, несъмнено за бизнес. Сещам се за два древен образеца, където се приказва за свине. Блудният наследник като се запилял и профукал всички кинти на баща си, отишъл в една плантация да гледа прасета и като нямало какво да яде, посягал и на свинската храна. А вторият случай е с един легион бесове, зли духове, демони, които били обладали един човек, само че Христос сторил знамение, изгонил бесовете от индивида, те влезнали в едно стадо свине, което пасяло наоколо, стадото се сурнало в езерото и се издавило. Значи може и да са симпатични животни, само че негативните конотации и културни наслагвания напълно ясно ни демонстрират, че с прасетата би трябвало да се внимава. Щото колкото и да е вкусно печеното беконче, в случай че прекаляваме с него, се получават всевъзможни ексцесии – високо кръвно, нездравословен холестерол, подагра, омазнен черен дроб и да не изброяваме повече. На индивида му е обещано познание свише, че би трябвало да внимава какво яде и пие. Не си го е измислил самичък. Но трябваше да минат 2016 години от нашата епоха, с цел да потвърди японецът Йошинори Осуми, че автофагията (самоизяждането на насъбраните нездравословни вещества) на клетките е потребна за организма и даже животоспасяваща.
Това, което ни оферират книги като „ Гладът – другар и лекарство “ и „ Гладуването може да избави живота ви “, е антично познание, обяснено по актуален и известен метод. За да стартира да работи обикновено разсъдъкът ни, да действа с по-голям КПД мозъкът ни, тялото ни би трябвало да изпита апетит. За да се освежат всички елементи на анатомията ни, клетките ни би трябвало да бъдат подложени на стрес и да се изчистят от насъбраните отпадъци. Постът има доста измерения. Ако преминем през по-ниските телесни равнища, имаме късмет да стигнем и до духовните. Време е да изринем на прасенцето вътре в нас, да му почистим кочинката. Изобщо, време е от прасенца да се превърнем в лебеди. Не е невероятно. Останаха единствено пет дни, приятели. Сега е моментът, не го изпускайте!
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ