Джейн Кемпиън с шлейф вместо с престилка
Новозеландката Джейн Кемпиън тази година завоюва Оскар за постановка с кино лентата си „ Силата на кучето “ (The Power of the Dog), който бе и продукцията с най-вече номинации за тазгодишните статуетки „ Оскар “ – 12, в това число за най-хубав филм, артист в основна роля, артист и актриса в поддържащи функции и др.Създаден по романа на Томас Севидж, филмът споделя за двама братя (Бенедикт Къмбърбач и Джеси Племънс в ролите), изцяло противоположни като морал и характер, които ръководят ранчо някъде измежду прериите на Монтана. Действието се развива към средата на 20-те години на предишния век, когато цивилизацията последователно завладява суровия и първичен каубойски живот и трансформира всичко както във външния, по този начин и в психологическия пейзаж на героите. Джейн Кемпиън още преди съвсем 30 години проби статуквото на мъжете спечелили в света на киното и стъпи на едни от най-високите върхове във филмовата промишленост. Тя към момента е измежду дребното, които могат да се похвалят с сходен триумф.67-годишната Кемпиън към този момент е в историята като първата жена режисьор, получила „ Златна палма “ на фестивала в Кан през 1993 година с кино лентата си „ Пианото “ с Холи Хънтър и Харви Кайтел в основните функции. Филмът, кондензиран с еротизъм и психическо напрежение, получава и 3 статуетки „ Оскар “ и още 5 номинации. 
Родителите на Кемпиън са актьори и интелектуалци, създатели на театрална натрупа и преподаватели по актьорско майсторство. Самата Джейн в началото учи антропология в университета в Уелингтън, преди да се реалокира в Лондон и да се запише в учебно заведение по изкуствата. Рисува, влюбена е в творчеството на Фрида Кало, пътува из Европа, само че в един миг открива, че нищо от това не й носи задоволство, и се насочва към киното. През 1980 година прави един късометражен филм, след което към този момент няма никакво подозрение с какво желае да се занимава. „ Киното ми даде чувство за независимост. Чрез него открих себе си “ – споделя Кемпиън.„ Когато печелиш, не знаеш какво губиш “ – Джейн Кемпиън знае какъв брой е вярна тази сентенция от персонален горчив опит. През 1992 година тя се омъжва за Колин Енглет, който е нейн асистент-режисьор. Бременна е, до момента в който снима при извънредно тежки условия и инсталира кино лентата, който ще й донесе международен триумф – „ Пианото “ (третият й пълнометражен филм след Swettie (1989) и „ Ангел на масата ми “ (1990). На фестивала в Кан през 1993 година е принудена да си тръгне преди церемонията по награждаването, тъй като е в напреднала бременност и с доста високо кръвно. Веднага откакто се прибира в Сидни, където живее, научава, че е първата жена режисьор в историята, получила „ Златна палма “. Дни по-късно първородният й наследник Джаспър е уродлив по неотложност, само че умира 12 дни по-късно. Джейн не е на себе си от тъга в продължение на шест месеца. Успехът на „ Пианото “ тя постоянно ще свърза с персоналната си покруса. „ Платих най-високата цена “ – споделя Джейн. Около година по-късно тя и тогавашният й брачен партньор Колин Енглет стават родители за повторно – ражда се щерка им Алис. Сега тя е актриса, на 26 години е и двете с майка й и към този момент са работили дружно – в телевизионния сериал Top of the Lake. Кемпиън и Колин Енглет се развеждат през 2001 година и тя в никакъв случай повече не подписва брак.Пълната равноправност на Джейн Кемпиън може би е реалност едвам в този момент, когато след всичките си филми с ексцентричните, уязвими, буйни, неуравновесени основни героини тя внезапно прави един „ мъжки “ филм като „ Силата на кучето “. За да покаже, че може да се оправи и с мъжете и техните истории, никакъв проблем! Все отново продължава да води същинска и безкомпромисна борба за повече дами режисьори в киното. 
„ Жените раждат света и по тази причина би трябвало да го виждаме и през техните очи “ – споделя тя и добавя, обръщайки се точно към дамите: „ Става въпрос за това, че би трябвало да превърнете престилките си в шлейфове! “.Тя самата от дълго време го е направила. Със сигурност! 
Родителите на Кемпиън са актьори и интелектуалци, създатели на театрална натрупа и преподаватели по актьорско майсторство. Самата Джейн в началото учи антропология в университета в Уелингтън, преди да се реалокира в Лондон и да се запише в учебно заведение по изкуствата. Рисува, влюбена е в творчеството на Фрида Кало, пътува из Европа, само че в един миг открива, че нищо от това не й носи задоволство, и се насочва към киното. През 1980 година прави един късометражен филм, след което към този момент няма никакво подозрение с какво желае да се занимава. „ Киното ми даде чувство за независимост. Чрез него открих себе си “ – споделя Кемпиън.„ Когато печелиш, не знаеш какво губиш “ – Джейн Кемпиън знае какъв брой е вярна тази сентенция от персонален горчив опит. През 1992 година тя се омъжва за Колин Енглет, който е нейн асистент-режисьор. Бременна е, до момента в който снима при извънредно тежки условия и инсталира кино лентата, който ще й донесе международен триумф – „ Пианото “ (третият й пълнометражен филм след Swettie (1989) и „ Ангел на масата ми “ (1990). На фестивала в Кан през 1993 година е принудена да си тръгне преди церемонията по награждаването, тъй като е в напреднала бременност и с доста високо кръвно. Веднага откакто се прибира в Сидни, където живее, научава, че е първата жена режисьор в историята, получила „ Златна палма “. Дни по-късно първородният й наследник Джаспър е уродлив по неотложност, само че умира 12 дни по-късно. Джейн не е на себе си от тъга в продължение на шест месеца. Успехът на „ Пианото “ тя постоянно ще свърза с персоналната си покруса. „ Платих най-високата цена “ – споделя Джейн. Около година по-късно тя и тогавашният й брачен партньор Колин Енглет стават родители за повторно – ражда се щерка им Алис. Сега тя е актриса, на 26 години е и двете с майка й и към този момент са работили дружно – в телевизионния сериал Top of the Lake. Кемпиън и Колин Енглет се развеждат през 2001 година и тя в никакъв случай повече не подписва брак.Пълната равноправност на Джейн Кемпиън може би е реалност едвам в този момент, когато след всичките си филми с ексцентричните, уязвими, буйни, неуравновесени основни героини тя внезапно прави един „ мъжки “ филм като „ Силата на кучето “. За да покаже, че може да се оправи и с мъжете и техните истории, никакъв проблем! Все отново продължава да води същинска и безкомпромисна борба за повече дами режисьори в киното. „ Жените раждат света и по тази причина би трябвало да го виждаме и през техните очи “ – споделя тя и добавя, обръщайки се точно към дамите: „ Става въпрос за това, че би трябвало да превърнете престилките си в шлейфове! “.Тя самата от дълго време го е направила. Със сигурност! Източник: eva.bg
КОМЕНТАРИ