Ще доведе ли до икономически подем новото райониране на страната?
Новото статистическо райониране на страната е от извънредно значение за осъществяване на политиката ни за уравновесено развиване на районите. Това съобщи заместник-министърът на районното развиване и благоустройството Деница Николова, която взе присъединяване в съвещание на Регионалния съвет за развиване на Югоизточния регион за обмисляне,което се организира в Стара Загора под председателството на регионалния шеф Гергана Микова.
Николова показа трите разновидността за ново райониране, създадени от експертната работна група към районното министерство, и разяснява техните положителни и отрицателни страни. Два от разновидностите плануват опазване на съществуващите области в Югоизточния регион. Трети вид преглежда включването на област Стара Загора в Тракийско-Родопски регион, а останалите области минават в Черноморски регион, дружно с Шумен, Варна и Добрич.
Заместник-министърът разяснява, че сега районната политика се концентрира по отношение на разполагаемите европейски средства и финансираните с тях ограничения, а задачата в този момент е да се търсят опциите за уравновесено развиване на районите, учредено на локалните характерни капацитети. Това ще разреши за всяка територия да се ползва диференцирана районна политика, с което да се развива по отношение на естествените и географските дадености, както и ресурсна осигуреност.
„ Всички социално-икономически и демографки статистики сочат съществени районни несъответствия, което значи отдалечаване на районите в развиването им “, означи зам.-министър Николова. Тя изясни, че сега единствено в Югозападен регион за обмисляне има вътрешно -регионални несъответствия сред обособените области, достигащи над 40%, а районните несъответствия сред обособените региони за обмисляне е сред 14-20%. Два от регионите даже са с население под изискуемото за равнище NUTS 2.
Николова обърна внимание, че различен акцент от новата политика за развиване на районите е да се насочват запаси по –концентрирано,спрямо характерностите на всеки район. „ След 2020 година ще имаме по-ясен и структуриран модел, с което ще се промени посоката за концентрацията на средства единствено в огромните градове. Ако не променим модела ще имаме още несъответствия и изкуствена миграция, а оттова и обезселяване на цели райони и територии в страната “, разяснява още тя. Заместник-министър Николова разяснява, че новото статистическо райониране е първата и значима стъпка в това отношение, а на последващо място следва оптимизация на съществуващите стратегически документи за районно развиване и създаване на районни структури, които на място да дават отговор за избора на съответни ограничения. Това ще бъде и забележителна стъпка към районната децентрализация при вземането на решения. „ За да имаме вярно обмисляне за районите и политиката за тях, би трябвало да имаме устойчиви територии по отношение на обсег на население и благоприятни условия за развиване. Целта ни е освен да заложим на по-ефективен модел за районна политика, само че и всеки район да се развива с разполагаемия запас за него “, уточни тя.
Зам.-министър Николова означи още, че новото райониране цели освен да се покрие европейското условие за брой население в регионите за обмисляне, само че и районите да дават отговор па съществени допълващи критерии - съществуващи транспортни и функционални връзки, сходни благоприятни условия за развиване, сходни географски особености и ресурсна осигуреност. „ Основната наклонност в районната политика е, че на всеки един от районите би трябвало да се гледа по отношение на негова социално-ресурсна и икономическа осигуреност и капацитетите на развиване, а не да търсим идентичен вид на развиване на всички места. Водещо е идентичността на района да се употребява по отношение на ресурсите и да се фокусираме върху интелигентната специализация в тях “, сподели още зам.-министър Николова.
Деница Николова добави, че новият метод към районната политика дава благоприятни условия за избор на вложения на районно равнище, кореспондиращо с визията на Европейски Съюз за финансиране на планове след 2020 година и ще способства за устойчивото и уравновесено развиване на територията.
Участие в полемиката взеха кметове на общини, регионални шефове, представители на бизнеса, научната общественост и други от областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.
Николова показа трите разновидността за ново райониране, създадени от експертната работна група към районното министерство, и разяснява техните положителни и отрицателни страни. Два от разновидностите плануват опазване на съществуващите области в Югоизточния регион. Трети вид преглежда включването на област Стара Загора в Тракийско-Родопски регион, а останалите области минават в Черноморски регион, дружно с Шумен, Варна и Добрич.
Заместник-министърът разяснява, че сега районната политика се концентрира по отношение на разполагаемите европейски средства и финансираните с тях ограничения, а задачата в този момент е да се търсят опциите за уравновесено развиване на районите, учредено на локалните характерни капацитети. Това ще разреши за всяка територия да се ползва диференцирана районна политика, с което да се развива по отношение на естествените и географските дадености, както и ресурсна осигуреност.
„ Всички социално-икономически и демографки статистики сочат съществени районни несъответствия, което значи отдалечаване на районите в развиването им “, означи зам.-министър Николова. Тя изясни, че сега единствено в Югозападен регион за обмисляне има вътрешно -регионални несъответствия сред обособените области, достигащи над 40%, а районните несъответствия сред обособените региони за обмисляне е сред 14-20%. Два от регионите даже са с население под изискуемото за равнище NUTS 2.
Николова обърна внимание, че различен акцент от новата политика за развиване на районите е да се насочват запаси по –концентрирано,спрямо характерностите на всеки район. „ След 2020 година ще имаме по-ясен и структуриран модел, с което ще се промени посоката за концентрацията на средства единствено в огромните градове. Ако не променим модела ще имаме още несъответствия и изкуствена миграция, а оттова и обезселяване на цели райони и територии в страната “, разяснява още тя. Заместник-министър Николова разяснява, че новото статистическо райониране е първата и значима стъпка в това отношение, а на последващо място следва оптимизация на съществуващите стратегически документи за районно развиване и създаване на районни структури, които на място да дават отговор за избора на съответни ограничения. Това ще бъде и забележителна стъпка към районната децентрализация при вземането на решения. „ За да имаме вярно обмисляне за районите и политиката за тях, би трябвало да имаме устойчиви територии по отношение на обсег на население и благоприятни условия за развиване. Целта ни е освен да заложим на по-ефективен модел за районна политика, само че и всеки район да се развива с разполагаемия запас за него “, уточни тя.
Зам.-министър Николова означи още, че новото райониране цели освен да се покрие европейското условие за брой население в регионите за обмисляне, само че и районите да дават отговор па съществени допълващи критерии - съществуващи транспортни и функционални връзки, сходни благоприятни условия за развиване, сходни географски особености и ресурсна осигуреност. „ Основната наклонност в районната политика е, че на всеки един от районите би трябвало да се гледа по отношение на негова социално-ресурсна и икономическа осигуреност и капацитетите на развиване, а не да търсим идентичен вид на развиване на всички места. Водещо е идентичността на района да се употребява по отношение на ресурсите и да се фокусираме върху интелигентната специализация в тях “, сподели още зам.-министър Николова.
Деница Николова добави, че новият метод към районната политика дава благоприятни условия за избор на вложения на районно равнище, кореспондиращо с визията на Европейски Съюз за финансиране на планове след 2020 година и ще способства за устойчивото и уравновесено развиване на територията.
Участие в полемиката взеха кметове на общини, регионални шефове, представители на бизнеса, научната общественост и други от областите Бургас, Сливен, Ямбол и Стара Загора.
Източник: banker.bg
КОМЕНТАРИ