Хората, живеещи в градовете, губят способността си да усвояват фибри
Ново изследване свързва възходящата консумация на модифицирани храни с намаляващите равнища на чревни бактерии, които оказват помощ за смилането на растителната целулоза, изключително при хората, живеещи в индустриализираните страни.
Въпреки че плодовете и зеленчуците са основна част от човешката диета, учените едвам в този момент стартират да схващат по какъв начин телата ни разграждат най-разпространеното органично съединяване на Земята: целулозата, здравият материал, който покрива клетъчните стени на растенията. Сега интернационален екип от откриватели откри незнайни до момента микроби, криещи се в човешките вътрешности, способни да разграждат целулозата.
В продължение на десетилетия се смяташе, че човешкото тяло не може да разгради целулозата.
Въпреки това през 2003 година учените откриха избрани бактерии в човешките вътрешности, които могат да усвояват тези фибри. Изследователите на новото проучване разчитат на гените на същата бактерия, с цел да търсят сходни. Те използваха проби от изпражнения, с цел да изследват микробиома на хора от разнообразни столетия и райони. Констатациите демонстрират, че имаме повече общи черти със селскостопанските животни, в сравнение с в миналото сме считали.
Оказва се, че червата ни съдържат няколко типа микроби, консумиращи целулоза, които до момента са убягвали от вниманието ни. Един тип е тясно обвързван с копитните животни, различен с приматите, а трети с хората. И трите принадлежат към рода Ruminococcus – известно, че към този момент има представители в здрави (и нездравословни) човешки вътрешности – и имат гени, участващи в храносмилането на целулозата.
Трите типа микроби са изобилни в проби от изпражнения на ловци-събирачи, аграрни популации и антични хора, живели преди 1000 до 2000 години. Изследователите обаче разкрили, че въпросните микроби са необичайност в популациите от съвременни индустриализирани общества.
„ Тези констатации дружно допускат понижаване на тези типове в човешките вътрешности, евентуално повлияно от прекосяването към западен метод на живот “, пишат създателите на проучването, ръководени от микробиолога Сара Мораис от университета Бен-Гурион в Негев в Израел.
Възможно е, изясняват откривателите, че в случай че микробите Ruminococcus са лишени от фибри, броят им в червата понижава. Страхът на учените е, че тези типове по някакъв метод способстват за неприятното метаболитно здраве на актуалните, урбанизирани хора.
Авторите на проучването считат, че „ може да е допустимо съзнателно наново въвеждане или обогатяване на тези типове в човешките вътрешности “ посредством хранителни добавки или профилирани пробиотици.
Днес някои изследвания демонстрират, че актуалните насоки за банкет на фибри са прекомерно ниски в индустриализираните общества и че това може да докара до здравословни проблеми.
Първоначалните изследвания демонстрират, че целулозните добавки, като фибрите, могат да имат голям брой изгоди за здравето, в това число промени в чревните микроби, имунния отговор и генната експресия. Този вид проучвания обаче към момента са в начален стадий. Докато асоциациите наподобяват обещаващи, главните механизми остават значително незнайни.
Настоящото изследване е значима стъпка напред, защото извежда нескрито незнайни до момента чревни бактерии, които могат да бъдат значими фактори за човешкото чревно здраве.
Еволюционният разбор „ мощно допуска “, че обвързваният с индивида вариант на бактерията Ruminococcus в началото е бил донесен до нас от червата на преживни животни, евентуално по време на опитомяването. Следователно животът с животни може да е подобрил способността ни да смиламе растителни фибри. Също по този начин, спрямо типовете Ruminococcus, открити в червата на други бозайници и нечовекоподобни примати. Тези, открити при хората, наподобява са се приспособили към новата си екосистема и са придобили гени от прилежащи чревни микроби.
Източник: Science Alert / Превод:SafeNews
Oще вести четете в категория Свят
За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News
