Ново изображение на свръхмасивна черна дупка прилича на Окото на Саурон от Властелинът на пръстените
Ново изображение на свръхмасивна черна дупка наподобява на Окото на Саурон от Властелинът на пръстените. Учените разгласиха изображение на свръхмасивната черна дупка в сърцето на нашия Млечен път, обявявайки я за „ крайъгълен камък в астрономията “.
Повече от 300 откриватели от Африка, Азия, Европа и Северна и Южна Америка сътвориха зашеметяващата фотография благодарение на телескопа Event Horizon, който разкри електрически оранжеви вихри към ръба на Стрелец A* (Sgr A*).
Sgr A* е бил виждан и преди на фотоси, само че последният е първият, който употребява поляризирана светлина, която разкрива нейните магнитни полета – и астрономите споделиха, че наподобява на Окото на Саурон от филмовата акомодация на „ Властелинът на пръстените “ на Дж. Р. Р. Толкин
Екипът употребява характерен филтър, с цел да види магнитните полета на черната дупка, което им разрешава да следят мощни магнитни полета, усукващи се към околния газ и материя.
Усукващата се конструкция на Sgr A* е сходна на тази на първата и единствена друга черна дупка, която би трябвало да бъде фотографирана, Messier 87 (M87), което допуска, че всички черни дупки имат мощни магнитни полета – идея, която провокира предходни изследвания.
Новото изображение е снимано благодарение на поляризирана светлина за първи път, която употребява филтър, с цел да види магнитните полета на черната дупка, които демонстрират по какъв начин тя взаимодейства със заобикалящия газ и материя
Сара Исаун от Харвард, един от ръководителите на плана, сподели: „ Това, което виждаме в този момент, е, че има мощни, усукани и проведени магнитни полета покрай черната дупка в центъра на галактиката Млечен път.
„ Заедно с Sgr A*, който има поразително сходна поляризационна конструкция на тази, следена в доста по-голямата и по-мощна черна дупка M87*, ние научихме, че мощните и подредени магнитни полета са сериозни за това по какъв начин черните дупки взаимодействат с газа и материята в близост тях.’
Почти всяка огромна вселена има свръхмасивна черна дупка в центъра си – а нашата инцидентно е Sgr A*.
Чудовището има четири милиона пъти по-голяма маса от нашето слънце и се намира на към 26 000 светлинни години – дистанцията, което светлината изминава за една година, 5,9 трилиона благи – от Земята.
Първото изображение на Sgr A* го показваше като светеща алена и оранжева поничка, висяща в тъмнината на космоса – само че структурата също беше прекомерно размазана, с цел да се разграничат елементи.
Но траялата работа сътвори зашеметяваща фотография благодарение на поляризирана светлина.
„ Светлината е осцилираща или движеща се електромагнитна вълна, която ни разрешава да виждаме обекти “, споделят астрономите в известието.
Понякога светлината осцилира в желана ориентировка и ние я назоваваме „ поляризирана “. Въпреки че поляризираната светлина ни заобикаля, за човешките очи тя е неразличима от „ естествената “ светлина.
„ В плазмата към тези черни дупки частиците, които се въртят към линиите на магнитното поле, придават поляризационен модел, вертикален на полето. “
Това разрешава на астрономите да видят във все по-ярки елементи какво се случва в районите на черните дупки и да картографират линиите на магнитното им поле.
Сътрудникът на Харвардската самодейност за черни дупки и съръководител на плана Анджело Рикарт сподели: „ Чрез обрисуване на поляризирана светлина от парещ светещ газ покрай черни дупки, ние вършим директен извод за структурата и силата на магнитните полета, които пронизват потока от газ и материя, че черното дупката се храни и изхвърля.
„ Поляризираната светлина ни учи на доста повече за астрофизиката, свойствата на газа и механизмите, които се случват, когато черната дупка се зарежда. “
За да следи Sgr A*, съдействието свърза осем телескопа по целия свят, с цел да сътвори виртуален телескоп с размерите на Земята, който е прочут като Event Horizon Telescope.
Въпреки че екипът имаше мощен телескоп, представете си, че черна дупка в поляризирана светлина не постоянно е лесна задача.
Те означават, че Sgr A* е изключително предизвикателство, защото се трансформира толкоз бързо – „ не стои неподвижно за фотоси “, споделиха откривателите.
M87 обаче беше доста по-стабилна черна дупка, което евентуално е повода астрономите да я изберат за първата снимана цел.
Джефри Бауър, академик от плана EHT, сподели: „ Създаването на поляризирано изображение е като да отворите книгата, откакто сте видели единствено корицата.
„ Тъй като Sgr A* се движи, до момента в който се опитваме да създадем неговата фотография, беше мъчно да се конструира даже неполяризираното изображение “, добавяйки, че първото изображение е приблизително от голям брой изображения заради придвижването на Sgr A*.
„ Изпитахме облекчение, че поляризираното изображение даже е допустимо. Някои модели бяха прекомерно разбъркани и бурни, с цел да изградят поляризиран облик, само че природата не беше толкоз жестока.
Учените споделиха, че съществуването на изображения на двете супермасивни черни дупки в поляризирана светлина ще открие нови способи за сравняване и контрастиране на черни дупки с разнообразни размери и маси.
И защото технологията се усъвършенства, изображенията евентуално ще разкрият още повече секрети на черните дупки и техните прилики или разлики.
Мариафелисия Де Лаурентис, заместник-учен по плана на EHT и професор в Университета на Неапол Федерико II, Италия, сподели: „ Фактът, че структурата на магнитното поле на M87* е толкоз сходна на тази на Sgr A*, е значим, тъй като допуска, че физическото процеси, които ръководят метода, по който черна дупка зарежда и изстрелва бликам, може да са универсални измежду свръхмасивните черни дупки, макар разликите в масата, размера и околната среда.
„ Този резултат ни разрешава да уточняваме нашите теоретични модели и симулации, подобрявайки нашето схващане за това по какъв начин материята се въздейства покрай хоризонта на събитията на черна дупка. “
Черната дупка M87 има маса шест милиарда пъти по-голяма от тази на нашето слънце и населява центъра на гигантска елиптична вселена.
Той изхвърля мощна бликам плазма – газ, толкоз парещ, че някои или всичките му атоми се разделят на субатомни частици електрони и йони – забележими на всички дължини на вълната.
Доказателствата за бликам, изтичаща от Sgr A*, се усилват, споделиха откривателите.
„ Едно нещо, което в действителност ни вълнува, е прогнозата за мощен аероплан. Тъй като нашето съоръжение се усъвършенства през идващите години, в случай че съществува, би трябвало да можем да го извлечем от данните, сподели Рикарт.
Източник – Daly Mail/Превод:SafeNews
