Съмнения за лобизъм в закона за публичните предприятия разбуниха духовете в парламента
Новият Закон за обществените предприятия разсъни подозрения за лобизъм в част от депутатите, само че въпреки всичко беше признат.
Той урежда метода за установяване и обществено обявяване на държавна политика в региона на обществените предприятия, въвеждането на стандарти за положително корпоративно ръководство на обществените предприятия, както и отговорностите за обявяване и бистрота на активността на обществените предприятия и органите им за ръководство.
Дебат се заформи към текста, касаещ счетоводството на обществените предприятия. Съгласно текстовете счетоводството им се прави в сходство със Закона за счетоводството. Публичните предприятия би трябвало да сформират финансовите си доклади въз основата на Националните счетоводни стандарти или на Международните счетоводни стандарти в сходство с условията на Закона за счетоводството.
Съгласно закона държавната политика във връзка с тези предприятия се дефинира от Министерски съвет, а общинските политики от общинските препоръки.
Според текстовете на обществените предприятия може да бъдат възлагани отговорности за осъществяване на социална услуга или за осъществяване на цели на обществената политика.
Министерският съвет утвърждава политика за присъединяване на страната в обществените предприятия. Политиката би трябвало да съдържа аргументация на аргументите страната да има обществените предприятия и задачите, които си слага това присъединяване.
Политиката за присъединяване на страната в обществените предприятия се създава от Агенцията за обществените предприятия и надзор в съдействие с органите, упражняващи правата на страната в предприятията и другите държавни организации, участващи в нейното реализиране.
Агенцията за обществените предприятия и надзор извършва функционалностите на звено, което реализира координацията на държавната политика във връзка с обществените предприятия, следи и рапортува на Министерски съвет на Агенцията за нейното осъществяване. За членове на изпълнителния съвет на Агенцията се назначават лица с висше обучение, магистър, с най-малко 110 години професионален опит в региона на финансите, държавното ръководство или действителния бранш на стопанската система, от които минимум три години на управителна служба.
Разисквания
" Ние сме срещу условията на Закона за обществените предприятия да не се ползва за сдружения, които реализират действия като кредитни институции . Това сподели заместник-председателят на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Христо Проданов от парламентарната естрада по отношение на текстовете от Закона за обществените предприятия на второ четене.
Той дефинира текста като лобистки. Проданов изясни, че това значи Българската банка за развиване да бъде изведена от обсега на този закон. „ По принцип ние поддържаме огромна част от текстовете, които са препоръчани в този закон по простата причина, че Българска социалистическа партия от дълги години упорства за основаването на подобен закон, който да има ясни правила и правила на ръководство на държавните и общински предприятия с 50 % държавна и общинска благосъстоятелност. Дълги години Българска социалистическа партия предлага подобен закон и той не беше възприеман от ръководещото болшинство от ГЕРБ. Сега под натиска на организацията за икономическо съдействие и развиване, въпреки всичко този закон беше вкаран на вниманието на Народното събрание “, сподели още Проданов.
Всеки ден в Народното събрание ратифицираме интернационалните контракти, контракти с разнообразни интернационалните финансови институции, европейски нормативи, наставления, регламенти. Цитираме интернационалните организации по какъв начин се развива българската стопанска система. В същото време с текстовете на този закон освобождаваме държавните предприятия, категоризирани като огромни да съблюдават интернационалните счетоводни стандарти “, добави той. Проданов съобщи, че партията няма да поддържа този текст във връзка с огромните предприятия.
Никого не освобождаваме, препращайки обществените предприятия с над 50 % държавно присъединяване да водят своето счетоводство според българския закон. Това сподели националният представител от ПГ на ГЕРБ и ръководител на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
По думите й по този начин е вярно и се основава равнопоставеност сред всички типове предприятия. „ Аз желая да защитя този текст и да ви обясня защо става дума, в това число и на вас, сътрудници от ляво. Ние никого и нищо не освобождаваме с смяната на този текст. Казваме,че се съблюдава българският Закон за счетоводството. Той е главният, специфичният, който е уредил по какъв метод, кои предприятия кои стандарти следва да ползват. Чрез този закон е ясно, че българските предприятия могат по избор да ползват националните или интернационалните, като обвързване за използване на интернационалните имат предприятията, които са лифтвани на борсата, които взимат интернационалните заеми, банките, финансовите предприятия, застрахователните компании “, съобщи Стоянова. По думите й ясно са изброени предприятията, които наложително би трябвало да ползват интернационалните стандарти. „ Искам да кажа, че множеството европейски страни също ползват режима и на национални, и на интернационалните стандарти по метод, който е организиран в българския закон за счетоводството. От друга страна желая да кажа, че националните стандарти значително дават отговор на интернационалните. Нещо повече сега докрая на годината ще има утвърдени нови национални стандарти, които ще бъдат напълно съобразени с измененията, които в това време са настъпили в интернационалните стандарти. Те са доста по-ясни, по-точни и приспособени към българската реалност. Международните счетоводни стандарти са извънредно общи, дават извънредно огромна независимост на това съответното дружество по един или различен метод да прави оценка активите и доста по-голяма опция да се вършат операции. Неслучайно надзорните органи на банки, застрахователни компании в лицето на КФН, на пенсионните сдружения, особено ревизират метода, по който се правят оценка активите. Там е главната разлика сред интернационалните и националните счетоводни стандарти “, добави още Стоянова.
Предварителни предизвестия от КНСБ
Критики към готвените промени в Закона за обществените предприятия бяха отправени от КНСБ, откакто парламентарната икономическа комисия отхвърли предлагането служащите да имат право да управляват сдруженията, в които работят .
На съвещанието беше подложен и въпросът за сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор с Българската организация за вложения, както и това - държавната политика във връзка с обществените предприятия да бъде определяна от Министерския съвет, а не от Народното събрание .
Основният претекст за появяването на този законопроект е желанието на държавното управление за присъединение към валутния механизъм ERM II, към банковия съюз и участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), за което едно от нужните условия е да се направи закон за обществените предприятия, който да дава отговор на главните правила на организацията.
" Но какво прави тематиката за приватизацията в един закон за обществените предприятия " , попита в предаването " Преди всички " Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ.
Той урежда метода за установяване и обществено обявяване на държавна политика в региона на обществените предприятия, въвеждането на стандарти за положително корпоративно ръководство на обществените предприятия, както и отговорностите за обявяване и бистрота на активността на обществените предприятия и органите им за ръководство.
Дебат се заформи към текста, касаещ счетоводството на обществените предприятия. Съгласно текстовете счетоводството им се прави в сходство със Закона за счетоводството. Публичните предприятия би трябвало да сформират финансовите си доклади въз основата на Националните счетоводни стандарти или на Международните счетоводни стандарти в сходство с условията на Закона за счетоводството.
Съгласно закона държавната политика във връзка с тези предприятия се дефинира от Министерски съвет, а общинските политики от общинските препоръки.
Според текстовете на обществените предприятия може да бъдат възлагани отговорности за осъществяване на социална услуга или за осъществяване на цели на обществената политика.
Министерският съвет утвърждава политика за присъединяване на страната в обществените предприятия. Политиката би трябвало да съдържа аргументация на аргументите страната да има обществените предприятия и задачите, които си слага това присъединяване.
Политиката за присъединяване на страната в обществените предприятия се създава от Агенцията за обществените предприятия и надзор в съдействие с органите, упражняващи правата на страната в предприятията и другите държавни организации, участващи в нейното реализиране.
Агенцията за обществените предприятия и надзор извършва функционалностите на звено, което реализира координацията на държавната политика във връзка с обществените предприятия, следи и рапортува на Министерски съвет на Агенцията за нейното осъществяване. За членове на изпълнителния съвет на Агенцията се назначават лица с висше обучение, магистър, с най-малко 110 години професионален опит в региона на финансите, държавното ръководство или действителния бранш на стопанската система, от които минимум три години на управителна служба.
Разисквания
" Ние сме срещу условията на Закона за обществените предприятия да не се ползва за сдружения, които реализират действия като кредитни институции . Това сподели заместник-председателят на ПГ на " Българска социалистическа партия за България " Христо Проданов от парламентарната естрада по отношение на текстовете от Закона за обществените предприятия на второ четене.
Той дефинира текста като лобистки. Проданов изясни, че това значи Българската банка за развиване да бъде изведена от обсега на този закон. „ По принцип ние поддържаме огромна част от текстовете, които са препоръчани в този закон по простата причина, че Българска социалистическа партия от дълги години упорства за основаването на подобен закон, който да има ясни правила и правила на ръководство на държавните и общински предприятия с 50 % държавна и общинска благосъстоятелност. Дълги години Българска социалистическа партия предлага подобен закон и той не беше възприеман от ръководещото болшинство от ГЕРБ. Сега под натиска на организацията за икономическо съдействие и развиване, въпреки всичко този закон беше вкаран на вниманието на Народното събрание “, сподели още Проданов.
Всеки ден в Народното събрание ратифицираме интернационалните контракти, контракти с разнообразни интернационалните финансови институции, европейски нормативи, наставления, регламенти. Цитираме интернационалните организации по какъв начин се развива българската стопанска система. В същото време с текстовете на този закон освобождаваме държавните предприятия, категоризирани като огромни да съблюдават интернационалните счетоводни стандарти “, добави той. Проданов съобщи, че партията няма да поддържа този текст във връзка с огромните предприятия.
Никого не освобождаваме, препращайки обществените предприятия с над 50 % държавно присъединяване да водят своето счетоводство според българския закон. Това сподели националният представител от ПГ на ГЕРБ и ръководител на Комисията по бюджет и финанси Менда Стоянова.
По думите й по този начин е вярно и се основава равнопоставеност сред всички типове предприятия. „ Аз желая да защитя този текст и да ви обясня защо става дума, в това число и на вас, сътрудници от ляво. Ние никого и нищо не освобождаваме с смяната на този текст. Казваме,че се съблюдава българският Закон за счетоводството. Той е главният, специфичният, който е уредил по какъв метод, кои предприятия кои стандарти следва да ползват. Чрез този закон е ясно, че българските предприятия могат по избор да ползват националните или интернационалните, като обвързване за използване на интернационалните имат предприятията, които са лифтвани на борсата, които взимат интернационалните заеми, банките, финансовите предприятия, застрахователните компании “, съобщи Стоянова. По думите й ясно са изброени предприятията, които наложително би трябвало да ползват интернационалните стандарти. „ Искам да кажа, че множеството европейски страни също ползват режима и на национални, и на интернационалните стандарти по метод, който е организиран в българския закон за счетоводството. От друга страна желая да кажа, че националните стандарти значително дават отговор на интернационалните. Нещо повече сега докрая на годината ще има утвърдени нови национални стандарти, които ще бъдат напълно съобразени с измененията, които в това време са настъпили в интернационалните стандарти. Те са доста по-ясни, по-точни и приспособени към българската реалност. Международните счетоводни стандарти са извънредно общи, дават извънредно огромна независимост на това съответното дружество по един или различен метод да прави оценка активите и доста по-голяма опция да се вършат операции. Неслучайно надзорните органи на банки, застрахователни компании в лицето на КФН, на пенсионните сдружения, особено ревизират метода, по който се правят оценка активите. Там е главната разлика сред интернационалните и националните счетоводни стандарти “, добави още Стоянова.
Предварителни предизвестия от КНСБ
Критики към готвените промени в Закона за обществените предприятия бяха отправени от КНСБ, откакто парламентарната икономическа комисия отхвърли предлагането служащите да имат право да управляват сдруженията, в които работят .
На съвещанието беше подложен и въпросът за сливането на Агенцията за приватизация и следприватизационен надзор с Българската организация за вложения, както и това - държавната политика във връзка с обществените предприятия да бъде определяна от Министерския съвет, а не от Народното събрание .
Основният претекст за появяването на този законопроект е желанието на държавното управление за присъединение към валутния механизъм ERM II, към банковия съюз и участие в Организацията за икономическо съдействие и развиване (ОИСР), за което едно от нужните условия е да се направи закон за обществените предприятия, който да дава отговор на главните правила на организацията.
" Но какво прави тематиката за приватизацията в един закон за обществените предприятия " , попита в предаването " Преди всички " Пламен Нанков, вицепрезидент на КНСБ.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ