&13:15:10)
Новият треньор на щангистите призова министър Лечева да подаде ръка на федерацията
Новият старши треньор на националния тим по повдигане на тежести за мъже Пламен Аспарухов прикани министърът на младежта и спорта Весела Лечева да подаде ръка на федерацията, с цел да могат състезателите оптимално бързо да влязат в лагерен режим. В изявление пред Българска телеграфна агенция, Аспарухов съобщи, че времето до първите надпревари през март е доста малко и всеки ден е значим. Той разяснява и състава на националния тим, капацитета на момчетата, връзките си с предшественика Иван Иванов, както и някои прочувствени решения на щангисти. Но генерално Аспарухов е оптимист, че бъдещето на българската щанга е положително, тъй като при подрастващите вижда доста гении, които в скоро време ще преобладават на подиума.
" Искам да кажа, че сме удовлетворени от отношението на министър Лечева досега, признателни сме й за разбирането на нашите проблеми и сме й задължени. Очакваме положително отношение и в този момент, с цел да стартираме работа оптимално бързо ", стартира Пламен Аспарухов. В края на диалога той разви една своя остаряла концепция, а точно основаването на Национална аптека, която да бъде обезпечена от страната и да сведе до най-малко проблеми с допинг-контрола.
,fit(478:270) )
Треньорът на щангистите Иван Иванов: Никой не ми е споделил, че съм заменен
- Г-н Аспарухов, какво се случва в националния тим по повдигане на тежести? Наследихте Иван Иванов, имахте ли към този момент диалози със състезателите?
- Най-важното нещо е да стартираме лагери, неотложно. В момента нямаме субсидиране, само че и предходната година по това време нямаше субсидиране и започнахме на 5 януари лагер под управлението на Иван Иванов. Така че, в случай че Министерството на спорта застане зад спорта ни, нещата ще се оправят. Истината е, че би трябвало да стартираме незабавно. С тези, които желаят да дойдат, дано да заповядат. Аз ги разбирам тези момчета, които споделят, че в случай че не е Иван треньор, няма да дойдат на лагер. Емоцията е нещо неприятно в нашия спорт. Защото тези, които вземат участие в този момент, имат късмет да вземат квоти за Олимпийските игри тази година. Или следващата година на Европейското състезание. Ако не вземат участие, те няма да вземат квоти. Отделно от тези, които споделиха, че няма да вземат участие, единствено един е в олимпийска категория – Дейвид Фишеров. Останалите са в неолимпийски категории. Христо Христов сега е контузен и не тренира. Предвид подготовката за олимпийската подготовка, не е толкоз съдбовно за тима, само че аз съм уверен, че ще дойдат. Защото едно са първенци, второ са експерти. Тук е мястото да посоча Олимпийските игри в Атина през 2004 година – тимът ми завоюва един златен орден, първият българин със злато в най-тежката категория – Милен Добрев. Даже починалият Иван Абаджиев не съумя да направи златен олимпийски медалист. Точно 10 дни след Олимпиадата ме изгониха. Някой да е чул да се окайвам? Това са естествени неща.
,fit(478:270) )
Четирима национали оповестиха протест след освобождението на Иван Иванов
Аз ги разбирам тези момчета. Те са работили години с Иван Иванов, привикнали са с него. Разбирам техните страсти. Уважавам техните страсти. Но всички дружно би трябвало да се хванем да работим за спорта. За мене всеки състезател все едно е мое дете. Към всички се отнасяме еднообразно и от всички изисквам всичко. За да станат нещата. Както и не скърбя и себе си.
- От този тим сега, кои щангисти бихте показали като евентуални медалисти в Париж?
- Божидар Андреев и Карлос Насар. За мене персонално Карлос Насар има шанса да стане олимпийски първенец. За Божидар Андреев подсигурявам, че на Олимпиадата ще има опити за злато. Не знам дали ще бъде втори или трети, само че ще има опити за златен олимпийски орден. Това го давам обещание, в случай че аз съм треньор на националния тим на 100 %. Но и те не са споделили, че няма да се готвят. Знам, че упражняват, бяха с нас на антидопинговия семинар. Основата я имаме, предпочитание имаме, стига да ни се даде опция – ще работим.
Най-важното е да спасим спорта в този момент. Министерството би трябвало да помогне да отидем в Национална спортна база, с цел да се приготвяме. И към този момент когато излезе докладът за предходната година, да се подпишат договорите. Няма ли доклад – няма нищо. Но няма ли лагер, няма да има нищо. Миналата година отново нямаше пари в оня миг, само че лагер имаше. Надявам се аршинът да бъде идентичен. Щом при Иван Иванов е имало лагер без финансиране, значи и при нас не би трябвало да има проблем. А не да започваме през март. Разчитам доста на персоналните треньори по клубовете, разгадавам доста на тези пет индивида, които са в звеното като помощник-треньори. Задачата, която е сложена на нас двамата, да заздравим съществено дисциплината, да увеличим подготвителния развой. Да вземем квоти за Олимпийските игри, медали, а и трофеи.
Иван Иванов: Не съм в борба с никой, ние би трябвало да работим за българските щанги
- Вече посетихте антидопинговия семинар. Някои от състезателите са били и проверявани. Всичко наред ли е по този въпрос?
След 2008 година, моят случай, човек не трябва да си помисля да дава и беналгин без да го изследва. И аз оня ден на въпросния антидопингов семинар отново попитах: Как аз мога да давам витамини, които са потвърдено чисти? Отговарят ми: ами не можеш, тъй като не се знае. И отново сме на някаква бомба със закъснител. Безумие е 15 години след случая Пекин да се повторят още веднъж такива неща и никой да не е взел ограничения. През 2002-а година написах докладна бележка до Васил Иванов-Лучано – по това време министър на спорта. Исках да се направи една Аптека на националните тимове, да се изследва всичко, което се дава като хранителни добавки, витамини, на спортистите. Дали в България, дали в чужбина и там да се взема решение какво да се дава. На първо място понижаваме опциите за корупция, от обири. Министерството да ти дава медикаментите, само че и да дава гаранции, че страната е застанала зад тебе и те пази. И състезателят се подписва, че е взел тъкмо тона, което му е дала страната. 20 години минаха и нищо не се е трансформирало. А съгласно мене, едвам такава Национална спортна аптека би била страховит асистент на спортистите. Не единствено за нас, само че и за леката атлетика, битката, боксьорите, за всички спортисти, които имат нужда.
- Във повдигането на тежестите обаче проблемите следват един след други. Когато поехте тима, с какво се сблъскахте?
Трябва да излезем в този момент от тази тежка обстановка, с цел да спасим спорта. Има доста надарени момчета изпод. Бъдещето не е тъмно, в случай че се работи вярно. Когато пристигнах във федерацията, разбрах, че тя действително се ръководи от един възрастен човек с огромни упоритости – Димитър Димитров от Стара Загора, който е общоприет секретар. Той споделя кой да подвига, кой да не подвига. Кой да взима повече пари от тотото, кой – по-малко. Сега в случай че му създадат една проверка във вилата, какъв брой щанги ще намерят там – чисто нови. И той ги дава на клубовете против обещания. Ето по този метод работи той. Повечето сътрудници не могат да си създадат годишните доклади и му звънят на него. Обаче по-късно се задължават да гласоподават както той им каже. Той към този момент прави неща, които са рискови за самия спорт.
" Искам да кажа, че сме удовлетворени от отношението на министър Лечева досега, признателни сме й за разбирането на нашите проблеми и сме й задължени. Очакваме положително отношение и в този момент, с цел да стартираме работа оптимално бързо ", стартира Пламен Аспарухов. В края на диалога той разви една своя остаряла концепция, а точно основаването на Национална аптека, която да бъде обезпечена от страната и да сведе до най-малко проблеми с допинг-контрола.
- Г-н Аспарухов, какво се случва в националния тим по повдигане на тежести? Наследихте Иван Иванов, имахте ли към този момент диалози със състезателите?
- Най-важното нещо е да стартираме лагери, неотложно. В момента нямаме субсидиране, само че и предходната година по това време нямаше субсидиране и започнахме на 5 януари лагер под управлението на Иван Иванов. Така че, в случай че Министерството на спорта застане зад спорта ни, нещата ще се оправят. Истината е, че би трябвало да стартираме незабавно. С тези, които желаят да дойдат, дано да заповядат. Аз ги разбирам тези момчета, които споделят, че в случай че не е Иван треньор, няма да дойдат на лагер. Емоцията е нещо неприятно в нашия спорт. Защото тези, които вземат участие в този момент, имат късмет да вземат квоти за Олимпийските игри тази година. Или следващата година на Европейското състезание. Ако не вземат участие, те няма да вземат квоти. Отделно от тези, които споделиха, че няма да вземат участие, единствено един е в олимпийска категория – Дейвид Фишеров. Останалите са в неолимпийски категории. Христо Христов сега е контузен и не тренира. Предвид подготовката за олимпийската подготовка, не е толкоз съдбовно за тима, само че аз съм уверен, че ще дойдат. Защото едно са първенци, второ са експерти. Тук е мястото да посоча Олимпийските игри в Атина през 2004 година – тимът ми завоюва един златен орден, първият българин със злато в най-тежката категория – Милен Добрев. Даже починалият Иван Абаджиев не съумя да направи златен олимпийски медалист. Точно 10 дни след Олимпиадата ме изгониха. Някой да е чул да се окайвам? Това са естествени неща.
Аз ги разбирам тези момчета. Те са работили години с Иван Иванов, привикнали са с него. Разбирам техните страсти. Уважавам техните страсти. Но всички дружно би трябвало да се хванем да работим за спорта. За мене всеки състезател все едно е мое дете. Към всички се отнасяме еднообразно и от всички изисквам всичко. За да станат нещата. Както и не скърбя и себе си.
- От този тим сега, кои щангисти бихте показали като евентуални медалисти в Париж?
- Божидар Андреев и Карлос Насар. За мене персонално Карлос Насар има шанса да стане олимпийски първенец. За Божидар Андреев подсигурявам, че на Олимпиадата ще има опити за злато. Не знам дали ще бъде втори или трети, само че ще има опити за златен олимпийски орден. Това го давам обещание, в случай че аз съм треньор на националния тим на 100 %. Но и те не са споделили, че няма да се готвят. Знам, че упражняват, бяха с нас на антидопинговия семинар. Основата я имаме, предпочитание имаме, стига да ни се даде опция – ще работим.
Най-важното е да спасим спорта в този момент. Министерството би трябвало да помогне да отидем в Национална спортна база, с цел да се приготвяме. И към този момент когато излезе докладът за предходната година, да се подпишат договорите. Няма ли доклад – няма нищо. Но няма ли лагер, няма да има нищо. Миналата година отново нямаше пари в оня миг, само че лагер имаше. Надявам се аршинът да бъде идентичен. Щом при Иван Иванов е имало лагер без финансиране, значи и при нас не би трябвало да има проблем. А не да започваме през март. Разчитам доста на персоналните треньори по клубовете, разгадавам доста на тези пет индивида, които са в звеното като помощник-треньори. Задачата, която е сложена на нас двамата, да заздравим съществено дисциплината, да увеличим подготвителния развой. Да вземем квоти за Олимпийските игри, медали, а и трофеи.
- Вече посетихте антидопинговия семинар. Някои от състезателите са били и проверявани. Всичко наред ли е по този въпрос?
След 2008 година, моят случай, човек не трябва да си помисля да дава и беналгин без да го изследва. И аз оня ден на въпросния антидопингов семинар отново попитах: Как аз мога да давам витамини, които са потвърдено чисти? Отговарят ми: ами не можеш, тъй като не се знае. И отново сме на някаква бомба със закъснител. Безумие е 15 години след случая Пекин да се повторят още веднъж такива неща и никой да не е взел ограничения. През 2002-а година написах докладна бележка до Васил Иванов-Лучано – по това време министър на спорта. Исках да се направи една Аптека на националните тимове, да се изследва всичко, което се дава като хранителни добавки, витамини, на спортистите. Дали в България, дали в чужбина и там да се взема решение какво да се дава. На първо място понижаваме опциите за корупция, от обири. Министерството да ти дава медикаментите, само че и да дава гаранции, че страната е застанала зад тебе и те пази. И състезателят се подписва, че е взел тъкмо тона, което му е дала страната. 20 години минаха и нищо не се е трансформирало. А съгласно мене, едвам такава Национална спортна аптека би била страховит асистент на спортистите. Не единствено за нас, само че и за леката атлетика, битката, боксьорите, за всички спортисти, които имат нужда.
- Във повдигането на тежестите обаче проблемите следват един след други. Когато поехте тима, с какво се сблъскахте?
Трябва да излезем в този момент от тази тежка обстановка, с цел да спасим спорта. Има доста надарени момчета изпод. Бъдещето не е тъмно, в случай че се работи вярно. Когато пристигнах във федерацията, разбрах, че тя действително се ръководи от един възрастен човек с огромни упоритости – Димитър Димитров от Стара Загора, който е общоприет секретар. Той споделя кой да подвига, кой да не подвига. Кой да взима повече пари от тотото, кой – по-малко. Сега в случай че му създадат една проверка във вилата, какъв брой щанги ще намерят там – чисто нови. И той ги дава на клубовете против обещания. Ето по този метод работи той. Повечето сътрудници не могат да си създадат годишните доклади и му звънят на него. Обаче по-късно се задължават да гласоподават както той им каже. Той към този момент прави неща, които са рискови за самия спорт.
Източник: sportal.bg
КОМЕНТАРИ