За държавните вузове - юзди, за частните - слободия
Нови юзди поставя властта на държавните висши учебни заведения, до момента в който за частните слободията става цялостна. Това се откроява в плана на МОН за промени в Закона за висшето обучение, който министерството разгласява за публично разискване със период до 26 юни т.г. Ректори от дълго време недоволстват, че частните висши учебни заведения не се подчиняват на условията на закона нито за структурите, нито за ръководството, нито за научен състав и така нататък Според плана обаче, слободията на частниците става цялостна - от тях ще се изисква единствено да са притежатели на парцелите за образование, а Министерският съвет към този момент няма да дефинира даже броя на одобряваните от тях студенти. Докато държавните вузове ще се подчиняват на доста повече съсредоточени в ръцете на изпълнителната власт регулиращи активността им правила. Нищо че съгласно Конституцията другите типове благосъстоятелност са равнопоставени и би трябвало да са в действителна конкуренция. В системата на висшето обучение обаче няма да е по този начин, въпреки че страната признава еднообразно дипломите и от едните, и от другите.
От МОН обещаваха подобен план от дълго време, той е подготвен от месец април, само че бе огласен едвам в този момент, откакто завършиха изборите за Европарламент. Набелязаните промени са задоволително доста.
В кои градове какви вузове да има ще взема решение Народното събрание
Безконтролното роене на висши учебни заведения, факултети, филиали и други техни звена докара до засищане на системата с образования по специалности, които не се котират на пазара на труда, някои са неспецифични за профила на съответните вузове, а раздуването на висшето обучение е за сметка на качеството на образованието, установи МОН. По данни на рейтинговата система под 50 на 100 от приключилите висшисти работят на позиции, изискващи висше обучение, да не приказваме за работа по специалността. За да се приключи този развой, планът планува МОН да изготвя Национална карта на висшето обучение, в която ще се показва в кои райони какви вузове ще има, по какви специалности ще образоват и в какъв профил. Картата ще се приема от Министерския съвет и се внася в Народното събрание, негово ще е окончателното решение по нея. Министърът на образованието би трябвало да изготви плана на тази карта до една година след влизането на закона в действие. А до приемането й се постанова мораториум върху откриването на нови вузове и вузовски звена в страната.
Както и до момента, висши учебни заведения, както и специалности от контролираните специалности, ще се откриват, закриват и преобразуват от Народното събрание. Министерски съвет ще продължи да открива, закрива и преобразува факултети, институти и поделения в чужбина към висшите учебни заведения, само че за пръв път филиали и колежи на частните вузове ще се откриват също с решение на Министерски съвет. Досега обаче Министерски съвет всяка година определяше най-малко броя на одобряваните в частните вузове студенти, като в държавните бройките се отпускаха по посоки и специалности, а в частните - общо. Според плана на МОН и тази държавна регулация за частните образователни заведения отпада, тъй че те ще могат да одобряват колкото си желаят студенти в каквито си желаят професионални посоки. В последните години приемът в частните вузове се запълваше единствено на половина и по-малко и министър Красимир Вълчев обещаваше да понижи приема в тях. Според плана обаче те ще могат да си вършат каквото изискат, в това число да набират студенти, надвишаващи по брой потенциала на вуза за образование и подбивайки желанията на МОН за някаква политика във висшето обучение.
Ректорът ще ръководи по контракт с министъра
Повече пълномощия за ректорите, директно подчинени на министъра - т.е. на политическата власт, планува планът на МОН. Дотолкова, че мнозина специалисти предсказват нова разпасаност и феодализъм по места. Ректорът става много по-неуязвим за рецензии от страна на подчинените си и на студенти, тъй като, откакто бъде определен от Общото заседание, той ще подписва с министъра контракт за ръководство, който ще важи за всичките 4 години от мандата му. Всяка година ректорът ще би трябвало да се регистрира пред министъра за осъществяването на програмата, включваща цели и задания на висшето учебно заведение, както и средства за осъществяването им. Нещо повече - министърът ще утвърждава, т.е. ще спуска, политика за развиването на всяко едно висше учебно заведение, като би трябвало да го направи не по-късно от три месеца преди приключването на мандата на ректора. Тоест, в случай че за идващ мандат се е задал някой " не наш човек ", така наречен политика да е непроменима.
Висши учебни заведения, които имат сериозна и значима научна продукция, ще получават от Министерски съвет статут на проучвателен висши учебни заведения и ще бъдат вписани в специфичен лист, признат от държавното управление. От плана не излиза наяве защо ще им служи този статут.
За пръв път на вузовете се дава право да подписват съглашение с държавни и общински междинни учебни заведения, хабилитирани лица от университетския състав на вуза ще могат да преподават в тях, като се съблюдават и условията на Закона за предучилищното и учебното обучение. Специални законови текстове уреждат статута на двете професионални гимназии към ТУ-София, които ще са на послушание на ректора, няма да работят с делегирани бюджети, ще бъдат издържани от бюджета на университета.
Факултетът като главно звено на всяко висше учебно заведение би трябвало да има най-малко 3 катедри, гласят измененията. Но от досегашния закон отпада условието, че във факултета би трябвало да работят най-малко 40 души на главен трудов контракт. Тоест
с цялостна мощ ще продължи шестването на " летящите " професори
Остава в закона единствено това, че хабилитираните лица от университетския състав би трябвало да водят за всяка компетентност 70 на 100 от лекционните часове. Законът ще допусне опция хора от практиката да водят до 10% от общия хорариум за образованието на бакалаври и до 20% от този за магистрите. Не са сложени никакви условия за ценза на " практиците ". Така умерено може да се клонира някое ново знамение на българската просвета като предприемача Венелин Терзиев, за който предходната година се разбра, че за 4 години е станал три пъти лекар на науките, в 4 вуза професор и водещ на 15 образователни дисциплини. Въпреки всички обещания на министър Вълчев да направи инспекция по какъв начин се е случило това, с цел да се прекратят малките врати за такива пороци, до ден сегашен резултати от сякаш инспекцията няма. А планът за законови промени, вместо да постави бариери пред безобразието, му отваря нови малки врати.
В Общото заседание на факултета съгласно измененията представителите на университетския състав би трябвало да са не по-малко от 75 на 100 - законът в този момент изисква да са до 70%. В плана МОН планува също факултетният съвет да се състои от 21 членове вместо от 25, както е в този момент. В Общото заседание на висшето учебно заведение пък хабилитираните лица е наложително да са не по-малко от 75 на 100 и не повече от 83 на 100, като от тях 1/4 би трябвало да са нехабилитирани преподаватели, планува МОН. В държавните вузове в Академичния съвет със консултативен глас ще вземат участие и членовете на Съвета на настоятелите. В настоятелството се прибавя един член - представител на общината, в която е висшето учебно заведение. В него към този момент ще може да има и представител на синдикатите. А в случай че ректорът бъде отзован, това би трябвало да бъде гласувано не с повече от половината гласове в Общото заседание, както е в този момент, а с 2/3 от гласовете.
Тоест ще бъде по-трудно работещите и студентите във вуза да подреден импийчмънт на деребействащ ректор. А образците за такива университетски босове сега не са един и два.
Две акредитации - първична и последваща
Много промени се вършат в текстовете за акредитацията на вузовете, която съгласно всеобщата оценка до момента в действителност е неефективна и безкритична. И в плана, както и в закона, измежду главните условия за акредитацията още веднъж липсва условие вузът да има научен състав на щат, а не да води куфарно образование с приходящи от другаде преподаватели. Проектът на МОН планува само всеки учител да взе участие единствено в един вуз за задачите на акредитацията. Това предложение бе направено от Българска социалистическа партия още в предходния парламент, само че тогава болшинството на ГЕРБ изрично го отхвърли.
Според плана институционалната акредитация ще бъде два типа - първична, при откриването на висше учебно заведение (12 месеца), и следваща, която ще важи 6 години. Програмната акредитация по професионални посоки ще се дава за 4 години. Отказ от акредитация се прави, когато оценката на вуза е под 4 при десетобална система. За пръв път се планува институционалният потенциал за образование в обещано висше учебно заведение да е еднакъв на сбора от потенциалите от програмните му акредитации по посоки - до момента за доста висши учебни заведения тези две стойности се разминаваха. Завишен е с малко прагът - до оценка 5,99, под който висше учебно заведение може да образова единствено бакалаври. Право на докторанти, както и до момента, ще се получава при оценка сред 8 и 10. И при рекомендациите след акредитация отпада контролът над това има ли вузът задоволително преподаватели на щат. Ако той не извършва рекомендациите, може да му се понижи акредитационната оценка и даже да му се отнеме акредитацията. Висшите учебни заведения може да имат оценка и от интернационалните акредитационни институции, само че институционалната акредитация се дава единствено от Националната ни организация за оценяване и акредитация (НАОА), написа в плана.
Защитените специалности - без такси, а качествените - с по-високи
Студентите, които се образоват в така наречен предпазени специалности или в такива с дефицит на фрагменти на пазара на труда, се освобождават от такси, планува МОН. За сметка на това обаче, планът споделя, че в качествените специалности студентските такси може да се усилят. Според закона в този момент студентската такса може да е до 75% от размера на норматива за прехрана на един студент в съответното направление. В бъдеще обаче, тя ще е до 75% от същия норматив, плюс сумата от коефициента за качество, даден на вуза при оценката му за научна активност, за реализация на възпитаниците му и прочие Тоест, колкото по-качествено образование дава дадена компетентност, толкоз по-висока може да стане таксата.
Проектът планува и за държавните вузове да се вкара в допълнение бюджетно финансиране по национални стратегии, сходни на тези за междинното, които се дефинират от Министерски съвет. И още нещо, което провокира само възгласа " хлъц! " - МОН планува с акт на Министерски съвет да се дефинира минимална заплата за университетските длъжности, а възнаграждението на ректорите да се дефинира по общи за страната правила, одобрени от министъра на образованието. Пита се в картинката - по кое време и по какъв начин МОН узря за най-малък низък предел на заплатите - нещо, което Българска социалистическа партия от години и доста пъти предлага в Народното събрание, а ГЕРБ отново толкоз време изрично го отхвърля?!
От МОН обещаваха подобен план от дълго време, той е подготвен от месец април, само че бе огласен едвам в този момент, откакто завършиха изборите за Европарламент. Набелязаните промени са задоволително доста.
В кои градове какви вузове да има ще взема решение Народното събрание
Безконтролното роене на висши учебни заведения, факултети, филиали и други техни звена докара до засищане на системата с образования по специалности, които не се котират на пазара на труда, някои са неспецифични за профила на съответните вузове, а раздуването на висшето обучение е за сметка на качеството на образованието, установи МОН. По данни на рейтинговата система под 50 на 100 от приключилите висшисти работят на позиции, изискващи висше обучение, да не приказваме за работа по специалността. За да се приключи този развой, планът планува МОН да изготвя Национална карта на висшето обучение, в която ще се показва в кои райони какви вузове ще има, по какви специалности ще образоват и в какъв профил. Картата ще се приема от Министерския съвет и се внася в Народното събрание, негово ще е окончателното решение по нея. Министърът на образованието би трябвало да изготви плана на тази карта до една година след влизането на закона в действие. А до приемането й се постанова мораториум върху откриването на нови вузове и вузовски звена в страната.
Както и до момента, висши учебни заведения, както и специалности от контролираните специалности, ще се откриват, закриват и преобразуват от Народното събрание. Министерски съвет ще продължи да открива, закрива и преобразува факултети, институти и поделения в чужбина към висшите учебни заведения, само че за пръв път филиали и колежи на частните вузове ще се откриват също с решение на Министерски съвет. Досега обаче Министерски съвет всяка година определяше най-малко броя на одобряваните в частните вузове студенти, като в държавните бройките се отпускаха по посоки и специалности, а в частните - общо. Според плана на МОН и тази държавна регулация за частните образователни заведения отпада, тъй че те ще могат да одобряват колкото си желаят студенти в каквито си желаят професионални посоки. В последните години приемът в частните вузове се запълваше единствено на половина и по-малко и министър Красимир Вълчев обещаваше да понижи приема в тях. Според плана обаче те ще могат да си вършат каквото изискат, в това число да набират студенти, надвишаващи по брой потенциала на вуза за образование и подбивайки желанията на МОН за някаква политика във висшето обучение.
Ректорът ще ръководи по контракт с министъра
Повече пълномощия за ректорите, директно подчинени на министъра - т.е. на политическата власт, планува планът на МОН. Дотолкова, че мнозина специалисти предсказват нова разпасаност и феодализъм по места. Ректорът става много по-неуязвим за рецензии от страна на подчинените си и на студенти, тъй като, откакто бъде определен от Общото заседание, той ще подписва с министъра контракт за ръководство, който ще важи за всичките 4 години от мандата му. Всяка година ректорът ще би трябвало да се регистрира пред министъра за осъществяването на програмата, включваща цели и задания на висшето учебно заведение, както и средства за осъществяването им. Нещо повече - министърът ще утвърждава, т.е. ще спуска, политика за развиването на всяко едно висше учебно заведение, като би трябвало да го направи не по-късно от три месеца преди приключването на мандата на ректора. Тоест, в случай че за идващ мандат се е задал някой " не наш човек ", така наречен политика да е непроменима.
Висши учебни заведения, които имат сериозна и значима научна продукция, ще получават от Министерски съвет статут на проучвателен висши учебни заведения и ще бъдат вписани в специфичен лист, признат от държавното управление. От плана не излиза наяве защо ще им служи този статут.
За пръв път на вузовете се дава право да подписват съглашение с държавни и общински междинни учебни заведения, хабилитирани лица от университетския състав на вуза ще могат да преподават в тях, като се съблюдават и условията на Закона за предучилищното и учебното обучение. Специални законови текстове уреждат статута на двете професионални гимназии към ТУ-София, които ще са на послушание на ректора, няма да работят с делегирани бюджети, ще бъдат издържани от бюджета на университета.
Факултетът като главно звено на всяко висше учебно заведение би трябвало да има най-малко 3 катедри, гласят измененията. Но от досегашния закон отпада условието, че във факултета би трябвало да работят най-малко 40 души на главен трудов контракт. Тоест
с цялостна мощ ще продължи шестването на " летящите " професори
Остава в закона единствено това, че хабилитираните лица от университетския състав би трябвало да водят за всяка компетентност 70 на 100 от лекционните часове. Законът ще допусне опция хора от практиката да водят до 10% от общия хорариум за образованието на бакалаври и до 20% от този за магистрите. Не са сложени никакви условия за ценза на " практиците ". Така умерено може да се клонира някое ново знамение на българската просвета като предприемача Венелин Терзиев, за който предходната година се разбра, че за 4 години е станал три пъти лекар на науките, в 4 вуза професор и водещ на 15 образователни дисциплини. Въпреки всички обещания на министър Вълчев да направи инспекция по какъв начин се е случило това, с цел да се прекратят малките врати за такива пороци, до ден сегашен резултати от сякаш инспекцията няма. А планът за законови промени, вместо да постави бариери пред безобразието, му отваря нови малки врати.
В Общото заседание на факултета съгласно измененията представителите на университетския състав би трябвало да са не по-малко от 75 на 100 - законът в този момент изисква да са до 70%. В плана МОН планува също факултетният съвет да се състои от 21 членове вместо от 25, както е в този момент. В Общото заседание на висшето учебно заведение пък хабилитираните лица е наложително да са не по-малко от 75 на 100 и не повече от 83 на 100, като от тях 1/4 би трябвало да са нехабилитирани преподаватели, планува МОН. В държавните вузове в Академичния съвет със консултативен глас ще вземат участие и членовете на Съвета на настоятелите. В настоятелството се прибавя един член - представител на общината, в която е висшето учебно заведение. В него към този момент ще може да има и представител на синдикатите. А в случай че ректорът бъде отзован, това би трябвало да бъде гласувано не с повече от половината гласове в Общото заседание, както е в този момент, а с 2/3 от гласовете.
Тоест ще бъде по-трудно работещите и студентите във вуза да подреден импийчмънт на деребействащ ректор. А образците за такива университетски босове сега не са един и два.
Две акредитации - първична и последваща
Много промени се вършат в текстовете за акредитацията на вузовете, която съгласно всеобщата оценка до момента в действителност е неефективна и безкритична. И в плана, както и в закона, измежду главните условия за акредитацията още веднъж липсва условие вузът да има научен състав на щат, а не да води куфарно образование с приходящи от другаде преподаватели. Проектът на МОН планува само всеки учител да взе участие единствено в един вуз за задачите на акредитацията. Това предложение бе направено от Българска социалистическа партия още в предходния парламент, само че тогава болшинството на ГЕРБ изрично го отхвърли.
Според плана институционалната акредитация ще бъде два типа - първична, при откриването на висше учебно заведение (12 месеца), и следваща, която ще важи 6 години. Програмната акредитация по професионални посоки ще се дава за 4 години. Отказ от акредитация се прави, когато оценката на вуза е под 4 при десетобална система. За пръв път се планува институционалният потенциал за образование в обещано висше учебно заведение да е еднакъв на сбора от потенциалите от програмните му акредитации по посоки - до момента за доста висши учебни заведения тези две стойности се разминаваха. Завишен е с малко прагът - до оценка 5,99, под който висше учебно заведение може да образова единствено бакалаври. Право на докторанти, както и до момента, ще се получава при оценка сред 8 и 10. И при рекомендациите след акредитация отпада контролът над това има ли вузът задоволително преподаватели на щат. Ако той не извършва рекомендациите, може да му се понижи акредитационната оценка и даже да му се отнеме акредитацията. Висшите учебни заведения може да имат оценка и от интернационалните акредитационни институции, само че институционалната акредитация се дава единствено от Националната ни организация за оценяване и акредитация (НАОА), написа в плана.
Защитените специалности - без такси, а качествените - с по-високи
Студентите, които се образоват в така наречен предпазени специалности или в такива с дефицит на фрагменти на пазара на труда, се освобождават от такси, планува МОН. За сметка на това обаче, планът споделя, че в качествените специалности студентските такси може да се усилят. Според закона в този момент студентската такса може да е до 75% от размера на норматива за прехрана на един студент в съответното направление. В бъдеще обаче, тя ще е до 75% от същия норматив, плюс сумата от коефициента за качество, даден на вуза при оценката му за научна активност, за реализация на възпитаниците му и прочие Тоест, колкото по-качествено образование дава дадена компетентност, толкоз по-висока може да стане таксата.
Проектът планува и за държавните вузове да се вкара в допълнение бюджетно финансиране по национални стратегии, сходни на тези за междинното, които се дефинират от Министерски съвет. И още нещо, което провокира само възгласа " хлъц! " - МОН планува с акт на Министерски съвет да се дефинира минимална заплата за университетските длъжности, а възнаграждението на ректорите да се дефинира по общи за страната правила, одобрени от министъра на образованието. Пита се в картинката - по кое време и по какъв начин МОН узря за най-малък низък предел на заплатите - нещо, което Българска социалистическа партия от години и доста пъти предлага в Народното събрание, а ГЕРБ отново толкоз време изрично го отхвърля?!
Източник: duma.bg
КОМЕНТАРИ