Общувай с детето, за да не лапа наргилето
Новата образователна година стартира. Трепетите към 15-ти септември както нормално превзеха и деца, и родители. Някои за първи път, други за следващ, ще се сблъскат с провокациите, които сервира учебният живот. Всичко, което се случва там, от дълго време не е единствено вълнението към контролното по математика.
В края на първия образователен ден множеството първолаци ядат торта с майките, бащите си, бабите и дядовците по сладкарници и пицарии. Децата гледат стреснато, а роднините описват за най-важния ден в живота, въодушевени от грандиозните си упования за бъдещето на невръстния човек.
И в случай че отместим взор към горните класове, можем да забележим по какъв начин някои от тези фантазии са разрушени на късчета от необузданите пориви на младия дух, който някъде по пътя се е разминал с очакванията на родителите…
Какво се случва с младежите, за които датата 15-ти септември към този момент е изгубила сантименталното обаяние на трепетното очакване? Те още веднъж изпълниха наргиле-баровете, с цел да отпразнуват… Да отпразнуват какво? Денят, който просто е следващият мотив да се съберат съвсем ритуално към димящото наргиле и да употребяват обществения си живот.
Допреди седмици тематиката за наргилетата взривяваше медиите и обществените мрежи. Важни дами и господа бяха мощно стимулирани да изрекат гръмки думи за законопроекти, забрани и надзор над активността, обвързвана с проблема „ наргиле-дете ”. Изписаха се десетки публикации, учредени на научни доказателства за това кое е по-вредно цигарите, наргилето, тревата или каквото и да било там за пушене…
Както става обаче с всяка сензация, обвързвана с трагично събитие? Времето някак съумява да върне възмутените жители в естествения им темп на живот. И по този начин, нещастието остава единствено в душите на тези, които са изгубили най-скъпото, на тези, които през днешния ден не честват 15-ти септември, тъй като към този момент няма с кого…
Да, тематиката за наргилетата може да е позагубила мощния си прочувствен заряд, само че тя би трябвало да остане в съзнанието на хората, с цел да ги накара да не стопират да си задават въпроси. Въпроси, свързани с родителстването. Защото с цел да си родител през днешния ден не е като да си бил родител преди 30 години.
Животът и развъждането на деца се развиват с темпа на компютърните технологии и това развиване по натурален метод води до промени, към които днешният родител явно мъчно се приспособява.
Дали една от главните аргументи за тази компликация в акомодацията не се крие в изтънялата или въобще изчезнала прочувствена връзка сред детето и родителя? Много майки и татковци считат,че контролът върху младежа би трябвало да се реализира чрез следователски похвати. Задават въпроси на децата си, свързани с обстоятелства и събития: „ Къде беше? ” „ С кого беше? “, „ Какво яде? “, „ Написа ли си домашното? ”…
Някои даже упрекват други, тъй като не знаят с кого поддържа връзка детето им във фейсбук, какъв брой другари има, какви са те, пушат ли дружно наргиле, ами трева? Вероятно това са същите въпроси, на които ще би трябвало да дават отговор, в случай че попаднат в районното, тъй като са сгафили.
Все по-рядко родители и деца си приказват за страстите, които превземат в техните прекарвания. Все по-рядко си задават един на различен въпроса „ Как се чувстваш “. Това са двупосочни взаимоотношения, които се построяват последователно и от напълно рано, с цел да оказват помощ на разрастващата се персона да основава удовлетворяващи другарства и връзки. Общуването, построено на прочувствена непосредственост е мощна нужда, избрана от нашата обществена природа.
А като става дума за потребности, в действителност би трябвало да се означи тъжния факт, че все по-често те се мерят материално. В съзнанието на актуалния родител „ нужда “ е размито разбиране и под общият му знаменател попада всичко,че дори по-скоро единствено забележимото за очите. Опитът да се запълват празнини с материални придобивки в последна сметка остава несполучлив, тъй като тези празнини не са от материя. Те са потребността от прочувствена непосредственост. А в детска възраст тази нужда е съизмерима с потребността от вода и храна. От удовлетворяването на тази детска нужда зависи и по-нататъшното създаване на зрялата персона. А кой може да даде най-безкористната прочувствена непосредственост на детето? Да, това са родителите. Но когато тази нужда остане неудовлетворена от тях, тя не изчезва. Напротив, нуждата празнините да се запълнят си остава и освен това – търсят се други, външни източници, отвън фамилията. Извън фамилията обаче средата не е предпазена, както вътре в него.
Безспорно майката и бащата са тези, които най-силно желаят благополучието на своето дете. Често обаче те попадат в клопката на субективните чувства, а когато това се поддържа и със повишени упования, може незабелязано и незабележимо да се стигне до отдалечаване от прочувствения живот на детето. А от тук към този момент не са и доста разновидностите за пълноценно другарство. Твърдият надзор остава като една от опциите. Чрез радикална интервенция родителите защищават детето от неточности или най-малко по този начин си мислят. Това обаче води до още по-осезаемо затваряне и оттегляне на младежа.
Други пък залагат на правилото „ неразрешеният плод е най-сладък “ и имат вяра, че на тинейджъра му би трябвало независимост. Оставен на личното си съзнание, без правила и без ограничавания, този метод може също да докара до не по-малко тежки последици, тъй като съответно наложените граници нямат за цел да лимитират, а да служат за рамка, на която детето може да се опре. Рамка, оттатък която възпитаващите са наясно, че то може да премине, когато натрупа нужния опит.
Много родители считат, че времето, което посвещават на децата си е задоволително, само че тук въпросът не е какъв брой време са прекарали дружно, а по какъв начин! Защото единствено сигурната прочувствена връзка е пътят, по-който майката и бащата могат да опознаят своето общо създание. А тя, връзката, не се мери с количество, а с качество. Това ще постави връзките им на основата на доверието, което ще обезпечи оптимална среда за разрешаване на проблемите и компликациите, които разрастващото се дете непроменяемо ще се среща по своя път.
Времето, в което родителите поддържат връзка с децата си по един удовлетворяващ метод е полезност, която самите те могат да схванат едвам в късните години на своя живот. Тогава обаче постоянно самите деца са към този момент родители, също прекомерно заети. Кръговратът на живота предава трансгенерационнно тази принадлежност на времето. И в случай че през днешния ден ние не го дадем на децата си, те няма да го дадат на следващия ден нито на нас, нито на своите деца. Няма да бъде пресилено, в случай че кажем, че времето, в което децата и родителите споделят своите прекарвания, е витално належащо. И това е по този начин, тъй като фамилията е мястото, където детето се моделира като персона. Затова е извънредно значимо по какъв начин възприемаме понятието „ семейство “. То не е просто дребна група хора, свързани кръвно между тях, които живеят дружно. Не, фамилията е комплицирана система, в която членовете са свързани един с различен посредством мрежа, изплетена от целия набор на човешките страсти. Тази съгласуваност е неизменима и посредством нея всички в фамилната общественост си въздействат надълбоко, освен това постоянно по неосезаем метод.
Ето за какво най-голямата опасност за днешните деца не е неналичието на закон за наргиле-баровете, а неналичието на прочувствена непосредственост с техните родители.
*Авторката е детско-юношески психолог. Заглавието е на редакцията
В края на първия образователен ден множеството първолаци ядат торта с майките, бащите си, бабите и дядовците по сладкарници и пицарии. Децата гледат стреснато, а роднините описват за най-важния ден в живота, въодушевени от грандиозните си упования за бъдещето на невръстния човек.
И в случай че отместим взор към горните класове, можем да забележим по какъв начин някои от тези фантазии са разрушени на късчета от необузданите пориви на младия дух, който някъде по пътя се е разминал с очакванията на родителите…
Какво се случва с младежите, за които датата 15-ти септември към този момент е изгубила сантименталното обаяние на трепетното очакване? Те още веднъж изпълниха наргиле-баровете, с цел да отпразнуват… Да отпразнуват какво? Денят, който просто е следващият мотив да се съберат съвсем ритуално към димящото наргиле и да употребяват обществения си живот.
Допреди седмици тематиката за наргилетата взривяваше медиите и обществените мрежи. Важни дами и господа бяха мощно стимулирани да изрекат гръмки думи за законопроекти, забрани и надзор над активността, обвързвана с проблема „ наргиле-дете ”. Изписаха се десетки публикации, учредени на научни доказателства за това кое е по-вредно цигарите, наргилето, тревата или каквото и да било там за пушене…
Както става обаче с всяка сензация, обвързвана с трагично събитие? Времето някак съумява да върне възмутените жители в естествения им темп на живот. И по този начин, нещастието остава единствено в душите на тези, които са изгубили най-скъпото, на тези, които през днешния ден не честват 15-ти септември, тъй като към този момент няма с кого…
Да, тематиката за наргилетата може да е позагубила мощния си прочувствен заряд, само че тя би трябвало да остане в съзнанието на хората, с цел да ги накара да не стопират да си задават въпроси. Въпроси, свързани с родителстването. Защото с цел да си родител през днешния ден не е като да си бил родител преди 30 години.
Животът и развъждането на деца се развиват с темпа на компютърните технологии и това развиване по натурален метод води до промени, към които днешният родител явно мъчно се приспособява.
Дали една от главните аргументи за тази компликация в акомодацията не се крие в изтънялата или въобще изчезнала прочувствена връзка сред детето и родителя? Много майки и татковци считат,че контролът върху младежа би трябвало да се реализира чрез следователски похвати. Задават въпроси на децата си, свързани с обстоятелства и събития: „ Къде беше? ” „ С кого беше? “, „ Какво яде? “, „ Написа ли си домашното? ”…
Някои даже упрекват други, тъй като не знаят с кого поддържа връзка детето им във фейсбук, какъв брой другари има, какви са те, пушат ли дружно наргиле, ами трева? Вероятно това са същите въпроси, на които ще би трябвало да дават отговор, в случай че попаднат в районното, тъй като са сгафили.
Все по-рядко родители и деца си приказват за страстите, които превземат в техните прекарвания. Все по-рядко си задават един на различен въпроса „ Как се чувстваш “. Това са двупосочни взаимоотношения, които се построяват последователно и от напълно рано, с цел да оказват помощ на разрастващата се персона да основава удовлетворяващи другарства и връзки. Общуването, построено на прочувствена непосредственост е мощна нужда, избрана от нашата обществена природа.
А като става дума за потребности, в действителност би трябвало да се означи тъжния факт, че все по-често те се мерят материално. В съзнанието на актуалния родител „ нужда “ е размито разбиране и под общият му знаменател попада всичко,че дори по-скоро единствено забележимото за очите. Опитът да се запълват празнини с материални придобивки в последна сметка остава несполучлив, тъй като тези празнини не са от материя. Те са потребността от прочувствена непосредственост. А в детска възраст тази нужда е съизмерима с потребността от вода и храна. От удовлетворяването на тази детска нужда зависи и по-нататъшното създаване на зрялата персона. А кой може да даде най-безкористната прочувствена непосредственост на детето? Да, това са родителите. Но когато тази нужда остане неудовлетворена от тях, тя не изчезва. Напротив, нуждата празнините да се запълнят си остава и освен това – търсят се други, външни източници, отвън фамилията. Извън фамилията обаче средата не е предпазена, както вътре в него.
Безспорно майката и бащата са тези, които най-силно желаят благополучието на своето дете. Често обаче те попадат в клопката на субективните чувства, а когато това се поддържа и със повишени упования, може незабелязано и незабележимо да се стигне до отдалечаване от прочувствения живот на детето. А от тук към този момент не са и доста разновидностите за пълноценно другарство. Твърдият надзор остава като една от опциите. Чрез радикална интервенция родителите защищават детето от неточности или най-малко по този начин си мислят. Това обаче води до още по-осезаемо затваряне и оттегляне на младежа.
Други пък залагат на правилото „ неразрешеният плод е най-сладък “ и имат вяра, че на тинейджъра му би трябвало независимост. Оставен на личното си съзнание, без правила и без ограничавания, този метод може също да докара до не по-малко тежки последици, тъй като съответно наложените граници нямат за цел да лимитират, а да служат за рамка, на която детето може да се опре. Рамка, оттатък която възпитаващите са наясно, че то може да премине, когато натрупа нужния опит.
Много родители считат, че времето, което посвещават на децата си е задоволително, само че тук въпросът не е какъв брой време са прекарали дружно, а по какъв начин! Защото единствено сигурната прочувствена връзка е пътят, по-който майката и бащата могат да опознаят своето общо създание. А тя, връзката, не се мери с количество, а с качество. Това ще постави връзките им на основата на доверието, което ще обезпечи оптимална среда за разрешаване на проблемите и компликациите, които разрастващото се дете непроменяемо ще се среща по своя път.
Времето, в което родителите поддържат връзка с децата си по един удовлетворяващ метод е полезност, която самите те могат да схванат едвам в късните години на своя живот. Тогава обаче постоянно самите деца са към този момент родители, също прекомерно заети. Кръговратът на живота предава трансгенерационнно тази принадлежност на времето. И в случай че през днешния ден ние не го дадем на децата си, те няма да го дадат на следващия ден нито на нас, нито на своите деца. Няма да бъде пресилено, в случай че кажем, че времето, в което децата и родителите споделят своите прекарвания, е витално належащо. И това е по този начин, тъй като фамилията е мястото, където детето се моделира като персона. Затова е извънредно значимо по какъв начин възприемаме понятието „ семейство “. То не е просто дребна група хора, свързани кръвно между тях, които живеят дружно. Не, фамилията е комплицирана система, в която членовете са свързани един с различен посредством мрежа, изплетена от целия набор на човешките страсти. Тази съгласуваност е неизменима и посредством нея всички в фамилната общественост си въздействат надълбоко, освен това постоянно по неосезаем метод.
Ето за какво най-голямата опасност за днешните деца не е неналичието на закон за наргиле-баровете, а неналичието на прочувствена непосредственост с техните родители.
*Авторката е детско-юношески психолог. Заглавието е на редакцията
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ