Рядък Пръстен на Айнщайн, заснет от Хъбъл, разкрива дълбините на Вселената
Нова снимка от телескопа Хъбъл демонстрира замайващ „ Пръстен на Айнщайн “, далечен на милиарди светлинни години от Земята – феноменът е кръстен на Алберт Айнщайн, който е предсказал, че гравитацията може да огъва светлината.
Кръглият обект в центъра на фотографията, оповестена от Европейската галактическа организация, в действителност съставлява три галактики, които наподобяват като седем, с четири обособени изображения на най-отдалечената вселена, формиращи пръстен към останалите.
Най-отдалечената вселена – специфичен вид доста ярка вселена с гигантска черна дупка в своя център, известна като квазар – се намира на към 15 милиарда светлинни години от Земята.
На такова разстояние тя би трябвало да е невидима за който и да е земен телескоп, само че светлината й е огъната от двете галактики пред нея, които са на към три милиарда светлинни години от нас, тъй че нейното изображение за нас се вижда на пет обособени места: четири пъти в пръстена и един път в центъра на пръстена, макар че това може да се засече само в числените данни на телескопа.
Това рядко събитие е кръстено на Айнщайн, физикът, който през 1911 година предсказва, че гравитацията ще повлияе на светлината, тъкмо както визира физическата материя.
Айнщайн предлага концепцията като тест за своята Обща доктрина на относителността през 1915 година, а през 1919 година английският астроном Артър Едингтън удостоверява резултата по време на слънчево затъмнение на остров Принсипи край западното крайбрежие на Африка.
Той отбелязва, че звездите покрай затъмнения диск на слънцето наподобяват отчасти не на място, тъй като светлината им се огъва от гравитацията на слънцето.
Телескопите по времето на Айнщайн не съумяват да открият други признаци на явлението. То е забелязано за първи път по-късно от астрономите в обсерваторията Кит Пийк в Аризона през 1979 година като “двоен квазар “ (Twin Quasar QSO 0957+561), индивидуален квазар, който наподобява на два тук на Земята, тъй като неговият облик е „ гравитационно обективиран “ от по-близка, само че невидима вселена.
Оттогава астрономите са разкрили стотици пръстени на Айнщайн, макар че подравняването на далечните галактики би трябвало да бъде съвършено и никой не може да се види без огромен телескоп. Често срещано образувание е „ Кръстът на Айнщайн “, където далечна вселена се появява като четири обособени изображения към вселена по-близо до Земята, само че по-близката вселена е прекомерно неразбираема, с цел да се види.
Пръстените на Айнщайн и Кръстовете на Айнщайн са освен това от красиво събитие – гравитационното прегъване разрешава на астрономите да погледнат доста по-далеч в дълбините на Вселената, а също по този начин разкрива другояче скрити елементи на галактиките, които предизвикват огъването (лещата).
„ Пръстените на Айнщайн и Кръстовете на Айнщайн евентуално са доказателство за повече материал в по-близките галактики, в сравнение с се вижда на пръв взор, а това най-вероятно значи тъмна материя “, споделя Ед Круп, астроном и шеф на обсерваторията Грифит в Лос Анджелис. Тяхното систематизиране може „ да помогне за осветление на идентичността и разпространяването на тъмната материя и релативистката геометрия на цялата Вселена “.
