Искате добро бъдеще? Може ли решението да е в копнежите по миналото?
Носталгията явно владее всеобщата просвета. Най-касовите филми за 2023 година са Barbie и The Super Mario Bros. movie.
Hogwarts Legacy и The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom бяха две от най-успешните видео игри на годината.
В отчет за рекламодатели за трендовете в аудио стрийминга през 2023 година Spotify разпознава носталгията като мощен мотор на ангажираността с музиката, изключително измежду младежите – съгласно него поколението Z е прекарало доста повече време в слушане на по-възрастни реализатори предходната година, в сравнение с през 2022 година
Въпреки че играе толкоз огромна роля в заниманието и естетическите желания, носталгията постоянно се разказва като непродуктивно разпръскване.
Критиците я характеризират като преграда пред напредъка: За да създадем света по-добро място, споделят те, би трябвало да се съсредоточим върху сегашното и бъдещето, а не да си спомняме за положителните остарели времена.
Според тях носталгията може даже да накара хората да бъдат недоволни от сегашното и песимистично настроени към бъдещето, написа за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по проучванията и шеф на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute.
Критиците също по този начин постоянно дават образец с облика на мъж на междинна възраст, който непрестанно приказва за славните си дни като капитан на гимназиалния футболен тим, оплаквайки се, че днешното потомство не прави нещата както преди, и се опълчва на въвеждането на нови технологии на работното си място.
Все повече научни проучвания обаче описват друга история, показва Клей Рутлидж, който е създател на книгата .
Оказва се, че носталгията предизвиква напредъка, оказва помощ на хората да преодолеят своето неодобрение и усилва възприятието на вяра.
Всъщност носталгията е обвързвана повече с предугаждане на бъдещето, в сравнение с блян по предишното, счита Клей Рутлидж.
Хората са умствени пътешественици във времето
Ние не просто живеем в настоящето; припомняме си предишното и планираме бъдещето. Ежедневните действия като извършения, вървене на работа и здравословно хранене постоянно са по-обвързани с мечтаното бъдеще, в сравнение с с директно желание, показва написа за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по проучванията и шеф на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute. Проблемът съгласно него е, че мисленето за бъдещето, изпълнено с неустановеност, също генерира доста количество безпокойствие.
„ Когато започнах да проучвам логиката на психиката на носталгията преди повече от 20 години, желаех да проуча по какъв начин копнежът ни по предишното може да служи като тип предпазен механизъм против това безпокойствие. Моята догадка беше, че носталгичното разсъждение - разглеждане на фотоси от минали ваканции, готвене по остаряла фамилна рецепта или гледане на обичан филм от детството - обезпечава разтуха, когато хората се опасяват за бъдещето “, споделя Рутлидж.
Сега има доста количество доказателства в поддръжка на тази концепция, прибавя той.
От една страна, когато хората прекарват няколко минути в песимистични мисли за бъдещето на своите взаимоотношения, те стартират да се усещат по-носталгично въодушевление. Рутлидж и сътрудниците му откриват също, че новините за естествени бедствия провокират отрицателни страсти, които по-късно ускоряват възприятието на носталгия. По време на изследванията хората оповестяват, че изпитват по-голяма носталгия към предишното, когато минават през сложни събития, които заплашват благосъстоянието им и карат бъдещето да наподобява тъмно - неща като загуба на работа, влошено здраве, бракоразвод и гибел на обичан човек. Когато хората се тревожат за бъдещето и когато изпитват страдалчество в сегашното, те са склонни да стават по-носталгични.
Дали носталгията задържа хората в предишното?
„ Когато разгледахме връзката сред носталгията и самотата, открихме, че не е по този начин “, споделя откривателят и добавя, че изследванията демонстрират, че възприятието за самотност усилва носталгията и че носталгията от своя страна усилва възприятието за обществена съгласуваност “.
Рутлидж споделя за опит, в който участниците са разпределени на инцидентен принцип да прекарат няколко минути в мислене за спомен, който ги е предиздвикал да изпитат прочувствен блян по предишното, или спомен, обвързван с прекарване, което считат за нормално. След това те са запитани какъв брой уверени или стимулирани се усещат във връзка с постигането на обществени цели, разрешаване на сюжети за проблеми във взаимоотношенията или запознаване с нови хора.
Участниците, които са мислили с блян по предишното, се усещат по-уверени в постигането на обществени цели и решаването на проблеми във взаимоотношенията и са по-мотивирани да преследват обществените си цели от тези, които са мислили за нормално прекарване, демонстрират резултатите. С други думи, носталгията не просто облекчава болката от самотата; оказва помощ на хората да я преодолеят и да продължат напред, има вяра Рутлидж
В по-общ проект изследванията откриват, че носталгичното разсъждение усилва възприятието на ентусиазъм, предизвиква оптимистичното отношение към бъдещето, усъвършенства самочувствието, ускорява творчеството и предизвиква мотивацията за гонене на значими житейски цели, прибавя откривателят.
Мисленето за прекарвания, които са създали живота ни пълностоен, може да ни помогне да повишим възприятието си за смисъл и да ни даде сила да продължим напред с фокус, независимост на избор и благотворителност.
Да не се бърка с „ животът беше по-добър преди “
Въпреки че носталгията може да ни помогне да продължим напред, тя също по този начин е обвързвана с неспособността да оценим методите, по които обществото към този момент е постигнало прогрес.
В изследване на Pew от 2023 година 58% от американците споделят, че са считали, че животът е бил по-добър преди 50 години, спрямо 43%, които са казвали това през 2021 година
Рутлидж обаче споделя, че този по-положителен мироглед за предишното не значи безусловно, че носталгията е причина за това да не можем да оценим напредъка. „ Въз основа на това, което сме научили за психическите аргументи и функционалности на носталгията, е по-вероятно недоволството на американците от сегашните условия или паниката им за изменящия се свят да е това, което предизвиква тяхната носталгия. Тя е отговор на техните страхове - предпазен механизъм, който им оказва помощ да се приспособят към смяната “, споделя ученият.
Всеки има разнообразни личностни черти и опит, които го карат повече или по-малко да се вълнува от изменящия се свят. Хората, които постоянно търсят нови хрумвания, са отворени към измененията. Други избират стабилността и не са въодушевени от най-новите трендове и нововъзникващи благоприятни условия. За тези, които не обичат смяната, тя може да бъде причина за доста стрес. Ето тук може да помогне носталгията, счита Рутлидж. „ Като противодейства на тези отрицателни прочувствени положения и въодушевява по-положително отношение, носталгията предизвиква отвореността към смяна. Проучванията демонстрират, че носталгичното разсъждение може да отвори съзнанието към нови хрумвания и прекарвания. Пътуванията по пътя на паметта може даже да играят значима роля в развиването на нововъведения посредством увеличение на креативното мислене “, написа той.
Носталгията е потребна даже на работното място
Когато чиновниците прекарат няколко минути в размисъл върху носталгично работно прекарване, те гледат на работата си като на по-смислена и е по-малко евентуално да желаят да изоставен, добавя откривателят. Критиците на носталгията евентуално не осъзнават, че множеството хора употребяват своите носталгични мемоари по конструктивен метод, с цел да им оказват помощ да се ориентират в един нерешителен и динамичен свят, показва още той.
В скорошно изследване, извършено от екипа на Рутлидж в Human Flourishing Lab на Archbridge Institute, 84% от участниците споделят, че техните носталгични мемоари са им служили като увещание за това, което е най-важно за тях, за 72% носталгичните мемоари са източник на ентусиазъм, когато животът е сложен, а близо 60% споделят, че носталгичните мемоари оферират насоки, когато не са сигурни накъде да поемат.
Сантименталността ни към предишното, в случай че се употребява рационално, може да бъде мощен инструмент за възстановяване на живота ни и човешкия напредък, написа в умозаключение Клей Рутлидж.
Hogwarts Legacy и The Legend of Zelda: Tears of the Kingdom бяха две от най-успешните видео игри на годината.
В отчет за рекламодатели за трендовете в аудио стрийминга през 2023 година Spotify разпознава носталгията като мощен мотор на ангажираността с музиката, изключително измежду младежите – съгласно него поколението Z е прекарало доста повече време в слушане на по-възрастни реализатори предходната година, в сравнение с през 2022 година
Въпреки че играе толкоз огромна роля в заниманието и естетическите желания, носталгията постоянно се разказва като непродуктивно разпръскване.
Критиците я характеризират като преграда пред напредъка: За да създадем света по-добро място, споделят те, би трябвало да се съсредоточим върху сегашното и бъдещето, а не да си спомняме за положителните остарели времена.
Според тях носталгията може даже да накара хората да бъдат недоволни от сегашното и песимистично настроени към бъдещето, написа за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по проучванията и шеф на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute.
Критиците също по този начин постоянно дават образец с облика на мъж на междинна възраст, който непрестанно приказва за славните си дни като капитан на гимназиалния футболен тим, оплаквайки се, че днешното потомство не прави нещата както преди, и се опълчва на въвеждането на нови технологии на работното си място.
Все повече научни проучвания обаче описват друга история, показва Клей Рутлидж, който е създател на книгата .
Оказва се, че носталгията предизвиква напредъка, оказва помощ на хората да преодолеят своето неодобрение и усилва възприятието на вяра.
Всъщност носталгията е обвързвана повече с предугаждане на бъдещето, в сравнение с блян по предишното, счита Клей Рутлидж.
Хората са умствени пътешественици във времето
Ние не просто живеем в настоящето; припомняме си предишното и планираме бъдещето. Ежедневните действия като извършения, вървене на работа и здравословно хранене постоянно са по-обвързани с мечтаното бъдеще, в сравнение с с директно желание, показва написа за Business Insider Клей Рутлидж, вицепрезидент по проучванията и шеф на Human Flourishing Lab в Archbridge Institute. Проблемът съгласно него е, че мисленето за бъдещето, изпълнено с неустановеност, също генерира доста количество безпокойствие.
„ Когато започнах да проучвам логиката на психиката на носталгията преди повече от 20 години, желаех да проуча по какъв начин копнежът ни по предишното може да служи като тип предпазен механизъм против това безпокойствие. Моята догадка беше, че носталгичното разсъждение - разглеждане на фотоси от минали ваканции, готвене по остаряла фамилна рецепта или гледане на обичан филм от детството - обезпечава разтуха, когато хората се опасяват за бъдещето “, споделя Рутлидж.
Сега има доста количество доказателства в поддръжка на тази концепция, прибавя той.
От една страна, когато хората прекарват няколко минути в песимистични мисли за бъдещето на своите взаимоотношения, те стартират да се усещат по-носталгично въодушевление. Рутлидж и сътрудниците му откриват също, че новините за естествени бедствия провокират отрицателни страсти, които по-късно ускоряват възприятието на носталгия. По време на изследванията хората оповестяват, че изпитват по-голяма носталгия към предишното, когато минават през сложни събития, които заплашват благосъстоянието им и карат бъдещето да наподобява тъмно - неща като загуба на работа, влошено здраве, бракоразвод и гибел на обичан човек. Когато хората се тревожат за бъдещето и когато изпитват страдалчество в сегашното, те са склонни да стават по-носталгични.
Дали носталгията задържа хората в предишното?
„ Когато разгледахме връзката сред носталгията и самотата, открихме, че не е по този начин “, споделя откривателят и добавя, че изследванията демонстрират, че възприятието за самотност усилва носталгията и че носталгията от своя страна усилва възприятието за обществена съгласуваност “.
Рутлидж споделя за опит, в който участниците са разпределени на инцидентен принцип да прекарат няколко минути в мислене за спомен, който ги е предиздвикал да изпитат прочувствен блян по предишното, или спомен, обвързван с прекарване, което считат за нормално. След това те са запитани какъв брой уверени или стимулирани се усещат във връзка с постигането на обществени цели, разрешаване на сюжети за проблеми във взаимоотношенията или запознаване с нови хора.
Участниците, които са мислили с блян по предишното, се усещат по-уверени в постигането на обществени цели и решаването на проблеми във взаимоотношенията и са по-мотивирани да преследват обществените си цели от тези, които са мислили за нормално прекарване, демонстрират резултатите. С други думи, носталгията не просто облекчава болката от самотата; оказва помощ на хората да я преодолеят и да продължат напред, има вяра Рутлидж
В по-общ проект изследванията откриват, че носталгичното разсъждение усилва възприятието на ентусиазъм, предизвиква оптимистичното отношение към бъдещето, усъвършенства самочувствието, ускорява творчеството и предизвиква мотивацията за гонене на значими житейски цели, прибавя откривателят.
Мисленето за прекарвания, които са създали живота ни пълностоен, може да ни помогне да повишим възприятието си за смисъл и да ни даде сила да продължим напред с фокус, независимост на избор и благотворителност.
Да не се бърка с „ животът беше по-добър преди “
Въпреки че носталгията може да ни помогне да продължим напред, тя също по този начин е обвързвана с неспособността да оценим методите, по които обществото към този момент е постигнало прогрес.
В изследване на Pew от 2023 година 58% от американците споделят, че са считали, че животът е бил по-добър преди 50 години, спрямо 43%, които са казвали това през 2021 година
Рутлидж обаче споделя, че този по-положителен мироглед за предишното не значи безусловно, че носталгията е причина за това да не можем да оценим напредъка. „ Въз основа на това, което сме научили за психическите аргументи и функционалности на носталгията, е по-вероятно недоволството на американците от сегашните условия или паниката им за изменящия се свят да е това, което предизвиква тяхната носталгия. Тя е отговор на техните страхове - предпазен механизъм, който им оказва помощ да се приспособят към смяната “, споделя ученият.
Всеки има разнообразни личностни черти и опит, които го карат повече или по-малко да се вълнува от изменящия се свят. Хората, които постоянно търсят нови хрумвания, са отворени към измененията. Други избират стабилността и не са въодушевени от най-новите трендове и нововъзникващи благоприятни условия. За тези, които не обичат смяната, тя може да бъде причина за доста стрес. Ето тук може да помогне носталгията, счита Рутлидж. „ Като противодейства на тези отрицателни прочувствени положения и въодушевява по-положително отношение, носталгията предизвиква отвореността към смяна. Проучванията демонстрират, че носталгичното разсъждение може да отвори съзнанието към нови хрумвания и прекарвания. Пътуванията по пътя на паметта може даже да играят значима роля в развиването на нововъведения посредством увеличение на креативното мислене “, написа той.
Носталгията е потребна даже на работното място
Когато чиновниците прекарат няколко минути в размисъл върху носталгично работно прекарване, те гледат на работата си като на по-смислена и е по-малко евентуално да желаят да изоставен, добавя откривателят. Критиците на носталгията евентуално не осъзнават, че множеството хора употребяват своите носталгични мемоари по конструктивен метод, с цел да им оказват помощ да се ориентират в един нерешителен и динамичен свят, показва още той.
В скорошно изследване, извършено от екипа на Рутлидж в Human Flourishing Lab на Archbridge Institute, 84% от участниците споделят, че техните носталгични мемоари са им служили като увещание за това, което е най-важно за тях, за 72% носталгичните мемоари са източник на ентусиазъм, когато животът е сложен, а близо 60% споделят, че носталгичните мемоари оферират насоки, когато не са сигурни накъде да поемат.
Сантименталността ни към предишното, в случай че се употребява рационално, може да бъде мощен инструмент за възстановяване на живота ни и човешкия напредък, написа в умозаключение Клей Рутлидж.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ