Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:Нормална таблица; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0;

Normal021falsefalsefalseBGX-NONEX-NONE /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name: " Нормална таблица " ; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-priority:99; mso-style-parent: " " ; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin-top:0cm; mso-para-margin-right:0cm; mso-para-margin-bottom:10.0pt; mso-para-margin-left:0cm; line-height:115%; mso-pagination:widow-orphan; font-size:11.0pt; font-family: " Calibri ", " sans-serif " ; mso-ascii-font-family:Calibri; mso-ascii-theme-font:minor-latin; mso-hansi-font-family:Calibri; mso-hansi-theme-font:minor-latin; mso-bidi-font-family: " Times New Roman " ; mso-bidi-theme-font:minor-bidi; mso-fareast-language:EN-US;} " В страната от ден на ден хора се опасяват да декларират свободно, че са причастни към опозицията. У нас от ден на ден " съпротива " се приравнява към „ интрига “. Това е доста особено за една настъпваща тирания - в случай че мислиш друго, значи нещо кроиш, правиш нещо неправилно. Скоро и законът те погва. "

Това сподели Иво Христов, публицист и член на Групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европейския парламент, по време на полемиката " Демокрация, медии, публицисти. Свобода и отговорност. Европа, България, Габрово. ", проведена от Ивелин Николов, претендент за кмет на община Габрово. В полемиката участваха и Милко Недялков и Александър Симов - публицисти и народни представители в българския парламент, Маргарита Стоянова - публицист и претендент за общински консултант в Габрово, представители на медиите и жители.

По думите му хората в България се опасяват. " Когато обикалях страната в границите на акцията преди изборите за Европейски парламент, на всички места мутри стояха към входовете на залите, в които се организираха събитията, брояха тези, които влизат и излизат. Хората ми доверяваха по какъв начин са притискани и рекетирани, само че постоянно на излизане, пътем, безшумно, тъй като към този момент не смеят да приказват за това.

" Върнахме се в атмосферата от преди 1985 година даже, тъй като сред 1985 и 1989 година българите говореха все по-свободно ", счита евродепутатът.

Според него, преди въпроса за свободата на медиите, би трябвало да бъде заложен въпросът има ли медии, защото в множеството регионални градове те са сведени до няколко и едвам оцеляват.

" В зората на демокрацията имаше обилие от вестници - възобновени заглавия от преди 9 септември; множаха се и малките екрани, и радиата. Сетне те последователно започнаха да изчезват. Най-напред хората започнаха да се отвращават от политиката, бидейки постоянно лъгани, и я загърбиха. Второ - капиталът взе да се концентрира в ръцете на разнообразни олигарси и ставаше все по-трудно да получиш финансиране и да приказваш свободно. Рекламата също е монополизирана - наивно е да се разчита на финансиране посредством реклама. Днес към това се прибавят административният и политически напън. В резултат - от медиите остана тъпо сходство ", сподели още Иво Христов.

По думите му, на фона на международната наклонност - от хартия да се минава към електронни носители, уеб страниците са приравнили мненията на професионалния публицист и на елементарния медиен трол. " Така към този момент няма престижи в медиите - това, което приказва един учен, тежи толкоз, колкото казаното от един простак “, добави евродепутатът.

Според Иво Христов всичко това удавя истината, а ние се намираме в така наречен " ера на постистината ". " Това е извънредно ужасно разбиране, тъй като вещае велики катаклизми. „ Нали споделят, че светът ще загине, когато спрем да разграничаваме неистина от истина? Ние към този момент спряхме. "

Евродепутатът добави още, че в света на постистината причините не са съпоставими, престижите са изравнени; по тази причина и медиите към този момент отстъпват мястото си на обществените мрежи, в които се води някакъв безреден спор. " Този спор е по-ското търг с наддаване на неистини и ругатни, в сравнение с опит за изясняване на истината. "

" Напоследък доста се приказва за дезинформацията. Ефектът при дезинформацията не е това, че някой ще ѝ повярва - тя елементарно може да бъде разобличена. Но когато се натрупат дезинформации, хората последователно стопират да имат вяра на който и да било. Просто губят сензитивност и интерес към истината. На моралното равнище, на което сме се докарали, даже и някой да направи разобличаване, то няма да провокира резонанс. У нас разкрития има през два дни, само че кой се интересува? Няма кой да пита премиера за къщата му в Барселона. Около него има гора от публицисти, които даже не задават такива въпроси. По случая има доказателства, има импортирани документи в прокуратурата. Това не интересува нито гилдията, нито жителите, които към този момент не чакат публицистиката да им подаде някакви отговори. Към това се прибавят и изчезналите институции - би трябвало да има прокуратура, която да се самосезира и така нататък, само че тя не го прави. Ние сме в едно заблатено общество, в което истината и да клокочи, не може да промени общия темперамент на тази субстанция. Това е тресавище. "

В полемиката се включи и претендентът на Българска социалистическа партия за кмет на Габрово Ивелин Николов. В Габрово не останаха публични медии. Колкото и забавни събития да се случват в нашата община, нямаме кореспондентски пунктове на главните национални медии, като изключим Българска телеграфна агенция и националното радио, акцентира Николов, който е и основен редактор на в. ДУМА. Това по думите му значи, че информацията, която получаваме, е или от обществените мрежи, където мъчно може да се ревизира нейната меродавност, или като срещнем някого в града - от клюки и така нататък Като публицист постоянно съм се тормозил, че това, което стига до хората, може да не е вярно; че може да образува подправени настройки. Журналистът има право да направи собствен коментар. Не единствено има правото, само че има задължението да има своя позиция. Но когато дава информация, тя би трябвало да е същинската и да има аршин коя информация е същинска, акцентира претендентът за кмет.

Депутатът на левицата Александър Симов, който също е публицист приказва за последните кавги към БНР. Сюжетът в БНР ясно демонстрира, че в България казусът със свободата на словото става все по-драматичен. Дори не е належащо да се позоваваме на класацията за независимост на словото, в която трагично сме паднали надолу. Всеки, който се занимава с публицистика, вижда по какъв начин теренът на свободната такава се стеснява от ден на ден, установи Симов.

В случая с БНР властта предложи елегантната скица на бухалка - който не слуша, който има друго мнение - властта му изпраща своите институции, разяснява различен народен представител от Българска социалистическа партия –Милко Недялков. Искането на Борисов и ГЕРБ в БНР да се вкара Сметната палата беше стимулирано по този начин: " Там имате проблем със свободата на словото? Журналистка е свалена от ефир? Изпращаме ви Сметната палата. " Така става и в живота - на хората, които имат друго мислене, им изпращат данъчните, Инспекцията по труда и така нататък Това към този момент беше изведено в сан на държавна политика, счита Недялков.

Медиите не са за това, публицистите да тичат след Бойко Борисов и да отразяват какво е споделил. Чрез тях обществото упражнява надзор върху институциите. У нас това не е по този начин. И това не е проблем единствено на публицистите, а е проблем на жителите, бе мнението на Маргарита Стоянова, дълготраен габровски публицист, сега част от листата за общински съветници на левицата в Габрово.