"Руската ирационалност се стовари с всичка сила върху моята страна"
Номинираният за " Оскар " режисьор и аниматор Теодор Ушев е създател на спонтанния превод от френски на " Въведение към една разновидност " - увод към единствената пиеса на Милан Кундера " Жак и неговият стопанин ". " Този текст ми се коства значим, тъкмо в този момент, тъкмо през днешния ден ", написа Ушев в профила си във Facebook.
" Беше третият ден от окупацията. Бях в колата си, сред Прага и Будейовице...
На пътя, в полето, в гората, на всички места бяха ситуирани съветски отряди. Внезапно военен патрул спря моята кола и трима бойци започнаха да я претърсват. Когато интервенцията беше приключена, офицерът, който ръководеше инспекцията, ме попита на съветски " Как чувствуваться? "
Въпросът не беше нито свадлив, нито подигравателен. Напротив – офицерът продължи: " Всичко това е едно огромно неразбирателство. Но всичко ще е наред. Трябва да знаете, че ние обичаме чехите. Обичаме ви! "
Пейзаж, разоран от хиляди танкове, бъдещето на страната ми унищожено за епохи, държавното управление на Чехия задържано и свалено, а офицерът от окупационната войска ми се изяснява в обич? Разбира се, той не искаше да изкаже несъгласието си с нашествието, нямам никакво подозрение в това.
Те всички говореха по този начин: тяхното държание не беше садистичното наслаждение от насилието, само че различен архетип: този на несподелената обич: " Защо чехите (които ние толкоз доста обичаме!) не желаят да живеят с нас, по същия метод като нас? Колко тъпо, че трябваше да използваме танкове, с цел да им покажем нашата обич! "
[...]
Чувствата са значими за индивида, само че те стават съмнителни сега, в който се трансформират в единствена полезност, в аршин за правота, в опрощение на държанието ни. Най-благородните националистични усеща могат да оправдаят най-свирепа свирепост. С надути от лирична прочувственост гърди, човек може да извърши най-голямото закононарушение, в името на любовта.
Сантименталността, която замества рационалното мислене, която става база даже на неразбирателството и неналичието на приемливост. Тя става " суперструктура на бруталността ", както споделя Карл Юнг.
Издигането на възприятията в сан на полезност води началото си доста надалеч във времето – може би още от началото на християнството. " Обичай Бога – и прави каквото искаш " споделя Св. Августин.
Тази популярна фраза е основополагаща: критерият за истина се реалокира извън във вътрешността, в зоната на субективното. Вълната на възприятието на любовта ( " Обичай Бог " – императив на християнството) измества яснотата на Закона (императив на юдеизма) и се трансформира в замъглен аршин за морал и почтеност.
Историята на християнското общество е незаместим урок по сензитивност: Исус на кръста ни учи да одобряваме страданието; средновековната лирика да открием любовта; доктрината за буржоазното семейство – да изпитваме носталгия по родния дом; политическата измама съумя да " сантиментализира " желанието за превъзходство и мощ.
Но с настъпването на Ренесанса, сантименталността на Западната цивилизация стартира да се балансира от едно в допълнение възприятие: това на смисъла, разсъдъка и подозрението, на играта и на релативната релативност на всичко човешко. Именно тогава Цивилизацията навлиза в своята зряла възраст.
В своята популярна тирада в Харвард Солженицин ситуира започването на рецесията на Западната цивилизация точно в епохата на Ренесанса. Русия, като една по-особена цивилизация, прозира и се отличава от тази негова присъда.
Всъщност историята на Русия се отличава от Западната – и то точно с отсъствието на Възраждане и духа на смяната, който следва Ренесанса. Ето за какво мисленето на руснаците е друго: съотношението сред възприятие и рационалност, сред прочувственост и разсъдък, е безусловно друго.
В тази различност се открива и прословутата тайнственост на " Руската душа ". Както в нейната дълбочина, по този начин и в нейната грубост и свирепост.
И когато съветската ирационалност се стовари с всичка мощ върху моята страна, изпитах инстинктивна потребност да поемам дъх мощно духа на Модерната западна цивилизация...
Сблъсквайки се с безкрайната съветска нощ, претърпях в Прага жестокия завършек на Западната цивилизация, такава, каквато беше построена в Модерните времена, основана на индивида и неговия разсъдък, на плурализма на мненията и толерантността. В една дребна Западна страна, претърпях края на Запада.
Това беше моето финално довиждане.
Париж, юли 1981 година "
Милан Кундера е роден през 1929 година в Бърно, Чехословакия, само че от 1975 година живее във Франция. Един от известните интелектуалци на Пражката пролет, два пъти изключван от Чешката комунистическа партия. Автор на есета, пиеси, сборници с разкази и лирика. Световна известност реализира с романите " Шегата " (1965), " Смешни любови " (1963-1969), " Животът е другаде " (1970), „ Валс на разлъка “ (1971), " Книга за смеха и забравата " (1978), " Непосилната лекост на битието " (1984), " Безсмъртие " (1989), " Бавно " (1995), " Самоличност " (1996), " Незнанието " (2000), " Празникът на незначителността " (2014). Повечето му произведения са преведени на български език
" Беше третият ден от окупацията. Бях в колата си, сред Прага и Будейовице...
На пътя, в полето, в гората, на всички места бяха ситуирани съветски отряди. Внезапно военен патрул спря моята кола и трима бойци започнаха да я претърсват. Когато интервенцията беше приключена, офицерът, който ръководеше инспекцията, ме попита на съветски " Как чувствуваться? "
Въпросът не беше нито свадлив, нито подигравателен. Напротив – офицерът продължи: " Всичко това е едно огромно неразбирателство. Но всичко ще е наред. Трябва да знаете, че ние обичаме чехите. Обичаме ви! "
Пейзаж, разоран от хиляди танкове, бъдещето на страната ми унищожено за епохи, държавното управление на Чехия задържано и свалено, а офицерът от окупационната войска ми се изяснява в обич? Разбира се, той не искаше да изкаже несъгласието си с нашествието, нямам никакво подозрение в това.
Те всички говореха по този начин: тяхното държание не беше садистичното наслаждение от насилието, само че различен архетип: този на несподелената обич: " Защо чехите (които ние толкоз доста обичаме!) не желаят да живеят с нас, по същия метод като нас? Колко тъпо, че трябваше да използваме танкове, с цел да им покажем нашата обич! "
[...]
Чувствата са значими за индивида, само че те стават съмнителни сега, в който се трансформират в единствена полезност, в аршин за правота, в опрощение на държанието ни. Най-благородните националистични усеща могат да оправдаят най-свирепа свирепост. С надути от лирична прочувственост гърди, човек може да извърши най-голямото закононарушение, в името на любовта.
Сантименталността, която замества рационалното мислене, която става база даже на неразбирателството и неналичието на приемливост. Тя става " суперструктура на бруталността ", както споделя Карл Юнг.
Издигането на възприятията в сан на полезност води началото си доста надалеч във времето – може би още от началото на християнството. " Обичай Бога – и прави каквото искаш " споделя Св. Августин.
Тази популярна фраза е основополагаща: критерият за истина се реалокира извън във вътрешността, в зоната на субективното. Вълната на възприятието на любовта ( " Обичай Бог " – императив на християнството) измества яснотата на Закона (императив на юдеизма) и се трансформира в замъглен аршин за морал и почтеност.
Историята на християнското общество е незаместим урок по сензитивност: Исус на кръста ни учи да одобряваме страданието; средновековната лирика да открием любовта; доктрината за буржоазното семейство – да изпитваме носталгия по родния дом; политическата измама съумя да " сантиментализира " желанието за превъзходство и мощ.
Но с настъпването на Ренесанса, сантименталността на Западната цивилизация стартира да се балансира от едно в допълнение възприятие: това на смисъла, разсъдъка и подозрението, на играта и на релативната релативност на всичко човешко. Именно тогава Цивилизацията навлиза в своята зряла възраст.
В своята популярна тирада в Харвард Солженицин ситуира започването на рецесията на Западната цивилизация точно в епохата на Ренесанса. Русия, като една по-особена цивилизация, прозира и се отличава от тази негова присъда.
Всъщност историята на Русия се отличава от Западната – и то точно с отсъствието на Възраждане и духа на смяната, който следва Ренесанса. Ето за какво мисленето на руснаците е друго: съотношението сред възприятие и рационалност, сред прочувственост и разсъдък, е безусловно друго.
В тази различност се открива и прословутата тайнственост на " Руската душа ". Както в нейната дълбочина, по този начин и в нейната грубост и свирепост.
И когато съветската ирационалност се стовари с всичка мощ върху моята страна, изпитах инстинктивна потребност да поемам дъх мощно духа на Модерната западна цивилизация...
Сблъсквайки се с безкрайната съветска нощ, претърпях в Прага жестокия завършек на Западната цивилизация, такава, каквато беше построена в Модерните времена, основана на индивида и неговия разсъдък, на плурализма на мненията и толерантността. В една дребна Западна страна, претърпях края на Запада.
Това беше моето финално довиждане.
Париж, юли 1981 година "
Милан Кундера е роден през 1929 година в Бърно, Чехословакия, само че от 1975 година живее във Франция. Един от известните интелектуалци на Пражката пролет, два пъти изключван от Чешката комунистическа партия. Автор на есета, пиеси, сборници с разкази и лирика. Световна известност реализира с романите " Шегата " (1965), " Смешни любови " (1963-1969), " Животът е другаде " (1970), „ Валс на разлъка “ (1971), " Книга за смеха и забравата " (1978), " Непосилната лекост на битието " (1984), " Безсмъртие " (1989), " Бавно " (1995), " Самоличност " (1996), " Незнанието " (2000), " Празникът на незначителността " (2014). Повечето му произведения са преведени на български език
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ