Експерименти със светлина донесоха Нобелова награда за физика на Пиер Агостини, Ференц Краус и Ан Л`Юийе
Нобеловата премия за физика за 2023 година си поделят американецът от френски генезис Пиер Агостини, унгарско-австрийският академик Ференц Краус и французойката Ан Л'Юийе за работата им върху придвижването на електроните в атомите и молекулите за изумително къса част от секундата - достижения, които един ден могат да доведат до по-добра електроника и здравна диагностика, написа уеб сайтът Nobelprize.org.
Кралската шведска академия на науките присъжда влиятелното отличие на тримата учени за " пробни способи, които създават атосекундни светлинни импулси за проучване на придвижването на електрони в материята, написа Българска телеграфна агенция. Тримата тазгодишни Нобелови лауреати за физика за 2023 година получават самопризнание за своите опити, с помощта на които човечеството разполага с нови принадлежности за изследване на света на електроните вътре в атомите и молекулите. Те демонстрираха метод за основаване на извънредно къси светлинни импулси, които могат да бъдат употребявани за премерване на бързите процеси, при които електроните се движат или трансформират силата си.
Експерименти със светлина улавят най-кратките моменти
Бързо движещите се събития преливат едно в друго, когато се възприемат от хората, тъкмо както филм, който се състои от неподвижни изображения, а се възприема като непрестанно придвижване. Ако желаеме да изследваме в действителност къси събития, се нуждаем от специфична технология. В света на електроните измененията се случват за няколко десети от атосекундата.
Атосекунда е единица за време, която се равнява на една квинтилионна част от секундата. Тя е толкоз къса, че в една секунда има толкоз атосекунди, колкото са секундите от раждането на Вселената.
Тазгодишната Нобелова премия за физика отличава пионерския принос на тримата лауреати в региона на атосекундната физика: схващане на това, което се случва с материята на равнище молекулярни взаимоотношения в границите на една квинтилионна част от секундата - с лазерни импулси с дълготрайност единствено една милиардна част от милиардна част от секундата, употребявани, да вземем за пример, за проучване на придвижването на електроните в атомите.
Експериментите на тримата нобелови лауреати създават толкоз къси светлинни импулси, че се мерят в атосекунди. По този метод те показват, че въпросните импулси могат да се употребяват за обрисуване на процеси вътре в атоми и молекули.
През 1987 година Ан Л'Юийе открива, че при прекосяването на инфрачервена лазерна светлина през доблестен газ пораждат разнообразни обертонове (оттенъци) на светлината. Всеки от тях съставлява светлинна вълна с избран брой цикли за всеки цикъл в лазерната светлина. Те се предизвикват от взаимоотношението на лазерната светлина с атомите в газа, което дава на някои електрони спомагателна сила, предавана по-късно като светлина. Нобеловата лауреатка продължава да изследва този феномен, полагайки основата за следващи пробиви.
През 2001 година Пиер Агостини съумява да създаде и изследва поредност от поредни светлинни импулси, в които всеки подтик продължава единствено 250 атосекунди. По същото време Ференц Краус работи с различен тип опит, който прави допустимо изолирането на индивидуален светлинен подтик с дълготрайност 650 атосекунди.
Приносът на лауреатите разрешава да бъдат изследвани процеси, които са толкоз бързи, че преди този момент следенето им е било невероятно.
" Вече можем да отворим вратата към света на електроните. Атосекундната физика ни дава опция да разберем механизми, които се ръководят от електрони. Следващата стъпка ще бъде тяхното потребление ", сподели Ева Олсон, ръководител на Нобеловия комитет по физика.
Постиженията на тримата нобелови лауреати могат да намерят приложение в редица области. В електрониката, да вземем за пример, е значимо да се разбере и управлява по какъв начин се държат електроните в даден материал. Атосекундните импулси могат да се употребяват и за идентифициране на разнообразни молекули, да вземем за пример в здравната диагностика.
