*** Но тази нощ беше определена за други неща. Тази

***
Но тази нощ беше избрана за други неща. Тази нощ беше нощта на приключенията.
Всичко беше планувано. Затова Хоуп не си разреши никакви безредици, нито възбуденост, до момента в който не се прибра в стаята си и не затвори компактно вратата. Сетне загаси лампата и прекоси стаята в тъмнината, пронизана от сребърните влакна на лунната светлина. Преоблече се, като смени памучната си нощничка с къси панталони и тениска. Сърцето й биеше бясно в гърдите, до момента в който подреждаше възглавници върху леглото си във форма, която наивните й детски очи смятаха, че наподобява на спящо тяло.
Извади отдолу под леглото своя комплект за завършения. Старата кутия за пикник, в която имаше бутилка кока-кола, към този момент напълно топла, дребен кейк, кибрит, компас, воден револвер, изцяло зареден, и алено пластмасово фенерче.
Седна за момент на пода. Можеше да долови миризмата на кредите си за изобразяване и на пудрата, с която се бе напудрила след баня. Можеше да чуе и музиката, която идваше откъм стаята на майка й. Съвсем тихичка.
Като плъзна тихо прозореца, с цел да го отвори, тя се усмихна.
Млада, пъргава и изпълнена с очакване, трансферира краката си през перваза и стъпи на пръсти върху подпорите на лозата, полудяла от винени сокове.
Въздухът беше като сироп. Горещият му сладостен мирис извърши дробовете й, до момента в който слизаше надолу. Една треска се заби в пръста й и тя тихичко изохка. Но продължи да се спуска, като не сваляше очи от осветените прозорци на първия етаж. Беше като сянка. Сянка, която никой не може да види.
Беше Хоуп Лавил, момичето детектив, и имаше среща със своя сътрудник тъкмо в 10 и трийсет и пет.
Трябваше да преглътне смеха, който искаше да се излее от гърдите й и едвам не я задави, когато стъпи на земята.
За да увеличи личната си възбуденост, тя се затича към големите остарели дървета, които засенчваха къщата, сетне надзърна зад ствола на едно от тях към синята светлина, процеждаща се от прозореца на стаята, където брат й гледаше телевизия, а след това към по-ярките жълти прозорци на стаите, които бяха на родителите й.
Ако я открият, това ще провали задачата, намерения си Хоуп, като се наведе и се промъкна през градината, наситена със сладкия мирис на рози и цъфнал жасмин. На всяка цена трябваше да избегне залавянето, тъй като ориста на света тежеше върху раменете й, както и върху раменете на нейния правилен сътрудник.
Жената вътре в детето нададе вик.
Върни се, апелирам те, върни се!
Но детето не я чу.
Хоуп измъкна своето розово колело иззад камелиите, където го беше скрила същия следобяд. Сложи багажа в бялата кошница откъм гърба, след което го забута по тревата около дългата, покрита с трошляк алея, до момента в който къщата и светлините й останаха надалеч зад тила й.
Тогава се метна на велосипеда и го подкара като вятър, представяйки си, че е яхнала свръхмощен мотоциклет, оборудван с устройство за паралитичен газ и пушка. Белите пластмасови ленти се развяваха от краищата на ръкохватките и радостно плющяха.
Тя летеше, разсичайки тежкия въздух, съпроводена от хора на щурците и цвъртящите инсекти, събудени от плача на страховитата й скоростна машина.
Когато стигна завоя на пътя, сви наляво и скочи от колелото, като го забута надолу към тясната клисура, с цел да го скрие измежду храстите. Въпреки че луната беше задоволително ярка, тя извади фенерчето от кошницата. Усмихна се на принцеса Лия върху циферблата на часовника, която й споделяше, че е подранила с цели петнайсет минути. Без боязън, без да се замисли даже, Хоуп се обърна и потегли по тясната пътечка към блатото.
Към края на лятото, към края на детството. Към края на живота си.