Нивото на глобалния дълг от началото на годината е намаляло

Нивото на световния дълг от началото на годината е намаляло с 3,5 трилиона $ до 300,1 трилиона $, пресмята Institute of International Finance (IIF). Намаление на дълга в номинален размер е записано за първи път от четири години насам. Броят на пласираните скъпи бумаги на първичния пазар е намалял заради нарастването на цената на заемите. Същият фактор повлия на нарастването на разноските за обслужване и настоящия дълг. В същото време растежът на лихвите в развитите страни докара до увеличение на спредовете по отношение на скъпи бумаги на емитенти от разрастващите се страни.

След нарастване от съвсем 2,5 трилиона $ през първото тримесечие на тази година, равнището на световното дългово задължение през второто тримесечие спадна с 5,5 трилиона $ до 300,1 трилиона $, демонстрират данните на IIF. Това е първото тримесечие с понижение от Q3 през 2018 година насам.

Ефектът на преоценката

Част от понижението на дълга в номинален размер се изяснява с резултата на преоценката - валутите на най-големите разрастващи се страни от началото на годината са отслабнали с 12% по отношение на щатския $, а внезапното понижаване на размера на излъчванията на скъпи бумаги също е асъдействало за това.

Намаляването на дълга в разрастващите се страни за второто тримесечие е към 600 милиона $, до равнище от 99 трилиона $. След четири следващи тримесечия на спад съотношението дълг/БВП за април-юни 2022 година, доближи 350%, а IIF предвижда, че до края на годината то ще доближи 352%.

Нарастващите разноски за заеми и слабият вкус на вложителите към риск понижиха интереса на доста кредитополучатели към пласирането на първичния пазар тази година - издаването на дълготрайни облигации от нефинансови корпорации спадна до най-ниското си равнище от 2014 година Обемът на пласираните държавни облигации за осем месеца е с 20% по-нисък от същия интервал на 2021 година

Потенциалните опасности

Повишаването на разноските за заеми се отрази и на способността на фирмите да обслужват дълга си — в случай че от началото на пандемията повишаването на броя на „ зомби фирмите “, изключително в Съединени американски щати и Китай, беше съпроводено от понижаване на броя на банкрутите, в този момент се заформя противоположна наклонност - цената на набирането на дълг може да докара до увеличение на броя на оповестяването на дефолти.

Повишаването на лихвите в развитите страни в допълнение визира разрастващите се пазари - това се отразява на разширението на спредовете сред доходността на облигациите на тези групи страни. Ето за какво от началото на тази година държавните управления на разрастващите се страни са пласирали еврооблигации на стойност едвам 60 милиарда $, до момента в който година по-рано излъчванията за същия интервал възлиза на 105 милиарда $. Очаква се Турция и Китай да бъдат най-големите емитенти на еврооблигации досега края на 2023 година

Някои страни, като Шри Ланка и Гана, към този момент са се обърнали за помощ към Международния валутен фонд (МВФ) поради сериозните си фискални проблеми.

Допълнителен риск за разрастващите се страни е покачването на цените на храните, чието нарастване се следи от средата на 2020 г.). По оценка на  Food Security Information Network, 35 страни са изправени пред продоволствена рецесия, 21 от тях изпитват такива проблеми хронично. 16 страни, от които 15 африкански и Афганистан имат проблеми с равнището на дългово задължение, като 80% от този дълг се държи на държавни управления на други страни и интернационалните организации. Китай е най-големият заемодател в тази група с дял 18%. IIF предлага отчасти да се размени тази тежест, която нормално се показва в задгранична валута, посредством увеличение на каузи на заеми в национални валути от интернационалните банки за развиване.