Случаят Юлия Кръстева показа защо не трябва да се закрива Комисията по досиетата
Нито Законът, нито Комисията по досиетата са съвършени. Но те са най-добре функциониращите механизми за преосмисляне на комунистическото минало в България. Случаят " Юлия Кръстева " сподели за какво въпросът е настоящ и през днешния ден.
Защо наследството на комунистическата тирания в България е съответстващо и през днешния ден? Защо си коства и 28 години след края на комунизма в Европа да влагаме в историческото преосмисляне на предишното? В Германия Народното събрание назначи през 2016 година експертна комисия, която трябваше да реши бъдещето на Комисията за откриване на архивите на Щази.
Накрая бе решено всичко да се резервира както си е било. А в България в политическия дневен ред постоянно влиза въпросът за закриването на Комисията по досиетата, въпреки тя е надалеч по-малка, а издръжката ѝ - несравнимо по-скромна от тази в Германия. Този въпрос се повдига било то от представители на някогашния режим, които по стопански, политически или патриотични аргументи не желаят да се приказва за закононарушенията на комунизма, било от технократите, които не желаят да влагат средства в осветляването на историческото минало.
Случаят " Кръстева "
През 2018 година на бял свят излезе един изключително индикативен случай, който би могъл да даде отговор на въпроса за преосмислянето на комунистическата тирания - с френската интелектуалка от български генезис Юлия Кръстева. През пролетта на 2018 година
Комисията по досиетата огласи резултата от инспекцията, на която, според съществуващия закон, Юлия Кръстева трябваше да бъде подложена като член на редколегията на " Литературен вестник ". Този резултат разбуни духовете както в България, по този начин и във Франция, Германия, Швейцария и Съединени американски щати.
През 1971/72 година Юлия Кръстева е заведена като конфиденциален помощник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност под кодовото име " Сабина ". По това време тя работи в Париж и се движи в кръговете на леви интелектуалци, литератори и философи. В тези години тя се насочва към постмодерната философия, феминизма и рецензията на властта и капитализма. Една лява интелектуалка с сериозно отношение към властта, една феминистка е работила в услуга на върлите български комунисти?! Възможно ли е това?
Този въпрос провокира голям интернационален интерес към предишното на Юлия Кръстева. Как е допустимо една представителка на авангардните западни интелектуалци, разбиващи закостенелите метафизичен и публични структури, да е сътрудничела на глупавия и жесток уред на Държавна сигурност? Досието на Кръстева не дава отговор на всички тези въпроси. То демонстрира обаче, че българските секрети служби откриват контакт с Кръстева посредством представител на българското посолство в Париж и ревизират произхода и фамилията ѝ.
Кръстева е категоризирана като " политически благонадеждна " и в протоколите от диалозите е записано, че тя е наясно със секретния темперамент на тези срещи и се е съгласила да беседва с офицерите от Държавна сигурност. Още през 1972 година, три години след първия контакт с Кръстева, връзката със секретния помощник " Сабина " е замразена. Причината е, че тя заема промаоистка позиция тъкмо по времето, когато Съветският съюз е в спор с Китай на Мао.
Без изменничества
Донесенията на секретния помощник " Сабина " не са прекомерно впечатляващи. Няколко срещи и телефонни диалога, в които тя осведоми за настоящите насоки в светската мисъл, за няколко пътувания до Палестина и за политически събития. Няма доноси против интелектуалци, няма изменничества - единствено безвредни информации, които могат да се прочетат във вестниците. Подобни пояснения са добре познати.
Неведнъж някогашни поддръжници на системата, за които е огласявано, че са били извънщатни сътрудници на Държавна сигурност, са твърдели, че това е небивалица. И постоянно са могли да разчитат на необятното публично съмнение, което произтича от траялите години наред операции с към момента недостъпните през 1990-те години досиета.
Само че с използването на Закона за досиетата от 2007 година и с активността на Комисията по досиетата към този момент няма причина да се следват сходни " пояснения ". В правно отношение казусът е явен.
Този спор не е завършил
Различните случаи демонстрират, че нито Законът за досиетата, нито Комисията по досиетата са съвършени. Но те са най-добре функциониращите механизми за преосмисляне на комунистическото минало в България. Случаят " Юлия Кръстева " още един път демонстрира, че историческото преосмисляне и дебатите за отношението към наследството на комунизма към момента не са завършили. И да се водят сходни диспути е напълно в духа на демокрацията.
За това са нужни институции и правни регламенти, които подлежат на промени, само че по съществ остават постоянни като структура. Юлия Кръстева и секретната сътрудничка " Сабина " ясно демонстрират за какво тези въпроси са остро настоящи и през днешния ден.
Д-р Кристофер Неринг, Дойче Веле
Защо наследството на комунистическата тирания в България е съответстващо и през днешния ден? Защо си коства и 28 години след края на комунизма в Европа да влагаме в историческото преосмисляне на предишното? В Германия Народното събрание назначи през 2016 година експертна комисия, която трябваше да реши бъдещето на Комисията за откриване на архивите на Щази.
Накрая бе решено всичко да се резервира както си е било. А в България в политическия дневен ред постоянно влиза въпросът за закриването на Комисията по досиетата, въпреки тя е надалеч по-малка, а издръжката ѝ - несравнимо по-скромна от тази в Германия. Този въпрос се повдига било то от представители на някогашния режим, които по стопански, политически или патриотични аргументи не желаят да се приказва за закононарушенията на комунизма, било от технократите, които не желаят да влагат средства в осветляването на историческото минало.
Случаят " Кръстева "
През 2018 година на бял свят излезе един изключително индикативен случай, който би могъл да даде отговор на въпроса за преосмислянето на комунистическата тирания - с френската интелектуалка от български генезис Юлия Кръстева. През пролетта на 2018 година
Комисията по досиетата огласи резултата от инспекцията, на която, според съществуващия закон, Юлия Кръстева трябваше да бъде подложена като член на редколегията на " Литературен вестник ". Този резултат разбуни духовете както в България, по този начин и във Франция, Германия, Швейцария и Съединени американски щати.
През 1971/72 година Юлия Кръстева е заведена като конфиденциален помощник на Първо основно ръководство на Държавна сигурност под кодовото име " Сабина ". По това време тя работи в Париж и се движи в кръговете на леви интелектуалци, литератори и философи. В тези години тя се насочва към постмодерната философия, феминизма и рецензията на властта и капитализма. Една лява интелектуалка с сериозно отношение към властта, една феминистка е работила в услуга на върлите български комунисти?! Възможно ли е това?
Този въпрос провокира голям интернационален интерес към предишното на Юлия Кръстева. Как е допустимо една представителка на авангардните западни интелектуалци, разбиващи закостенелите метафизичен и публични структури, да е сътрудничела на глупавия и жесток уред на Държавна сигурност? Досието на Кръстева не дава отговор на всички тези въпроси. То демонстрира обаче, че българските секрети служби откриват контакт с Кръстева посредством представител на българското посолство в Париж и ревизират произхода и фамилията ѝ.
Кръстева е категоризирана като " политически благонадеждна " и в протоколите от диалозите е записано, че тя е наясно със секретния темперамент на тези срещи и се е съгласила да беседва с офицерите от Държавна сигурност. Още през 1972 година, три години след първия контакт с Кръстева, връзката със секретния помощник " Сабина " е замразена. Причината е, че тя заема промаоистка позиция тъкмо по времето, когато Съветският съюз е в спор с Китай на Мао.
Без изменничества
Донесенията на секретния помощник " Сабина " не са прекомерно впечатляващи. Няколко срещи и телефонни диалога, в които тя осведоми за настоящите насоки в светската мисъл, за няколко пътувания до Палестина и за политически събития. Няма доноси против интелектуалци, няма изменничества - единствено безвредни информации, които могат да се прочетат във вестниците. Подобни пояснения са добре познати.
Неведнъж някогашни поддръжници на системата, за които е огласявано, че са били извънщатни сътрудници на Държавна сигурност, са твърдели, че това е небивалица. И постоянно са могли да разчитат на необятното публично съмнение, което произтича от траялите години наред операции с към момента недостъпните през 1990-те години досиета.
Само че с използването на Закона за досиетата от 2007 година и с активността на Комисията по досиетата към този момент няма причина да се следват сходни " пояснения ". В правно отношение казусът е явен.
Този спор не е завършил
Различните случаи демонстрират, че нито Законът за досиетата, нито Комисията по досиетата са съвършени. Но те са най-добре функциониращите механизми за преосмисляне на комунистическото минало в България. Случаят " Юлия Кръстева " още един път демонстрира, че историческото преосмисляне и дебатите за отношението към наследството на комунизма към момента не са завършили. И да се водят сходни диспути е напълно в духа на демокрацията.
За това са нужни институции и правни регламенти, които подлежат на промени, само че по съществ остават постоянни като структура. Юлия Кръстева и секретната сътрудничка " Сабина " ясно демонстрират за какво тези въпроси са остро настоящи и през днешния ден.
Д-р Кристофер Неринг, Дойче Веле
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ