Днес в Чернобил живеят около 50 души, които смятат да останат там до края на живота си
Нито радиацията след нуклеарната повреда, нито съветската окупация през 2022 съумява да прогони тези хора: в Чернобил през днешния ден живеят към 50 души, които считат да останат там до края на живота си. Какво ги задържа?
Безлюдни улици и изоставени домове, които 37 години след повредата в Чернобил последователно се разрушават. Официално Чернобил е разгласен за град без население. Но истината е, че тук живеят към петдесетина души - така наречен самонастанили се поданици. Те са претърпели повредата, след това са били евакуирани, само че макар възбраната за обитаване на региона въпреки всичко са решили да се върнат. Преобладаващата част от тях са на напреднала възраст.
Един от тях е Михаил Шилан - един от най-известните заселници в Чернобилската неразрешена зона. 85-годишният мъж е купил къщата си тук при започване на 1980-те години. Той е бил евакуиран след повредата дружно със фамилията си. Но не могъл да остане дълго време надалеч от своя дом. Завърнал се в изоставения и затворен град през 2000 със брачната половинка си. След това почнал да събира разнообразни предмети от Втората международна война и последователно основал спонтанен исторически музей в двора си, пише " Дойче веле ".
Мислел си, че едва ли някаква нова неволя ще посмее да сполети този регион и че този музей ще бъде единственият спомен за войните в близост. Но на 24 февруари 2022 съветските бойци навлезли с танкове в Чернобилската зона. През първия ден на нашествието Чернобилската централа била окупирана, а няколко дни по-късно - и самият град Чернобил.
По-рано вратите на парцела на Михаил Шилан са били боядисани в цветовете на украинското знаме. Но по време на съветската атака той решил да ги пребоядиса, тъй като се страхувал за живота си. " Честно казано се уплаших. Ами в случай че дойдат и ме гръмнат за нищо? Затова ги пребоядисах ", спомня си мъжът. И един ден руснаците в действителност пристигнали. " Какво желаят - по този начин и не споделиха. "
Скоро окупаторите се нанесли в прилежащата къща, за която Михаил се грижил от години. " Дойдоха в къщата на съседа. Казвам: " Момчета, ще ви дам ключовете ". А те споделят: " Не ни трябват вашите ключове! " Автоматите и прикладите разрушиха ключалките, разрушиха и вратата, обърнаха всичко с главата надолу ", спомня си Михаил.
Пенсионерът претърпял окупацията самичък. Жена му умряла преди 15 години. За нея той страда и през днешния ден. Децата и внуците на Михаил напуснали Украйна поради съветската инвазия. Затова през днешния ден животът му се състои от градината, остарелия му котарак и спомените за починалата му брачна половинка. Той деликатно се грижи за цветята, които тя е посадила. " Взех си жена с 10 години по-млада от мен, с цел да не виждам непознатите девойки, а тя се разболя от ужасна болест и умря ", споделя тъжно старецът.
След всичко, което е претърпял - повредата в Чернобил и съветската окупация - Михаил към този момент е сигурен, че никой и нищо не може да го изхвърли от родния му дом. Независимо какъв брой пъти децата му са се опитвали да го вземат да живее с тях, мъжът изрично отказвал. " С моя темперамент и моите заболявания - на кого съм нужен? Те ме канят, а аз не желая ", споделя той. На въпроса какво толкоз мощно го задържа тук, мъжът дава отговор: " Моите цветя... Моите цветя, посадени от моята Паша. Това ме задържа. "
" Осъзнах, че не мога без Чернобил "
И Валентина Кухаренко се върнала в родния Чернобил - 10 години след повредата. " Това е моят Чернобил. Заради него се върнах. Защото разбрах, че без Чернобил няма да оцелея. Нищо в никакъв случай няма да размени това място за мен. Винаги, когато съм била надалеч от Чернобил, съм се чувствала зле ", споделя 84-годишната жена.
Дори и руснаците, пристигнали предходната година при започване на войната, не могли да принудят старата жена да напусне дома си. В продължение на един месец тя и другите поданици на Чернобил били принудени да живеят без вода, светлина и връзки. Дворът на Валентина Кухаренко бил под непрекъснат обстрел: " Имаше снайперисти на постройката, която се виждаше от двора. Разбира се, беше доста ужасно да се разхождаш в близост. Те лежаха там по през целия ден. "
Войната на Русия против Украйна към този момент е засегнала фамилията ѝ. " Братът на брачната половинка на внука ми умря на 5 март. Нямаше никакви известия. Само че споделиха, че не се е върнал от задача. Той е бил на фронта, в Бахмут ", споделя старата жена.
Никой от локалните няма желание да си потегля отсам. Те са толкоз привързани към тази земя, че макар радиацията и окупацията са взели решение да изживеят старините си в Чернобил.
Безлюдни улици и изоставени домове, които 37 години след повредата в Чернобил последователно се разрушават. Официално Чернобил е разгласен за град без население. Но истината е, че тук живеят към петдесетина души - така наречен самонастанили се поданици. Те са претърпели повредата, след това са били евакуирани, само че макар възбраната за обитаване на региона въпреки всичко са решили да се върнат. Преобладаващата част от тях са на напреднала възраст.
Един от тях е Михаил Шилан - един от най-известните заселници в Чернобилската неразрешена зона. 85-годишният мъж е купил къщата си тук при започване на 1980-те години. Той е бил евакуиран след повредата дружно със фамилията си. Но не могъл да остане дълго време надалеч от своя дом. Завърнал се в изоставения и затворен град през 2000 със брачната половинка си. След това почнал да събира разнообразни предмети от Втората международна война и последователно основал спонтанен исторически музей в двора си, пише " Дойче веле ".
Мислел си, че едва ли някаква нова неволя ще посмее да сполети този регион и че този музей ще бъде единственият спомен за войните в близост. Но на 24 февруари 2022 съветските бойци навлезли с танкове в Чернобилската зона. През първия ден на нашествието Чернобилската централа била окупирана, а няколко дни по-късно - и самият град Чернобил.
По-рано вратите на парцела на Михаил Шилан са били боядисани в цветовете на украинското знаме. Но по време на съветската атака той решил да ги пребоядиса, тъй като се страхувал за живота си. " Честно казано се уплаших. Ами в случай че дойдат и ме гръмнат за нищо? Затова ги пребоядисах ", спомня си мъжът. И един ден руснаците в действителност пристигнали. " Какво желаят - по този начин и не споделиха. "
Скоро окупаторите се нанесли в прилежащата къща, за която Михаил се грижил от години. " Дойдоха в къщата на съседа. Казвам: " Момчета, ще ви дам ключовете ". А те споделят: " Не ни трябват вашите ключове! " Автоматите и прикладите разрушиха ключалките, разрушиха и вратата, обърнаха всичко с главата надолу ", спомня си Михаил.
Пенсионерът претърпял окупацията самичък. Жена му умряла преди 15 години. За нея той страда и през днешния ден. Децата и внуците на Михаил напуснали Украйна поради съветската инвазия. Затова през днешния ден животът му се състои от градината, остарелия му котарак и спомените за починалата му брачна половинка. Той деликатно се грижи за цветята, които тя е посадила. " Взех си жена с 10 години по-млада от мен, с цел да не виждам непознатите девойки, а тя се разболя от ужасна болест и умря ", споделя тъжно старецът.
След всичко, което е претърпял - повредата в Чернобил и съветската окупация - Михаил към този момент е сигурен, че никой и нищо не може да го изхвърли от родния му дом. Независимо какъв брой пъти децата му са се опитвали да го вземат да живее с тях, мъжът изрично отказвал. " С моя темперамент и моите заболявания - на кого съм нужен? Те ме канят, а аз не желая ", споделя той. На въпроса какво толкоз мощно го задържа тук, мъжът дава отговор: " Моите цветя... Моите цветя, посадени от моята Паша. Това ме задържа. "
" Осъзнах, че не мога без Чернобил "
И Валентина Кухаренко се върнала в родния Чернобил - 10 години след повредата. " Това е моят Чернобил. Заради него се върнах. Защото разбрах, че без Чернобил няма да оцелея. Нищо в никакъв случай няма да размени това място за мен. Винаги, когато съм била надалеч от Чернобил, съм се чувствала зле ", споделя 84-годишната жена.
Дори и руснаците, пристигнали предходната година при започване на войната, не могли да принудят старата жена да напусне дома си. В продължение на един месец тя и другите поданици на Чернобил били принудени да живеят без вода, светлина и връзки. Дворът на Валентина Кухаренко бил под непрекъснат обстрел: " Имаше снайперисти на постройката, която се виждаше от двора. Разбира се, беше доста ужасно да се разхождаш в близост. Те лежаха там по през целия ден. "
Войната на Русия против Украйна към този момент е засегнала фамилията ѝ. " Братът на брачната половинка на внука ми умря на 5 март. Нямаше никакви известия. Само че споделиха, че не се е върнал от задача. Той е бил на фронта, в Бахмут ", споделя старата жена.
Никой от локалните няма желание да си потегля отсам. Те са толкоз привързани към тази земя, че макар радиацията и окупацията са взели решение да изживеят старините си в Чернобил.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ