Нищо в света не се получава безплатно. Природата не оставя

„ Нищо в света не се получава гратис. Природата не оставя нищо без несъмнено наказване. Когато е оскърбена, тя желае задоволство, въпреки то да коства цялостен живот. Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменими закони. “

~ „ Хигиена и лечение на душата “

(1886 ~ 1981)

Равносметката, която ни показва природата

Природата е великодушна към своите деца. Но и неумолима: в случай че вие превишите заема си в нейната банка и заложите тялото си, бъдете уверени, че тя ще закрие сметката ви. Тя ви дава цялата поискана от вас сума, само че като Шейлок, ще търси всичко обещано, даже последния грам. Тя рядко показва сметката си, преди непредпазливата жертва да е достигнала 40-та си година. Тя рядко дотягва на индивида със сметката си за пиянството, преди той да е минал границата; само че премине ли я, сметката се показва във тип на затлъстяване, недостатък на сърцето, цироза на черния дроб или друга сходна болест. Онова, което плащате на околните и на обществото, е единствено част от вашите отговорности. Ще пристигна ден да се разплащате и с майката природа; тогава тя ще ви вземе здравето, ще вземе живота ви. Природата не прости на индивида за това, че той е слаб, некомпетентен или че не знае; тя желае от него да се преценява постоянно с нейните закони и условия.

Чуваме постоянно да споделят, че е настанал векът на чудесата. Векът на чудесата мина и все пак по три пъти дневно, пред очите ни природата прави чудеса, по-поразителни от възкръсването на труп.

И в действителност, ние сме чудно устроени. Представете си една щерна, която трансформира в една секунда мътната вода в чиста, за пиене; по този начин и тъмната венозна кръв, носеща останки от изгорели мозъчни кафези и остатъци от изхабени тъкани, всяка минута се прекатурва на артериална чиста, ясна и алена кръв. Всяка капка кръв от този магически поток на живота е формирана от Божествения химик. В нея тече ориста ни, текат и всички наши каузи. Тя съдържа размера и границите на всичко допустимо за нас. В нея циркулират здравето и дългият живот, заболяването и преждевременната гибел. Тя крие нашите очаквания и опасения, мъжеството и страха, силата, апатията, нашата мощност и уязвимост, триумфите и несполуките ни. В нея се крият качествата към асимилиране на културата, огромни или лимитирани способности, наследени от най-отдалече-ни прародители. От нея са произлезли нашите кости и нерви, мускулите и мозъкът, нашата красота или грозотия. В нея са зародишите на положителния или порочния живот, всички пристрастености и на разбойника, и на светеца. Щом е така, какъв брой е значимо да се подчиняваме на законите на здравето и с това да поддържаме бистра тази наша земна Река на Живота!

Природата дава на индивида това, което има. Тя му разкрива своите съкровища, споделя му „ добре пристигнал “ и му предлага да вземе каквото обича. Но тя не му дава да вземе това, което той не може рационално да използува. Тази велика спестовност на природата лишава от нас всеки атом, който не сме използували както би трябвало. „ Който има, ще му се даде; а който няма, ще му се отнеме и последното, което има. “

Ако сложите превръзка на ръката си и от леност или боязън я оставите неподвижна, природата ще атрофира мускулите и тя ще стане негодна за работа. Обаче тя може непрекъснато да ви върне отнетото и то съразмерно с напъните, които ще употребите да възвърнете изгубената мощ на ръката си. Оставете мозъка си без работа и природата ще ви отнеме разсъдъка, ще ви направи съвсем глупак. Ковачът има потребност единствено от една мощна ръка и природата му я дава, само че по тази причина път тя понижава размера на другата. Ако поискате, можете да струпате всичката си сила единствено в една дарба, обаче другите ви качества ще се атрофират.

Не мислете, че здравето се добива гратис. Нищо в света не се получава гратис. Здравето се купува с непрестанна битка. Природата не оставя нищо без несъмнено наказване. Когато е оскърбена, тя желае задоволство, въпреки то да коства цялостен живот. Здравето, силата и дълголетието зависят от неизменими закони. Тук няма щастлива случайност. За всичко са виновни първо нашите родители, след това - самите ние. Затова заболяванията тържествуват над лекарското изкуство и половината човечество не доживява и седемнадесетата част от живота, избран ни от псалмопевеца.

Нашето здраве в огромна степен зависи от волята ни. Колко доста работа имат лекарите ни! Ние сме отговорни, задето мнозина от тях живеят в лукс. Древният мъдрец Сенека е споделил: „ Боговете са ни дали дълъг живот, ние сами го съкратяваме “. Малко са хората, които умеят да запазят и в старостта си пресен разум и гъвкаво тяло. Рядко са тези, които умират от старост; те са единствено трима или четирима на 100, до момента в който другите умират от отпадналост и заболявания.

Нищо не е така значимо за индивида, както науката да познава самичък себе си и то освен като тяло. Човешкото тяло е велика поема на популярен стихотворец. Ще бъде цяло злощастие за нашата цивилизация, в случай че човек не се научи да чете и схваща хубостта на тази поема. На болния стихотворец стиховете са заболели. Ако в мозъка на създателя тече черна, отровена кръв, той застила с мъгла страниците на своя труд.

Функциите на всички нервни органи са тясно свързани между тях. Целият организъм страда, когато отскубнем живеца от нокътя си. Един нищо и никакъв оток стартира да притиска някой нерв и ни предизвиква такава болежка и страдания, които биха вдетенили и самия Наполеон Бонапарт. Мазолът на пръста на крайници ни, заболяването в бъбреците или в черния дроб, циреят нейде по тялото ни могат да причинят съществено разстройство в нашия мозък. Цялата система е преплетена с нерви, органи и функционалности, които са така свързани между тях, че в случай че се повреди една част от някой орган, тази щета се усеща на часа във всички други.

Природата записва всички наши дейности - физически, умствени или нравствени - в съответната рубрика на сметката ни.

Би трябвало непрестанно да се учудваме, че при този неблагоразумен живот към момента живеем на света. Ние нарушаваме законите на нашето естество и отново се надяваме да доживеем дълбока напреднала възраст. Какво бихте си помислили за човек, който има прекрасен часовник, хвърля го на тротоара с отворени капаци в прахта или в калта, в дъждовното време, с цялостна религия, че все пак ще работи тъкмо? Какво бихте помислили за стопанка, която оставя вратите и прозорците на къщата си отворени за крадците и скитниците, за вятъра, праха и дъжда? А какво друго е нашето тяло, в случай че не часовник, изработен от съвършена ръка, навит един път за цялостен век, който безотказно работи във постоянно мразовити страни или под огненото слънце на тропиците? Една дребна прашинка или най-слабото търкане могат да причинят хаос в този чудноват механизъм, а ние постоянно го оставяме открит против всички нездравословни детайли. Ние не държим всеки път отворени 25-те милиона вентилационни пори на кожата си, тъй като не се мием постоянно. Ние рядко мажем нежните колела на тялото си с наслада. Ние го излагаме на въздействието на отровните газове, разрушаващите страсти, корозивните спиртни питиета, упойващите средства и лекарства.

Грижливо ли филтрираме водата си, проветряваме ли постилките си и спалните си, проучваме ли млякото си? Ние се пазим да не се окаляме или допрем до болен, само че в това време обличаме стените на стаите си с тапети, които пакетират въздуха с пластмаса, изпускаща доста дълго своите токсини. Посещаваме кина и театри, натъпкани с хора, мнозина от които са мръсни и заболели. Ние седим на едно място по цели часове и дишаме прашен, негоден и тежък въздух и след това се чудим, че ни боли главата и че сме като смазани на другия ден.

Ние изливаме цяла чаша ледена вода или толкоз сладолед в стомаха си без да разбираме, че му е нужен половин час, с цел да пристигна на себе си от породеното му разтърсване и да възвърне още веднъж естествената си телесна температура, при която стомашният сок може да действува.

Ние се наливаме с алкохол, който надебелява кадифената вътрешна ципа на стомаха и втвърдява меките тъкани, тънките нервни сплитове и сивото вещество на мозъка. Ние тъпчем стомаха си с месо, плодове, зарзават, баници, бонбони, орехи, грозде, виновност и други, претрупваме един от най-нежните органи на тялото и се надяваме, че той ще се оправи с този тежък и разнороден товар.

След всички тези излишества кръвта не може да тече свободно към стомаха, с цел да го избави от сполетялата го неволя, и се концентрира в мозъка и мускулите. Природата е снабдила храносмилателния орган с мрежа от кръвоносни съдове, в които може да се помести доста повече кръв, в сравнение с се намира в цялото ни тяло.

Кой е виждал в миналото кон да оставя сеното и овеса, когато е гладен и да пие вода? За доста неща в яденето и пиенето ние би трябвало да вземем образец от животните. Природата смесва в стомашния сок таман толкоз пепсин и солна киселина, колкото са нужни да се смели храната; тя поддържа в стомаха тъкмо онази температура, която му е потребна. Ако разредяваме стомашния сок или намаляваме температурата му с ледена вода, ние понижаваме неговата дарба да разтваря и мели храната, и като естествена последица на това се явява диспепсията (затруднено храносмилане).

Сърцето, в случай че и да не тежи повече от 3/4 кг, за по-малко от две минути изпраща към 4-5 л. кръв, като я изтласква към всяко най-затънтено кътче на тялото. Този дребен орган прави всеки ден работа с сила, задоволителна да издигне 124 т на 31 м височина. Тази най-съвършена на света машина обезпечава една трета от мускулната мощ, която един здрав човек използува по време на тежка физическа работа. Ако сърцето би използвало целия си енергиен капацитет да полети нагоре, за един час то би се издигнало на 6200 м, т.е. 10 пъти по-високо, в сравнение с един екскурзиант би могъл за същото време. Не е ли тогава безумно да пришпорваме с възбудителни средства този усърден служащ!

Лекарите добре познават нервното сърце на младите спортисти и бойци: пулсът им е бърз и неправилен; от това се вижда, че апаратът на кръвообращението им е развален. Конните надпревари погубват девет десети от нашите чистокръвни коне преди те да са се развили изцяло. Ламтежът в надпреварването за първа премия е погубило доста наши младежи. Дори младежи, надарени с мускулна мощ като възрастните, биват доста по-неиздръжливи. Те не разполагат с съвсем никакви средства да избягнат физиологичното претоварване, до момента в който развитите здрави мъже имат ресурс от сили, с които могат да балансират загубата. Напрегнатата умствена работа, както и навикът да се използва тютюн, спиртни напитки, мощен чай или кафе мощно намаляват мускулния тонус и бързо изчерпват виталните сили на организма.

Един от най-знаменитите френски лекари лежал на смъртния си одър, заобиколен от медицински светила в Париж, които оплаквали великата загуба за медицината със гибелта на болния. За да ги успокои, той споделил, че оставя след себе си трима по-велики от него лекари: водата, гимнастиката и диетата. „ С първия си служете колкото желаете, с втория - постоянно, а с третия - умерено. Пазете този съвет и вие най-добре ще опазите паметта за мене. През живота си аз не можах за направя нищо без тях, а след гибелта ми вие няма да имате потребност от мене, в случай че се сдружите с тези мои правилни сътрудници. “

Из: „ Хигиена и лечение на душата “, Петър Димков, изд. „ Астрала “, 2010 година
Снимка: Петър Димков (1886-1981), petardimkov.com