Нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Това

Нищо не може да се движи по-бързо от светлината. Това е предписание на физиката, вплетено в самата тъкан на специфичната доктрина на относителността на Айнщайн. Колкото по-бързо се движи нещо, толкоз повече се приближава до своята вероятност за заледяване на времето.

Ако се движите още по-бързо, ще се сблъскате с проблеми с превръщане на времето и безредие на визиите за причинно-следствена връзка.

Но откриватели от Варшавския университет в Полша и Националния университет в Сингапур в този момент надвишиха границите на относителността, с цел да основат система, която не опонира на съществуващата физика и може даже да уточни пътя към нови теории.

Това, което са създали, е „ уголемение на специфичната доктрина на относителността “, което комбинира три времеви измерения с едно пространствено измерение („ 1+3 пространство-време “), за разлика от трите пространствени измерения и едно времево измерение, с които ние всички са привикнали.

Вместо да основава огромни логичен несъответствия, това ново изследване прибавя повече доказателства в поддръжка на концепцията, че обектите може да са в положение да се движат по-бързо от светлината, без изцяло да нарушават нашите сегашни закони на физиката.

„ Няма фундаментална причина, заради която наблюдаващи, движещи се във връзка с описаните физически системи със скорости, по-големи от скоростта на светлината, да не бъдат индивид на това “, споделя физикът Анджей Драган от Варшавския университет в Полша.

Това ново проучване се основава на предходна работа на същите откриватели, която постулира, че свръхсветлинните вероятности могат да оказват помощ за свързването на квантовата механика със специфичната доктрина на относителността на Айнщайн – два клона на физиката, които сега не могат да бъдат съчетани в една всеобхватна доктрина, която разказва гравитацията по същия метод както обясняваме и други сили.

Частиците към този момент не могат да бъдат моделирани като точкови обекти в тази рамка, както бихме могли в по-обикновената 3D (плюс време) вероятност на Вселената.

Вместо това, с цел да разберем какво могат да видят наблюдаващите и по какъв начин може да се държи свръхсветлинна парченце, би трябвало да се обърнем към типовете теории, които са в основата на квантовата физика.

Въз основа на този нов модел, свръхсветлинните обекти биха изглеждали като парченце, разширяваща се като балон през пространството – не по-различно от вълна през поле. Високоскоростният обект, въпреки това, ще „ преживее “ няколко разнообразни времеви линии.

Въпреки това скоростта на светлината във вакуум ще остане непрекъсната даже за тези наблюдаващи, които се движат по-бързо от нея, което резервира един от главните правила на Айнщайн – принцип, за който преди този момент се е мислило единствено по отношение на наблюдаващи, движещи се по-бавно от скоростта на светлината (като всички нас).

„ Тази нова формулировка резервира постулата на Айнщайн за неизменност на скоростта на светлината във вакуум даже за свръхсветлинни наблюдаващи “, споделя Драган.

„ Следователно нашата разширена специфична доктрина на относителността не наподобява като изключително екстравагантна концепция. “

Изследователите обаче признават, че прекосяването към 1+3 пространствено-времеви модел повдига някои нови въпроси, макар че дава отговор на други. Те допускат, че е належащо разширение на специфичната доктрина на относителността, с цел да се включат референтни системи, по-бързи от светлината.

Това може да включва заимстване от квантовата доктрина: композиция от концепции от специфичната доктрина на относителността, квантовата механика и класическата доктрина (която има за цел да предскаже по какъв начин физическите полета ще взаимодействат едно с друго).

Ако физиците са прави, всички частици на Вселената биха имали невероятни свойства в разширената специфична доктрина на относителността.

Един от въпросите, повдигнати от проучването, е дали в миналото ще можем да следим това разширено държание, само че отговорът на това ще изисква доста повече време и доста повече учени.

„ Простото пробно изобретение на нова фундаментална парченце е героизъм, заслужен за Нобелова премия и изпълним в огромен проучвателен екип, употребяващ най-новите пробни техники “, споделя физикът Кшищоф Туржински от Варшавския университет.

„ Надяваме се обаче да използван нашите резултати за по-добро схващане на феномена на непринудено нарушение на симетрията, обвързван с масата на частицата на Хигс и други частици в Стандартния модел, изключително в ранната Вселена. “

Изследването е оповестено в Classical and Quantum Gravity.