Жак Атали: Войната между Франция и Германия отново става възможна
Нищо не е по-сериозно за бъдещето на Франция от това, което се случва с Германия сега. Нищо не е по-сериозно за Германия от това, което се случва с Франция сега.
Това не е персонален спор, нито даже друго оценяване на еднакъв въпрос, а точно достъпа до сила. Това е дълбока разлика в дълготрайните стратегически ползи.
За Франция, която разполага с нуклеарни оръжия, въпросът за крайната отбрана на нейната територия не стои на дневен ред. А въпросът за достъпа до сила не е толкоз рисков, що се касае за другите, заради големите старания на предходните генерации да обезпечат на страната същинска гражданска нуклеарна мощ. Но конкурентоспособността на страната е прекомерно слаба, с цел да й разреши да оцелее сама в един свръхконкурентен свят: Франция има безспорна потребност от еврото, с цел да не потъне в спиралата на гибелта, която е претърпяла в предишното, която Аржентина претърпява през днешния ден и която преди малко заплаши Англия. Така че тя има стратегически суверенитет, само че не и стопански суверенитет. И през днешния ден тя е обезпокоена: към този момент няма енергийна автономия; армията ѝ е доста слаба; усеща, че в дълготраен проект е изгубена. За Европа, която не желае да слага суверенитета си според от положителната воля на преобладаващ съдружник, няма друго бъдеще с изключение на интегрирана и стратегически самостоятелна Европа. Това е, което Париж преди малко предложи още веднъж.
За Германия, чиято конкурентоспособност продължава да бъде изключителна, въпросът за икономическата мощност не поражда, до момента в който тя може да изнася своите коли и металорежещи машини за Китай и да внася силата си от Русия. За своята защита обаче тя може да разчита само на Съединените щати. Тя има стопански суверенитет, само че не и стратегически суверенитет. И през днешния ден е обезпокоена: към този момент няма достъп до съветската енергия; а китайският пазар се затваря за нейните продукти; усеща, че в дълготраен проект е изгубена. И за нея, която не може да разчита на безусловната поддръжка на Франция, с цел да отбрани териториалната си целокупност, няма друго бъдеще, с изключение на да се хвърли още повече в обятията на американците. Точно това предприе Берлин, като възнамерява да придобие американска противоракетна отбрана, без да се съветва с Франция.
Това разминаване в главните ползи на двете народи не е оригиналност. То постоянно е участвало във всички полемики сред френските и немските водачи. Освен това тези две страни по този начин и не съумяха да се интегрират в културно, демографско и обществено отношение: те към момента се познават доста зле.
Това, което попречи на тези разлики да се трансфорат в източник на раздор в продължение на шестдесет години, е, че политиците на тези две страни имаха в плътта си отпечатъка на това, до което е довел френско-германският раздор: три войни за един век. Три войни, които бяха все по-отвратителни. И те знаеха по какъв начин да създадат нужните отстъпки, с цел да подсигуряват, че това в никакъв случай повече няма да се повтори. Те не не помниха уроците на своя живот, по този начин добре систематизирани от Франсоа Митеран в последната му тирада пред Европейския парламент: „ национализмът е война “.
Днес водачите на тези две страни нямат същото минало. Нито един от тях не е претърпял на личен тил нещастията или даже последствията от тях, свързани с Втората международна война. Много от тях имат вяра, че мирът сред нашите два народа е обезпечен факт за епохи напред. И че могат щастливо да тръгнат по своя път, без да рискуват нищо значително.
Това е трагично неправилно. Ако допустимо най-скоро не се върнем на пътя на напредъка в европейската интеграция, като създадем отстъпки един на различен, цялата структура от последните шестдесет години ще се срути.
Много тъкмо: в случай че не изградим европейска войска, Европейската централна банка ще бъде сложена под въпрос. Нова френско-германска война ще стане допустима още веднъж преди края на този век.
Можем да разчитаме, че нашите врагове или съперници във Вашингтон, Лондон, Москва и Пекин ще раздухат тези въглени. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата " Евреите, светът и парите ", която е преведена и на български език.
Това не е персонален спор, нито даже друго оценяване на еднакъв въпрос, а точно достъпа до сила. Това е дълбока разлика в дълготрайните стратегически ползи.
За Франция, която разполага с нуклеарни оръжия, въпросът за крайната отбрана на нейната територия не стои на дневен ред. А въпросът за достъпа до сила не е толкоз рисков, що се касае за другите, заради големите старания на предходните генерации да обезпечат на страната същинска гражданска нуклеарна мощ. Но конкурентоспособността на страната е прекомерно слаба, с цел да й разреши да оцелее сама в един свръхконкурентен свят: Франция има безспорна потребност от еврото, с цел да не потъне в спиралата на гибелта, която е претърпяла в предишното, която Аржентина претърпява през днешния ден и която преди малко заплаши Англия. Така че тя има стратегически суверенитет, само че не и стопански суверенитет. И през днешния ден тя е обезпокоена: към този момент няма енергийна автономия; армията ѝ е доста слаба; усеща, че в дълготраен проект е изгубена. За Европа, която не желае да слага суверенитета си според от положителната воля на преобладаващ съдружник, няма друго бъдеще с изключение на интегрирана и стратегически самостоятелна Европа. Това е, което Париж преди малко предложи още веднъж.
За Германия, чиято конкурентоспособност продължава да бъде изключителна, въпросът за икономическата мощност не поражда, до момента в който тя може да изнася своите коли и металорежещи машини за Китай и да внася силата си от Русия. За своята защита обаче тя може да разчита само на Съединените щати. Тя има стопански суверенитет, само че не и стратегически суверенитет. И през днешния ден е обезпокоена: към този момент няма достъп до съветската енергия; а китайският пазар се затваря за нейните продукти; усеща, че в дълготраен проект е изгубена. И за нея, която не може да разчита на безусловната поддръжка на Франция, с цел да отбрани териториалната си целокупност, няма друго бъдеще, с изключение на да се хвърли още повече в обятията на американците. Точно това предприе Берлин, като възнамерява да придобие американска противоракетна отбрана, без да се съветва с Франция.
Това разминаване в главните ползи на двете народи не е оригиналност. То постоянно е участвало във всички полемики сред френските и немските водачи. Освен това тези две страни по този начин и не съумяха да се интегрират в културно, демографско и обществено отношение: те към момента се познават доста зле.
Това, което попречи на тези разлики да се трансфорат в източник на раздор в продължение на шестдесет години, е, че политиците на тези две страни имаха в плътта си отпечатъка на това, до което е довел френско-германският раздор: три войни за един век. Три войни, които бяха все по-отвратителни. И те знаеха по какъв начин да създадат нужните отстъпки, с цел да подсигуряват, че това в никакъв случай повече няма да се повтори. Те не не помниха уроците на своя живот, по този начин добре систематизирани от Франсоа Митеран в последната му тирада пред Европейския парламент: „ национализмът е война “.
Днес водачите на тези две страни нямат същото минало. Нито един от тях не е претърпял на личен тил нещастията или даже последствията от тях, свързани с Втората международна война. Много от тях имат вяра, че мирът сред нашите два народа е обезпечен факт за епохи напред. И че могат щастливо да тръгнат по своя път, без да рискуват нищо значително.
Това е трагично неправилно. Ако допустимо най-скоро не се върнем на пътя на напредъка в европейската интеграция, като създадем отстъпки един на различен, цялата структура от последните шестдесет години ще се срути.
Много тъкмо: в случай че не изградим европейска войска, Европейската централна банка ще бъде сложена под въпрос. Нова френско-германска война ще стане допустима още веднъж преди края на този век.
Можем да разчитаме, че нашите врагове или съперници във Вашингтон, Лондон, Москва и Пекин ще раздухат тези въглени. /БГНЕС
----------
Жак Атали е френски икономист, финансист и мъдрец. През 1991 година става създател и първи началник на новата Европейска банка за възобновяване и развиване. Автор е на романи, есета и монографии, измежду тях се откроява книгата " Евреите, светът и парите ", която е преведена и на български език.
Източник: bgnes.bg
КОМЕНТАРИ