Големият Васил Михайлов: Нищо, че сме малка страна, българската душа е голяма!
Нищо, че сме дребна страна, българската душа е огромна! Достатъчно е да чуеш по какъв начин се пее в Тракия, по какъв начин се пее в Добруджа, по какъв начин се пее в Северозападна България, по какъв начин се пее в Банско... Толкова доста души има България ". Това споделя Васил Михайлов пред списание " ЛИК " във връзка 30-годишнината на премиите " Аскеер " (2021).
Днес огромният български артист навършва 85 години. Роден е на 6 април 1938 година в Стара Загора, в многолюдно семейство. Родът му е тракийски, а семейството му е Чинаров. Родното място на дядо му Никола Чинара е село Мараш, покрай Одрин. Хората от този край по време на войните доста пъти са бягали на север и отново са се прибирали. При едно такова бягство татко му остава в Стара Загора. Тогава стартира да се именува на дядо си – Михайлов.
" Баща ми е от Одринско. Фамилията ми е Чинаров, били са тринадесет братя и сестри. Има нещо неслучайно, че се падна аз да играя капитан Петко челник “, споделя той в изявлението си пред доцент Георги Лозанов.
ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ СИ ГОДИНИ
" Още, когато бях възпитаник в прогимназията в Стара Загора, беше първата ми роля, комедийна. Нашите учители по литература и артистите от театъра ни заразяваха с тази " болест ". Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
МОЕТО АМПЛОА Е ПОВЕЧЕ ЦАРЕ, ВОЙВОДИ
Завършва ВИТИЗ през 1964 година и стартира да играе в Драматичния спектакъл " Иван Димов “, в Хасково. Първата му заплата като артист е 63 лв.. На идната година, когато е на 27 години, става директор на театъра с 30 души състав. За три години в Хасково изиграва 16-17 функции. През 1967 година постъпва в Театъра на армията, в София. Първите му функции там са през 1968 година - на Боян в “Боян Магесникът " и на Васка Пепел в " На дъното “. Запомнящи са неговите театрални осъществявания в функциите на Лопахин от Вишнева градина “ Антон П. Чехов (1974), на Дантон в “Делото Дантон “ (1978), на Стефан Стамболов от “Величието и падението на Стефан Стамболов " (1994), на Галоти в “Емилия Галоти " (1996), на Стоян Глаушев в " Железният светилник " (2011), на Попа от " Да разлаем кучетата " (2013), на Абел Знорко от " Енигматични вариации " (2019).
Играл е в разнообразни постановки в " Театър 199 ", в Народния спектакъл “Иван Вазов ", в спектакъл “Движение " и др. През годините най-вече е работил с режисьорите Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Иван Добчев.
Актьорът има над 230 функции в театъра, киното и малкия екран за над 50-гоишната си креативна кариера.
Дебютира в киното, когато е на 24 години. Първата му роля е на Неприятния в " Хроника на възприятията “ на Любомир Шарланджиев. Сред филмите и телевизионните сериали, в които е взел участие, са “Краят на песента " (1971), “ Зарево над Драва " (1974), “Вечни времена " (1975), “Басейнът " (1977), “Петимата от РМС " (1977), “Адиос, мучачос " (1978), " Сами измежду вълци " (1979), “ Хан Аспарух " (1981), “ Капитан Петко челник " (1981), “Фалшификаторът от " Черния кос “ (1983), “ Златният век " (1984), “Дом за нашите деца " (1986), “ Време разделно “ (1988), “Маргарит и Маргарита " (1989), " Дунав мост “ (1999), " Лист отбрулен “ (2002), “Изпепеляване " (2004), " Стъпки в пясъка “ (2010), “Жажда " (2015), “Възвишение " (2017), " Ханът и империята “ (2019).
Добива огромна известност и става любим на българската аудитория поради ролята си на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм. Филмът на Неделчо Чернев по сюжет на Николай Хайтов излиза през 1981 година. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Васил Михайлов разказвал на публиката по какъв начин на фотосите носел по 40 кг снаряжение и какви контузии е претърпял. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
МОЯТА БОЛЕСТ БЕШЕ ДА СТАНА ГОЛЯМ БАС
Първата му обич в изкуството е пеенето. Дядо му е псалт. Баща му пеел по Великден, по-малкият му брат също пеел. Започва да пее още като възпитаник. Гласът му рано мутирал. Хората питали кой е този бас, който се усеща в четиригласния разбъркан хор на Пето главно учебно заведение " Митьо Станев “, в Стара Загора, където учел.
" Още в десети клас, когато пеехме в четиригласен хор, се постановяваше от време на време да го ръководя, въпреки че нямам музикално обучение. Гласът ми мутира рано и в едни старинни съветски песни аз пусках октави. Имаше фестивал и от журито попитали кой пее по този начин там. Казаха ми, че гърлото ми е огромно и би трябвало да пея. Иначе ние си играехме в Пионерския дом в Стара Загора, само че моята " болест " беше да стана огромен бас, огромен артист. Добре, че ориста ме е избавила “, споделя Михайлов в изявлението.
Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, само че не се явява на изпитите. Отива в София да гледа изпитите във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), на които се явява приятелят му от детинство Стефан Германов.
“Гледах, гледах, и шлосер-матричарят доби самочувствие. Казах си, че тука и аз мога да аплайвам ". През есента на 1960 година е разгласен спомагателен банкет при проф. Желчо Мандаджиев. Научава си материалите, и преди всичко монолога на Арбенин от " Маскарад “ на Лермонтов. На изпита по този начин се концентрира, че проф. Желчо Мандаджиев помислил, че му е станало неприятно и го предиздвикал да си каже баснята " Магаре и славей “, с която го и одобряват.
Във втори курс получава втори късмет, когато го молят да замества артист в Театъра на армията в пиесата на Дюренман " Посещението на остарялата дама “. Играе и се учи от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шапов под режисурата на Леон Даниел. За него Иван Кондов е най-хубавият актьор, с който е играл. В трети курс взема решение още веднъж да се занимава с пеене. Проф. Христо Бръмбаров му споделя: " Момче, гърлото е огромно. Пееш в говорните резонатори, по тази причина – забравяш три месеца да приказваш и почваме “. Тогава усеща магията на трагичния спектакъл. Обича пеенето, само че театърът надвива.
СТРУГАРЯТ, КОЙТО СТАНА РИЧАРД ТРЕТИ
" Аз към този момент работех в Стара Загора като шлосер-матричар, когато аплайвах във ВИТИЗ, научих едно-две стихотворения и се явих на изпита. Бях сигурен, че ще вляза. Но не беше огромната ми обич. Оперното пеене беше огромната ми обич “, споделя артистът.
След казармата от 1958 година до 1960 година работи като шлосер-матричар пети разряд в старозагорския цех " Светлина “. Тук е сложено и началото на креативната му кариера, участвайки в няколко самодейни постановки. " Преди да вляза във ВИТИЗ, бях богат млад мъж, вземах 700-800 лева като шлосер-матричар, а като излязох оттова, взимах 67 лв. чисти “, споделя още Михайлов.
Първата театрална рецензия за него е озаглавена " Стругарят, който стана Ричард Трети ".
" Питах създателя за какво шлосер, въпреки всичко бях стругар, а той ми отговори " Защото стругарят е най-яркият представител на работническата класа “, спомня си той.
ХАЙТОВ Гражданско отделение ИЗБИРА ЗА РОЛЯТА НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
Първоначално Коста Цонев е бил титуляр за ролята на капитан Петко челник. " Мен не ме знаеха още. Показвали са на Хайтов фотоси от кастингите с разнообразни артисти, само че той не ги е одобрявал. Когато вижда мен, споделя " Ей, този помак е индивидът! “… Тогава играех доста в театъра и беше тежко. Жена ми водеше дребния наследник на фотоси, че да ме види, да не не помни татко си “, споделя Васил Михайлов.
" Сега, като пуснат кино лентата, си споделям, че първите елементи са малко експозиционни, само че във втората част Хайтов нагази доста " дълбока вода " и още не се срамя, че съм играл тази роля. Искам да опиша нещо аналогично - един път президентът ме предложения да участвам, благодаря за уважението на събиране по една тематика " Единение на нацията ". И аз мълчах, и добре, че мълчах, тъй като аз съм преживявал не на думи единство на на нацията " с този филм. България е преживявала няколко пъти " единство на нацията " и в едното аз съм взел участие. Броях ги до към 1500 срещи, цели градове “, спомня си артистът.
ДЕПУТАТ БЕЗ ЗАПЛАТА
През 1990 година е определен за народен представител в VII Велико национално заседание (1990-1991). При всеки комфортен случай артистът споделя: " Ако си спомняте, 130 души бяхме решили сякаш да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана - останахме единствено трима-четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и отец Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността превзема България. От горе до долу - незначителност! ".
Васил Михайлов е бил и заместник-председател на Съюза на артистите в България от 1982 до април 1989 година
ОТЛИЧИЯ
Актьорът е притежател на доста оценки. През май 1981 година е почетен със званието " Народен актьор ", през октомври 1995 година – със званието " Почетен жител на Стара Загора “.
През 1981 година Васил Михайлов получава премията за най-хубава мъжка роля на Съюза на българските кино дейци за ролята на капитан Петко войвода във кино лентата " Капитан Петко челник " и за ролята на Кубрат във кино лентата " Хан Аспарух ". През 1997 година той е почетен с премията " Златна ракла “ за върхово достижение за ролята му на Вълкадин от постановката на Иван Андонов " Вълкадин приказва с Бога “.
На 28 март 1998 година Васил Михайлов получава премията " Максим " за изцяло творчество на спектакъл " Българска войска “, а през 1999 г. - премия " Максим “ за основна мъжка роля за осъществяването му в постановката " Котка върху парещ ламаринен покрив “.
На 28 февруари 2000 година е почетен с Годишната премия на Съюза на българските кино дейци за ролята му във кино лентата " След края на света ". На 20 май 2014 година Васил Михайлов получава премията " Златен век " (огърлие) на Министерство на културата - за изключителния му принос в киното и театъра.
За годините работа си е извоювал привилегията да отхвърля функции, другарства и награди. На 8 февруари 2018 година е почетен с премията " Икар " на Съюза на артистите в България за извънреден принос към българския спектакъл, която той отхвърля да получи. Тогава 80-годишният артист се аргументира за отхвърли си с думите: " Това е моят дребен непретенциозен митинг за всичко това, което става и не се случва в театъра! ". Същата година, на 16 март, е почетен с " Наградата на София " - за извънреден принос в развиването на киноизкуството и във връзка неговата 80-годишнина.
На 13 април 2018 година Васил Михайлов получава премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство, на 16 октомври - награден знак " За принос към Министерството на защитата " и почетна значка, на 14 ноември - държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за 2018 година. На 10 юли 2019 година на гала в Гербовата зала, в Президентството, Васил Михайлов е почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
По този мотив той споделя: " Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ".
Днес огромният български артист навършва 85 години. Роден е на 6 април 1938 година в Стара Загора, в многолюдно семейство. Родът му е тракийски, а семейството му е Чинаров. Родното място на дядо му Никола Чинара е село Мараш, покрай Одрин. Хората от този край по време на войните доста пъти са бягали на север и отново са се прибирали. При едно такова бягство татко му остава в Стара Загора. Тогава стартира да се именува на дядо си – Михайлов.
" Баща ми е от Одринско. Фамилията ми е Чинаров, били са тринадесет братя и сестри. Има нещо неслучайно, че се падна аз да играя капитан Петко челник “, споделя той в изявлението си пред доцент Георги Лозанов.
ЗАПОЧВА ДА ИГРАЕ В УЧЕНИЧЕСКИТЕ СИ ГОДИНИ
" Още, когато бях възпитаник в прогимназията в Стара Загора, беше първата ми роля, комедийна. Нашите учители по литература и артистите от театъра ни заразяваха с тази " болест ". Веднага след войната и по този начин наречения Ден на свободата - 9 септември, в кварталния клуб играеха пиеси. Нямаше телевизия, имаше радиоточки. И тогава човек е имал една особена потребност. Нашите съученици от околните села ги пускаха по-рано от учебно заведение, с цел да се приберат и да създадат театър по родните места. Заразата беше невероятна “, споделя артистът.
МОЕТО АМПЛОА Е ПОВЕЧЕ ЦАРЕ, ВОЙВОДИ
Завършва ВИТИЗ през 1964 година и стартира да играе в Драматичния спектакъл " Иван Димов “, в Хасково. Първата му заплата като артист е 63 лв.. На идната година, когато е на 27 години, става директор на театъра с 30 души състав. За три години в Хасково изиграва 16-17 функции. През 1967 година постъпва в Театъра на армията, в София. Първите му функции там са през 1968 година - на Боян в “Боян Магесникът " и на Васка Пепел в " На дъното “. Запомнящи са неговите театрални осъществявания в функциите на Лопахин от Вишнева градина “ Антон П. Чехов (1974), на Дантон в “Делото Дантон “ (1978), на Стефан Стамболов от “Величието и падението на Стефан Стамболов " (1994), на Галоти в “Емилия Галоти " (1996), на Стоян Глаушев в " Железният светилник " (2011), на Попа от " Да разлаем кучетата " (2013), на Абел Знорко от " Енигматични вариации " (2019).
Играл е в разнообразни постановки в " Театър 199 ", в Народния спектакъл “Иван Вазов ", в спектакъл “Движение " и др. През годините най-вече е работил с режисьорите Крикор Азарян, Асен Шопов, Леон Даниел, Иван Добчев.
Актьорът има над 230 функции в театъра, киното и малкия екран за над 50-гоишната си креативна кариера.
Дебютира в киното, когато е на 24 години. Първата му роля е на Неприятния в " Хроника на възприятията “ на Любомир Шарланджиев. Сред филмите и телевизионните сериали, в които е взел участие, са “Краят на песента " (1971), “ Зарево над Драва " (1974), “Вечни времена " (1975), “Басейнът " (1977), “Петимата от РМС " (1977), “Адиос, мучачос " (1978), " Сами измежду вълци " (1979), “ Хан Аспарух " (1981), “ Капитан Петко челник " (1981), “Фалшификаторът от " Черния кос “ (1983), “ Златният век " (1984), “Дом за нашите деца " (1986), “ Време разделно “ (1988), “Маргарит и Маргарита " (1989), " Дунав мост “ (1999), " Лист отбрулен “ (2002), “Изпепеляване " (2004), " Стъпки в пясъка “ (2010), “Жажда " (2015), “Възвишение " (2017), " Ханът и империята “ (2019).
Добива огромна известност и става любим на българската аудитория поради ролята си на капитан Петко челник в 12-серийния едноименен филм. Филмът на Неделчо Чернев по сюжет на Николай Хайтов излиза през 1981 година. При обиколката на екипа из страната артистът е посрещан като народен воин с самун и сол. Васил Михайлов разказвал на публиката по какъв начин на фотосите носел по 40 кг снаряжение и какви контузии е претърпял. Оттогава потегля и пристрастеността му да колекционира ножове.
МОЯТА БОЛЕСТ БЕШЕ ДА СТАНА ГОЛЯМ БАС
Първата му обич в изкуството е пеенето. Дядо му е псалт. Баща му пеел по Великден, по-малкият му брат също пеел. Започва да пее още като възпитаник. Гласът му рано мутирал. Хората питали кой е този бас, който се усеща в четиригласния разбъркан хор на Пето главно учебно заведение " Митьо Станев “, в Стара Загора, където учел.
" Още в десети клас, когато пеехме в четиригласен хор, се постановяваше от време на време да го ръководя, въпреки че нямам музикално обучение. Гласът ми мутира рано и в едни старинни съветски песни аз пусках октави. Имаше фестивал и от журито попитали кой пее по този начин там. Казаха ми, че гърлото ми е огромно и би трябвало да пея. Иначе ние си играехме в Пионерския дом в Стара Загора, само че моята " болест " беше да стана огромен бас, огромен артист. Добре, че ориста ме е избавила “, споделя Михайлов в изявлението.
Подготвя се за кандидатстване в консерваторията, само че не се явява на изпитите. Отива в София да гледа изпитите във Висшия институт за театрално изкуство (ВИТИЗ), на които се явява приятелят му от детинство Стефан Германов.
“Гледах, гледах, и шлосер-матричарят доби самочувствие. Казах си, че тука и аз мога да аплайвам ". През есента на 1960 година е разгласен спомагателен банкет при проф. Желчо Мандаджиев. Научава си материалите, и преди всичко монолога на Арбенин от " Маскарад “ на Лермонтов. На изпита по този начин се концентрира, че проф. Желчо Мандаджиев помислил, че му е станало неприятно и го предиздвикал да си каже баснята " Магаре и славей “, с която го и одобряват.
Във втори курс получава втори късмет, когато го молят да замества артист в Театъра на армията в пиесата на Дюренман " Посещението на остарялата дама “. Играе и се учи от Иван Кондов, Петър Слабаков и Наум Шапов под режисурата на Леон Даниел. За него Иван Кондов е най-хубавият актьор, с който е играл. В трети курс взема решение още веднъж да се занимава с пеене. Проф. Христо Бръмбаров му споделя: " Момче, гърлото е огромно. Пееш в говорните резонатори, по тази причина – забравяш три месеца да приказваш и почваме “. Тогава усеща магията на трагичния спектакъл. Обича пеенето, само че театърът надвива.
СТРУГАРЯТ, КОЙТО СТАНА РИЧАРД ТРЕТИ
" Аз към този момент работех в Стара Загора като шлосер-матричар, когато аплайвах във ВИТИЗ, научих едно-две стихотворения и се явих на изпита. Бях сигурен, че ще вляза. Но не беше огромната ми обич. Оперното пеене беше огромната ми обич “, споделя артистът.
След казармата от 1958 година до 1960 година работи като шлосер-матричар пети разряд в старозагорския цех " Светлина “. Тук е сложено и началото на креативната му кариера, участвайки в няколко самодейни постановки. " Преди да вляза във ВИТИЗ, бях богат млад мъж, вземах 700-800 лева като шлосер-матричар, а като излязох оттова, взимах 67 лв. чисти “, споделя още Михайлов.
Първата театрална рецензия за него е озаглавена " Стругарят, който стана Ричард Трети ".
" Питах създателя за какво шлосер, въпреки всичко бях стругар, а той ми отговори " Защото стругарят е най-яркият представител на работническата класа “, спомня си той.
ХАЙТОВ Гражданско отделение ИЗБИРА ЗА РОЛЯТА НА КАПИТАН ПЕТКО ВОЙВОДА
Първоначално Коста Цонев е бил титуляр за ролята на капитан Петко челник. " Мен не ме знаеха още. Показвали са на Хайтов фотоси от кастингите с разнообразни артисти, само че той не ги е одобрявал. Когато вижда мен, споделя " Ей, този помак е индивидът! “… Тогава играех доста в театъра и беше тежко. Жена ми водеше дребния наследник на фотоси, че да ме види, да не не помни татко си “, споделя Васил Михайлов.
" Сега, като пуснат кино лентата, си споделям, че първите елементи са малко експозиционни, само че във втората част Хайтов нагази доста " дълбока вода " и още не се срамя, че съм играл тази роля. Искам да опиша нещо аналогично - един път президентът ме предложения да участвам, благодаря за уважението на събиране по една тематика " Единение на нацията ". И аз мълчах, и добре, че мълчах, тъй като аз съм преживявал не на думи единство на на нацията " с този филм. България е преживявала няколко пъти " единство на нацията " и в едното аз съм взел участие. Броях ги до към 1500 срещи, цели градове “, спомня си артистът.
ДЕПУТАТ БЕЗ ЗАПЛАТА
През 1990 година е определен за народен представител в VII Велико национално заседание (1990-1991). При всеки комфортен случай артистът споделя: " Ако си спомняте, 130 души бяхме решили сякаш да не си вземаме заплатите като депутати в Народното събрание. И какво стана - останахме единствено трима-четирима. Аз, Нешка Робева, Светлин Русев и отец Панкратий. Тогава си дадох сметка, че посредствеността превзема България. От горе до долу - незначителност! ".
Васил Михайлов е бил и заместник-председател на Съюза на артистите в България от 1982 до април 1989 година
ОТЛИЧИЯ
Актьорът е притежател на доста оценки. През май 1981 година е почетен със званието " Народен актьор ", през октомври 1995 година – със званието " Почетен жител на Стара Загора “.
През 1981 година Васил Михайлов получава премията за най-хубава мъжка роля на Съюза на българските кино дейци за ролята на капитан Петко войвода във кино лентата " Капитан Петко челник " и за ролята на Кубрат във кино лентата " Хан Аспарух ". През 1997 година той е почетен с премията " Златна ракла “ за върхово достижение за ролята му на Вълкадин от постановката на Иван Андонов " Вълкадин приказва с Бога “.
На 28 март 1998 година Васил Михайлов получава премията " Максим " за изцяло творчество на спектакъл " Българска войска “, а през 1999 г. - премия " Максим “ за основна мъжка роля за осъществяването му в постановката " Котка върху парещ ламаринен покрив “.
На 28 февруари 2000 година е почетен с Годишната премия на Съюза на българските кино дейци за ролята му във кино лентата " След края на света ". На 20 май 2014 година Васил Михайлов получава премията " Златен век " (огърлие) на Министерство на културата - за изключителния му принос в киното и театъра.
За годините работа си е извоювал привилегията да отхвърля функции, другарства и награди. На 8 февруари 2018 година е почетен с премията " Икар " на Съюза на артистите в България за извънреден принос към българския спектакъл, която той отхвърля да получи. Тогава 80-годишният артист се аргументира за отхвърли си с думите: " Това е моят дребен непретенциозен митинг за всичко това, което става и не се случва в театъра! ". Същата година, на 16 март, е почетен с " Наградата на София " - за извънреден принос в развиването на киноизкуството и във връзка неговата 80-годишнина.
На 13 април 2018 година Васил Михайлов получава премия " Аскеер " за повсеместен принос към театралното изкуство, на 16 октомври - награден знак " За принос към Министерството на защитата " и почетна значка, на 14 ноември - държавната премия " Св. Паисий Хилендарски " за 2018 година. На 10 юли 2019 година на гала в Гербовата зала, в Президентството, Васил Михайлов е почетен с медал " Стара планина " (първа степен) - за извънредно огромни заслуги в региона на културата и изкуството.
По този мотив той споделя: " Аз от 20 години получавам самопризнание във тип на награди и това прави доста щастливи моите синове и внуци. Защото, знаете ли, аз към този момент съм преболял и насладата, и болката от доста неща. Но е хубаво, че този медал ме прави воин в очите на внуците ".
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ