Умора сред старата гвардия на Европа спъва мащабната реформа в ЕС
Никой не чака процесът да е бърз. Целевата дата 2030 година се смята за прекомерно амбициозна.
Самият факт, че участието на някои страни в Европейския съюз влиза в дневния ред, е впечатляващ, като се има поради по какъв начин ентусиазмът е загаснал, написа " Икономист ".
Разширяването в миналото беше впечатляваща нишка през историята на съюза, който стартира единствено с шест члена и приключи с 28 (преди Англия да напусне).
През 2013 година, когато Хърватия беше позволена в него, изглеждаше, че процесът върви напред, само че от този момент никой не се причисли.
Част от това отразява " умората от разширение " измежду остарялата армия на Европа.
Франция да вземем за пример се притесняваше, че разширението на Европейски Съюз ще стане за сметка на задълбочаването на интеграцията.
Други се съгласиха, изключително след държанието на някои от новите страни членки.
Унгария и Полша от време на време са набелязвани от държавни управления, упреквани в нарушение на главните полезности на Европейски Съюз по повод към върховенството на закона.
През по-голямата част от 2010-те Европейски Съюз беше заседнал в рецесията на еврозоната и не беше в изключително въодушевление да се изправи пред нови провокации.
Украйна, от своя страна, беше прекомерно огромна, прекомерно бедна, прекомерно корумпирана и прекомерно земеделска, с цел да влезе в съюз, който пречи на нейните фермери.
Войната промени изчесленията.
„ Разширяването преди беше движено от вяра, в този момент от боязън “, както се показва посланик от страна кандидатка.
Приковани от години на обещания за присъединение, някои страни се обърнаха към нови настойници, в това число Русия, Турция и Китай, които наводниха района с помощ и вложения.
Преди този развой беше просто скучен за Европейски Съюз. Сега това е отвратително навлизане в неговия вътрешен двор.
Инвазията на Русия в Украйна провокира поредност от геополитически пренастройки, от Китай до Индия през Турция.
Много от тях евентуално ще се окажат преходни.
Но това, което може да се дефинира като стабилно, е новият европейски ред, който в този момент се обмисля интензивно.
На към 2000 км. от фронтовата линия в Брюксел, войната накара Европейския съюз съществено да обмисли включването на нови страни в съюза за първи път от повече от десетилетие – и да приспособява съюза към това, което евентуално ще бъде последното огромно разширение.
На 6 октомври 27-те национални водачи на Европейски Съюз ще се срещнат в испанския град Гранада, с цел да начертаят пътя към това разширение и да обмислят по какъв начин би работил преформатираният съюз.
Пътят към участие в Европейски Съюз за до девет нови страни – в това число Албания, Сърбия и четири други от Западните Балкани, както и Украйна, Молдова и вероятно Грузия – няма да бъде елементарен.
Присъединяването към бъдещия максимален стопански блок в света, еднакъв с Америка, ще изисква дълбоки промени от типа, който актуалните претенденти до момента са избягвали.
От позиция на Европейски Съюз преходът от " клуб 27 " през днешния ден към " клуб 36 " на следващия ден ще бъде вероятен, единствено в случай че бъдат преразгледани вътрешните процеси.
Това ще включва смяна на салдото на силите сред централните институции на блока и неговите национални столици, да вземем за пример заобикаляйки превръщането на съюза в пленник на капризите на една единствена страна.
Подобни вътрешни разбърквания биха могли елементарно да подхранват разногласията на продължаващите цяла нощ срещи на върха, с които съюзът е прочут.
Цената за привличането на Украйна и други в съюза ще бъде тежка, тъй като те към момента са небогати и корумпирани в друга степен.
Въпреки това би било още по-скъпо да ги не допуснем.
Никъде тази нова действителност не е толкоз явна, колкото във Франция.
Още през май 2022 година Еманюел Макрон наподобява изключи участието на Украйна, като сподели, че това ще отнеме „ няколко десетилетия “.
Сега Франция се трансформира в непредвиден труженик за разширението.
Централна Европа също желае Украйна и други да се причислят – от съображения за сигурност.
Две огромни спънки стоят пред това Европа да одобри публично девет нови членове.
Първият се отнася до претендентите. Второто е упоритостта на искащите да се включат.
Балканите и Източна Европа
Накратко: има основателна причина за какво Босна и Херцеговина, Черна гора и други още не са част от Европейски Съюз.
Някои от тези страни не са добре ръководени.
Всички те страдат от комбинация от автокрация, корупция и липса на господство на закона.
Молдова, Грузия и Украйна имат съветски войски на своя територия.
Европейски Съюз се гордее със себе си като " кротичък план ", само че тлеещото напрежение продължава сред двете хипотетични членки, Сърбия и Косово, в това число периодически въоръжени конфликти.
Сърбия отхвърли да приложи наказания против Русия.
Нейният президент Александър Вучи употребява последната си тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации, с цел да нападна Запада.
Косово от своя страна даже не е прието като страна от 5 сегашни членки на Европейски Съюз.
Босна към момента е наранена от етническото напрежение, което раздра Югославия през 90-те години.
Черна гора, в миналото водещ претендент за участие в Европейски Съюз, има служебно държавно управление повече от година.
Дори когато наподобява, че проевропейските водачи подхващат потребни промени, да вземем за пример Мая Санду в Молдова, страхове изобилстват дали спечелилият от идващите избори ще бъде кадърен да седне на върха на Европейския съвет.
Същото важи и за Украйна и за всеки, който може да наследи Володимир Зеленскин.
Екипи от чиновници на Европейски Съюз, които посетиха Киев, бяха впечатлени от напъните, които страната поставя, с цел да реализира всички условия за поддържане на процеса на присъединение.
Но кой ще бъде президент на Украйна през 2030 или 2035 година?
Пречките може да наподобяват непреодолими, изключително в Западните Балкани, на които от 2003 година насам беше дадено участие в Европейски Съюз като премия за промени.
Но оптимистите за разширението – в този момент във напредък в целия Европейски Съюз – считат, че всичко, което е належащо, е нова динамичност.
Досега страните кандидатки смятаха, че даже да се реформират, вратите на съюза ще останат затворени.
Това сътвори циничен кръг от цинизъм: те се преструваха, че реформират, а Европейски Съюз се преструваше, че ги обича.
Последните сигнали от Брюксел са разнообразни.
" Европейски Съюз е подготвен. Този път Европейски Съюз е сериозен ", споделя Мирослав Лайчак, пратеникът на съюза за Западните Балкани.
Той предизвестява, че " районът към момента не е уверен в това ".
Две неща се вършат сега, с цел да се прекъсне този цикъл.
Първият е нов консенсус в Брюксел, че страните кандидатки би трябвало да почувстват изгодите от Европейски Съюз, преди да получат пълноправно участие.
Целта е да се обезпечи незабавна облага от промените, а не да се дава обещание огромна, само че далечна премия, откакто участието бъде обезпечено.
Освен присъединяване в политиките на Европейски Съюз, като да вземем за пример енергийни връзки или студентски продан, страните кандидатки ще получат пари – " почитан " метод да се упорства за промени.
По-сериозни са напъните на Европейски Съюз да покаже, че блокът подхваща метаморфоза, която е нужна, с цел да се случи разширението.
Този развой освен ще промени формата на Европейски Съюз, то ще би трябвало да промени вътрешното му действие.
Дискусиите са на ранен стадий и това ще отнеме години. Но ще би трябвало да се случат две огромни промени. Първата се отнася до бюджета на Европейски Съюз.
Блокът нормално харчи единствено към 1,2% от комбинирания Брутният вътрешен продукт на членовете си, 1,8 трилиона евро през своя седемгодишен бюджетен цикъл.
Това не е доста, само че е задоволително, с цел да сътвори спечелили и губещи — и още преререкания през дългите нощи на срещите на върха.
Общата селскостопанска политика покрива към една трета от бюджета на блока, както и фондовете за „ доближаване “ и районната помощ, които се насочват към по-бедните страни и райони.
Съгласно сегашните правила такива средства ще бъдат усвоени от новодошлите, изключително от Украйна и нейните огромни ферми.
Резултатът би бил тъмен: 18 сегашни членки на Европейски Съюз в този момент вземат повече пари, в сравнение с влагат, в това число цяла Централна Европа.
Освен в случай че съществуващите политики не бъдат преразгледани, най-вероятно всички днешни членове ще станат чисти сътрудници.
Следващото огромно предизвикателство е адаптирането на главните правила на Европейски Съюз за това по какъв начин се вземат решения.
Това е точката, в която разногласието ще бъде най-разногласен.
Някои въпроси са лесни за решение: сега Европейската комисия, изпълнителният орган на блока в Брюксел, се състои от по един назначен комисар от всяка страна.
В съюз от 36, някои (по-малки) страни може да се наложи да се откажат от правото си на комисар.
Понастоящем значими елементи от основаването на политики – в това число външната политика, икономическите наказания, полицията и данъчното облагане – би трябвало да бъдат утвърдени единомислещо от всички 27 държави-членки.
Оттук и дълъг развой на разискване.
Група специалисти, основана от държавните управления на Франция и Германия, предложи " многостепенна " конструкция за Европа, с повече планове (като еврото), утвърдени единствено от няколко държави-членки.
Други желаят да улеснят наказването на държавни управления, които нарушават демократичните правила, като Унгария през днешния ден, да вземем за пример посредством прекъсване на правото им на глас по въпросите на Европейски Съюз.
Малко от предложенията, показани през днешния ден, евентуално ще оцелеят непокътнати в бъдеще.
Много държави-членки, в това число Полша, подозират, че целият спор за промените в Европейски Съюз е квалифициран, с цел да направи по-трудно, а не по-лесно влизането на нови членове.
Тези страхове се акцентират, когато тези, които желаят смяна, споделят, че процесът би трябвало да включва промяна на договорите на Европейски Съюз – тромаво упражнение, последно осъществено през 2000-те години.
Темата по кое време и по какъв начин ще се реализира разширението ще господства в европейския политически дискурс за години напред.
Крайната дестинация остава неразбираема.
Но фактът, че вероятността за по-голям Европейски Съюз най-сетне се приема съществено, е знак за това до каква степен войната в Украйна отеква оттатък фронтовата линия. /БГНЕС
Самият факт, че участието на някои страни в Европейския съюз влиза в дневния ред, е впечатляващ, като се има поради по какъв начин ентусиазмът е загаснал, написа " Икономист ".
Разширяването в миналото беше впечатляваща нишка през историята на съюза, който стартира единствено с шест члена и приключи с 28 (преди Англия да напусне).
През 2013 година, когато Хърватия беше позволена в него, изглеждаше, че процесът върви напред, само че от този момент никой не се причисли.
Част от това отразява " умората от разширение " измежду остарялата армия на Европа.
Франция да вземем за пример се притесняваше, че разширението на Европейски Съюз ще стане за сметка на задълбочаването на интеграцията.
Други се съгласиха, изключително след държанието на някои от новите страни членки.
Унгария и Полша от време на време са набелязвани от държавни управления, упреквани в нарушение на главните полезности на Европейски Съюз по повод към върховенството на закона.
През по-голямата част от 2010-те Европейски Съюз беше заседнал в рецесията на еврозоната и не беше в изключително въодушевление да се изправи пред нови провокации.
Украйна, от своя страна, беше прекомерно огромна, прекомерно бедна, прекомерно корумпирана и прекомерно земеделска, с цел да влезе в съюз, който пречи на нейните фермери.
Войната промени изчесленията.
„ Разширяването преди беше движено от вяра, в този момент от боязън “, както се показва посланик от страна кандидатка.
Приковани от години на обещания за присъединение, някои страни се обърнаха към нови настойници, в това число Русия, Турция и Китай, които наводниха района с помощ и вложения.
Преди този развой беше просто скучен за Европейски Съюз. Сега това е отвратително навлизане в неговия вътрешен двор.
Инвазията на Русия в Украйна провокира поредност от геополитически пренастройки, от Китай до Индия през Турция.
Много от тях евентуално ще се окажат преходни.
Но това, което може да се дефинира като стабилно, е новият европейски ред, който в този момент се обмисля интензивно.
На към 2000 км. от фронтовата линия в Брюксел, войната накара Европейския съюз съществено да обмисли включването на нови страни в съюза за първи път от повече от десетилетие – и да приспособява съюза към това, което евентуално ще бъде последното огромно разширение.
На 6 октомври 27-те национални водачи на Европейски Съюз ще се срещнат в испанския град Гранада, с цел да начертаят пътя към това разширение и да обмислят по какъв начин би работил преформатираният съюз.
Пътят към участие в Европейски Съюз за до девет нови страни – в това число Албания, Сърбия и четири други от Западните Балкани, както и Украйна, Молдова и вероятно Грузия – няма да бъде елементарен.
Присъединяването към бъдещия максимален стопански блок в света, еднакъв с Америка, ще изисква дълбоки промени от типа, който актуалните претенденти до момента са избягвали.
От позиция на Европейски Съюз преходът от " клуб 27 " през днешния ден към " клуб 36 " на следващия ден ще бъде вероятен, единствено в случай че бъдат преразгледани вътрешните процеси.
Това ще включва смяна на салдото на силите сред централните институции на блока и неговите национални столици, да вземем за пример заобикаляйки превръщането на съюза в пленник на капризите на една единствена страна.
Подобни вътрешни разбърквания биха могли елементарно да подхранват разногласията на продължаващите цяла нощ срещи на върха, с които съюзът е прочут.
Цената за привличането на Украйна и други в съюза ще бъде тежка, тъй като те към момента са небогати и корумпирани в друга степен.
Въпреки това би било още по-скъпо да ги не допуснем.
Никъде тази нова действителност не е толкоз явна, колкото във Франция.
Още през май 2022 година Еманюел Макрон наподобява изключи участието на Украйна, като сподели, че това ще отнеме „ няколко десетилетия “.
Сега Франция се трансформира в непредвиден труженик за разширението.
Централна Европа също желае Украйна и други да се причислят – от съображения за сигурност.
Две огромни спънки стоят пред това Европа да одобри публично девет нови членове.
Първият се отнася до претендентите. Второто е упоритостта на искащите да се включат.
Балканите и Източна Европа
Накратко: има основателна причина за какво Босна и Херцеговина, Черна гора и други още не са част от Европейски Съюз.
Някои от тези страни не са добре ръководени.
Всички те страдат от комбинация от автокрация, корупция и липса на господство на закона.
Молдова, Грузия и Украйна имат съветски войски на своя територия.
Европейски Съюз се гордее със себе си като " кротичък план ", само че тлеещото напрежение продължава сред двете хипотетични членки, Сърбия и Косово, в това число периодически въоръжени конфликти.
Сърбия отхвърли да приложи наказания против Русия.
Нейният президент Александър Вучи употребява последната си тирада пред Общото заседание на Организация на обединените нации, с цел да нападна Запада.
Косово от своя страна даже не е прието като страна от 5 сегашни членки на Европейски Съюз.
Босна към момента е наранена от етническото напрежение, което раздра Югославия през 90-те години.
Черна гора, в миналото водещ претендент за участие в Европейски Съюз, има служебно държавно управление повече от година.
Дори когато наподобява, че проевропейските водачи подхващат потребни промени, да вземем за пример Мая Санду в Молдова, страхове изобилстват дали спечелилият от идващите избори ще бъде кадърен да седне на върха на Европейския съвет.
Същото важи и за Украйна и за всеки, който може да наследи Володимир Зеленскин.
Екипи от чиновници на Европейски Съюз, които посетиха Киев, бяха впечатлени от напъните, които страната поставя, с цел да реализира всички условия за поддържане на процеса на присъединение.
Но кой ще бъде президент на Украйна през 2030 или 2035 година?
Пречките може да наподобяват непреодолими, изключително в Западните Балкани, на които от 2003 година насам беше дадено участие в Европейски Съюз като премия за промени.
Но оптимистите за разширението – в този момент във напредък в целия Европейски Съюз – считат, че всичко, което е належащо, е нова динамичност.
Досега страните кандидатки смятаха, че даже да се реформират, вратите на съюза ще останат затворени.
Това сътвори циничен кръг от цинизъм: те се преструваха, че реформират, а Европейски Съюз се преструваше, че ги обича.
Последните сигнали от Брюксел са разнообразни.
" Европейски Съюз е подготвен. Този път Европейски Съюз е сериозен ", споделя Мирослав Лайчак, пратеникът на съюза за Западните Балкани.
Той предизвестява, че " районът към момента не е уверен в това ".
Две неща се вършат сега, с цел да се прекъсне този цикъл.
Първият е нов консенсус в Брюксел, че страните кандидатки би трябвало да почувстват изгодите от Европейски Съюз, преди да получат пълноправно участие.
Целта е да се обезпечи незабавна облага от промените, а не да се дава обещание огромна, само че далечна премия, откакто участието бъде обезпечено.
Освен присъединяване в политиките на Европейски Съюз, като да вземем за пример енергийни връзки или студентски продан, страните кандидатки ще получат пари – " почитан " метод да се упорства за промени.
По-сериозни са напъните на Европейски Съюз да покаже, че блокът подхваща метаморфоза, която е нужна, с цел да се случи разширението.
Този развой освен ще промени формата на Европейски Съюз, то ще би трябвало да промени вътрешното му действие.
Дискусиите са на ранен стадий и това ще отнеме години. Но ще би трябвало да се случат две огромни промени. Първата се отнася до бюджета на Европейски Съюз.
Блокът нормално харчи единствено към 1,2% от комбинирания Брутният вътрешен продукт на членовете си, 1,8 трилиона евро през своя седемгодишен бюджетен цикъл.
Това не е доста, само че е задоволително, с цел да сътвори спечелили и губещи — и още преререкания през дългите нощи на срещите на върха.
Общата селскостопанска политика покрива към една трета от бюджета на блока, както и фондовете за „ доближаване “ и районната помощ, които се насочват към по-бедните страни и райони.
Съгласно сегашните правила такива средства ще бъдат усвоени от новодошлите, изключително от Украйна и нейните огромни ферми.
Резултатът би бил тъмен: 18 сегашни членки на Европейски Съюз в този момент вземат повече пари, в сравнение с влагат, в това число цяла Централна Европа.
Освен в случай че съществуващите политики не бъдат преразгледани, най-вероятно всички днешни членове ще станат чисти сътрудници.
Следващото огромно предизвикателство е адаптирането на главните правила на Европейски Съюз за това по какъв начин се вземат решения.
Това е точката, в която разногласието ще бъде най-разногласен.
Някои въпроси са лесни за решение: сега Европейската комисия, изпълнителният орган на блока в Брюксел, се състои от по един назначен комисар от всяка страна.
В съюз от 36, някои (по-малки) страни може да се наложи да се откажат от правото си на комисар.
Понастоящем значими елементи от основаването на политики – в това число външната политика, икономическите наказания, полицията и данъчното облагане – би трябвало да бъдат утвърдени единомислещо от всички 27 държави-членки.
Оттук и дълъг развой на разискване.
Група специалисти, основана от държавните управления на Франция и Германия, предложи " многостепенна " конструкция за Европа, с повече планове (като еврото), утвърдени единствено от няколко държави-членки.
Други желаят да улеснят наказването на държавни управления, които нарушават демократичните правила, като Унгария през днешния ден, да вземем за пример посредством прекъсване на правото им на глас по въпросите на Европейски Съюз.
Малко от предложенията, показани през днешния ден, евентуално ще оцелеят непокътнати в бъдеще.
Много държави-членки, в това число Полша, подозират, че целият спор за промените в Европейски Съюз е квалифициран, с цел да направи по-трудно, а не по-лесно влизането на нови членове.
Тези страхове се акцентират, когато тези, които желаят смяна, споделят, че процесът би трябвало да включва промяна на договорите на Европейски Съюз – тромаво упражнение, последно осъществено през 2000-те години.
Темата по кое време и по какъв начин ще се реализира разширението ще господства в европейския политически дискурс за години напред.
Крайната дестинация остава неразбираема.
Но фактът, че вероятността за по-голям Европейски Съюз най-сетне се приема съществено, е знак за това до каква степен войната в Украйна отеква оттатък фронтовата линия. /БГНЕС
Източник: faktor.bg
КОМЕНТАРИ