Никаква съдебна реформа, засягаща единствено и само Прокуратурата, не е

„ Никаква правосъдна промяна, засягаща само и единствено Прокуратурата, не е промяна, а единствено нейна реплика. Над прокуратурата е съдът, който управлява нейните дейности. И всички досегашни безобразия на Прокуратурата нямаше да ги има, в случай че съдът си беше на мястото. “ Това написа във фейсбук журналистът Григор Лилов.

SafeNews разгласява целият текст без редакторска интервенция.

НЕПРАВОМЕРНИЯТ НАТИСК ВЪРХУ СЪДИИТЕ
*** Има ли статистически дани? Да!

В общественото пространство се размята подобен случай. Един-единствен, едвам се отбие номерът.
Но има показателна статистика. И тя е стряскаща.
Броят на отводи и самоотводи на съдии за три години – от 1 януари 2022 година до момента, до през днешния ден е 45 744 (отводите са 4966, до момента в който самоотводите са 40 808).
Екатерина Баксанова от Правната стратегия на Института за пазарна стопанска система пояснява данните по този начин:

„ Възниква основателно подозрение дали аргументите не са други дали става въпрос за напън, боязън, мързел. Трябва да има обстоятелства, с цел да става очевидно за очертаващ спор “.
Обяснението „ мързел “ е неуместно и е извънредно обидно, и незаслужено за магистратите. Защото сега, в който да вземем за пример някой арбитър се освободи от някакво дело посредством отказ или самоотвод, незабавно му разпореждат други – нови.

Обясненията за напън и боязън са надалеч по-основателни.
Например на мен ми направи усещане изумително високото число самоотводи при каузи в административните съдилища, включително и в Административен съд – София град. Конфликтите, които вземат решение тези съдилища, са спорове сред жителите, техните организации и държавните органи.

Личният ми извод, откакто проучих резултатите е, че държавни висши и най-висши админи, овластени с доста власт и считащи страната и съдилищата като бащиния, упражняват по тези каузи неправомeрен напън върху съдиите. Относително най-голям % от тези отводи и самоотводи са делата, свързани с Национална агенция за приходите.

Накратко: съдиите там са подложени на голям и непозволен напън от държавни институции и политици, на който мъчно се удържа. При това справката от делата сочи, че отводите и самоотводите са съсредоточени в относително дребна група каузи – по няколко такива в едно и нерядко и на първа, и на втора инстанция.

Например голям напън беше извършен върху правосъдните сформира в този съд по делото на Национална агенция за приходите против брачната половинка на някогашния ръководител на Върховния касационен съд Лозан Панов – Елисавета Панова. Тя беше сюрпризирана с инспекционен акт и известие от държавен реализатор за запори – чак през от 2020 година и с искания за укрити приходи в интервала 2012-2016 година – от осем до четири години по-рано, които, кой знае за какво и толкоз години Национална агенция за приходите не е забелязвал.

В случая с Елисавета Панова това се случи, когато брачният партньор й стартира да подлага на критика дейностите на политическата прослойка у нас и положението на правосъдната система и стана ясно, че ще бъде претендент за президент. Съответно Национална агенция за приходите се задейства като бухалка дружно със правосъдните реализатори. Всичко, претендирано за дължимо, се оказа недължимо, тъй като е било платено съгласно законите и в съответните периоди. Накрая, доколкото знам, делото беше извоювано от фамилията, само че години наред тормозът и неприятностите бяха налице.

Предполагам, че спечелването е от редките такива случаи, тъй като не всеки си има брачен партньор, който е бил висш арбитър и ръководител на Върховния касационен съд, настоящ арбитър е и момента, бил е претендент за президент (което съгласно мен роди това преследване) и не всеки може да получи такава социална публичност у нас и в чужбина за политически стимулирани и непозволени дейности против фамилията му.

Но нищо ново под слънцето!

Познато ми е от персонален опит, тъй като страната гони и надалеч по-незнаменити хора по този метод. Например аз персонално повеждам такива каузи с Национална агенция за приходите поради жена ми – също с искания отпреди 8-14 години. Агенцията до момента (от 2020 година насам) е издала близо 10 разнообразни административни актове, някои от които си опонират, а всички подлежат на обособени обсъждания.

По нейно искане настоящето дело се разрои на две каузи, единствено и единствено да избегне отсъждането по противозаконните й дейности: години наред не е съобщила данъчен акт (според мен антидатиран с дата от 2016 г.) за претендирани осигуровки и налози и не е съобщавала за натрапен от време оно запор. Той е отпреди 8 години и е върху неидентифициран тъкмо модел автомобил и с неправилно посочени негови съсобственици, след които е и брачната половинка ми. При това автомобилът е предаден – изцяло съгласно закона, на вторични първични материали.

Защо е този мним запор от Национална агенция за приходите? От една страна да не тече възможната 5-годишна отминалост, а от друга, по-съществената – да се основат компликации на фамилията, тъй като запорът и претендираните вземания са предадени на ЧСИ. Последното данъчно предписание на Национална агенция за приходите от края на мин. година е присъединило фиктивни отговорности за обществени осигуровки, които са посочени като недължими със наложително наставление от Национален осигурителен институт и са били обект на правосъден развой, който не ги е признал, само че Национална агенция за приходите още веднъж ги показва като дължими, с цел да притиска фамилията ми и приходите ни!

А с нова дата от мин. година размени скандалния запор върху фиктивния автомобил и наложи запор върху две банкови сметки. Едната е новооткрита, а другата е незаконно антидатирана преди години – от 2016 г. и незаконно завършена на името на жена ми без нейно познание и нейно единодушие – нито документално, нито вербално и от която сметка тя си няма хал-хабер. Върхът е, че Първа капиталова банка (Цеко от Алеко и сие) отхвърля да даде каквато и да е информация за тази банкова сметка: кой и по какъв начин я е разкрил преди години (или в този момент, само че антидатирана) )и какви интервенции има по нея, въпреки че като титуляр официално попада името на брачна половинка ми. Сега ще забележим дали съдът ще почете настояването ми да задължи банката да даде тази информация.

Има пояснение за какво такава фиктивна банкова сметка като съображение за запор и неприятности с ЧСИ е открита в Първа капиталова банка, а не в някоя друга. Тази банка през годините е разследвана от мен поради тежки нейни нарушавания, посочвал съм я като банкрутирала на два пъти и на два пъти е спасявана с държавна помощ. Нейните собственици-банкери според мен, което съм аргументирал, включително и с постове тук, в профила ми, са аферисти и мошеници.

Никой арбитър не желае да попадне на прицела на бухалката Национална агенция за приходите, в тази ситуация настоящ не против мен директно, а заобиколно – поради остри мои разобличения за афериста Румен Спецов, застанал отпред на институцията и моите рецензии към баш-боса му министър Асен Василев.
Историята е показателна за неприемливия напън върху съдиите, включително посредством основаване на подправени документи.

Е, за чудене ли е, че до момента 6 следващи правосъдни състава се водят от този абсурден проблем?! Три от тях – по мое искане, тъй като като проверяващ публицист желаех отводи поради оголен от мен неприемлив външен напън върху съдиите, другите 3 – по тяхно решение със самоотводи. Отвеждат се от делото, тъй като другояче би трябвало публично да сезират прокуратурата за незаконни дейности на висши длъжностни лица в страната и авторитетни банкери, като ги посочат в решението си по делата.

Кой ще отбрани съдиите, в случай че отсъждат по правдивост? Държавата ли – не! Не, тъй като точно тя в тази ситуация работи незаконно!

Разказвам този случай, тъй като съвсем половината от отводите и самоотводите в правосъдната система за тези три години и два месеца – 45 744 броя, са съсредоточени в относително дребен на брой каузи. По всяко от тях има низ от отводи на правосъдните сформира да ги преглеждат. Това е недвусмислено доказателство за упражнявания напън върху съда от външни фактори – държавни и частни, върху другояче самостоятелното правораздаване.

Показателна статистика: през 2020-та година Национална агенция за приходите се присеща за сякаш неплатени осигуровки и налози от време оно и оформя запори също от време оно – от 2016 година по 36 такива каузи. Все за хора, които в бизнеса си имат авторитетни съперници с политически подкрепи или са неуместни за властта като публицисти или общественици, тъй като я подлагат на критика. Числото 36 е тези случаи, за които имам информация, а какъв брой са в реалност, единствено Национална агенция за приходите, съдилищата и Господа знаят.

От тези отводи и самотводи в правосъдната система над 15 000 са по цивилен каузи в районните съдилища.

Забележителното в тази статистика е, че в Софийски областен съд, в който се гледат близо половината от делата в страната, за три години и два месеца от общо националните 45 744 отвода и самоотводи е единствено с 469 отводи и самоотводи. На другия край, на върха на стълбицата е Софийски градски съд – с 7416 отвода и самоотвода.

Не съм сюрпризиран – цялостен масив данни документира, че редица правосъдни сформира от Софийски областен съд нито съблюдават условията да се водят при съществуване на спор на ползи, нито пък почитат настояванията за отказ, като работят по изумително идентичен образец – незаконосъобразно не се произнасят по тях. Отдавна настоявам, че това съдилище, което е най-същественото в страната, от ден на ден се трансформира в правосъдие вид „ Шериат “. Подобна процедура съществува и в Софийски апелативен съд.

Но другояче главната част от отводите и самотводите по гражданските каузи са в провинцията. Логично е за мен. Още по-логично е, че Варненският областен съд е от първенците измежду тези отвън столицата. Напомням ви моето определение – на изток България не граничи с Черно море, а с мафията. Там, както знаем, колят и бесят няколко бизнесмени-феодали взаимно с кметовете и дружно с ОПГ – проведена незаконна група от някои държавни служители към тях.
**
Отново ще повторя: никаква правосъдна промяна, засягаща само и единствено Прокуратурата, не е промяна, а единствено нейна реплика.

Над прокуратурата е съдът, който управлява нейните дейности. И всички досегашни безобразия на Прокуратурата нямаше да ги има, в случай че съдът си беше на мястото.
Но и да си бъде на мястото, заради нашето законодателство той не е с пълномощия да поправи нефелната работа на прокуратурата. И не е в положение да отсъжда законосъобразно. Натискът от външни фактори – политически и подмолни е подобен, че не всеки човек може да го удържи. Помня репликата на една съдийка, прегазила като с валяк законите и процесуалните правила, когато проверявах дело-бухалка против съперник в бизнеса на фамилията на авторитетен политик: „ набиха детето ми и ме заплашиха, че ще го осакатят “. Знам и за изкушенията от подкупите, които доближават шестцифрени суми при по-особени случаи + обещанията за кариерно развиване на съдии и прокурори (като се изцапаш непоправимо, ставаш комфортен за върховете на правосъдната и прокурорска система – постоянно си подвластен от възможни разкрития и надлежно си предразположен на натиск).

За следващ път ще припомня, че „ Коза Ностра “ беше разгромена в Италия с магистрати с необикновен статус – „ съдия-следовател “. По този метод беше избегната парализата на италианската Темида и се стигна до дъното на мафиятта и нейното слепване с политиката. Акцентът там беше върху специфичен статус на магистрати: съдиите-следователи с права на изцяло следствие и всевъзможни проверяващи дейности.

Без изцяло преразглеждане на кодекси и закони, без цялостна систематична промяна на правосъдната система всичката пара на красивите приказки отива в свирката на локомотива, до момента в който колелата му не престават да буксуват върху релсите на демокрацията.

За още настоящи вести: Последвайте ни в Google News

Още вести четете в категория Коментари.