Марин Киров: Магистрати, които говорят като политици, не са жертви, а се възползват от медийната среда
Никъде в отчета на Европейска комисия, а и имам вяра, че никой от европейските ни сътрудници не желае това, не написа, че медиите би трябвало да мълчат, когато магистрати отхвърлят да съблюдават законите, разяснява юристът пред „Правен свят“.
– Г-н Киров, след позитивния отчет на Европейска комисия за напредъка в бранш правораздаване, като че ли всички се сплотиха към изпълнените рекомендации, само че остана въпросът за медийната среда? Какво мислите по тези въпроси?
– Безспорно в общите положения на отчета, а не в оценката за осъществяване на рекомендациите, има абзац за медийната среда. Дословно там се споделя, че съгласно интернационалните наблюдаващи в България „през последните години“ има проблем по няколко посоки: непрозрачна благосъстоятелност, едва използване на журналистическите стандарти, целенасочени офанзиви против съдии. Не знам за какво някои политици започнаха да се оправдават, вместо намерено да разсъждаваме по посочените проблеми, да ги назовем и да намерим решение.
По първия пункт „непрозрачна собственост“. Да, в България има медии, които не действат на пазарен принцип, устоят се от финансиране от непознати фондации и други неразбираеми източници, не е ясно кой образува публицистичната им политика и кой е действителният им притежател. Не е нужно да го отхвърляме, а да намерим решение. Вече стартира да излиза наяве за какво преди няколко седмици имаше такава голяма опозиция от някои медийни и политически кръгове против закона на Движение за права и свободи за изсветляване на медийната среда. Но все пак, този закон е признат и той ще даде своите позитивни резултати, които няма по какъв начин да не бъдат регистрирани в идващ отчет, а точно – ясни притежатели на медиите, ясно финансиране (от кого и за какви цели), ясна публицистична политика.
По втория пункт „неспазване на журналистическите стандарти“ съм склонен с тезата, че от време на време в медиите има автоцензура във връзка с действията на доближени до медията политици (да сте прочели в медиен кръг, гравитиращ към дребните десни партии отвън Народното събрание, нещо положително за обвиняванията към някой непосредствен до тях някогашен министър или политик) или пък целеустремено се хвърлят обвинявания към съперници (казват, че някой е непосредствен с Пеевски или нещо е на Пеевски без никакви доказателства и това за тях е задоволително за завършек на кариерата на този човек).
Случаят пък с отразяването на ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева демонстрира и друго – дори и да не е от техния другарски кръг, значимото е да бъде защитавана, с цел да се обезсмисли работата на обвиняването, профилираното правораздаване и битката с корупцията, просто по този начин, тъй като не им изнася. Да сте ги чули да укорят, да вземем за пример, ръководителя на Върховен касационен съд по тази причина, че показва неуважение на правовия ред и отхвърля да се яви в Антикорупционната комисия, с цел да изясни установеното разминаване в приходите му със 100 000 лева или по тази причина, че беше доказана санкцията му по тази причина, че не е подал декларация за имущество по реда както го изисква законът, а го е направил както му се е коствало за добре? Не, няма и да чуете, тъй като за тях той е „герой, който се е опълчил на неприятните институции“.
И на трето място във връзка с офанзивите против съдии. Истина е, че когато има офанзиви от медии към съответни магистрати, няма реакция от Висш съдебен съвет, няма реакция и от съсловните организации. Спомнете си офанзивите против тогавашния претендент, а в този момент ръководител на Върховния административен съд Георги Чолаков, които фактически доведоха и до нова процедура по желание. В същите медии имаше и доста офанзиви и внушения против предходния ръководител на съда Георги Колев. Но нито един път административното правораздаване не присъстваше с отрицателен знак в евродокладите. Да си мислим ли тогава, че офанзивите са били не просто към личността, а към правораздаването в съответния съд? Не една и две са офанзивите против ръководителя на Комисията за битка с корупцията господин Пламен Георгиев или против прокуратурата в лицето на господин Сотир Цацаров или господин Иван Гешев. Някой отбрани ли ги, отбрани ли институциите, които ще продължат да работят и след техния мандат? Не, и то единствено, тъй като съгласно обилно финансирани от чужбина медии и организации, отбраната от медийни офанзиви не се отнася до тях.
– А до кого се отнася отбраната от медийни офанзиви тогава, нали и те са магистрати?
– Констатациите в отчета за медийната среда са истина, само че има боязън и зависимости да се показват виновниците, а през това време те се възползват от тази влошена среда. Толкова ли е ужасно да се каже, че господин Панов не би трябвало да показва такова неуважение към институциите и да се оправдава непрестанно с основния прокурор и някаква загадка подмолна власт? Толкова ли е съдбовно, в случай че признаем, че има проблем в това българска съсловна организация на магистрати да се финансира от задгранична фондация? Пречи ли на някого да бъдат поощрени институциите, които си правят работата – прокуратура, Антикорупционна комисия?
За мен е извънредно необичайно, че точно партии, които не участваха в правосъдната промяна, незабавно се хванаха като удавник за сламка точно за тази рецензия „влошена медийна среда“. А също и че политици, магистрати, медии и организации, които постоянно злоупотребяват точно с въздействието си, с цел да насочат внушения за съответни съдии или прокурори, се припознаха в ролята на жертви. Магистрати, които приказват като политици, политици, които произнасят присъди или отхвърлят работата на институциите, тъй като те или техни познати са обвинени или подсъдими, не са жертви, а се възползват от медийната среда. Точно медиите, които се финансират от чужбина или по различен неразбираем метод, в този момент заговориха за изчезналата бистрота. Съсловните организации пък, на които никой не им пречи да получават великодушни грантове, в този момент внезапно се почувстваха застрашени. И започнаха да изискват от Висшия правосъден съвет да размахва пръст против съответни медии, които демонстрират действителни провинения на магистрати. Никъде в отчета на Европейска комисия, а и имам вяра, че никой от европейските ни сътрудници не желае това, не написа, че медиите би трябвало да мълчат, когато магистрати отхвърлят да съблюдават законите.
– Тогава излиза, че някой съзнателно омаловажава отчета или се възползва от констатациите за медийната среда?
– През миналите седмици задоволително се сподели за отчета на Европейска комисия, за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция. Безспорно е регистриран прогрес, в тази връзка е прекъснато наблюдението по няколко индикатора (независимост на правосъдната система, нормативна уредба, битка с проведената престъпност). Остават упованията и поддръжката към България – да се завърши сполучливо работата, касаеща натовареността на съдилищата, пътната карта, напъните на прокуратурата и трайни резултати в битката с корупцията, т.е. неоправдателни присъди. Изброявам всичко това още веднъж по няколко аргументи. Първо – би трябвало да е ясно, че позитивната оценка се дължи не просто и единствено на работата на политиците, а е самопризнание и за напъните на институциите (прокуратура и Антикорупционна комисия). Аз съм очевидец, че някои промени се случиха макар опитите за бойкот от съответни политически сили. На последващо място, занапред ще бъдем очевидци на опити за обезсмисляне на отчета, за връщане на дебата по затворените индикатори и за опити за оборване и омаловажаване на работата в секторите, в които има още какво да се извършва по рекомендациите. Не е инцидентно, че незабавно след отчета съсловни организации и обособени магистрати още веднъж заговориха за зависимости в правосъдната система, за нуждата от задгранично финансиране, т.е. те непосредствено всяват подозрения в обществото към маркирания прогрес точно в бранша самостоятелност на правосъдната система, по който е прекъснато наблюдението. Не е инцидентно също, че хора, които не са взели участие в дебатите по приемането на нормативната рамка (например – Закона за правосъдната власт), в този момент още веднъж слагат въпроса за нерешени в законите проблеми или за нов и различен метод. Същото ще се отнася за битката с проведената престъпност, с корупцията, за работата на прокуратурата и другите институции. Това е по този начин, тъй като има среди, които нямат изгода да се признае триумфът, и поради огромните им зависимости, и поради елементарния факт, че огромна част от тях осъмнаха с обвинявания и присъди. Просто те са си представяли други промени, промени с други последици, не за тях самите.
Марин Киров е правист, специалист по законодателство и правосъдна промяна. Работи като съветник при промените на Конституцията от 2015 година в глава „Съдебна власт“ и е взел участие в Съвета по правосъдна промяна при изработването на измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 г.
– Г-н Киров, след позитивния отчет на Европейска комисия за напредъка в бранш правораздаване, като че ли всички се сплотиха към изпълнените рекомендации, само че остана въпросът за медийната среда? Какво мислите по тези въпроси?
– Безспорно в общите положения на отчета, а не в оценката за осъществяване на рекомендациите, има абзац за медийната среда. Дословно там се споделя, че съгласно интернационалните наблюдаващи в България „през последните години“ има проблем по няколко посоки: непрозрачна благосъстоятелност, едва използване на журналистическите стандарти, целенасочени офанзиви против съдии. Не знам за какво някои политици започнаха да се оправдават, вместо намерено да разсъждаваме по посочените проблеми, да ги назовем и да намерим решение.
По първия пункт „непрозрачна собственост“. Да, в България има медии, които не действат на пазарен принцип, устоят се от финансиране от непознати фондации и други неразбираеми източници, не е ясно кой образува публицистичната им политика и кой е действителният им притежател. Не е нужно да го отхвърляме, а да намерим решение. Вече стартира да излиза наяве за какво преди няколко седмици имаше такава голяма опозиция от някои медийни и политически кръгове против закона на Движение за права и свободи за изсветляване на медийната среда. Но все пак, този закон е признат и той ще даде своите позитивни резултати, които няма по какъв начин да не бъдат регистрирани в идващ отчет, а точно – ясни притежатели на медиите, ясно финансиране (от кого и за какви цели), ясна публицистична политика.
По втория пункт „неспазване на журналистическите стандарти“ съм склонен с тезата, че от време на време в медиите има автоцензура във връзка с действията на доближени до медията политици (да сте прочели в медиен кръг, гравитиращ към дребните десни партии отвън Народното събрание, нещо положително за обвиняванията към някой непосредствен до тях някогашен министър или политик) или пък целеустремено се хвърлят обвинявания към съперници (казват, че някой е непосредствен с Пеевски или нещо е на Пеевски без никакви доказателства и това за тях е задоволително за завършек на кариерата на този човек).
Случаят пък с отразяването на ареста на кметицата на „Младост“ Десислава Иванчева демонстрира и друго – дори и да не е от техния другарски кръг, значимото е да бъде защитавана, с цел да се обезсмисли работата на обвиняването, профилираното правораздаване и битката с корупцията, просто по този начин, тъй като не им изнася. Да сте ги чули да укорят, да вземем за пример, ръководителя на Върховен касационен съд по тази причина, че показва неуважение на правовия ред и отхвърля да се яви в Антикорупционната комисия, с цел да изясни установеното разминаване в приходите му със 100 000 лева или по тази причина, че беше доказана санкцията му по тази причина, че не е подал декларация за имущество по реда както го изисква законът, а го е направил както му се е коствало за добре? Не, няма и да чуете, тъй като за тях той е „герой, който се е опълчил на неприятните институции“.
И на трето място във връзка с офанзивите против съдии. Истина е, че когато има офанзиви от медии към съответни магистрати, няма реакция от Висш съдебен съвет, няма реакция и от съсловните организации. Спомнете си офанзивите против тогавашния претендент, а в този момент ръководител на Върховния административен съд Георги Чолаков, които фактически доведоха и до нова процедура по желание. В същите медии имаше и доста офанзиви и внушения против предходния ръководител на съда Георги Колев. Но нито един път административното правораздаване не присъстваше с отрицателен знак в евродокладите. Да си мислим ли тогава, че офанзивите са били не просто към личността, а към правораздаването в съответния съд? Не една и две са офанзивите против ръководителя на Комисията за битка с корупцията господин Пламен Георгиев или против прокуратурата в лицето на господин Сотир Цацаров или господин Иван Гешев. Някой отбрани ли ги, отбрани ли институциите, които ще продължат да работят и след техния мандат? Не, и то единствено, тъй като съгласно обилно финансирани от чужбина медии и организации, отбраната от медийни офанзиви не се отнася до тях.
– А до кого се отнася отбраната от медийни офанзиви тогава, нали и те са магистрати?
– Констатациите в отчета за медийната среда са истина, само че има боязън и зависимости да се показват виновниците, а през това време те се възползват от тази влошена среда. Толкова ли е ужасно да се каже, че господин Панов не би трябвало да показва такова неуважение към институциите и да се оправдава непрестанно с основния прокурор и някаква загадка подмолна власт? Толкова ли е съдбовно, в случай че признаем, че има проблем в това българска съсловна организация на магистрати да се финансира от задгранична фондация? Пречи ли на някого да бъдат поощрени институциите, които си правят работата – прокуратура, Антикорупционна комисия?
За мен е извънредно необичайно, че точно партии, които не участваха в правосъдната промяна, незабавно се хванаха като удавник за сламка точно за тази рецензия „влошена медийна среда“. А също и че политици, магистрати, медии и организации, които постоянно злоупотребяват точно с въздействието си, с цел да насочат внушения за съответни съдии или прокурори, се припознаха в ролята на жертви. Магистрати, които приказват като политици, политици, които произнасят присъди или отхвърлят работата на институциите, тъй като те или техни познати са обвинени или подсъдими, не са жертви, а се възползват от медийната среда. Точно медиите, които се финансират от чужбина или по различен неразбираем метод, в този момент заговориха за изчезналата бистрота. Съсловните организации пък, на които никой не им пречи да получават великодушни грантове, в този момент внезапно се почувстваха застрашени. И започнаха да изискват от Висшия правосъден съвет да размахва пръст против съответни медии, които демонстрират действителни провинения на магистрати. Никъде в отчета на Европейска комисия, а и имам вяра, че никой от европейските ни сътрудници не желае това, не написа, че медиите би трябвало да мълчат, когато магистрати отхвърлят да съблюдават законите.
– Тогава излиза, че някой съзнателно омаловажава отчета или се възползва от констатациите за медийната среда?
– През миналите седмици задоволително се сподели за отчета на Европейска комисия, за напредъка на България по механизма за съдействие и инспекция. Безспорно е регистриран прогрес, в тази връзка е прекъснато наблюдението по няколко индикатора (независимост на правосъдната система, нормативна уредба, битка с проведената престъпност). Остават упованията и поддръжката към България – да се завърши сполучливо работата, касаеща натовареността на съдилищата, пътната карта, напъните на прокуратурата и трайни резултати в битката с корупцията, т.е. неоправдателни присъди. Изброявам всичко това още веднъж по няколко аргументи. Първо – би трябвало да е ясно, че позитивната оценка се дължи не просто и единствено на работата на политиците, а е самопризнание и за напъните на институциите (прокуратура и Антикорупционна комисия). Аз съм очевидец, че някои промени се случиха макар опитите за бойкот от съответни политически сили. На последващо място, занапред ще бъдем очевидци на опити за обезсмисляне на отчета, за връщане на дебата по затворените индикатори и за опити за оборване и омаловажаване на работата в секторите, в които има още какво да се извършва по рекомендациите. Не е инцидентно, че незабавно след отчета съсловни организации и обособени магистрати още веднъж заговориха за зависимости в правосъдната система, за нуждата от задгранично финансиране, т.е. те непосредствено всяват подозрения в обществото към маркирания прогрес точно в бранша самостоятелност на правосъдната система, по който е прекъснато наблюдението. Не е инцидентно също, че хора, които не са взели участие в дебатите по приемането на нормативната рамка (например – Закона за правосъдната власт), в този момент още веднъж слагат въпроса за нерешени в законите проблеми или за нов и различен метод. Същото ще се отнася за битката с проведената престъпност, с корупцията, за работата на прокуратурата и другите институции. Това е по този начин, тъй като има среди, които нямат изгода да се признае триумфът, и поради огромните им зависимости, и поради елементарния факт, че огромна част от тях осъмнаха с обвинявания и присъди. Просто те са си представяли други промени, промени с други последици, не за тях самите.
Марин Киров е правист, специалист по законодателство и правосъдна промяна. Работи като съветник при промените на Конституцията от 2015 година в глава „Съдебна власт“ и е взел участие в Съвета по правосъдна промяна при изработването на измененията в Закона за правосъдната власт от 2016 г.
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ