Бодърствай, за да спиш добре! ~ Фридрих НИЦШЕ
(Nietzsche, 1882. Photo by Gustav Adolf Schultze)
На Заратустра похвалиха доста един влъхва, който умеел да приказва добре за съня и за добродетелта: бил доста уважаван и награждаван за това и всички младежи се натрупали пред неговата катедра. При него се насочи Заратустра и седна с другите младежи пред катедрата му. И така рече мъдрецът:
– Гледайте с респект и срам на съня! Това е висша заръка. И избягвайте люде, които страдат от бодърствуване и бодърстват нощем.
Дори крадецът изпитва срам пред съня: постоянно се прокрадва тихомълком през нощта, но нощният надзирател не познава срам, нахално носи своя рог.
Голямо изкуство е сънят: належащо е през целия ден да бодърстваш, с цел да се подготвиш за него.
Десет пъти денем би трябвало да превъзмогваш себе си: това докарва огромна отмалялост и работи упоително като маково семе върху душата.
Десет пъти би трябвало да се помиряваш със самия себе си, тъй като превъзмогването е оскърбление, но зле спи непомирилият се със себе си.
Десет истини би трябвало да откриеш денем, другояче ще продължиш да търсиш истини и през нощта и душата ти ще остане гладна.
Десет пъти би трябвало да се смееш и да се радваш денем, другояче няма да ти дава покой стомахът, този татко на мрачните мисли.
Малцина знаят това: само че би трябвало да имаш всички добродетели, с цел да спиш несмущавано. Ще лъжесвидетелствам ли? Ще прелюбодействам ли?
Ще пожелая ли робинята на близък си? Всичко това смущава положителния сън.
И даже да имаш всички добродетели, би трябвало да притежаваш изкуството да ги пратиш в точния момент да си легнат да спят.
За да не се карат между тях тия благонравни женички. И то поради тебе, нещастнико!
Мир с бога и съседа: това изисква положителният сън. Също и мир с дявола на съседа! Иначе ще те споходи през нощта.
Почит и смирение пред началството, даже и пред кривото шефство! Това го изисква положителният сън. Какво съм отговорен аз, че властта обича да криви краката си при вървене?
Най-добър овчар е съгласно мене този, който изкарва овцата си да пасе на най-злачната лъка. Това е в благозвучие с положителния сън.
Не диря доста почести, нито огромни съкровища: това възпалява далака. Но неприятно се спи без положително име и малко богатство.
Малко общество е даже по-добре пристигнало за мене от неприятно, единствено че би трябвало в точния момент да идва и да си отива. Това е в благозвучие с положителния сън.
Много ми се нравят също и низшите духом: те способстват за положителния сън. Блажени са те, изключително в случай че постоянно им се дава право.
Така изминава денят на добродетелния. Настъпи ли нощта, аз здравата се вардя да не базира съня! Той не обича да го викат, той – сънят, който е стопанин на добродетелите!
Ала аз си извозвам през мозъка какво съм направил и мислил денем. Преживяйки търпеливо като крава, аз си задавам въпроса: кои бяха твоите 10 превъзмогвания?
И кои бяха десетте помирявания и десетте истини, и десетте смяха, възрадвали сърцето ми?
Отдаден на тези размишления и захласнат в люлчения напев на мислите, ненадейно ме връхлита сънят – непозованият, господарят на добродетелите.
Сънят почуква на очите ми: те натежават. Сънят допира устата ми и тя остава отворена.
Наистина с лекокрили стъпки идва той при мене, най-милият от всички крадци, и ми открадва мислите. Глупав като тази катедра заставам аз там.
Ала не заставам дълго по този начин, не щеш ли към този момент съм се изтегнал на леглото.
Като слушаше мъдреца да приказва по този начин, Заратустра в същото време вътре в сърцето си се смееше, тъй като просветление го беше озарило. И така рече той на сърцето си:
– Глупак е този влъхва с неговите четиридесет мисли, но аз мисля, че схваща същината на съня.
Честит е този, който живее покрай мъдреца. Такъв сън заразява, даже и през дебела стена заразява.
Някакъв прикрит сексапил излъчва даже катедрата му. Ненапразно младежите сядат пред проповедника на добродетелта.
Неговата мъдрост гласи: „ Бодърствай, с цел да спиш добре! “ И в действителност, в случай че животът нямаше смисъл, и аз би трябвало да избера безсмислието, за мене това безсмислие би било най-достойният избор.
Едва в този момент разбирам ясно какво най-много са търсели в миналото, когато са търсели учители по добродетел. Добър сън са търсели и упоителни като мак добродетели.
За всички тези възхвалявани мъдреци на катедрите беше мъдрост сънят без съновидения: те не познаваха по-добър смисъл на живота.
Дори и през днешния ден има още някои като този просветител на добродетелта, но не всеки път по този начин честни като него. И не още дълго ще стоят будни те. Ето, те към този момент са легнали да спят.
Блажени са тези сънливци: тъй като скоро ще оборят глава и ще заспят.
Тъй рече Заратустра.
