Каратак – най-големият бунтар на Римска Великобритания
Ние знаем доста малко за индивида Каратак. Никой от историците, писателите или коментаторите на културата от неговия интервал не дава в детайли изложение. Ние знаем, че той е правоприемник на Кунобелин – водач, разказан от римляните като „ Великият крал на британците “. Кунобелин е монарх, който в годините преди римското настъпление управлява големи територии от двете си столици Камулодунум (Колчестър) и Веруламиум (Сейнт Олбанс).
Периодът на непоклатимост под закрилата на Рим завършва към 40 година сл. н. е., когато Кунобелин умира. Той оставя минимум трима наследници – Аминус, Тогидубн и Каратак – и конфликт кой от тях да заеме трона му. Амин, който управлява Кент, бяга в Рим, оставяйки Тогидубн и Каратак да се схващат за трона. Към 43 година сл. н. е. Каратак се трансформира в най-успешния крал във Англия, само че бързото му издигане на власт смущава римските му шефове.
Югоизточна Англия е скъп актив за търговия за императора и значима буферна зона, защитаваща северния бряг на Римската империя. Всяка степен на политическа неустановеност тук заплашва мира и стопанската система и е в полза на Рим да позволява всяка рецесия допустимо най-бързо. В последна сметка наподобява, че политическата неустойчивост убеждава император Клавдий в нуждата от промяна на режима във Англия и разполагането на римски сандали на тази земята.
През 43 година сл. н. е. представителят на Клавдий, Авъл Плавций, управлява експедиция до Англия, с цел да позволи рецесията с наследника на трона, последвала гибелта на Кунобелин. Плавций, споделя ни римският публицист Дио Касий, надвил над Каратак и Тогидубн, призовавайки и двамата да се съобразят с желанията на императора. За страдание договарянията се развалят…
Сведенията на Дио Касий не са изчерпателни, само че наподобява Клавдий поддържа Тогидубн – трансформирайки го във „ Велик цар “ – и праща Каратак на второстепенна роля, отчуждавайки британеца и неговите почитатели. Следват две борби, които водят до обилни загуби на живот и приключват с проваляне за армията на Тогидубн. Дио Касий отбелязва, че тези британци, които до момента не са взели участие в спора, в този момент „ застават дружно “ до Тогидубн против брат му Каратак (вярвайки, че последният би трябвало да бъде победен и спрян) Това, което стартира като задача за разрешаване на политическа рецесия, се е трансформира в революция. Разтревожен от положението на нещата, Плавций изпраща молба за подкрепление.
Пристигайки във Англия отпред на втората вълна, Клавдий повежда експедиционните сили до Камулодун, където 11 английски царе му се предават. Прасутаг и брачната половинка му Будика съвсем сигурно са измежду държавните глави, които се подчиняват на императора. Въпреки че Клавдий бързо се завръща триумфално в Рим, скоро излиза наяве, че спорът никога не е завършил. Каратак към момента е на независимост и основава проблеми.
През 47 година сл. н. е. Каратак се появява още веднъж в югоизточен Уелс, раздвижвайки племето Силурес и координирайки битката им с напредващата римска войска. Как получава властта там, не знаем, само че римският историк Тацит отбелязва единствено, че „ триумфите му, частични или цялостни, го издигат до върха над останалите английски водачи “. Каратак скоро се потвърждава и римските легионите се озовават в яростна битка в сложен и все по-планински терен. Партизанската война е нещо, за което римските войски не бяха нито подготвени, нито екипирани, с цел да се оправят и с намаляването на доставките и намаляващият морал обстановката за Рим стартира да наподобява мрачна.
Появата на Каратак съживява нещата за новия губернатор на Англия Публий Осторий Скапула, чиято работа в този момент е да залови английския крал мъртъв или жив. Подобно на Саддам Хюсеин или Осама бин Ладен, Каратак се трансформира в „ най-издирваният “ дезертьор, против който са ориентирани всички налични запаси.
Може би, страхувайки се, че местонахождението му скоро ще бъде разкрито, или вероятно с вярата да отвори втори фронт, Каратак в този момент реалокира театъра на войната към Ордовиките в северния Уелс. Тук, както споделя Тацит, той изоставя партизанския жанр война и „ се взема решение на последна борба “.
Тацит ни споделя, че преди борбата Каратак „ летеше по всички страни, крещейки, че този ден и тази борба ще бъде началото или на тяхната независимост, или на безконечното иго “. В реалност той не може да знае какво е споделил английският крал, само че едно изречение сигурно звучи правилно – Каратак се обръща към предците, „ които са прогонили диктатора Цезар и от чиято героизъм са били освободени от римската секира “. Думите и сляпото геройство обаче не са задоволителни. След като изследва терена, Скапула превежда войските си през реката под мощен огън. Разполагайки се в добър строй, римляните се изкачват нагоре, принуждавайки британците да избягат.
