Детските конфликти - да се намесим ли?
Ние сме положителни родители. Поне се стараем. Защитаваме децата си и вършим всичко допустимо те да са добре, да порастват здрави и щастливи. При всяка опасност се втурваме да пазиме ползите им. Кога обаче в действителност това е нужно? Каква е мярката в сходни случаи и до каква степен да стигнем?
Първи конфликти – на детската площадка. Представете си следната обстановка: Излезли сте да играете с детенцето, взели сте играчки и се забавлявате. В този миг идва друго и стартира битка за играчка. Отделяме минута, с цел да преценим обстановката и да следим реакциите. Ако децата не се схванат между тях, най- удачно е да обезвреждаме спора – дано вашето дете да знае, че играчката си е негова и даването и е краткотрайно прилагане. Предложете друга играчка, замяна или в най-хубавия случай – обща игра с всички играчки. Намесата ни в тези случаи е доста на място – заучаването на благотворителност, отстъпки и взаимни отстъпки в името на всеобщото богатство (в случая бурна игра) е прелестно обществено умеене. Освен това детето, а за какво не и ние, ще откриваме доста нови другари
Истинската война – детската ясла/ градина. Детските публични заведения са същинска сцена на смях, сълзи, игри, учене. Това е първата социализация на детето. Ние не присъстваме там, само че постоянно чуваме, по какъв начин: „ Миро ми взе камиончето ” или: „ С Лилито се скарахме за куклата ”. Детето е ядосано или тъжно, а ние не знаем по какъв начин да му помогнем. Утехата и чуването е тактиката. Нека децата се поскарат. Те имат потребност да дефинират себе си, да сложат граници едно от друго. Трябва да се научат да работят независимо и да разиграят личните си модели и реакции. Нека не им лишаваме това. Именно самостоятелността е умеенето, което е основно за яслата и детската градина и тя не се показва единствено в храненето и хигиената. Те имат своите борби и сами позволяват дребните си войни. Конфликтите им не са трайни, в новата игра те още веднъж са дружно и като че ли нищо не се е случвало. Когато обаче се появи експанзията сред тях намесата ни е наложителна. Първо, насилието не трябва да участва под никаква форма в детския свят и второ – то в никакъв случай не е инцидентно. Обикновено е предизвикано от някакъв модел, най-често с домакински генезис. Ако нашето дете е побойникът, би трябвало да се постараем да разберем от кое място идва експанзията. Дори по-добре да потърсим профилирана помощ, в сравнение с да заровим главата си в пясъка. В случай че вашето дете е жертвата – поговорете със сестрите/ учителките уединено или даже с родителите на другото дете. Един почтен диалог икономисва доста неприятности и тук не става въпрос за вас.
С израстването самостоятелността на детето измежду връстниците му и възрастните нараства и когато е към този момент в учебно заведение, рядко се постанова да се намесваме в неговата среда. Което не значи, че стопираме да се интересуваме от това, каква е тъкмо е тя и какво прави младежът, когато не е у дома.
Родители в офанзива – детските спорове са едно, само че когато са сред деца и възрастни – напълно друго. Никога не трябва да се колебаем да се намесим, в случай че друга майка се скара на нашето дете на детската площадка. Ако сестрата или учителката е била груба, крещяла или е посягала с ръка. Трудно е да се реши в сходен случай, децата имат и податливост да фантазират и преувеличават, само че страхът, плачът и нежеланието да се върви на ясла/ градина имат причина. Грубостта, даже във връзка с тривиални тематики като гърнето или храненето, може да има съдбовни последствия в този интервал.
С диалог и благосклонност няма неразрешими спорове. Макар да ни идва да „ оправяме нещата ” всякога, би трябвало да знаем, че ненамесата също е реакция и от време на време е по – ефикасна, а ние носим отговорност и за двете.
Първи конфликти – на детската площадка. Представете си следната обстановка: Излезли сте да играете с детенцето, взели сте играчки и се забавлявате. В този миг идва друго и стартира битка за играчка. Отделяме минута, с цел да преценим обстановката и да следим реакциите. Ако децата не се схванат между тях, най- удачно е да обезвреждаме спора – дано вашето дете да знае, че играчката си е негова и даването и е краткотрайно прилагане. Предложете друга играчка, замяна или в най-хубавия случай – обща игра с всички играчки. Намесата ни в тези случаи е доста на място – заучаването на благотворителност, отстъпки и взаимни отстъпки в името на всеобщото богатство (в случая бурна игра) е прелестно обществено умеене. Освен това детето, а за какво не и ние, ще откриваме доста нови другари
Истинската война – детската ясла/ градина. Детските публични заведения са същинска сцена на смях, сълзи, игри, учене. Това е първата социализация на детето. Ние не присъстваме там, само че постоянно чуваме, по какъв начин: „ Миро ми взе камиончето ” или: „ С Лилито се скарахме за куклата ”. Детето е ядосано или тъжно, а ние не знаем по какъв начин да му помогнем. Утехата и чуването е тактиката. Нека децата се поскарат. Те имат потребност да дефинират себе си, да сложат граници едно от друго. Трябва да се научат да работят независимо и да разиграят личните си модели и реакции. Нека не им лишаваме това. Именно самостоятелността е умеенето, което е основно за яслата и детската градина и тя не се показва единствено в храненето и хигиената. Те имат своите борби и сами позволяват дребните си войни. Конфликтите им не са трайни, в новата игра те още веднъж са дружно и като че ли нищо не се е случвало. Когато обаче се появи експанзията сред тях намесата ни е наложителна. Първо, насилието не трябва да участва под никаква форма в детския свят и второ – то в никакъв случай не е инцидентно. Обикновено е предизвикано от някакъв модел, най-често с домакински генезис. Ако нашето дете е побойникът, би трябвало да се постараем да разберем от кое място идва експанзията. Дори по-добре да потърсим профилирана помощ, в сравнение с да заровим главата си в пясъка. В случай че вашето дете е жертвата – поговорете със сестрите/ учителките уединено или даже с родителите на другото дете. Един почтен диалог икономисва доста неприятности и тук не става въпрос за вас.
С израстването самостоятелността на детето измежду връстниците му и възрастните нараства и когато е към този момент в учебно заведение, рядко се постанова да се намесваме в неговата среда. Което не значи, че стопираме да се интересуваме от това, каква е тъкмо е тя и какво прави младежът, когато не е у дома.
Родители в офанзива – детските спорове са едно, само че когато са сред деца и възрастни – напълно друго. Никога не трябва да се колебаем да се намесим, в случай че друга майка се скара на нашето дете на детската площадка. Ако сестрата или учителката е била груба, крещяла или е посягала с ръка. Трудно е да се реши в сходен случай, децата имат и податливост да фантазират и преувеличават, само че страхът, плачът и нежеланието да се върви на ясла/ градина имат причина. Грубостта, даже във връзка с тривиални тематики като гърнето или храненето, може да има съдбовни последствия в този интервал.
С диалог и благосклонност няма неразрешими спорове. Макар да ни идва да „ оправяме нещата ” всякога, би трябвало да знаем, че ненамесата също е реакция и от време на време е по – ефикасна, а ние носим отговорност и за двете.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ