В хола сме, а под пилона туптят сърца и кьоравото налита на стока. Защо се бавим?
Ние останахме да се организираме за последно и в този момент сме в хола на чичо Стою.
Бррррррррррр… - профуча през стаята племенникът Марио, качен гордо на тротинетка.
Баща му свари да го перне зад врата, а баба му – вуйна Дамянка, се втурна подире му да не събори детето бурканите със стерилизирано пуешко и свинско в кухнята, подредени като войничета на масата. До тях кротуваха домати, краставици, лук и три литра ракия в две шишета от Кока-кола.
- Сгънахте ли потурите, калпаците и елеците, ма? – попита тежко татко ми.
- Ка щяло да не, - отвърна майка ми. – Туреле сме и пищовете сред облеклата, - добави тя, очевидно подготвена за този въпрос.
Всички имахме носии, които да облечем на планината, по кое време дойдеше време за национализъм под новия стълб. Потурите постоянно правят работа на такива места, щото си един значим, значим, съвсем челник. И ти идва нещо големо от вътрешната страна по кое време се почне: „ Бъл-га-ри, ю-на-ци “. А ние сме тръгнале да изкараме и пачка, щото доста народ ше е там на поляните на Рожен около тоя стълб. Но сме си патреоти, то се знае.
С брат’чеда напълнихме буса с камуфлажни униформи, фланелки с Ботев, Левски, Бойко, Путин, Ленин и Съюз на съветските социалистически републики. Щампира ги на братч’чеда един съученик от техникума. А фанелките са от Илиянци – от кое място да са… Имаме и калъфи за мобилни телефони, слънчеви очила и очила с диоптри по за 6 лв. парчето, чехли, джапанки, шапки, часовници и други продукти.
- Седем одеяла ще стигнат ли, - загрижено попита вуйна Дамянка, която се е върнала от кухнята, където беше овардила бурканите и останалата материална част.
- Турете още едно, че нощем в колите става голем бахър, - значимо се намеси чичо Стою, който е бил старшина преди време и ги разбираше тия работи. Тъкмо той уреди от негов прочут на ниска цена камуфлажните униформи от забравени военни хранилища. И снаряди можем да натоварим, - викаше чичо Стою след третата ракия, щом дойдеше ред на тематиката за Украйна и Русия. – Можем, но на укрите няма да ги даваме, щото ние сме с Путин, майка им де..а, - къртеше умивалници с гласа си той. „ Стига с тая политика, бе, - добродушно го гълчеше вуйна и угодно му доливаше чашата.
- Ше изкараме положителни пари, знам, само че е доста значимо, че ще забележим и президента! – натърти татко ми като най-възрастен и заради това с огромно въздействие в фамилията. – Тя е патреотична тая работа, не е просто ей по този начин. Ще хапнем, ще пийнем, ще попеем, дето се вика, само че е значимо, че Радев ще бъдем с народа. Да се развей това ми ти знаме у небето, да удари оркестърът един туш, мамка му – сърцето занапред се блъска в гърдите, - приключи поетично той.
Умълчахме се.
Бррррррррррррррррррр… профуча още веднъж Кирчо с тротинетката и вуйна се втурна подире му. Ще поломи нещо туй дете, - преобразува се в думи вълнението й в посока на бурканите… (Щяхме и нервозни кюфтенца да хапнем от бай Мюмюн, само че другите неща си ги носим, щото скъпотията на поляните е майко блага …)
Семейството се стягаше за патриотичното пътешестване към Рожен. Оставаха броени часове. Брат’чеда към този момент опъваше сергията някъде там горе. Ние щяхме на наредим багажа по колите и да поемем към поляните. В огромният куфар кротуваха потурите, калпаците и пищовете – чакаха своя звезден момент.
Витали Роник
Бррррррррррр… - профуча през стаята племенникът Марио, качен гордо на тротинетка.
Баща му свари да го перне зад врата, а баба му – вуйна Дамянка, се втурна подире му да не събори детето бурканите със стерилизирано пуешко и свинско в кухнята, подредени като войничета на масата. До тях кротуваха домати, краставици, лук и три литра ракия в две шишета от Кока-кола.
- Сгънахте ли потурите, калпаците и елеците, ма? – попита тежко татко ми.
- Ка щяло да не, - отвърна майка ми. – Туреле сме и пищовете сред облеклата, - добави тя, очевидно подготвена за този въпрос.
Всички имахме носии, които да облечем на планината, по кое време дойдеше време за национализъм под новия стълб. Потурите постоянно правят работа на такива места, щото си един значим, значим, съвсем челник. И ти идва нещо големо от вътрешната страна по кое време се почне: „ Бъл-га-ри, ю-на-ци “. А ние сме тръгнале да изкараме и пачка, щото доста народ ше е там на поляните на Рожен около тоя стълб. Но сме си патреоти, то се знае.
С брат’чеда напълнихме буса с камуфлажни униформи, фланелки с Ботев, Левски, Бойко, Путин, Ленин и Съюз на съветските социалистически републики. Щампира ги на братч’чеда един съученик от техникума. А фанелките са от Илиянци – от кое място да са… Имаме и калъфи за мобилни телефони, слънчеви очила и очила с диоптри по за 6 лв. парчето, чехли, джапанки, шапки, часовници и други продукти.
- Седем одеяла ще стигнат ли, - загрижено попита вуйна Дамянка, която се е върнала от кухнята, където беше овардила бурканите и останалата материална част.
- Турете още едно, че нощем в колите става голем бахър, - значимо се намеси чичо Стою, който е бил старшина преди време и ги разбираше тия работи. Тъкмо той уреди от негов прочут на ниска цена камуфлажните униформи от забравени военни хранилища. И снаряди можем да натоварим, - викаше чичо Стою след третата ракия, щом дойдеше ред на тематиката за Украйна и Русия. – Можем, но на укрите няма да ги даваме, щото ние сме с Путин, майка им де..а, - къртеше умивалници с гласа си той. „ Стига с тая политика, бе, - добродушно го гълчеше вуйна и угодно му доливаше чашата.
- Ше изкараме положителни пари, знам, само че е доста значимо, че ще забележим и президента! – натърти татко ми като най-възрастен и заради това с огромно въздействие в фамилията. – Тя е патреотична тая работа, не е просто ей по този начин. Ще хапнем, ще пийнем, ще попеем, дето се вика, само че е значимо, че Радев ще бъдем с народа. Да се развей това ми ти знаме у небето, да удари оркестърът един туш, мамка му – сърцето занапред се блъска в гърдите, - приключи поетично той.
Умълчахме се.
Бррррррррррррррррррр… профуча още веднъж Кирчо с тротинетката и вуйна се втурна подире му. Ще поломи нещо туй дете, - преобразува се в думи вълнението й в посока на бурканите… (Щяхме и нервозни кюфтенца да хапнем от бай Мюмюн, само че другите неща си ги носим, щото скъпотията на поляните е майко блага …)
Семейството се стягаше за патриотичното пътешестване към Рожен. Оставаха броени часове. Брат’чеда към този момент опъваше сергията някъде там горе. Ние щяхме на наредим багажа по колите и да поемем към поляните. В огромният куфар кротуваха потурите, калпаците и пищовете – чакаха своя звезден момент.
Витали Роник
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ