`Загубихме битката с медиците, на които им говорят ``звездите`` |
" Ние, осведомените медици, които сме вкопани всекидневно в авторитетните научни списания, работим медицина учредена на научните доказателства, само че загубихме борбата с медиците, на които им приказват " звездите " - в главата или от екрана ", споделя в обява във Facebook пулмологът проф. Коста Костов.
Повод за думите му е, в който мъж споделя, че 93-годишният му татко е на лекуване в болница с ковид. Когато се обажда в белодробното поделение, където е настанен с пневмония, доктор му изяснява, че възрастният човек е нормализиран и след два дни ще бъде изписан. Впечатлен, синът споделя, че татко му е имунизиран с две дози, което очевидно е било от изгода. " Ваксинирането няма никакво значение, просто е докаран за лекуване в точния момент ", дава отговор лекарят.
Прочетох този текст от бурния утринен поток и се ядосах преди да си изпия кафето. Обичайно ядовете ми заран идват след кафето, написа проф. Костов в поста си " Сутрешно кафе с мазохисти ", който публикуваме с разрешението на създателя.
Случаят е прост, тъй като е част от моето професионално всекидневие, обвързвано и с безпощадна борба с незнанието, само че отчайващо изтощителна в България, за жалост, изгубена на публично равнище.
Въпреки това, не предавам персоналния ми рубеж - болничното заведение, в която работя и болните, които ми се доверяват. Това е борба за доверието на болния, изгубено някъде в мрежата и към телевизионния екран, където нарцистични, самоуверени лечители, не престават да разголват гениталиите на скудоумието.
Битката, която не би трябвало да губим, е при леглото на болния, в консултативните кабинети, където незнанието води до тежки последици за болния, а от време на време го убива.
За страдание, самодивият непрофесионализъм, здравното чакръкчийство и харизматичните знахари, се разхождат и в неприкосновената територия на болния, а против тях " бронебойни патрони " към момента няма открити, тъй като са вградени до недоказуемост в главите на над 50% от българите.
Тяхното петдесет убива нашата терца.
Няма за какво да давам научни доказателства за този успех на незнанието. В България доказателствата са числата от статистиката - най-вече умряли измежду инфектираните. Ние сме отвън цивилизования свят, по противоположния път от индивида към маймуната. Ежедневно губим от вируса по един вагон хора, към този момент загубихме един средноголям град като Троян или три дребни като Созопол.
Ние, осведомените медици, които сме вкопани всекидневно в авторитетните научни списания, работим медицина учредена на научните доказателства, само че загубихме борбата с медиците, на които им приказват " звездите " - в главата или от екрана.
Антибиотици - по 5-6 курса за месец-два, ивермектин в дози за лекуване на кокоши бодил, конвалесцентна плазма при болест, която е тромбофилична (склонност към формиране на тромби), кортикостероиди в странни дози и режими, още преди болният да е кихнал, антикоагуланти и антиагреганти за лекуване на гърлобол...
Ето, това става!
Джордж Оруел споделяше, че незнанието е мощ. Сякаш е живял по нашите земи по време на пандемия.
Професионалната непросветеност при среща с нападателен и непредвидим съперник е като впрягане на кошута с вълк, както споделяше един български стихотворец.
Константин Павлов, който претърпя целия си живот в " утробата на кита ", в борба с незнанието и нападателната дивотия, в тридесетгодишна обществена карантина, споделяше: " Мазохистите е*аха майката на садистите. "
Не съм мазохист, нито садист. Майка ми, на 87 години, я опазих от тях.
Познайте по какъв начин?
Сега ще си допия кафето.
Повод за думите му е, в който мъж споделя, че 93-годишният му татко е на лекуване в болница с ковид. Когато се обажда в белодробното поделение, където е настанен с пневмония, доктор му изяснява, че възрастният човек е нормализиран и след два дни ще бъде изписан. Впечатлен, синът споделя, че татко му е имунизиран с две дози, което очевидно е било от изгода. " Ваксинирането няма никакво значение, просто е докаран за лекуване в точния момент ", дава отговор лекарят.
Прочетох този текст от бурния утринен поток и се ядосах преди да си изпия кафето. Обичайно ядовете ми заран идват след кафето, написа проф. Костов в поста си " Сутрешно кафе с мазохисти ", който публикуваме с разрешението на създателя.
Случаят е прост, тъй като е част от моето професионално всекидневие, обвързвано и с безпощадна борба с незнанието, само че отчайващо изтощителна в България, за жалост, изгубена на публично равнище.
Въпреки това, не предавам персоналния ми рубеж - болничното заведение, в която работя и болните, които ми се доверяват. Това е борба за доверието на болния, изгубено някъде в мрежата и към телевизионния екран, където нарцистични, самоуверени лечители, не престават да разголват гениталиите на скудоумието.
Битката, която не би трябвало да губим, е при леглото на болния, в консултативните кабинети, където незнанието води до тежки последици за болния, а от време на време го убива.
За страдание, самодивият непрофесионализъм, здравното чакръкчийство и харизматичните знахари, се разхождат и в неприкосновената територия на болния, а против тях " бронебойни патрони " към момента няма открити, тъй като са вградени до недоказуемост в главите на над 50% от българите.
Тяхното петдесет убива нашата терца.
Няма за какво да давам научни доказателства за този успех на незнанието. В България доказателствата са числата от статистиката - най-вече умряли измежду инфектираните. Ние сме отвън цивилизования свят, по противоположния път от индивида към маймуната. Ежедневно губим от вируса по един вагон хора, към този момент загубихме един средноголям град като Троян или три дребни като Созопол.
Ние, осведомените медици, които сме вкопани всекидневно в авторитетните научни списания, работим медицина учредена на научните доказателства, само че загубихме борбата с медиците, на които им приказват " звездите " - в главата или от екрана.
Антибиотици - по 5-6 курса за месец-два, ивермектин в дози за лекуване на кокоши бодил, конвалесцентна плазма при болест, която е тромбофилична (склонност към формиране на тромби), кортикостероиди в странни дози и режими, още преди болният да е кихнал, антикоагуланти и антиагреганти за лекуване на гърлобол...
Ето, това става!
Джордж Оруел споделяше, че незнанието е мощ. Сякаш е живял по нашите земи по време на пандемия.
Професионалната непросветеност при среща с нападателен и непредвидим съперник е като впрягане на кошута с вълк, както споделяше един български стихотворец.
Константин Павлов, който претърпя целия си живот в " утробата на кита ", в борба с незнанието и нападателната дивотия, в тридесетгодишна обществена карантина, споделяше: " Мазохистите е*аха майката на садистите. "
Не съм мазохист, нито садист. Майка ми, на 87 години, я опазих от тях.
Познайте по какъв начин?
Сега ще си допия кафето.
Източник: offnews.bg
КОМЕНТАРИ