Кои са най-предпочитаните дестинации за българските кандидат-студенти?
Нидерландия е най-желана дестинация за българските кандидат-студенти. Това съобщи пред БНР Николай Хистанов - управител " Програми висше обучение в чужбина " в " Интеграл просветителни стратегии ".
" В последните 1-2 години най-предпочитани не престават да са Нидерландия - тя към момента е водеща измежду претендентите след Брекзит и откакто се трансформираха изискванията във Великобрания, изключително в последната година следим засилен интерес към Белгия и Италия, Германия и Австрия са измежду дестинациите, които оферират много многообразие от стратегии на немски и британски език. Англия също, макар по-високите такси, провокира предпочитание на претендентите. Там фрапантно понижа ползата след 2020 година, след излизането на страната от Европейски Съюз, само че претендентите търсят авторитет и университети на Оксфорд, Кеймбридж и други ", уточни той.
По думите му ползата към Нидерландия е на база на няколко фактора:
" Единият от тях е политиката на страната да понижава таксата на половина - от 2000 евро за първата година студентите заплащат 1000 евро. Втората причина е, че има много стратегии на британски език и всеки може да откри нещо за себе си. Третата причина е, че университетите в Холандия са два вида - на практика и университетски, което значи, че още веднъж по отношение на желанията на претендентите и сферите, в които желаят да се осъществят, могат да намерят най-подходящото образователно заведение за тях. Имат благоприятни условия да карат стажове по време на следването. Ръстът на българските студенти през последните няколко години е огромен ".
Образованието в скандинавските страни е гратис, което компенсира по-високия стандарт на живот, изясни Николай Хистанов. По думите му издръжката на един студент в тези страни е сред 900 и 1200 евро месечно.
Той е безапелационен обаче, че не е наложително високата семестриална такса да дефинира престижа на образователното заведение.
Христанов уточни и преимуществата на висшето обучение в чужбина:
" Дори и базите на университетите дават опция на студентите да практикуват по време на образованието. Те могат да се допрян до практическата част на преподаването. В следствие в композиция с опциите и взаимоотношенията на университетите с разнообразни компании ги вършат доста по-конкурентни на пазара на труда. Стандартно множеството университети, които са на челни места в класациите, имат над 80%, в някои случаи 90% студенти, които 6 месеца след завършването са си намерили работа в същата сфера. От противоположна връзка на студенти, които ние имаме, огромна част от тях съумяват да се осъществят ".
Съотношението на завръщащите се в България и тези, които остават в чужбина, е 50:50, означи Николай Христанов. Според него преимуществата на тези, които се връщат с обучение от чужбина, са уменията, практиката, контактите и методът на мислене.
" В последните 1-2 години най-предпочитани не престават да са Нидерландия - тя към момента е водеща измежду претендентите след Брекзит и откакто се трансформираха изискванията във Великобрания, изключително в последната година следим засилен интерес към Белгия и Италия, Германия и Австрия са измежду дестинациите, които оферират много многообразие от стратегии на немски и британски език. Англия също, макар по-високите такси, провокира предпочитание на претендентите. Там фрапантно понижа ползата след 2020 година, след излизането на страната от Европейски Съюз, само че претендентите търсят авторитет и университети на Оксфорд, Кеймбридж и други ", уточни той.
По думите му ползата към Нидерландия е на база на няколко фактора:
" Единият от тях е политиката на страната да понижава таксата на половина - от 2000 евро за първата година студентите заплащат 1000 евро. Втората причина е, че има много стратегии на британски език и всеки може да откри нещо за себе си. Третата причина е, че университетите в Холандия са два вида - на практика и университетски, което значи, че още веднъж по отношение на желанията на претендентите и сферите, в които желаят да се осъществят, могат да намерят най-подходящото образователно заведение за тях. Имат благоприятни условия да карат стажове по време на следването. Ръстът на българските студенти през последните няколко години е огромен ".
Образованието в скандинавските страни е гратис, което компенсира по-високия стандарт на живот, изясни Николай Хистанов. По думите му издръжката на един студент в тези страни е сред 900 и 1200 евро месечно.
Той е безапелационен обаче, че не е наложително високата семестриална такса да дефинира престижа на образователното заведение.
Христанов уточни и преимуществата на висшето обучение в чужбина:
" Дори и базите на университетите дават опция на студентите да практикуват по време на образованието. Те могат да се допрян до практическата част на преподаването. В следствие в композиция с опциите и взаимоотношенията на университетите с разнообразни компании ги вършат доста по-конкурентни на пазара на труда. Стандартно множеството университети, които са на челни места в класациите, имат над 80%, в някои случаи 90% студенти, които 6 месеца след завършването са си намерили работа в същата сфера. От противоположна връзка на студенти, които ние имаме, огромна част от тях съумяват да се осъществят ".
Съотношението на завръщащите се в България и тези, които остават в чужбина, е 50:50, означи Николай Христанов. Според него преимуществата на тези, които се връщат с обучение от чужбина, са уменията, практиката, контактите и методът на мислене.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ