Доц. Антоний Гълъбов в ПИК и Ретро: Радев решава задкулисно вота
Независимо от упоритостите на антуража на Радев да сътвори пропагандната визия, че президентските избори са по-важни, все по този начин определящи за българския публичен интерес са изборите за Народно заседание на 14 ноември. Политическият залог в изборите за президент се свеждат до това дали на 21 ноември българските жители ще дават втори мандат на Радев след всичко това, което направи, и седеммесечното му еднолично ръководство. Залогът на парламентарните избори е доста по-висок и ще дефинира по какъв начин ще се развива България през идващите месеци, а може би и години.
Залогът не се свежда до това да бъде формирано какво да е болшинство, което да излъчи постоянно държавно управление. Този залог няма нищо общо с „ идеалния свят “ на Кирил Петков, в който той си показва „ 121 народни представители, Румен Радев президент, а Лозан Панов – основен прокурор “. Слънцето грее, птичките пеят и т. н. Някакво болшинство би могло и да се сформира, само че то ще включва най-малко четири политически обединения, представляващи на собствен ред към петнадесетина разнообразни политически партии.
Възможното политическо решение е да се търси единодушие към стратегия за ръководство, обвързана с съответни периоди и резултати. Вероятността за цялостен мандат е пренебрежимо ниска, само че и това би трябвало да бъде включено като изискване при воденето на договарянията. Това би трябвало да бъде управнически дневен ред, а не съчинение на тематика правосъдна промяна, опазване на здравето и обучение. Този дневен ред би трябвало да включва и няколко доста основни казуса, които служебното държавно управление се пробва да потисне и прикрие, с цел да не окажат отрицателен резултат върху акцията на Радев.
Дни преди началото на формалната предизборна акция политическите партии се пробват да преценяват рисковете и преимуществата си. Въпреки че това остава настрана от публичното внимание, има смяна в партийните тактики и тя би могла да докара до по-добри резултати. Преди всичко на тези втори подред изключителни и общо трети за годината парламентарни избори ще се явят по-малко на брой партии и обединения. Намалението е най-съществено във връзка с независимо явяващите се партии.
Сравнението с 4 април и 11 юли демонстрира, че някои от партиите, които независимо не реализираха удовлетворителни резултати, потърсиха опция да се коалират. В някои случаи това докара до прекомерно разнородни съюзи, само че въпреки всичко приказва за това, че политиците схванаха, че независимо имат доста по-малки шансове. Въпреки това броят на обединенията остава по-малък от независимо явяващите се политически партии.
ГЕРБ-СДС наподобяват в добра кондиция след декларираната поддръжка за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Предизвикателството пред тях е да се приближат до резултатите си от 4 април и да реализират повече от 70 мандата в идващото Народно заседание. Ако съумеят да реализират тази цел, ще могат да заемат ролята на съпротива, която към този момент потвърди, че е в положение да бъде ефикасна.
Пропагандната акция в поддръжка на Радев се пробва да показа електоралните вреди, които ще понесе Има Такъв Народ, като по-големи, в сравнение с най-вероятно ще бъдат. Подкрепата за партията ще се резервира главно измежду българските жители, живеещи в чужбина, а обяснението за това, че са били жертва на изменничество от страна на Демократична България и ИБГНИ, може и да е задоволително безапелационно за техните гласоподаватели в България. Вътрешното напрежение, което поражда сред претендентите за народни представители от Има Такъв Народ и сценаристите, към този момент не наподобява като риск от разединение.
Коалицията „ Продължаваме промяната “ няма да успее да активизира негласували гласоподаватели, а ще преразпредели електорална поддръжка, на първо място за сметка на Демократична България, ИБГНИ и частично на Има Такъв Народ. Този инженерингов план има за цел да „ сглоби “ или да „ постави в една коалиция “ (както обича да споделя Кирил Петков) останалите партии, посредством които може да се образува болшинство, което да е направлявано от упоритостите на Радев. Манипулациите в тяхна изгода може да доведат до резултат, само че според от хода на неговата акция.
Българска социалистическа партия още веднъж се намира в мъчно състояние, което няма да ѝ разреши да компенсира електоралните вреди, които понесе на 4 април и още повече на 11 юли. Стратегията на Радев сложи Българска социалистическа партия в положение на „ изкуствена засада “. Партията не може да стимулира гласоподавателите си нито с победа на президентските избори, нито с надеждна прогноза за присъединяване в парламентарно болшинство и държавно управление. Набиращата мощ вътрешна опозиция против управлението също играе ролята на „ котва “ във връзка с изборните резултати на социалистите.
Изглежда, че тактиката на Движение за права и свободи на тези избори ще бъде ориентирана към оптималната готовност на личните им гласоподаватели, в това число посредством издигането на партийна кандидатура за президент. Подобно на ГЕРБ-СДС то също ще търси благоприятни условия за подсилване на позициите си с очакване да заеме ролята на задоволително авторитетна съпротива.
Обединението „ Демократична България “ навлиза също в сложна акция. Кандидатурата на Лозан Панов за президент им дава късмет да избегнат риска да поддържат директно Румен Радев, само че не взема решение казуса им с парламентарния избор. Повтарянето до безспир за нуждата от правосъдна промяна, разбирана като промяна на основния прокурор, към този момент няма да бъде задоволително. Вътрешната разнородност на обединяването ще се трансформира във все по-видимо затруднение пред формулирането на позиции и постигането на съответни цели в ръководството.
Шансовете на ИБГНИ зависят напълно от тактиката на Радев. Засега наподобява, че неговите упоритости в по-голяма степен ще търсят реализация посредством „ сдружението с лимитирана отговорност “ Петков, Василев &Co, в сравнение с от небрежно струпаната и губеща опора ИБГНИ. Анти-ГЕРБ риториката към този момент няма да бъде задоволителна в идната акция, а по всичко проличава, че те няма какво друго да предложат.
Избирателите на Патриотите на два следващи избора демонстрираха, че не утвърждават нито дейностите им в ръководството, нито решението на Вътрешна македонска революционна организация да се яви независимо. Маневрата с отдръпването на водачите от кандидатските листи за 11 юли не даде резултат. Изглежда доста евентуално следващото им разпокъсано показване да докара до по-слаба поддръжка, в случай че не настъпи основна смяна в общия политически климат или не се надигнем пред рецесия, която да им даде нов късмет.
Вярно е, че рецесията е и опция да бъде изменена политическата среда в България, само че с цел да се случи това, е належащо комбиниране сред подготвеност и политическа воля. А точно това липсва към този момент.
На 14 ноември българските жители би трябвало да изберат не кой да господства, а по какъв начин би трябвало да се ръководят общите ни каузи.
Залогът не се свежда до това да бъде формирано какво да е болшинство, което да излъчи постоянно държавно управление. Този залог няма нищо общо с „ идеалния свят “ на Кирил Петков, в който той си показва „ 121 народни представители, Румен Радев президент, а Лозан Панов – основен прокурор “. Слънцето грее, птичките пеят и т. н. Някакво болшинство би могло и да се сформира, само че то ще включва най-малко четири политически обединения, представляващи на собствен ред към петнадесетина разнообразни политически партии.
Възможното политическо решение е да се търси единодушие към стратегия за ръководство, обвързана с съответни периоди и резултати. Вероятността за цялостен мандат е пренебрежимо ниска, само че и това би трябвало да бъде включено като изискване при воденето на договарянията. Това би трябвало да бъде управнически дневен ред, а не съчинение на тематика правосъдна промяна, опазване на здравето и обучение. Този дневен ред би трябвало да включва и няколко доста основни казуса, които служебното държавно управление се пробва да потисне и прикрие, с цел да не окажат отрицателен резултат върху акцията на Радев.
Дни преди началото на формалната предизборна акция политическите партии се пробват да преценяват рисковете и преимуществата си. Въпреки че това остава настрана от публичното внимание, има смяна в партийните тактики и тя би могла да докара до по-добри резултати. Преди всичко на тези втори подред изключителни и общо трети за годината парламентарни избори ще се явят по-малко на брой партии и обединения. Намалението е най-съществено във връзка с независимо явяващите се партии.
Сравнението с 4 април и 11 юли демонстрира, че някои от партиите, които независимо не реализираха удовлетворителни резултати, потърсиха опция да се коалират. В някои случаи това докара до прекомерно разнородни съюзи, само че въпреки всичко приказва за това, че политиците схванаха, че независимо имат доста по-малки шансове. Въпреки това броят на обединенията остава по-малък от независимо явяващите се политически партии.
ГЕРБ-СДС наподобяват в добра кондиция след декларираната поддръжка за кандидатурата на проф. Анастас Герджиков. Предизвикателството пред тях е да се приближат до резултатите си от 4 април и да реализират повече от 70 мандата в идващото Народно заседание. Ако съумеят да реализират тази цел, ще могат да заемат ролята на съпротива, която към този момент потвърди, че е в положение да бъде ефикасна.
Пропагандната акция в поддръжка на Радев се пробва да показа електоралните вреди, които ще понесе Има Такъв Народ, като по-големи, в сравнение с най-вероятно ще бъдат. Подкрепата за партията ще се резервира главно измежду българските жители, живеещи в чужбина, а обяснението за това, че са били жертва на изменничество от страна на Демократична България и ИБГНИ, може и да е задоволително безапелационно за техните гласоподаватели в България. Вътрешното напрежение, което поражда сред претендентите за народни представители от Има Такъв Народ и сценаристите, към този момент не наподобява като риск от разединение.
Коалицията „ Продължаваме промяната “ няма да успее да активизира негласували гласоподаватели, а ще преразпредели електорална поддръжка, на първо място за сметка на Демократична България, ИБГНИ и частично на Има Такъв Народ. Този инженерингов план има за цел да „ сглоби “ или да „ постави в една коалиция “ (както обича да споделя Кирил Петков) останалите партии, посредством които може да се образува болшинство, което да е направлявано от упоритостите на Радев. Манипулациите в тяхна изгода може да доведат до резултат, само че според от хода на неговата акция.
Българска социалистическа партия още веднъж се намира в мъчно състояние, което няма да ѝ разреши да компенсира електоралните вреди, които понесе на 4 април и още повече на 11 юли. Стратегията на Радев сложи Българска социалистическа партия в положение на „ изкуствена засада “. Партията не може да стимулира гласоподавателите си нито с победа на президентските избори, нито с надеждна прогноза за присъединяване в парламентарно болшинство и държавно управление. Набиращата мощ вътрешна опозиция против управлението също играе ролята на „ котва “ във връзка с изборните резултати на социалистите.
Изглежда, че тактиката на Движение за права и свободи на тези избори ще бъде ориентирана към оптималната готовност на личните им гласоподаватели, в това число посредством издигането на партийна кандидатура за президент. Подобно на ГЕРБ-СДС то също ще търси благоприятни условия за подсилване на позициите си с очакване да заеме ролята на задоволително авторитетна съпротива.
Обединението „ Демократична България “ навлиза също в сложна акция. Кандидатурата на Лозан Панов за президент им дава късмет да избегнат риска да поддържат директно Румен Радев, само че не взема решение казуса им с парламентарния избор. Повтарянето до безспир за нуждата от правосъдна промяна, разбирана като промяна на основния прокурор, към този момент няма да бъде задоволително. Вътрешната разнородност на обединяването ще се трансформира във все по-видимо затруднение пред формулирането на позиции и постигането на съответни цели в ръководството.
Шансовете на ИБГНИ зависят напълно от тактиката на Радев. Засега наподобява, че неговите упоритости в по-голяма степен ще търсят реализация посредством „ сдружението с лимитирана отговорност “ Петков, Василев &Co, в сравнение с от небрежно струпаната и губеща опора ИБГНИ. Анти-ГЕРБ риториката към този момент няма да бъде задоволителна в идната акция, а по всичко проличава, че те няма какво друго да предложат.
Избирателите на Патриотите на два следващи избора демонстрираха, че не утвърждават нито дейностите им в ръководството, нито решението на Вътрешна македонска революционна организация да се яви независимо. Маневрата с отдръпването на водачите от кандидатските листи за 11 юли не даде резултат. Изглежда доста евентуално следващото им разпокъсано показване да докара до по-слаба поддръжка, в случай че не настъпи основна смяна в общия политически климат или не се надигнем пред рецесия, която да им даде нов късмет.
Вярно е, че рецесията е и опция да бъде изменена политическата среда в България, само че с цел да се случи това, е належащо комбиниране сред подготвеност и политическа воля. А точно това липсва към този момент.
На 14 ноември българските жители би трябвало да изберат не кой да господства, а по какъв начин би трябвало да се ръководят общите ни каузи.
Източник: pik.bg
КОМЕНТАРИ