С ДНК на гений: Кои са живите родственици на Леонардо да Винчи?
Невероятно, само че факт: с помощта на науката можете да откриете своите прапрапрапрапрапрачичовци и да си помечтаете какво ли би било да сте дружно на зимна празнична вечеря.
В дните към Рождество в действителност стават чудеса. Като чудото да разберете, че сте си рода с талант. Така се случва, въпреки и много преди 25 декември, с 14 мъже на възраст от 1 до 85 години . Те са живите наследници на самия Леонардо да Винчи .
Дългогодишното изследване на италианските учени Аниезе Сабато и Алесандро Вецози се увенча с 14 мъжки роднини на създателя и академик, чието родословие се разклонява на пет, с цел да обхване 21 генерации . То може да бъде проследено даже преди раждането на Леонардо през 1452 година и по-точно – стига шест генерации преди този момент с неговия предшественик Микеле, роден през 1331-ва. И по този начин до през днешния ден, 690 години по-късно.
Кои са героите на последното изследване? Аниезе Сабато е историк и ръководител на Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи . Алесандро Вецози също е историк и леонардист, родом от градчето Винчи, където основава и управлява . Двамата се неуморни от десетилетия.
Това не е първото генеалогично проучване, отдадено на Леонардо, само че може да даде нова светлина за живота и гибелта му. Последните данни задълбочават резултатите, които Аниезе и Алесандро оповестяват единствено преди пет години. Тогава те откриват 35-има живи непреки наследници на рода . Работата на двамата италианци ги свързва с сътрудници от разнообразни страни и научни институции. Какво ново произтича от огромното изследване на историческите документи? Специално за описа Алесандро Вецози.
За него е доста значимо, че превъзходната 14-орка се състои от директни наследници. „ Произходът им е обвързван с бащата на Леонардо – Сер Пиеро, и с брат му Доменико. Тези 14 души през днешния ден имат ДНК, близка до тази на самия Леонардо. И въпреки всичко не е изцяло идентична. Става дума за У-хромозомата , благодарение на която откриваме нужните ни маркери за научно проучване на ДНК. Тези 14 души са най-обикновени хора . Сред тях няма звезди, не се отличават с нищо извънредно. Един от тях се интересува от авиация и навигация, да вземем за пример ”, изяснява Алесандро, с което припомня за достиженията на Леонардо в точните науки и фантазията му да полети.
Художник, ваятел, проектант, откривател, инженер, картограф. Всеобхватният талант на Ренесанса , а може би освен на тази ера. Самият той – ера на всички столетия. Известен най-много с картините „ Тайната вечеря ” и „ Мона Лиза ”. Сред живите му роднини през днешния ден обаче няма художници , единствено един майстор с артистични пристрастености.
Леонардо да Винчи няма лични деца . Поне не ни е известно, само че пък има 22 братя . 17 от браковете на татко му и петима – от брака на майка му, която скоро след раждането на Леонардо се омъжва не за татко му, а за различен мъж. Казват, че дребният противозаконен наследник бил измежду най-обичните деца на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.
„ Започнахме с историческо изследване преди 50 години, задълбочихме го преди 30 . За нас проучването бе добра опция да изучим и защитим местата, където са живели Леонардо и фамилията му. Ставаше въпрос за история, само че и за още нещо. Без подозрение това е невероятна опция да опознаем действителността на Леонардо, опциите му, характера му, гения му. ”
А невероятната опция се крепи на обстоятелството, че прословутата У-хромозома се предава единствено по мъжка линия и съвсем не се променя в продължение на 25 генерации . Така проучването на откритите 21 при рода Да Винчи дава вяра на учените, че ще отговорят на доста въпроси – за здравословното положение на Леонардо, заболяванията му, дарбите му, за какво си служи с лявата ръка, за синестезията , т.е. способността му да смеси информацията от няколко усещания по едно и също време. Загадките на гения са доста, само че за резултати би трябвало да проявим самообладание. На ход е изчистването на точните въпроси, които идват с още находки от историческите документи:
„ Разбрахме да вземем за пример, че дядото на Леонардо – Антонио, не е останал в региона на дребното градче Винчи . Занимавал се е освен със земеделие, само че е бил и търговец и е стигнал до Мароко в Африка и до Барселона в Испания . Това е трансформирало образованието на Леонардо в младостта му, повлияло е на желанието му да опознае Средиземноморието, Европа и Изтока. Можем да си представим, че фантазията на Леонардо за Изтока се е простирала чак до Индия, както и до земите покрай Китай . Тази фантазия включва още Гърция, Константинопол, Черноморския район, даже Русия, както и цяла Европа . ”
Разбира се, знаем за пътуванията на Леонардо из Италия по работа и ентусиазъм. Флоренция, Милано, Рим, Да Винчи получава поръчки от едни от най-могъщите управници по това време – Медичи, Сфорца и Борджия. Любопитен факт е, че даже е писал на османския султан Баязид II , с цел да му предложи свои изобретения и планове, измежду които мост сред предградието на Константинопол Галата и самия Константинопол. Това се случва при започване на XVI век, а първият понтонен мост през пролива е издигнат едвам през XIX.
Отвъд екзотичната детайлност пътят на Леонардо приключва във Франция. Там прекарва последните си три години. Погребан е в параклиса „ Свети Юбер ” в кралския палат на Амбоаз по поречието на Лоара. Мистерията към гибелта му обаче не се крие в 1519-а, а след Френската гражданска война от 1789-а. Тогава параклисът е опустошен. Останките се препогребани в замъка едвам през втората половина на XIX век, като на надпис е маркирано, че са хипотетичните остатъци . Само ДНК разбор може да потвърди истината.
„ Без подозрение една от опциите е да се убедим дали гробът в Амбоаз съхранява останките на Леонардо да Винчи. Открихме биологичен материал, част от косата му. Човекът, който е реконструирал гроба в Амбоаз, счита, че принадлежи на Леонардо, само че досега не можем да кажем сигурно дали е правилно или не.
За нас това са единствено благоприятни условия да сложим едно против друго научните проучвания, с цел да кажем дали гробът в Амбоаз и всичко открито към него са в директна връзка с Леонардо. Но това е допустимо единствено с помощта на У-хромозомата. Затова проучванията, които ще стартират и ще се задълбочат, са фундаментален късмет ”, твърди Алесандро и добавя, че към тематиката за гроба на Да Винчи би трябвало да се подходи с огромно отношение при идната научна работа.
Сега учените би трябвало да вземат ДНК-проби от живите роднини и да проучат избрани генетични маркери. Чрез ДНК-изследванията могат да се отделят и оригиналите измежду работите на Леонардо :
„ Около творчеството му постоянно царува огромен безпорядък. Понякога описанията не са точни или са погрешни. Преди доста години започнахме да вършим списък на цифровите отпечатъци на Леонардо . Това е нещо значимо, откакто в живописта и документите му откриваме доста отпечатъци, само че тук към този момент има и риск. Понякога се натъкваме на подправени. Затова би трябвало да съберем всички налични, да ги цифровизираме и да разграничим неговите от тези на учениците му. Учителят Леонардо употребява пръстите си, с цел да нанася боите. Някои негови възпитаници обаче вършат същото. Ако се изследват хартията и другите повърхности, на които творбите са рисувани, могат да се открият биологични следи . Не е елементарно, само че е допустимо . ”
Да разграничиш истината от неистината – значима задача, в която може да помогне семейство Да Винчи, въпреки 13 от 14-те живи наследници до неотдавна да не са подозирали, че имат нещо общо с Леонардо. За тях той към този момент е родственик. А какъв е за Алесандро?
„ Леонардо е най-прочутият международен художник и академик на всички времена. Но оттатък тази реторика, оттатък славата му, се крие човек, разкрил в действителност невероятни пътища към творчеството и познанието . Търсел е съвършенството в изкуството и е мислел, че с изкуство може да промени света. Бил е толкоз съвременен, че е настоящ и през днешния ден в артистичния свят, както и в света на метафорите и методологията на науката. ”
А в действителност ли е съумял да промени света?
„ Имал е опцията да го направи. Трябва да мислим и за това, че в края на краищата става доста прочут и значим като художник, само че пък в никакъв случай приживе не печели конкурс за архитектура или статуя. Става известен и поради творби, които не са останали до наши дни. Например Големия му кон за Франческо Сфорца. Или фантазията му да трансформира течението на реките, която не се реализира. Да си спомним и проблемите, които има с опазването на „ Тайната вечеря ” в Милано. Ами фантазията на Леонардо да полети...? Бил е покрай опцията да откри футуристични решения на някои въпроси, само че не и за неговата ера. Днес летящите машини в рисунките му са значим взор напред в бъдещето. ”
Конната скулптура за Сфорца е плод на 16-годишни старания . Конструирането ѝ изправя Леонардо пред редица механически проблеми. По проект 70-тонният кон от бронз би трябвало да се извисява на седем метра. Глинен модел е подложен на градския площад в Милано, само че същинският в никакъв случай не вижда бял свят, тъй като множеството бронз, нужен за скулптурата, отива за оръжия против французите . Отклонението на река също е обвързвано с военни дейности – сред враждуващите Флоренция и Пиза. Проектът е зарязан, само че фантазията за надзор над течението – не.
А фантазията за криле стига и до визията да се рееш във въздуха с помощта на силата напразно. Благодарение на авантюристичния дух на основателя си, „ Тайната вечеря ” стартира да се разрушава единствено няколко години след слагането на последните мазки , тъй като Леонардо взема решение да рисува върху суха, а не върху мокра стена – по този начин, както се правели фреските. Експериментът му да смеси темпера с масло също е измежду аргументите за бързото увреждане на изображението.
„ И въпреки всичко в изкуството това е създателят, съумял да промени света. Дори в случай че приказваме за това, което се крие вътре в нас, за духовността и за изкуството като идея. Това е концепцията на изкуството от ХХ век. Тя може да бъде открита у Леонардо, изпреварил своето време. Освен това той е имал възприятие за нравственос, екологична мисъл, в случай че желаете, бил е угрижен за околния свят и животните. Неговата визия е изключително настояща през днешния ден, когато разсъждаваме по какъв начин да опазим света си ”, безапелационен е Алесандро Вецози.
През годините той изследва и по какъв начин се възползваме от наследството на Леонардо да Винчи, какво вършим с него, като се изключи че сме издигнали създателя му в фетиш. За Алесандро митовете към Да Винчи стават по-големи с кражбата на „ Джокондата ”, само че е значимо да се съсредоточим не върху легендите, а върху изключителния репертоар от хрумвания в изкуството, техниката и науката, които създателят ни завещава, бидейки авангардист още през XV и XVI век:
„ Да вземем за образец аналогиите. За Леонардо има основна връзка сред човешкото тяло, тялото на Земята, тялото на машината и тялото на града. Всички те са живи. Идеалният град за Леонардо е като тялото ни. Машини рисува по този начин, както рисува човешки тела. Анатомията на машината и на Земята е като нашата. Това е в действителност сериозна идея, която ни навежда на мисълта за природозащитата през днешния ден. ”
Стъпки през времето, които остават. Следи от предишното, които четем с мисълта за на следващия ден. Може ли духът на гения да се съобщи не просто концептуално, а генетично?
„ Хората си предават генетична информация от потомство на потомство, само че има и доста разлики сред тях, които са разумни и се дължат на най-обикновени житейски аргументи. Пример: в даден миг от живота си Леонардо има рядката опция – поради дядо му, който познава Африка, и татко му, който има позиции в културните среди на Флоренция, както и в най-важните институции, да получи своя късмет, макар че е противозаконен наследник . Баща му е подсигурил 17, може би даже 18 братя. По майчина линия има петима братя. Това е много огромно семейство, а благосъстоянието му се губи в доста родови разклонения. Братята на Леонардо, които в действителност са бащите на поколенията в рода, проследени до ден сегашен, вземат решение да изоставят града. Напускат Флоренция и се отдръпват в къща, изгубена нейде из провинцията, във Винчи. Така трансформират обществените благоприятни условия пред наследниците си , опцията им да се изкачват по обществената стълбица. Имаме доста образци по какъв начин поколенията напред са избирали да водят честен живот, в който вършат положително, ориентирани към вярата и културата на милостта. У тези хора не откриваме предпочитание да се трансфорат във значими особи. По същия метод и днешните наследници са доста положителни хора, без обаче да са гениални. ”
Време е и за позитивни празнични страсти. Да си представим какво би било, в случай че 14-те наследници могат да седнат на обща софра с чичо Леонардо. Какво ли ще си хапнат, до момента в който споделят преживелици със столетна отминалост? Отговаря Алесандро, който е съавтор и на книгата „ Леонардо не е бил вегетарианец ” :
„ Много е занимателно да си показва какво ли би станало в семейство Да Винчи. Във въображението ми биха хапнали ястия от тосканската кухня и биха разискали духовни въпроси. Между другото, измежду наследниците има шеф-готвач, както и шоколатиер, който прави доста първокласен шоколад. Със сигурност ще си подреден богата софра. Иначе, да, интересувал съм се дали Леонардо е бил вегетарианец. В част от живота си не е бил, само че може би е станал подобен в последните си години. ”
Тези, които поддържат концепцията за вегетарианеца Леонардо, се базират на писмо, изпратено от пътешественика и откривател Андреа Корсали до Джулиано ди Лоренцо де Медичи, на който служи . В него Корсали написа по какъв начин неверници, които срещнал при пътуванията си до далечните региони на Азия, били толкоз благи, че не се хранели с нищо, в чието тяло тече кръв, нито биха разрешили другиму да нарани живо създание. „ Точно като нашия Леонардо да Винчи ”, разяснява Корсали. Според Алесандро концепцията за вегетарианството доближава до Леонардо тъкмо от приятеля му мореплавател. Така ли е било в действителност – не можем да знаем сигурно.
А какво би желал Алесандро да разберем сигурно за Да Винчи?
„ Различни неща. Аз самият бих желал да открия 4000 листа с рисунките и написаното от Леонардо, за които се счита, че са изгубени. Иска ми се да намерим още негови картини, както и скулптурите му, които не познаваме . Но това остава за научните изследвания в областта на изкуството, както и за хората, които ще се разровят в биографията на Леонардо. За мен едно от най-важните неща е да стане изцяло явен произходът на майка му . Има догадка, че е доведена от Изток. Тоест била е робиня, която Сер Пиеро, бащата на Леонардо, среща в къща във Флоренция. В същата къща бащата и синовете са живели дълги години.
Вярвам, че е значимо всеки от нас да се приближи до Леонардо най-малко с парченце от това любознание, което той самият е имал , с цел да свържем безкрайната концепция за изкуството с всекидневието. Нека възприемаме Леонардо като повсеместен талант, само че и талант в елементарния живот . Просто доста хуманен. Универсален и хуманен по едно и също време . ”
, споделя историкът и биограф на Да Винчи Алесандро Вецози, на който предстоят още доста любопитни срещи не просто с легендата, а с индивида Леонардо, кодиран в ДНК спиралите на 14 наши съвременници.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: Алесандро Вецози и Аниезе Сабато,
В дните към Рождество в действителност стават чудеса. Като чудото да разберете, че сте си рода с талант. Така се случва, въпреки и много преди 25 декември, с 14 мъже на възраст от 1 до 85 години . Те са живите наследници на самия Леонардо да Винчи .
Дългогодишното изследване на италианските учени Аниезе Сабато и Алесандро Вецози се увенча с 14 мъжки роднини на създателя и академик, чието родословие се разклонява на пет, с цел да обхване 21 генерации . То може да бъде проследено даже преди раждането на Леонардо през 1452 година и по-точно – стига шест генерации преди този момент с неговия предшественик Микеле, роден през 1331-ва. И по този начин до през днешния ден, 690 години по-късно.
Кои са героите на последното изследване? Аниезе Сабато е историк и ръководител на Асоциацията за наследството на Леонардо да Винчи . Алесандро Вецози също е историк и леонардист, родом от градчето Винчи, където основава и управлява . Двамата се неуморни от десетилетия.
Това не е първото генеалогично проучване, отдадено на Леонардо, само че може да даде нова светлина за живота и гибелта му. Последните данни задълбочават резултатите, които Аниезе и Алесандро оповестяват единствено преди пет години. Тогава те откриват 35-има живи непреки наследници на рода . Работата на двамата италианци ги свързва с сътрудници от разнообразни страни и научни институции. Какво ново произтича от огромното изследване на историческите документи? Специално за описа Алесандро Вецози.
За него е доста значимо, че превъзходната 14-орка се състои от директни наследници. „ Произходът им е обвързван с бащата на Леонардо – Сер Пиеро, и с брат му Доменико. Тези 14 души през днешния ден имат ДНК, близка до тази на самия Леонардо. И въпреки всичко не е изцяло идентична. Става дума за У-хромозомата , благодарение на която откриваме нужните ни маркери за научно проучване на ДНК. Тези 14 души са най-обикновени хора . Сред тях няма звезди, не се отличават с нищо извънредно. Един от тях се интересува от авиация и навигация, да вземем за пример ”, изяснява Алесандро, с което припомня за достиженията на Леонардо в точните науки и фантазията му да полети.
Художник, ваятел, проектант, откривател, инженер, картограф. Всеобхватният талант на Ренесанса , а може би освен на тази ера. Самият той – ера на всички столетия. Известен най-много с картините „ Тайната вечеря ” и „ Мона Лиза ”. Сред живите му роднини през днешния ден обаче няма художници , единствено един майстор с артистични пристрастености.
Леонардо да Винчи няма лични деца . Поне не ни е известно, само че пък има 22 братя . 17 от браковете на татко му и петима – от брака на майка му, която скоро след раждането на Леонардо се омъжва не за татко му, а за различен мъж. Казват, че дребният противозаконен наследник бил измежду най-обичните деца на нотариуса Сер Пиеро да Винчи.
„ Започнахме с историческо изследване преди 50 години, задълбочихме го преди 30 . За нас проучването бе добра опция да изучим и защитим местата, където са живели Леонардо и фамилията му. Ставаше въпрос за история, само че и за още нещо. Без подозрение това е невероятна опция да опознаем действителността на Леонардо, опциите му, характера му, гения му. ”
А невероятната опция се крепи на обстоятелството, че прословутата У-хромозома се предава единствено по мъжка линия и съвсем не се променя в продължение на 25 генерации . Така проучването на откритите 21 при рода Да Винчи дава вяра на учените, че ще отговорят на доста въпроси – за здравословното положение на Леонардо, заболяванията му, дарбите му, за какво си служи с лявата ръка, за синестезията , т.е. способността му да смеси информацията от няколко усещания по едно и също време. Загадките на гения са доста, само че за резултати би трябвало да проявим самообладание. На ход е изчистването на точните въпроси, които идват с още находки от историческите документи:
„ Разбрахме да вземем за пример, че дядото на Леонардо – Антонио, не е останал в региона на дребното градче Винчи . Занимавал се е освен със земеделие, само че е бил и търговец и е стигнал до Мароко в Африка и до Барселона в Испания . Това е трансформирало образованието на Леонардо в младостта му, повлияло е на желанието му да опознае Средиземноморието, Европа и Изтока. Можем да си представим, че фантазията на Леонардо за Изтока се е простирала чак до Индия, както и до земите покрай Китай . Тази фантазия включва още Гърция, Константинопол, Черноморския район, даже Русия, както и цяла Европа . ”
Разбира се, знаем за пътуванията на Леонардо из Италия по работа и ентусиазъм. Флоренция, Милано, Рим, Да Винчи получава поръчки от едни от най-могъщите управници по това време – Медичи, Сфорца и Борджия. Любопитен факт е, че даже е писал на османския султан Баязид II , с цел да му предложи свои изобретения и планове, измежду които мост сред предградието на Константинопол Галата и самия Константинопол. Това се случва при започване на XVI век, а първият понтонен мост през пролива е издигнат едвам през XIX.
Отвъд екзотичната детайлност пътят на Леонардо приключва във Франция. Там прекарва последните си три години. Погребан е в параклиса „ Свети Юбер ” в кралския палат на Амбоаз по поречието на Лоара. Мистерията към гибелта му обаче не се крие в 1519-а, а след Френската гражданска война от 1789-а. Тогава параклисът е опустошен. Останките се препогребани в замъка едвам през втората половина на XIX век, като на надпис е маркирано, че са хипотетичните остатъци . Само ДНК разбор може да потвърди истината.
„ Без подозрение една от опциите е да се убедим дали гробът в Амбоаз съхранява останките на Леонардо да Винчи. Открихме биологичен материал, част от косата му. Човекът, който е реконструирал гроба в Амбоаз, счита, че принадлежи на Леонардо, само че досега не можем да кажем сигурно дали е правилно или не.
За нас това са единствено благоприятни условия да сложим едно против друго научните проучвания, с цел да кажем дали гробът в Амбоаз и всичко открито към него са в директна връзка с Леонардо. Но това е допустимо единствено с помощта на У-хромозомата. Затова проучванията, които ще стартират и ще се задълбочат, са фундаментален късмет ”, твърди Алесандро и добавя, че към тематиката за гроба на Да Винчи би трябвало да се подходи с огромно отношение при идната научна работа.
Сега учените би трябвало да вземат ДНК-проби от живите роднини и да проучат избрани генетични маркери. Чрез ДНК-изследванията могат да се отделят и оригиналите измежду работите на Леонардо :
„ Около творчеството му постоянно царува огромен безпорядък. Понякога описанията не са точни или са погрешни. Преди доста години започнахме да вършим списък на цифровите отпечатъци на Леонардо . Това е нещо значимо, откакто в живописта и документите му откриваме доста отпечатъци, само че тук към този момент има и риск. Понякога се натъкваме на подправени. Затова би трябвало да съберем всички налични, да ги цифровизираме и да разграничим неговите от тези на учениците му. Учителят Леонардо употребява пръстите си, с цел да нанася боите. Някои негови възпитаници обаче вършат същото. Ако се изследват хартията и другите повърхности, на които творбите са рисувани, могат да се открият биологични следи . Не е елементарно, само че е допустимо . ”
Да разграничиш истината от неистината – значима задача, в която може да помогне семейство Да Винчи, въпреки 13 от 14-те живи наследници до неотдавна да не са подозирали, че имат нещо общо с Леонардо. За тях той към този момент е родственик. А какъв е за Алесандро?
„ Леонардо е най-прочутият международен художник и академик на всички времена. Но оттатък тази реторика, оттатък славата му, се крие човек, разкрил в действителност невероятни пътища към творчеството и познанието . Търсел е съвършенството в изкуството и е мислел, че с изкуство може да промени света. Бил е толкоз съвременен, че е настоящ и през днешния ден в артистичния свят, както и в света на метафорите и методологията на науката. ”
А в действителност ли е съумял да промени света?
„ Имал е опцията да го направи. Трябва да мислим и за това, че в края на краищата става доста прочут и значим като художник, само че пък в никакъв случай приживе не печели конкурс за архитектура или статуя. Става известен и поради творби, които не са останали до наши дни. Например Големия му кон за Франческо Сфорца. Или фантазията му да трансформира течението на реките, която не се реализира. Да си спомним и проблемите, които има с опазването на „ Тайната вечеря ” в Милано. Ами фантазията на Леонардо да полети...? Бил е покрай опцията да откри футуристични решения на някои въпроси, само че не и за неговата ера. Днес летящите машини в рисунките му са значим взор напред в бъдещето. ”
Конната скулптура за Сфорца е плод на 16-годишни старания . Конструирането ѝ изправя Леонардо пред редица механически проблеми. По проект 70-тонният кон от бронз би трябвало да се извисява на седем метра. Глинен модел е подложен на градския площад в Милано, само че същинският в никакъв случай не вижда бял свят, тъй като множеството бронз, нужен за скулптурата, отива за оръжия против французите . Отклонението на река също е обвързвано с военни дейности – сред враждуващите Флоренция и Пиза. Проектът е зарязан, само че фантазията за надзор над течението – не.
А фантазията за криле стига и до визията да се рееш във въздуха с помощта на силата напразно. Благодарение на авантюристичния дух на основателя си, „ Тайната вечеря ” стартира да се разрушава единствено няколко години след слагането на последните мазки , тъй като Леонардо взема решение да рисува върху суха, а не върху мокра стена – по този начин, както се правели фреските. Експериментът му да смеси темпера с масло също е измежду аргументите за бързото увреждане на изображението.
„ И въпреки всичко в изкуството това е създателят, съумял да промени света. Дори в случай че приказваме за това, което се крие вътре в нас, за духовността и за изкуството като идея. Това е концепцията на изкуството от ХХ век. Тя може да бъде открита у Леонардо, изпреварил своето време. Освен това той е имал възприятие за нравственос, екологична мисъл, в случай че желаете, бил е угрижен за околния свят и животните. Неговата визия е изключително настояща през днешния ден, когато разсъждаваме по какъв начин да опазим света си ”, безапелационен е Алесандро Вецози.
През годините той изследва и по какъв начин се възползваме от наследството на Леонардо да Винчи, какво вършим с него, като се изключи че сме издигнали създателя му в фетиш. За Алесандро митовете към Да Винчи стават по-големи с кражбата на „ Джокондата ”, само че е значимо да се съсредоточим не върху легендите, а върху изключителния репертоар от хрумвания в изкуството, техниката и науката, които създателят ни завещава, бидейки авангардист още през XV и XVI век:
„ Да вземем за образец аналогиите. За Леонардо има основна връзка сред човешкото тяло, тялото на Земята, тялото на машината и тялото на града. Всички те са живи. Идеалният град за Леонардо е като тялото ни. Машини рисува по този начин, както рисува човешки тела. Анатомията на машината и на Земята е като нашата. Това е в действителност сериозна идея, която ни навежда на мисълта за природозащитата през днешния ден. ”
Стъпки през времето, които остават. Следи от предишното, които четем с мисълта за на следващия ден. Може ли духът на гения да се съобщи не просто концептуално, а генетично?
„ Хората си предават генетична информация от потомство на потомство, само че има и доста разлики сред тях, които са разумни и се дължат на най-обикновени житейски аргументи. Пример: в даден миг от живота си Леонардо има рядката опция – поради дядо му, който познава Африка, и татко му, който има позиции в културните среди на Флоренция, както и в най-важните институции, да получи своя късмет, макар че е противозаконен наследник . Баща му е подсигурил 17, може би даже 18 братя. По майчина линия има петима братя. Това е много огромно семейство, а благосъстоянието му се губи в доста родови разклонения. Братята на Леонардо, които в действителност са бащите на поколенията в рода, проследени до ден сегашен, вземат решение да изоставят града. Напускат Флоренция и се отдръпват в къща, изгубена нейде из провинцията, във Винчи. Така трансформират обществените благоприятни условия пред наследниците си , опцията им да се изкачват по обществената стълбица. Имаме доста образци по какъв начин поколенията напред са избирали да водят честен живот, в който вършат положително, ориентирани към вярата и културата на милостта. У тези хора не откриваме предпочитание да се трансфорат във значими особи. По същия метод и днешните наследници са доста положителни хора, без обаче да са гениални. ”
Време е и за позитивни празнични страсти. Да си представим какво би било, в случай че 14-те наследници могат да седнат на обща софра с чичо Леонардо. Какво ли ще си хапнат, до момента в който споделят преживелици със столетна отминалост? Отговаря Алесандро, който е съавтор и на книгата „ Леонардо не е бил вегетарианец ” :
„ Много е занимателно да си показва какво ли би станало в семейство Да Винчи. Във въображението ми биха хапнали ястия от тосканската кухня и биха разискали духовни въпроси. Между другото, измежду наследниците има шеф-готвач, както и шоколатиер, който прави доста първокласен шоколад. Със сигурност ще си подреден богата софра. Иначе, да, интересувал съм се дали Леонардо е бил вегетарианец. В част от живота си не е бил, само че може би е станал подобен в последните си години. ”
Тези, които поддържат концепцията за вегетарианеца Леонардо, се базират на писмо, изпратено от пътешественика и откривател Андреа Корсали до Джулиано ди Лоренцо де Медичи, на който служи . В него Корсали написа по какъв начин неверници, които срещнал при пътуванията си до далечните региони на Азия, били толкоз благи, че не се хранели с нищо, в чието тяло тече кръв, нито биха разрешили другиму да нарани живо създание. „ Точно като нашия Леонардо да Винчи ”, разяснява Корсали. Според Алесандро концепцията за вегетарианството доближава до Леонардо тъкмо от приятеля му мореплавател. Така ли е било в действителност – не можем да знаем сигурно.
А какво би желал Алесандро да разберем сигурно за Да Винчи?
„ Различни неща. Аз самият бих желал да открия 4000 листа с рисунките и написаното от Леонардо, за които се счита, че са изгубени. Иска ми се да намерим още негови картини, както и скулптурите му, които не познаваме . Но това остава за научните изследвания в областта на изкуството, както и за хората, които ще се разровят в биографията на Леонардо. За мен едно от най-важните неща е да стане изцяло явен произходът на майка му . Има догадка, че е доведена от Изток. Тоест била е робиня, която Сер Пиеро, бащата на Леонардо, среща в къща във Флоренция. В същата къща бащата и синовете са живели дълги години.
Вярвам, че е значимо всеки от нас да се приближи до Леонардо най-малко с парченце от това любознание, което той самият е имал , с цел да свържем безкрайната концепция за изкуството с всекидневието. Нека възприемаме Леонардо като повсеместен талант, само че и талант в елементарния живот . Просто доста хуманен. Универсален и хуманен по едно и също време . ”
, споделя историкът и биограф на Да Винчи Алесандро Вецози, на който предстоят още доста любопитни срещи не просто с легендата, а с индивида Леонардо, кодиран в ДНК спиралите на 14 наши съвременници.
Цялото изявление чуйте в звуковия файл.
Снимки: Алесандро Вецози и Аниезе Сабато,
Източник: bnr.bg
КОМЕНТАРИ