Невежеството е свобода“ са думи на Джордж Оруел, когато става

„ Невежеството е независимост “ са думи на Джордж Оруел, когато става въпрос за трите съществени форми на щастието. Очевидно е, че колкото по-малко знае един човек, толкоз по-малки ще бъдат и неговите проблеми. Изхождайки от тази концепция, можем да видим, че кошмарът на „ 1984 “ се постанова от ден на ден на дневен ред. Читателите, осведомени с творчеството на този публицист, най-вероятно са попадали и на великата „ Животинска плантация “, където след редица протести, водачът на фермата продължи да прави същото, както и предходният стопанин. В интернет пространството можете да откриете от ден на ден деятели, които ще опишат, че в миналото ирландците също са били плебеи.

Информацията стартира да се появява от най-различни постове и споделя магическата история на ирландското иго, което разрешило на този народ да се озове в по този начин наречения нов свят – Съединени американски щати.

Истината обаче постоянно е била друга и изисква малко повече внимание, запознаване с историята и търсенето на същинските обстоятелства. И тук идва огромната разлика във въпросното изказване. На първо място би трябвало да обърнем внимание на обстоятелството, че ирландците, които отпътуват в Съединени американски щати, най-често са били употребявани за прислужници, само че не и за плебеи – множеството са небогати фамилии, които се пробват да открият нови благоприятни условия, а и рекламата на Британска Америка въобще не била за подценяване. Първата разлика е, че прислужниците получавали пари за осъществената работа, можели умерено да изоставен, когато специалността не им харесвала или отношението не било изключително положително, въпреки и множеството да били поробени точно от работната заплата.

Никой не им лишава свободата, затова е малко мъчно да ги назовем тъкмо плебеи. Принудителният труд през цялото време може да се преглежда като иго и постоянно е имал един и същи смисъл в целия свят, само че главната разлика се крие във обстоятелството, че множеството ирландци разполагали с джука или писмена сделка (в множеството случаи – устна) за надник и осъществяването на несъмнено количество работа. Още по-сериозен е броят на ирландци, които процъфтяват в бизнеса с алкохол. Като общество, точно представителите на тази страна желали да избягат колкото се може по-далече от своите британски съседи. Практически е мъчно да кажем, че Съединени американски щати е имало ирландски плебеи.

Това значи ли, че не е имало европейци, които да не се продават като плебеи? Краткият отговор е – не. Всеки нарушител или военнопленник можел да бъде продаден за плебей, без безусловно никакво значение от цвета на кожата му. Имайки поради неналичието на информация и внимание в детайлите, множеството хора незабавно ще употребяват този коз, с цел да потвърдят въпросната версия. Ако приемем това за истина, тогава би трябвало ли да кажем, че Австралия е обитаема от плебеи, откакто огромна част от локалното население идва на дребния континент без право на независимост, тъй като едно от всички положителни приложения на страната е било обвързвано с построяването на по-сериозен затвор.

Тук се пораждат някои занимателни обстоятелства като: ирландците са се превръщали в плебеи, когато стигнат до Америка, ирландските плебеи били доста по-евтини от африканските, ирландките били принуждавани да се омъжват за афро-американци и по този метод да се основат мулати. Историята не може да бъде забравена, когато в никакъв случай не е била запомнена. Някои завладяващи фотоси декларират, че до момента в който афро-американците стачкуват, в миналото ирландските деца са се молили за оцеляване. В дебрите на обществени мрежи и най-различни уеб сайтове ще попаднем на фотография на италиански миньори, които се спускат в мина в Белгия, сложени в дребни асансьори. Именно такива фрагменти се употребяват като доказателство за „ една от дълго време забравена история “ или просто несъществуваща. Нека обаче се замислим за какво тъкмо Ирландия би трябвало да бъде страната, която дава плебеи. Защо не е Франция, за какво не е Германия? Краткото пояснение е следното:

Ирландия е страна, която дълго време се бори с английската окупация, по-късно идва глада, емиграцията, насилието по улиците, 30 години в сражения със Северна Ирландия, с цел да стигнем до относително нежна обстановка, предлагаща мир през 1998 година Англия държи повече територии в новия свят, затова за следващ път би трябвало да се трансформира в изверг, въпреки и откакто разгледаме войната за отрязаното ухо да разберем, че има и доста други страни, които са опитвали да вземат колкото се може повече територии.

Според въпросната агитация, стартът на екстрадацията на ирландски плебеи е дадена от Джеймс I – крал на Шотландия и Англия. Този държател е считан за главния експортьор на плебеи – изпратил към 300 000 индивида, съгласно разнообразни вълнуващи източници. Според създателя Джон Марти в средата на XVII век, ирландски плебеи са били цялата популация на остров Монтсерат. Въпросният се слави като перлата на Карибите и в миналото е бил открит от Колумб. Английският военачалник Кромуел изпраща от ден на ден ирландци на острова като прислужници.

Ако бяха плебеи, идната част от историята доста щеше да се разминава. Именно европейските заселници с ирландски генезис в следствие стават най-богатите фамилии на острова. Ирландски търговски семейства стартират да основават портове и да търгуват с всички преминаващи кораби. Скоро стартира да се развива захарната промишленост и точно замогналите се семейства стартират да транспортират още повече ирландци от острова, които да работят за тях. Чудите се къде се нареждат робите?

За следващ път са натоварени на кораби и докарани от Африка – единствената локация, която продава на ниска цена труд. Следователно е малко мъчно да кажем, че този остров е бил издигнат от ирландски плебеи, изключително откакто те в следствие стават задоволително заможни, с цел да развиват търговия и даже да си купуват работна ръка. Именно те канят французите да се включат в ръководството и с общи старания да пресечен линията на английската корона – годината е 1666.

Продължаваме историята с издаването на заповедта за депортиране на плебеи от 1625 година, когато ясно се отбелязва, че това е последната година от живота на въпросния държател. Именно Джеймс I е бил цел на Гай Фокс в подземието на Народното събрание. Подготвен с доста барут за очистване на владетеля, както и неговата орда от подчинени. Иронията тук е, че в историята този държател е представян за един от съперниците на евентуалната 30-годишна война, която за следващ път хвърля Европа в съсипия, заради религиозни аргументи, този държател постоянно се е старал да поддържа мира, а не войната.

Различни източници следят миграцията на ирландци в този интервал и виждат, че хората, които отпътуват за Западната Индия са към 165 000 от 1630 – 1775 година Около 50 000 души са отпътували за Британска Северна Америка. Ако би трябвало да бъдем фактични и точни, ирландци в действителност са продавани за плебеи, освен това няколко пъти. Първият документиран случай е с рухването на Западната Римска империя, която завършва своето битие през 476 година сл. Хр. Галска Ирландия е подложена на офанзиви и редица хора са поробвани в Ирландско море.

Именно в този миг един от най-големите покровители на Ирландия – Свети Патрик пада жертва. Хората, които тогава се предават за плебеи или са залавяни като такива, нормално са персони, които не попадат и в никакъв случай не са били раждани в избран ирландски клан на острова – те нямат благородническо родословие и надлежно не могат да се похвалят с каквото и да било. През интервала на викингите, сред IX и XII век, северните сурови мъже употребявали Дъблин за един от най-големите пазари на плебеи.

През 870 година викингите идват с хора като Олаф белия и Ивар Безкостния. Когато тези двама души съумяват да завладяват замъка Бумбартон, идната година стартират да продават множеството жители на замъка на пазара за плебеи. Само 5 години по-късно локалното население се подвига на протест. Едва ли е изненадващо за всички да споделяме, че точно тогава робите са почнали офанзива на по-заможните зони. Дъблин става за повторно един от най-големите пазарни центрове в Западна Европа през целия XI век. Ако още веднъж се върнем на датата, в която Джеймс I е почнал да екстрадира ирландци като плебеи, можем да видим, че обстоятелствата за следващ път не дават отговор.

Накрая доближаваме до оня специфичен миг, в който се образува Атлантическия канал за плебеи. Неговото определяне става някъде през XVII до началото на XVIII век. Основната изненада тук обаче е, че ще открием по какъв начин ирландци са взели участие в основаването на канала и въобще не са се занимавали с търговия на своите лични съграждани. Ако би трябвало да гледаме още малко напред в историята, можем да прибавим мнението и на историци като Лиам Хоган.

Той наблюдава обширно гражданската война в Съединени американски щати и открива, че редица робовладелци в щата Луизиана са точно Ирландци. През 1850 година не инцидентно робите се снабдяват с ирландски имена, които рядко биха могли да се срещнат в тази просвета. Впрочем повече от 159 имена са употребявани за кръщаването на робите. Според разнообразни източници, това е забавна агитация, която продължава да се популяризира в най-различни ирландски медии. Започва своя старт някъде през 2005-2008 година и 10 години по-късно са отстранени от научни издания, които до този миг са поддържали тази версия. Да приказваме за ирландско иго е допустимо, само че ясно можем да забележим в кои интервали се е случвало тъкмо това.

Заглавна фотография: By Ross, CC BY-SA 2.0, https://commons.wikimedia.org/w/index.php?curid=13482652