Адам Бутон: Кръвопролитие и после какво? Шанс за правилно разглеждане на палестинския въпрос
Неотдавнашното ужасяващо терористично принуждение на Хамас беше осъществено на израелска територия, арестувана от 1948 година със единодушието на Организация на обединените нации след Холокоста и Втората международна война.
Под управлението на Бенямин Нетаняху Израел мина към де факто лично решение за една нация, също от реката до морето, в което единствено евреите имат цялостни права и не- Евреите са изправени пред легализирано подтисничество и посягане върху окупираната им благосъстоятелност.
Израелските селища – считани за противозаконни от интернационалната общественост – се разшириха в окупирания Западен бряг и Източен Йерусалим.
Границите на Газа, земята морето и въздухът са запечатани. Нетаняху съобщи, че „ Израел не е страна на всички свои жители “, а „ на еврейския народ – и единствено на него “.
За да остане на поста си и да попречва опитите да бъде съден за корупция, Нетаняху има образува коалиция с десни националистически и религиозни партии. Неговият министър на националната сигурност Итмар Бен-Гвир съобщи, че Газа би трябвало да бъде „ наша “, че „ палестинците могат да отидат в… Саудитска Арабия или други места, като Ирак или Иран “.
Прочетете още:
Обединеното кралство може да бъде съизвършител във военните закононарушения в Газа, предизвестява Тори
Западът поддържа правото на отбрана на Израел, само че се бори да отиде по-далеч
Критиците отхвърлят палестинските управляващи, управлявани от 87-годишния Махмуд Абас като „ израелски реализатор по сигурността “ на Западния бряг.
Със своите два милиона население дългата 26 благи Ивица Газа постоянно се назовава „ най-големият открит затвор в света. "
И въпреки всичко, макар цялата ненавист и въоръжена неприязън, едната страна в никакъв случай няма да успее да унищожи другата. Западните народи, в това число Обединеното кралство и Съединени американски щати, дадоха обещание цялостна поддръжка за Израел и правото му да отговори на офанзивите на Хамас.
Всички те изпитват рефлексивно омерзение към тероризма, защото са го изпитали против личния си народ. Но няма подозрение, че те биха се борили да одобрят непропорционално съпътстващо ликвидиране на цивилни, до момента в който се стремят да „ изкоренят “ Хамас.
Франция забрани пропалестинските демонстрации, а държавното управление на Обединеното кралство даде спомагателни средства за отбрана на еврейските учебни заведения и институции.
В Близкия изток арабското население би поискало техните водачи да се намесят, в случай че палестинците попаднат под екзистенциална опасност. Присъствието на почти 150 израелски заложници в Газа в допълнение усложнява военните благоприятни условия.
Онези, които разказват предходната седмица като „ израелския 11 септември “, би трябвало да отбележат, че най-тежките отговори се провалиха. Нашествията в Афганистан и Ирак, провокирани от офанзивите против Америка, не изкорениха нито талибаните, нито ислямисткия тероризъм.
Израел „ приготвя бойното поле “Международните наблюдаващи не престават да се придържат към „ решение за две страни “, защото единственият отговор на хилядолетния спор сред евреи и филистимляни.
Тази седмица разнообразни организации като Арабската лига, Съвместния съвет за съдействие сред Европейски Съюз и Персийския залив и английският министър-председател и водач на опозицията, всички го показаха на думи, макар че няма доста връзка със актуалните развития в противоречивата територия.
Неслучайно офанзивата против Израел този месец съответства с 50-ата годишнина от войната Йом Кипур, само че това акцентира решаваща разлика.
Хамас ще се надява на поддръжка от арабския свят - само че има необятно публикувано отвращение
1973 година беше офанзива против Израел от коалиция от национални страни, ръководена от Египет и Сирия. Хамас е недържавен участник, който оспорва политическия надзор над своята идея с Палестинската власт (ПА) и Фатах. Лидерът на ПА Абас осъди убийството на цивилни „ и от двете страни “ и Западният бряг към момента не е избухнал в цялостна поддръжка за офанзивата.
Хамас може да се надява да въвлече някои арабски страни в спор на своя страна, само че те до момента са били очебийно неохотни да се причислят.
С Ейбрахамовите съглашения, контрактувани по време на администрацията на Тръмп, Бахрейн, Мароко, Судан и Обединените арабски емирства се причислиха към Египет за нормализиране на връзките с Израел.
Кралство Саудитска Арабия, преобладаващата ислямска мощ в района, проучваше сходен ход. Престолонаследникът Мохамед Бин Салман Ал Сауд наподобява по-привързан към модернизирането на района съгласно неговите условия, в сравнение с към историческата идея на палестинците.
Неарабската ислямска република Иран има най-тесни връзки както с Хамас, по този начин и с Хизбула. Но Иран отхвърли да е подбудил офанзивата против Израел.
С посредничеството на Китай шиитски Иран неотдавна възвърне публични връзки със своя сунитски противник Саудитска Арабия. През първата седмица след офанзивата даже спонсорираната от Иран Хизбула, основана в Ливан, не отиде по-далеч от жестове, с цел да изрази своята поддръжка.
Политически и стопански Ливан е провалена страна. Съседна Сирия е въвлечена в лична революция. Режимите във всички тези страни в този момент се опасяват от изригването на ислямския тероризъм. Подобно на Израел, Египет затвори границата си с Газа заради околните връзки на Хамас с Мюсюлманското приятелство.
Саудитският водач имаше сложни връзки с президента Байдън. Има някои догатки, че той е желал да спре дипломатическия прелом на доближаване с Израел за идващия президент.
„ Имам потребност от баща? “ Изгубени в хаоса в ГазаТези калкулации към този момент са остарели. Доналд Тръмп, в случай че бъде избран отново, също намерено насърчи плана за по-голям Израел на Нетаняху.
Атаката сплоти Израел във време на война след интервал, когато обществото беше мощно разграничено по отношение на екстремисткото държавно управление на Нетаняху. Не е ясно обаче дали политическата му позиция е била засилена.
Американският социолог Франк Лунц предвижда, че неуспехът на сигурността да предотврати офанзивата в последна сметка ще му коства поста.
Засега той е заставен да сформира ексклузивен кабинет, включващ опозиционни водачи като Бени Ганц. Когато войната завърши, Израел може да успее да премисли накъде се е насочил.
Ако не решение с две страни, някои специалисти допускат, че една приобщаваща, демократична, единна страна може да бъде алтернатива.
Въпреки всички сегашни ужаси, скоро ще има опция за Израел, районните арабски сили, Съединени американски щати и европейските народи да се оправят вярно с палестинския въпрос, за който мнозина се надяваха, че избледнява заради занемаряване.
< p> Другият вид за ескалиране на принуждение и война е прекомерно ужасяващ, с цел да се обмисля. Всички народи биха споделили виновността за нечовечен политически неуспех.
