НЕЩА, КОИТО ПРАВЯТ БУМ“ НОЩЕМ Когато Орион падна на колене

НЕЩА, КОИТО ПРАВЯТ „ БУМ “ НОЩЕМ
Когато Орион падна на колене до мен, стаята беше изпълвана от смущаващо привлекателна миризма на обгорена плът.
– Добре ли... – подхвана и след това замълча, тъй като явно отговорът беше негативен.
– Сандъчето за принадлежности – отроних. – Долу вляво. Пакет.
Той зарови в сандъчето – като го отвори, даже не хвърли взор да огледа наличието – и извади белия плик. Разкъса го и измъкна парче тъничък ленен плат. Мама го беше изработила за мен от начало до край: беше преорала полето, беше засяла лена, беше го ожънала на ръка, беше го прела и изтъкала, като от самото начало беше редила лечебни заклинания.
– Обърши кръвта ми с едната страна – прошепнах. Лицето му беше изопнато от паника, само че погледна към пода със подозрение. – Няма проблем, в случай че се изцапа. Измъкни ножа, и постави другата страна върху раната.
За благополучие, един тип припаднах, когато измъкна ножа, та идващите 10 минути ми се губят, а като се съвзех, превръзката към този момент беше положена. Ножът на Джак не беше задоволително дълъг, та да ме прободе цялата, тъй че имаше единствено входяща рана и тя не беше доста необятна. Лечебната превръзка сияеше с бледа бяла светлина, от която ме боляха очите, само че усещах, че работи на потърпевшите ми вътрешности. След още 10 минутивече бях подготвена да разреша на Орион да ми помогне да се преместя на леглото.
След като ме настани там, Орион изтика овъгления мъртвец на Джак в коридора. После отиде до мивката ми и отми кръвта. Като седна на леглото, ръцете му трепереха. Той се взираше надолу към тях.
– Кой... Кой беше това? – Изглеждаше по-шокиран, в сравнение с се усещах аз.
– Значи не си даде труда да научиш името на никого тук – означих. – Това беше Джак Уестинг. Той е този, който изяде Луиза, в случай че това ще те накара да се чувстваш по-добре. Ако не ми вярваш, можеш да надникнеш в стаята му и несъмнено ще намериш някакви остатъци.
Това го накара да вдигне глава.
– Какво? Защо не ми сподели?
– Защото се тревожех да не бъда наръгана от изверг социопат, както, коства ми се, е явно при тези условия – отвърнах. – Между другото, благодаря, задето обикаляше в близост и задаваше въпроси по отношение на Луиза. Това по никакъв начин не го настърви.
– Да знаеш, че е съвсем впечатляващо – съобщи той след миг и към този момент звучеше малко по-спокойно. – Едва си жива и отново си най-грубият човек, който познавам. Между другото, още един път няма за какво да ми благодариш.
– Като се има поради, че си най-малко на половина виновен за обстановката, отхвърлям да ти благодаря – отсякох.
Затворих очи за миг и внезапно зазвъня звънецът, предупреждаващ, че до вечерния час остават пет минути. Нямах чувството да е изтекло толкоз доста време.
Снижих ръце и заопипвах деликатно превръзката. Още дълго време нямаше да ми се прииска да се надигна до седнало състояние. Кръвта се беше пропила назад в мен и се усещах доста по-добре, само че даже най-качествената работа на мама не можеше да накара надупчените ми черва да зараснат незабавно. Протегнах ръка към кристала и го окачих назад на шията си. Тази вечер можех да не помни за спането и щеше да ми се наложи да си послужа с малко същински сили. Не единствено че аз не се бях дала, само че и Джак беше мъртъв, чистата загуба за зловредните беше сериозна. Вероятно щяха да се разбуйстват.
Орион все по този начин седеше на ръба на леглото ми, като че ли е бил там от самото начало, и не понечваше да се надигне.
– Какво правиш? – попитах сопнато.
– Какво?
– Не чу ли предупредителния звънец?
– Няма да те оставя – съобщи, като че беше изцяло явно.
Стрелнах го с очи.
– Изобщо ли не схващаш правилата на салдото?
– На първо място, това е единствено доктрина, а даже и да е вярна, няма да пребивавам съгласно с нея.
– Значи си един от тези – заключих с неподправено омерзение.
" Френското булчинско магазинче " от Дженифър Дюпий – разтърсващ разказ за обичта сред майка и щерка
Горчиво-сладък роман за бягствата от действителността, които в никакъв случай не носят избавление. На пазара към този момент може да откриете „ Френското бу...
– Да, скърбя. Та ще приемеш ли да остана, или да те зарежа ранена да бъдеш нападана цялата нощ? – Както ставаше ясно, бях го докарала до такава степен, че даже той беше разкрил жлъч у себе си.
– Разбира се, че одобрявам. – В последна сметка това не би влошило нещата за мен. Съществува на практика предел какъв брой зловредни могат да нахлуят в стаята ти едновременно и аз към този момент бях в менюто като специалитета на вечерта. Да имам Орион към себе си единствено би помогнало.
Съвсем общо видяно, това е същият принцип, който прави по-добре да се намираш в учебното заведение по време на пубертета вместо отвън него.
Няколко минути по-късно звънецът за вечерния час би съгласно с графика. Каквото и да спираше зловредните да нападат Орион, то не можеше да се пребори с мириса на кръв, който очевидно излъчвах, без да се загатва изкушението от двама възпитаници, събрани в обща килия.
Пред вратата се чу блъскане за тялото на Джак, очевидно пиршеството започваше, разнесоха се звуци от битка и ужасяващо ръфане. Орион стоеше посред стаята с ръце в подготвеност и ги слушаше.
– Защо пилееш сила? Просто лежи, до момента в който не дойдат – промърморих.
" В тъмното всички сме идентични " от Джулия Хибърлин – никой не е в сигурност
Излезе „ В тъмното всички сме идентични “ от Джулия Хибърлин – грациозен, само че трагичен и въздействащ трилър за от дълго време п...
– Нищо ми няма.
Шумът извън най-накрая утихна. Малко по-късно пристигна първото тракане на вратата ми. После отдолу под нея се процеди гъста като катран, проблясваща черна слуз. Орион я остави да навлезе доникъде, а след това я обкръжи с вдигнати длани и оформи посред им отвор с формата на елмаз. Произнесе на френски проклинание за водна бликам от една строфа и духна, свирейки сред пръстите си. От другата страна бликна стремглав поток, като че ли от маркуча на пожарникар, и разреди слузта до рядка кал, която се стече във фугите сред плочките на пода и се вля шумно в кръглия сифон в средата на килията.
– Ако го беше замразил, можеше да блокираш входа – означих след миг.
Той ме изгледа ядосано, само че преди да е съумял да отговори, ненадейно усетих в ушите си мощно вакуумно пукане: нещо беше пристигнало през вентилационния канал. Той скочи пред леглото ми и разстла над нас защитно проклинание тъкмо в точния момент, преди в далечния завършек на стаята, единствено на сантиметри от празнотата, да избухне самото олицетворение на пламък. Изблъска бюрото ми от пътя си и стартира да размахва огненото си пипало към нас като бич, а по повърхността на защитния щит се плъзнаха искри.
Орион забърса линия прахуляк върху горния борд на таблата и таман се канеше да си послужи с магия за прашен ураган, когато аз го стиснах за ръката.
– Ако продължаваш по този начин, аз персонално ще те убия! – кресна ми той.
" Смъртоносна академия " от Наоми Новик – има единствено два избора: или завършваш, или умираш
Излезе „ Смъртоносна академия “ от Ноами Новик – нов разказ от бестселъровата авторка на „ Изтръгнати от корен&ldqu...
– Млъквай, това е значимо! Не можеш да го потушиш, би трябвало да го изгориш с по-горещ огън, с цел да го изпепелиш.
– Преди виждала ли си подобен?
– Имам проклинание за приканване, което основава дузина такива – отвърнах. – Използвано е да опожари Александрийската библиотека.
– Защо би поискала сходно проклинание?
– Поисках магия да си осветя стаята, загубеняко. И получих това. – Честно казано, въплъщението на огън вършеше отлична работа да освети стаята ми. Височината на помещението се удвои, когато един второкурсник се реалокира – в края на периода учебното заведение заличава стаи, които към този момент не се употребяват, – и от този момент не бях виждала горните ъгли на стената зад леглото ми. Цяла тайфа събирачи се суетяха там горе и се влачеха слепешком в кръг в опит да избягат от светлината, само че биваха изпарени във тип на яркосини проблясъци. – Искаш ли да продължаваш да спориш с мен, до момента в който той пробие защитната бариера?
Орион изръмжа нещо нечленоразделно и след това запрати към въплъщението превъзходно изпепеляващо проклинание, състоящо се едвам от четири думи – май всичките му бяха такива, идеални за борба, – а то нададе вик и прерасна в извисяващ се дирек от огън, който изтля дружно с магията. Орион седна на леглото ми, дишайки тежко, а от кожата му съвсем се излъчваше статично електричество.