Абдел Фатах ал-Сиси – Фелдмаршал и Фараон
Несъмнено кулминационната точка на огромната обиколка на министър-председателя Бойко Борисов из Арабския свят бе заключителното посещаване в Египет и срещата му с президента Абдел Фатах ал-Сиси. В диалозите сред двамата са били изтъкнати редица благоприятни условия за двустранно съдействие, измежду които изненадващото за мнозина у нас предложение на премиера страната ни да бъде “хранителен хъб ” за Египет, а оттова и за бедстващите нации на Африка.
Договорено било основаването на двустранна комисия на държавно равнище, която да работи за задълбочаването на съдействието в образованието, технологиите, сигурността, битката с тероризма и възпрепятстването на незаконната миграция. И може би даже за реализирането на договорка “газ против агнета ”, в случай че вярно сме разбрали външнотърговската тактика, изложена от премиера.
От своя страна президентът Ал-Сиси показал че връзките с България съставляват огромен интерес за Египет и благодарил за опцията, която даваме гласът на Кайро да стигне и до Европейски Съюз. С толкоз виновна задача върху плещите на родната държавност, да не губим време, а да разкажем и за предводителя на народа, който населява земите на античните фараони.
Шестият президент на Египет фелдмаршал Абдел Фатах Сайид Хюсеин ал-Сиси е роден на 19 ноември 1954 година в Стария Кайро, историческата и най-древна част на египетската столица. В изявленията години по-късно споделя по какъв начин в спомените от детството му още отеква звъна на камбаните на християнските църкви и вижда стичащите се към синагогите евреи, които живеели в мир един до друг с мюсюлманите в квартала. Абдел Фатах е второто от осемте деца от първия брак на татко му – продавач на антики. Заедно с братята си, Ал-Сиси получил главното си обучение в библиотеката на университета ал Азхар, най-престижното висше образователно заведение в сунитския свят. За разлика от тях, един от които е арбитър, а различен върховен държавен чиновник, Абдел Фатах избира кариера в аскера и през 1977 година приключва Египетската военна академия. Същата година подписва и брак със брачната половинка си, братовчедка по майчина линия, Ентисар Амер, с която имат четири деца.
Като офицер от въоръжените сили на Египет, Абдел Фатах ал-Сиси заема разнообразни командни длъжности в мотострелковите войски, а в края на 1980-те е изпратен за боен аташе в Рияд. Със завръщането си в страната приключва Египетската школа за висши офицери и продължава да натрупа квалификации със специализации в чужбина идващите две десетилетия – през 1992 година във Военния лицей в Оксфорд, Англия и през 2006 година в Карлайл, Пенсилвания, Съединени американски щати. През 2008 година е назначен за командващ на Северния боен окръг- Александрия, а по-късно и за шеф на военното разузнаване. На последната служба точно го сварва Арабската пролет от 2011 година и последвалата Египетска гражданска война, която докара до свалянето на президента Хосни Мубарак и провеждането на демократични избори в страната.
По това време Ал-Сиси е най-младият член на Висшия съвет на въоръжените сили на Египет – де факто хунтата, ръководеща страната след свалянето на Мубарак. Когато през август 2012 година, в опит да овладее действителната власт в Египет, новоизбраният президент от “Мюсюлманско приятелство ” Мохамед Морси съумява да изтласка огромна част от по-възрастните офицери от Съвета в пенсия, Абдел Фатах Ал-Сиси е назначен за министър на защитата и командващ въоръжените сили.
Като подобен заема водеща роля в египетския политически живот през лятото на 2013 година, когато националното неодобрение против ръководството на Мохамед Морси извежда по улиците на Египет повече хора от демонстрациите, довели до свалянето на Хосни Мубарак. На 1 юли Ал-Сиси дава 48-часов ултиматум на президента да подаде оставка, преди на 3 юли бойци да задържат Морси под стража, а на негово място да се сложи краткотраен държавен глава в лицето на Адли Мансур. Макар и към момента “само ” министър на защитата, властта е напълно в ръцете на военачалник Ал-Сиси. В последвалите седмици на митинги от страна на членове и последователи на “Мюсюлманско приятелство ” Абдел Фатах Ал-Сиси, с всеобщо национално утвърждение зад тила си, подхваща корав метод и армията не пести сили и патрони в разпръсването на митингите. Само на 14 август 2013 в Кайро са убити над 1000 души, участници в проява против властта и в поддръжка на Морси.
Народната обич обаче не стопира да кипи и с идването на 2014 година великански портрети на Абдел Фатах ал-Сиси към този момент могат да бъдат видени на всяко по-публично място в египетските градове. Малко откакто при започване на годината е създаден в сан фелдмаршал, през март Ал-Сиси афишира желанията си да се отдръпна от армията и да се кандидатира на президентските избори, които през май печели с 96%. На вота за държавен глава на Египет през април 2018 година усъвършенства резултата с 97 % от гласовете на египетските гласоподаватели.
Когато приказваме за хъбове
Амбиции на Египет в региона на енергетиката под егидата на Абдел Фатах ал-Сиси не липсват. Отделно от крупни планове с колоси като “Дженерал Електрик ” и “Сименс ”, които Египет развива взаимно към този момент няколко години, страната се цели в купата “глобален хъб за търговия с сила ”. В тази връзка на 17 ноември 2017 година в Никозия се организира тристранна среща сред президента на Кипър Никос Анастисиадис, гръцкия министър председател Алексис Ципрас и египетския държавен глава Абдел Фатах ал-Сиси. Темата: вероятното осъществяване на план за евро-африкански интерконекторен далекопровод, който чрез подводен кабел с дължина 1 619 км, да свързва електропреносните мрежи на трите страни.
За него
По-брутален от Мубарак
Египет под президента Абдел Фатах ал-Сиси е рисково място за дисиденти. (…) Парламентът одобри закони през 2017 година и 2018 година които дават пълномощия на управляващите да реализират директно следене на цивилен организации и медии. И закриват незабавно тези, чиито действия не дават отговор на ползите на държавното управление. Новият авторитаризъм в Египет не е просто продължение на ръководството на някогашния президент Хосни Мубарак, чиято тирания докара до свалянето му. Много по-брутален е.
Брус Ръдърфорд, политолог
Изпада в изолираност
След като се отърва от ислямистите, левичарите и либералите, беше единствено въпрос на време преди той (б.р. – президентът Ал-Сиси) да се обърне и против лоялните към режима му. Като някой, на който липсва легитимност, е некадърен да предприеме верните действия – а точно да си сътвори тази легитимност чрез класа от предприемачи, политически партии и институции, които да просперират под неговото ръководство. По този метод Ал-Сиси потъва все по-дълбоко в изолацията и репресиите.
Дейвид Хърст, публицист
Удобен на Тръмп
Президентът на Съединени американски щати към този момент ясно сподели, че не се интересува от практиките на режима на Ал-Сиси що се отнася до потъпкването на гражданските права. През юни 2017 година Тръмп даде “зелена светлина ” за блокадата против Катар, от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет. Ал-Сиси безспорно е интерпретирал това като индикация, че ще продължи да получава американска помощ без значение от дейностите му вкъщи или в чужбина.
Мохамад Елмасри, откривател
Договорено било основаването на двустранна комисия на държавно равнище, която да работи за задълбочаването на съдействието в образованието, технологиите, сигурността, битката с тероризма и възпрепятстването на незаконната миграция. И може би даже за реализирането на договорка “газ против агнета ”, в случай че вярно сме разбрали външнотърговската тактика, изложена от премиера.
От своя страна президентът Ал-Сиси показал че връзките с България съставляват огромен интерес за Египет и благодарил за опцията, която даваме гласът на Кайро да стигне и до Европейски Съюз. С толкоз виновна задача върху плещите на родната държавност, да не губим време, а да разкажем и за предводителя на народа, който населява земите на античните фараони.
Шестият президент на Египет фелдмаршал Абдел Фатах Сайид Хюсеин ал-Сиси е роден на 19 ноември 1954 година в Стария Кайро, историческата и най-древна част на египетската столица. В изявленията години по-късно споделя по какъв начин в спомените от детството му още отеква звъна на камбаните на християнските църкви и вижда стичащите се към синагогите евреи, които живеели в мир един до друг с мюсюлманите в квартала. Абдел Фатах е второто от осемте деца от първия брак на татко му – продавач на антики. Заедно с братята си, Ал-Сиси получил главното си обучение в библиотеката на университета ал Азхар, най-престижното висше образователно заведение в сунитския свят. За разлика от тях, един от които е арбитър, а различен върховен държавен чиновник, Абдел Фатах избира кариера в аскера и през 1977 година приключва Египетската военна академия. Същата година подписва и брак със брачната половинка си, братовчедка по майчина линия, Ентисар Амер, с която имат четири деца.
Като офицер от въоръжените сили на Египет, Абдел Фатах ал-Сиси заема разнообразни командни длъжности в мотострелковите войски, а в края на 1980-те е изпратен за боен аташе в Рияд. Със завръщането си в страната приключва Египетската школа за висши офицери и продължава да натрупа квалификации със специализации в чужбина идващите две десетилетия – през 1992 година във Военния лицей в Оксфорд, Англия и през 2006 година в Карлайл, Пенсилвания, Съединени американски щати. През 2008 година е назначен за командващ на Северния боен окръг- Александрия, а по-късно и за шеф на военното разузнаване. На последната служба точно го сварва Арабската пролет от 2011 година и последвалата Египетска гражданска война, която докара до свалянето на президента Хосни Мубарак и провеждането на демократични избори в страната.
По това време Ал-Сиси е най-младият член на Висшия съвет на въоръжените сили на Египет – де факто хунтата, ръководеща страната след свалянето на Мубарак. Когато през август 2012 година, в опит да овладее действителната власт в Египет, новоизбраният президент от “Мюсюлманско приятелство ” Мохамед Морси съумява да изтласка огромна част от по-възрастните офицери от Съвета в пенсия, Абдел Фатах Ал-Сиси е назначен за министър на защитата и командващ въоръжените сили.
Като подобен заема водеща роля в египетския политически живот през лятото на 2013 година, когато националното неодобрение против ръководството на Мохамед Морси извежда по улиците на Египет повече хора от демонстрациите, довели до свалянето на Хосни Мубарак. На 1 юли Ал-Сиси дава 48-часов ултиматум на президента да подаде оставка, преди на 3 юли бойци да задържат Морси под стража, а на негово място да се сложи краткотраен държавен глава в лицето на Адли Мансур. Макар и към момента “само ” министър на защитата, властта е напълно в ръцете на военачалник Ал-Сиси. В последвалите седмици на митинги от страна на членове и последователи на “Мюсюлманско приятелство ” Абдел Фатах Ал-Сиси, с всеобщо национално утвърждение зад тила си, подхваща корав метод и армията не пести сили и патрони в разпръсването на митингите. Само на 14 август 2013 в Кайро са убити над 1000 души, участници в проява против властта и в поддръжка на Морси.
Народната обич обаче не стопира да кипи и с идването на 2014 година великански портрети на Абдел Фатах ал-Сиси към този момент могат да бъдат видени на всяко по-публично място в египетските градове. Малко откакто при започване на годината е създаден в сан фелдмаршал, през март Ал-Сиси афишира желанията си да се отдръпна от армията и да се кандидатира на президентските избори, които през май печели с 96%. На вота за държавен глава на Египет през април 2018 година усъвършенства резултата с 97 % от гласовете на египетските гласоподаватели.
Когато приказваме за хъбове
Амбиции на Египет в региона на енергетиката под егидата на Абдел Фатах ал-Сиси не липсват. Отделно от крупни планове с колоси като “Дженерал Електрик ” и “Сименс ”, които Египет развива взаимно към този момент няколко години, страната се цели в купата “глобален хъб за търговия с сила ”. В тази връзка на 17 ноември 2017 година в Никозия се организира тристранна среща сред президента на Кипър Никос Анастисиадис, гръцкия министър председател Алексис Ципрас и египетския държавен глава Абдел Фатах ал-Сиси. Темата: вероятното осъществяване на план за евро-африкански интерконекторен далекопровод, който чрез подводен кабел с дължина 1 619 км, да свързва електропреносните мрежи на трите страни.
За него
По-брутален от Мубарак
Египет под президента Абдел Фатах ал-Сиси е рисково място за дисиденти. (…) Парламентът одобри закони през 2017 година и 2018 година които дават пълномощия на управляващите да реализират директно следене на цивилен организации и медии. И закриват незабавно тези, чиито действия не дават отговор на ползите на държавното управление. Новият авторитаризъм в Египет не е просто продължение на ръководството на някогашния президент Хосни Мубарак, чиято тирания докара до свалянето му. Много по-брутален е.
Брус Ръдърфорд, политолог
Изпада в изолираност
След като се отърва от ислямистите, левичарите и либералите, беше единствено въпрос на време преди той (б.р. – президентът Ал-Сиси) да се обърне и против лоялните към режима му. Като някой, на който липсва легитимност, е некадърен да предприеме верните действия – а точно да си сътвори тази легитимност чрез класа от предприемачи, политически партии и институции, които да просперират под неговото ръководство. По този метод Ал-Сиси потъва все по-дълбоко в изолацията и репресиите.
Дейвид Хърст, публицист
Удобен на Тръмп
Президентът на Съединени американски щати към този момент ясно сподели, че не се интересува от практиките на режима на Ал-Сиси що се отнася до потъпкването на гражданските права. През юни 2017 година Тръмп даде “зелена светлина ” за блокадата против Катар, от Саудитска Арабия, ОАЕ, Бахрейн и Египет. Ал-Сиси безспорно е интерпретирал това като индикация, че ще продължи да получава американска помощ без значение от дейностите му вкъщи или в чужбина.
Мохамад Елмасри, откривател
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ