Радев сезира КС за новите енергийни вноски върху транзита на руски газ
Необмислените законодателни дейности опонират на Конституцията и европейското право и заплашват „ Булгартрансгаз “ с банкрут, е позицията на президента.
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за наредбите от Закона за надзор по използването на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, с които се постановат „ енергийни вноски “ върху вноса на съветски природен газ в България, както и върху неговия транспорт за Европа през територията на страната ни.
В настояването си до Конституционния съд президентът показва, че са нарушени редица положения, закрепени в Българската конституция. Оспорените текстове са в противоречие с правилото на законоустановеност на налозите и таксите, защото изначално не е ясна правната природа на нововъведената „ вноска “ и дали тя съставлява налог, такса или мито. Отбелязва се също по този начин, че са нарушени правилата за гарантиране на правото на благосъстоятелност и на свободната стопанска самодейност. Не на последно място, законът е признат в несъгласие с разпоредбите за практикуване на законодателна самодейност и с правилото на правовата страна.
Отбелязано е също, че държавите-членки на Европейски Съюз са в митнически съюз между тях и е въведена възбрана освен за мита сред страните членки, само че и за едностранно налагане на „ всички такси с равносилен на мито резултат “. В същото време при връзките на страните членки на Европейски Съюз с трети страни се ползва Обща митническа цена, която се дефинира от Съвета по предложение на Европейската комисия. Режимът на глобите на Европейски Съюз също не планува страните членки да постановат независимо спомагателни ограничавания.
Държавният глава към този момент изрази позиция, че решението на българския парламент води до недопустим риск за декапитализация и банкрут на структуроопределящо за българската енергетика сдружение, каквото е „ Булгартрансгаз “, и това е в допълнение съображение той да упражни своето пълномощие да сезира Конституционния съд.
Ето и цялостния текст на настояването на президента:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на разпореждания от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни наредбите на член 1, т. 2, член 5а, член 5б, член 5в, член 5г, член 5д, член 5е, член 5ж, член 7, алинея 1, т. 2, член 12, алинея 1 и на член 13 от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн., Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, посл. изменение и допълнение бр. 86 от 13.10.2023 г.) заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 17, алинея 1, член 19, алинея 1 и 2, член 60, алинея 1, член 84, т. 3, член 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Оспорените разпореждания са признати от 49-то Народно заседание на 28.09.2023 година. Те трансформират задачата и уголемяват приложното поле на закона, като го допълват с нова Глава втора „ а “ „ Енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 “. В закона е въведено ново предписание за събиране на енергийни вноски (чл. 5а), избрани са задължените лица (чл. 5б), размерът на енергийните вноски, интервала на тяхното отчитане и обявление (чл. 5в), внасянето им в доход на държавния бюджет (чл. 5г), начисляването на лихви при невнасянето им в период (чл. 5д), реда за възобновяване на недължимо платени или събрани вноски (чл. 5е) и признаването им за настоящи разноски за активността за задачите на данъчното облагане (чл. 5ж). По силата на член 7, алинея 1, т. 2 Агенция „ Митници “ ще реализира надзор върху събирането на енергийните вноски, а членове 12 и 13 от закона регламентират реализирането на отговорността за административните нарушавания, свързани с тях.
Законът за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна е признат за осъществяване на глобите, наложени от Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година по отношение на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.). Самият правилник планува разнообразни ограничаващи ограничения, които Европейски Съюз постанова „ за Русия да заплати по-висока цена за дейностите си за подкопаване на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на Украйна, както и за поощряване на мирното споразумяване на рецесията “. Доколкото тези ограничения засягат спирането и ограничението на икономическите връзки сред Европейски Съюз и Русия като трета страна, те попадат в обсега на Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Въз основа на член 215 от Договор за функционирането на Европейския съюз ограничаващите ограничения по отношение на Русия са наложени с нормативен акт на нивото на Европейски Съюз и страните членки следва да обезпечат идентичното им използване. Регламентът, както и неговите следващи промени и допълнения, не планува страните членки да постановат независимо спомагателни ограничавания по отношение на Русия.
В същото време страните членки на Европейски Съюз се намират в митнически съюз между тях. Правилата за свободно придвижване на артикули в границите на съюза включват два правилото: от една страна е въведена възбрана на митата върху вноса и износа сред страните членки, както и едностранното налагане на „ всички такси с равносилен на мито резултат “ (чл. 28 и член 30 от ДФЕС), а от друга – при връзките сред страните членки на Европейски Съюз с трети страни се ползва Обща митническа цена, която се дефинира от Съвета, по предложение на Комисията (чл. 28 и член 31 от ДФЕС).
Новата глава Втора „ а “ от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, като планува събирането на „ енергийна вноска “ върху вноса и директния транспорт на избрани типове природен газ от избран източник, всъщност съставлява налагането на „ такса с равносилен на мито резултат “ по смисъла на Договор за функционирането на Европейския съюз и е призната в нарушаване на правото на Европейски Съюз.
Освен това оспорените разпореждания опонират и на Конституцията на Република България, за което посрамвам пред Съда следните причини:
1. Несъответствие с правилото за законоустановеност на налозите и таксите (чл. 60, алинея 1 и член 84, т. 3 от Конституцията на Република България)
Изначално не е ясна правната природа на въведената „ енергийна вноска “. Не е ясно дали е налог, такса или мито.
В българския език откритото значение на думата „ вноска “ е „ парична сума, която от време на време се внася за погашение на обвързване или за извличане на несъмнено право “. В този смисъл се употребява „ здравноосигурителна вноска “, „ членска вноска “, „ апортна вноска “ и други под. Вноска се дължи като част от изплащането на зародило на несъмнено правно съображение обвързване или предвид на придобиването на несъмнено право.
По принцип в законодателството е неприемливо потреблението на понятия в отклоняване от общоупотребимия български език (чл. 36, алинея 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 година за използване на Закона за нормативните актове ). Думи и изрази с одобрено правно значение се употребяват в еднакъв смисъл във всички нормативни актове, а в случай че се постанова отклоняване – с спомагателна наредба се дефинира какъв смисъл се влага в понятието в съответния нормативен акт (чл. 37, алинея 1 и 2 от Указ № 883). Същите условия произтичат и от конституционния принцип за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията). Конституционният съд трайно акцентира в тази връзка, че този принцип може да бъде спазен само в случай че „ съдържащите се в нормативните актове разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви. Иначе те не биха били годни да контролират главните публични връзки “ (Решение № 8 от 4 юли 2012 година по к. д. № 16 / 2011 г.).
Не може да се отхвърли правото на законодателя посредством закон да разпорежда избрани отговорности на участниците в стопанския продан, нито правото на страната да дефинира такси за потреблението на избрани услуги. Но участниците в стопанския продан не може да бъдат натоварвани с изплащането на „ вноски “, без да е ясно защо обвързване или предвид на придобиването на какво право пораждат те. Задължението за заплащане на вноска няма независим темперамент, то е предопределено от съществуването на обвързване (за което би трябвало да има настрана правно основание) или от вероятността за придобиването на несъмнено право.
Като не откриват защо обвързване или предвид на какво право се постанова заплащането на „ енергийна вноска “, оспорените разпореждания в действителност не са годно съображение да породят обвързване за субектите да ги заплащат.
Оспорените разпореждания на член 5а и сл. от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, не отговорят на конституционния стандарт нито за налози, нито за „ такси “. Според практиката на Конституционния съд таксата „ се заплаща против осъществена услуга. Задължението да се заплати таксата се поражда от волята на жителя, който желае да се употребява от дадена услуга “ (Решение № 10 от 26 юни 2003 година по к. д. № 12 / 2003 г.).Таксите имат „ разходопокривна цел “ и при определянето на обвързване за заплащане на такси те би трябвало да бъдат ясно обвързани с даването на насрещна престация (Решение № 5 от 14 юни 2022 година по к. д. № 13 / 2021 г.), т.е. размерът на таксите би трябвало да подхожда на разноските, за даването на тази насрещна престация от държавните органи. Извън този принцип са единствено таксите, които имат темперамент на обществено обвързване към страната или общината, само че по оспорените разпореждания не става въпрос за такива.
При сходни случаи през 1997 година Конституционният съд е оповестил за противоконституционна наредбата на член 61, алинея 1, т. 5 от Закона за физическото образование и спорта, с който се открива заплащането на отчисления в размер на 3 % върху постъпленията от хазартни игри (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.), като в решението си Конституционният съд акцентира, че „ Конституцията не планува опция страната едностранно, даже и със закон, да задължава физическите и юридическите лица да заплащат вноски върху постъпленията от развиваната от тях правомерна активност в разнообразни фондове на разнообразни ведомства и органи на ръководство. Такава опция е планувана само за налозите, които посредством закон се дефинират от Народното събрание и следва да се заплащат, според наредбата на член 60 от Конституцията “.
Една година по-късно Конституционният съд заема аналогична позиция във връзка с наредбата на член 50, т. 2 от Закона за отбрана, рехабилитация и обществена интеграция на инвалидите (Решение № 31 от 24 ноември 1998 година по к. д. № 24 / 1998 г.), която натоварва застрахователите с спомагателни вноски към Фонд „ Рехабилитация и обществена интеграция “.
Изобщо трайно откритата процедура на Конституционния съд застъпва разбирането, че жителите и юридическите лица не може да бъдат „ ненужно и безпричинно обременени от финансови отговорности “ (Решение № 5 от 14 юни 2022 година по к. д. № 13 / 2021 г.) и че не е допустимо със закон да се задължават физическите и юридическите лица да заплащат отчисления от приходите си за правомерно упражнявана от тях активност (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.).
Оспорените разпореждания са в несъгласие с тези правила на две учредения. От една страна предметът на уредбата е неразбираем (данък, мито, такса), от там и правната природа на правните отношения, които пораждат. Без ясна насрещна престация може да се разпореди единствено налог, само че в тази ситуация това не е направено. Не е спазено условието законът да употребява точни и ясни понятия и не е спазено условието законът, като постанова заплащането на налог или такса, да прави това при ценене на главните конституционни права и свободи (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.). От друга страна, като дефинира размер на дължима „ енергийна вноска “ без да е ясно предвид на осъществяването на какво обвързване или придобиването на кое право, Народното събрание е надхвърлило конституционноустановените си функционалности по член 60, ал.1 и член 84, т.3 от Конституцията и не се е съобразило с правилото за законоустановеност на налозите и таксите.
2. Несъответствие с правилото за гарантиране на правото на благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 и 2 от Конституцията на Република България)
Като е работило отвън пълномощията си да дефинира налози и такси, Народното събрание е позволило непозволено ограничение на правото на благосъстоятелност и на свободната стопанска самодейност. По член 17, алинея 1 от Конституцията законодателят е задължен да приема такива правни механизми, чрез които да се подсигурява отбрана на правото на благосъстоятелност, в това число и законното право на притежателите да изискват от всеки различен индивид (включително и от държавата) да се въздържа от каквито и да било въздействия по отношение на личната му движимост. Държавата има и конституционно обвързване да обезпечава цялостно подпомагане на притежателите при реализиране на техните права. Самата правна уредба би трябвало да внася „ непоклатимост и неоспоримост в връзките на благосъстоятелност “.
Нарушението на Конституцията в тази ситуация произтича от смесването на двете правни качества, в които страната може да работи по отношение на вноса и преноса на природен газ. Като индивид по общественото право, страната има право да регламентира налози, такси, мита като публичноправни заплащания, в границите на рестриктивните мерки, които й постановат Конституцията, правото на Европейски Съюз и законите. Като притежател на газопреносната мрежа, посредством съответните икономически субекти, които ръководят държавната благосъстоятелност, страната влиза в разнообразни договорни връзки с юридическите лица, които употребяват тази мрежа. Отношенията сред стопанските субекти държавна благосъстоятелност, които ръководят газопреносната мрежа и стопанските субекти, които желаят да употребяват газопреносната мрежа, са частноправни връзки. Не може да се употребяват законодателните пълномощия на Народното събрание, с цел да се поправят контракти, в които са обвързани икономически субекти държавна благосъстоятелност. Обратното е корист с властническото състояние на страната, произвол и опонира на върховенството на правото.
Чл. 19, алинея 1 и 2 от Конституцията пазят свободния пазар и откритата конкуренция, които допускат равнопоставеност на всички икономически субекти, при което страната предлага едни и същи гаранции за всички юридически лица и не може да третира превилегировано другите форми на благосъстоятелност. Оспорените разпореждания на член 5а и сл. от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, са в нарушаване на този принцип, заради заложено изначално неравно отнасяне на тези, които транзитират газ единствено от Русия и като се изключва компресираният природен газ, който е превозен със профилирани съдове.
Несъмнено съществува правна рамка в правото на Европейски Съюз, която разрешава налагането на наказания на Русия, само че както беше посочено нагоре съгласно член 215 от Договор за функционирането на Европейския съюз когато тези наказания засягат свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, те са от изключителната подготвеност на Европейски Съюз, страните членки би трябвало да обезпечат еднообразното използване на тези наказания на територията на Съюза и не могат независимо да постановат наказания, които засягат митническия съюз.
Правото на благосъстоятелност и свободната стопанска самодейност са съществени права, само че не са безспорни и поради това могат да бъдат ограничавани, само че като се съблюдават конституционните стандарти за пропорция на наложените ограничавания. Ако такива се постановат в границите на националното законодателство, те би трябвало да бъдат съобразени с Конституцията и с правото на Европейски Съюз, да преследват законна цел и да са пропорционални. В случая са нарушени както Конституцията, по този начин и правото на Европейски Съюз, което изисква при търговията сред страните членки да не се постановат такси с равносилен на мито резултат.
3. Несъответствие с разпоредбите за практикуване на законодателната самодейност (чл. 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България) и правилото за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията на Република България)
Конституцията планува, че законодателната самодейност принадлежи на обособени народни представители или на Министерския съвет и че законите се одобряват от Народното събрание в две гласувания. Според Конституционния съд „ законодателната самодейност обгръща дейностите, посредством които субектите на правото по член 87, алинея 1 от Конституцията – всеки депутат и Министерският съвет – вършат оферти до Народното събрание за приемане на закон, за допълнение, изменение или анулация на действителен закон, което обвързва Народното събрание да упражни законодателните пълномощия, предоставени му с наредбата на член 84, т. 1 от Конституцията “ (Решение № 4 от 6 юни 2023 година по к. д. № 3 / 2021 г.). Законодателният развой е регламентиран в избрани в Конституцията императивни правила, чиято цел е „ да се избегне прибързаността и импровизацията “ (Решение № 3 / 2007 година по к. д. № 2 / 2007 г.).
Оспорените разпореждания са включени в отчета на Комисията по икономическа политика и нововъведения (водеща комисия) преди второ гласоподаване на законопроекта по реда на член 80, алинея 7, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) – това са оферти на самата Комисия по икономическа политика и нововъведения, които са направени въз основа на оферти на един от нейните членове, изложени устно по време на съвещанието на комисията (вж. 49-то Народно заседание, Комисия по икономическа политика и нововъведения, Протокол № 11 от 27 септември 2023 г.). В хода на същото съвещание на Комисията по икономическа политика и нововъведения излиза наяве, че в действителност националният представител „ припознава “ оферти на Дирекция „ Данъчно политика “ към Министерството на финансите, съгласно които в случай че се вкара „ енергийна вноска “, а не данък, това е „ по-малко уязвимо във връзка с нарушаване на европейското законодателство “.
По своя обсег и предмет предложенията на комисията нямат връзка с признатия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна. Те плануват основаването на напълно нова глава в обсъждания закон, с което се трансформира неговия смисъл и предопределение. От закон, който урежда контрола по използването на наложени от Европейски Съюз ограничаващи ограничения по отношение на Русия, той се трансформира в закон, който постанова независимо такива ограничаващи ограничения. По своята правна природа това са оферти за изменение и допълнение на настоящ закон, които съответстват с цитираното нагоре разбиране за практикуване на законодателна самодейност.
Изискванията за непоклатимост и предвидимост на законодателството, както и за публично разискване на законопроектите, произтичат от конституционните правила за правовата страна и за демократичния темперамент на нейното ръководство. Не е инцидентно, че в конституциите на други страни приемането на закони, свързани с налагането на налози и такси, са с по-особено ред на практикуване на законодателната самодейност, както и изискват наложително изговаряне на държавното управление.
Конституционният съд приема в своята процедура, че е възможно народните представители да вършат оферти сред първо и второ гласоподаване. Принципът на правовата страна обаче изисква сред конституционното разбиране „ законодателна самодейност “ и понятието от ПОДНС „ предложение “ да се прави ясна разлика. В случая по своя предмет, оспорваните разпореждания съставляват „ законодателна самодейност “ и с цел да бъдат годно признати в границите на демократичната и правова страна те би трябвало да дават отговор на конституционните условия – да са признати от Народното събрание в две обособени гласувания, да изхождат от оправомощен индивид (народен представител или Министерския съвет, а не от парламентарна комисия) и да дават отговор на условията за координация, аргументираност, предвидимост на законодателството, които следват от правилото на правовата страна.
Оспорваните разпореждания опонират на Конституцията заради обстоятелството, че по предмет съставляват законодателна самодейност, само че по процедура не са признати въз основа на годно упражнена такава и не са били подложени на две гласувания от Народното събрание.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поради изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на наредбите на член 1, т. 2, член 5а, член 5б, член 5в, член 5г, член 5д, член 5е, член 5ж, член 7, алинея 1, т. 2, член 12, алинея 1 и на член 13 от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн., Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, посл. изменение и допълнение бр. 86 от 13.10.2023 г.) заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 17, алинея 1, член 19, алинея 1 и 2, член 60, алинея 1, член 84, т. 3, член 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.
Източник: " Епицентър "
Президентът Румен Радев сезира Конституционния съд за наредбите от Закона за надзор по използването на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, с които се постановат „ енергийни вноски “ върху вноса на съветски природен газ в България, както и върху неговия транспорт за Европа през територията на страната ни.
В настояването си до Конституционния съд президентът показва, че са нарушени редица положения, закрепени в Българската конституция. Оспорените текстове са в противоречие с правилото на законоустановеност на налозите и таксите, защото изначално не е ясна правната природа на нововъведената „ вноска “ и дали тя съставлява налог, такса или мито. Отбелязва се също по този начин, че са нарушени правилата за гарантиране на правото на благосъстоятелност и на свободната стопанска самодейност. Не на последно място, законът е признат в несъгласие с разпоредбите за практикуване на законодателна самодейност и с правилото на правовата страна.
Отбелязано е също, че държавите-членки на Европейски Съюз са в митнически съюз между тях и е въведена възбрана освен за мита сред страните членки, само че и за едностранно налагане на „ всички такси с равносилен на мито резултат “. В същото време при връзките на страните членки на Европейски Съюз с трети страни се ползва Обща митническа цена, която се дефинира от Съвета по предложение на Европейската комисия. Режимът на глобите на Европейски Съюз също не планува страните членки да постановат независимо спомагателни ограничавания.
Държавният глава към този момент изрази позиция, че решението на българския парламент води до недопустим риск за декапитализация и банкрут на структуроопределящо за българската енергетика сдружение, каквото е „ Булгартрансгаз “, и това е в допълнение съображение той да упражни своето пълномощие да сезира Конституционния съд.
Ето и цялостния текст на настояването на президента:
И С К А Н Е
ОТ РУМЕН РАДЕВ
ПРЕЗИДЕНТ НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
за определяне на противоконституционност на разпореждания от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
На съображение член 150, алинея 1 и член 149, алинея 1, т. 2 от Конституцията на Република България се обръщам към Вас с искане да обявите за противоконституционни наредбите на член 1, т. 2, член 5а, член 5б, член 5в, член 5г, член 5д, член 5е, член 5ж, член 7, алинея 1, т. 2, член 12, алинея 1 и на член 13 от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн., Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, посл. изменение и допълнение бр. 86 от 13.10.2023 г.) заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 17, алинея 1, член 19, алинея 1 и 2, член 60, алинея 1, член 84, т. 3, член 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Оспорените разпореждания са признати от 49-то Народно заседание на 28.09.2023 година. Те трансформират задачата и уголемяват приложното поле на закона, като го допълват с нова Глава втора „ а “ „ Енергийни вноски върху вноса и директния транспорт на природен газ с генезис от Русия с кодове по КН 2711 11 00 и 2711 21 00 “. В закона е въведено ново предписание за събиране на енергийни вноски (чл. 5а), избрани са задължените лица (чл. 5б), размерът на енергийните вноски, интервала на тяхното отчитане и обявление (чл. 5в), внасянето им в доход на държавния бюджет (чл. 5г), начисляването на лихви при невнасянето им в период (чл. 5д), реда за възобновяване на недължимо платени или събрани вноски (чл. 5е) и признаването им за настоящи разноски за активността за задачите на данъчното облагане (чл. 5ж). По силата на член 7, алинея 1, т. 2 Агенция „ Митници “ ще реализира надзор върху събирането на енергийните вноски, а членове 12 и 13 от закона регламентират реализирането на отговорността за административните нарушавания, свързани с тях.
Законът за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна е признат за осъществяване на глобите, наложени от Европейския съюз по Регламент (ЕС) № 833/2014 от 31 юли 2014 година по отношение на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (OB, L 229/1 от 31 юли 2014 г.). Самият правилник планува разнообразни ограничаващи ограничения, които Европейски Съюз постанова „ за Русия да заплати по-висока цена за дейностите си за подкопаване на териториалната целокупност, суверенитета и независимостта на Украйна, както и за поощряване на мирното споразумяване на рецесията “. Доколкото тези ограничения засягат спирането и ограничението на икономическите връзки сред Европейски Съюз и Русия като трета страна, те попадат в обсега на Договора за действието на Европейския съюз (ДФЕС). Въз основа на член 215 от Договор за функционирането на Европейския съюз ограничаващите ограничения по отношение на Русия са наложени с нормативен акт на нивото на Европейски Съюз и страните членки следва да обезпечат идентичното им използване. Регламентът, както и неговите следващи промени и допълнения, не планува страните членки да постановат независимо спомагателни ограничавания по отношение на Русия.
В същото време страните членки на Европейски Съюз се намират в митнически съюз между тях. Правилата за свободно придвижване на артикули в границите на съюза включват два правилото: от една страна е въведена възбрана на митата върху вноса и износа сред страните членки, както и едностранното налагане на „ всички такси с равносилен на мито резултат “ (чл. 28 и член 30 от ДФЕС), а от друга – при връзките сред страните членки на Европейски Съюз с трети страни се ползва Обща митническа цена, която се дефинира от Съвета, по предложение на Комисията (чл. 28 и член 31 от ДФЕС).
Новата глава Втора „ а “ от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, като планува събирането на „ енергийна вноска “ върху вноса и директния транспорт на избрани типове природен газ от избран източник, всъщност съставлява налагането на „ такса с равносилен на мито резултат “ по смисъла на Договор за функционирането на Европейския съюз и е призната в нарушаване на правото на Европейски Съюз.
Освен това оспорените разпореждания опонират и на Конституцията на Република България, за което посрамвам пред Съда следните причини:
1. Несъответствие с правилото за законоустановеност на налозите и таксите (чл. 60, алинея 1 и член 84, т. 3 от Конституцията на Република България)
Изначално не е ясна правната природа на въведената „ енергийна вноска “. Не е ясно дали е налог, такса или мито.
В българския език откритото значение на думата „ вноска “ е „ парична сума, която от време на време се внася за погашение на обвързване или за извличане на несъмнено право “. В този смисъл се употребява „ здравноосигурителна вноска “, „ членска вноска “, „ апортна вноска “ и други под. Вноска се дължи като част от изплащането на зародило на несъмнено правно съображение обвързване или предвид на придобиването на несъмнено право.
По принцип в законодателството е неприемливо потреблението на понятия в отклоняване от общоупотребимия български език (чл. 36, алинея 1 от Указ № 883 от 24.04.1974 година за използване на Закона за нормативните актове ). Думи и изрази с одобрено правно значение се употребяват в еднакъв смисъл във всички нормативни актове, а в случай че се постанова отклоняване – с спомагателна наредба се дефинира какъв смисъл се влага в понятието в съответния нормативен акт (чл. 37, алинея 1 и 2 от Указ № 883). Същите условия произтичат и от конституционния принцип за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията). Конституционният съд трайно акцентира в тази връзка, че този принцип може да бъде спазен само в случай че „ съдържащите се в нормативните актове разпореждания са ясни, точни и непротиворечиви. Иначе те не биха били годни да контролират главните публични връзки “ (Решение № 8 от 4 юли 2012 година по к. д. № 16 / 2011 г.).
Не може да се отхвърли правото на законодателя посредством закон да разпорежда избрани отговорности на участниците в стопанския продан, нито правото на страната да дефинира такси за потреблението на избрани услуги. Но участниците в стопанския продан не може да бъдат натоварвани с изплащането на „ вноски “, без да е ясно защо обвързване или предвид на придобиването на какво право пораждат те. Задължението за заплащане на вноска няма независим темперамент, то е предопределено от съществуването на обвързване (за което би трябвало да има настрана правно основание) или от вероятността за придобиването на несъмнено право.
Като не откриват защо обвързване или предвид на какво право се постанова заплащането на „ енергийна вноска “, оспорените разпореждания в действителност не са годно съображение да породят обвързване за субектите да ги заплащат.
Оспорените разпореждания на член 5а и сл. от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, не отговорят на конституционния стандарт нито за налози, нито за „ такси “. Според практиката на Конституционния съд таксата „ се заплаща против осъществена услуга. Задължението да се заплати таксата се поражда от волята на жителя, който желае да се употребява от дадена услуга “ (Решение № 10 от 26 юни 2003 година по к. д. № 12 / 2003 г.).Таксите имат „ разходопокривна цел “ и при определянето на обвързване за заплащане на такси те би трябвало да бъдат ясно обвързани с даването на насрещна престация (Решение № 5 от 14 юни 2022 година по к. д. № 13 / 2021 г.), т.е. размерът на таксите би трябвало да подхожда на разноските, за даването на тази насрещна престация от държавните органи. Извън този принцип са единствено таксите, които имат темперамент на обществено обвързване към страната или общината, само че по оспорените разпореждания не става въпрос за такива.
При сходни случаи през 1997 година Конституционният съд е оповестил за противоконституционна наредбата на член 61, алинея 1, т. 5 от Закона за физическото образование и спорта, с който се открива заплащането на отчисления в размер на 3 % върху постъпленията от хазартни игри (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.), като в решението си Конституционният съд акцентира, че „ Конституцията не планува опция страната едностранно, даже и със закон, да задължава физическите и юридическите лица да заплащат вноски върху постъпленията от развиваната от тях правомерна активност в разнообразни фондове на разнообразни ведомства и органи на ръководство. Такава опция е планувана само за налозите, които посредством закон се дефинират от Народното събрание и следва да се заплащат, според наредбата на член 60 от Конституцията “.
Една година по-късно Конституционният съд заема аналогична позиция във връзка с наредбата на член 50, т. 2 от Закона за отбрана, рехабилитация и обществена интеграция на инвалидите (Решение № 31 от 24 ноември 1998 година по к. д. № 24 / 1998 г.), която натоварва застрахователите с спомагателни вноски към Фонд „ Рехабилитация и обществена интеграция “.
Изобщо трайно откритата процедура на Конституционния съд застъпва разбирането, че жителите и юридическите лица не може да бъдат „ ненужно и безпричинно обременени от финансови отговорности “ (Решение № 5 от 14 юни 2022 година по к. д. № 13 / 2021 г.) и че не е допустимо със закон да се задължават физическите и юридическите лица да заплащат отчисления от приходите си за правомерно упражнявана от тях активност (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.).
Оспорените разпореждания са в несъгласие с тези правила на две учредения. От една страна предметът на уредбата е неразбираем (данък, мито, такса), от там и правната природа на правните отношения, които пораждат. Без ясна насрещна престация може да се разпореди единствено налог, само че в тази ситуация това не е направено. Не е спазено условието законът да употребява точни и ясни понятия и не е спазено условието законът, като постанова заплащането на налог или такса, да прави това при ценене на главните конституционни права и свободи (Решение № 8 от 17 юни 1997 година по к. д. № 3 / 1997 г.). От друга страна, като дефинира размер на дължима „ енергийна вноска “ без да е ясно предвид на осъществяването на какво обвързване или придобиването на кое право, Народното събрание е надхвърлило конституционноустановените си функционалности по член 60, ал.1 и член 84, т.3 от Конституцията и не се е съобразило с правилото за законоустановеност на налозите и таксите.
2. Несъответствие с правилото за гарантиране на правото на благосъстоятелност (чл. 17, алинея 1 от Конституцията) и свободната стопанска самодейност (чл. 19, алинея 1 и 2 от Конституцията на Република България)
Като е работило отвън пълномощията си да дефинира налози и такси, Народното събрание е позволило непозволено ограничение на правото на благосъстоятелност и на свободната стопанска самодейност. По член 17, алинея 1 от Конституцията законодателят е задължен да приема такива правни механизми, чрез които да се подсигурява отбрана на правото на благосъстоятелност, в това число и законното право на притежателите да изискват от всеки различен индивид (включително и от държавата) да се въздържа от каквито и да било въздействия по отношение на личната му движимост. Държавата има и конституционно обвързване да обезпечава цялостно подпомагане на притежателите при реализиране на техните права. Самата правна уредба би трябвало да внася „ непоклатимост и неоспоримост в връзките на благосъстоятелност “.
Нарушението на Конституцията в тази ситуация произтича от смесването на двете правни качества, в които страната може да работи по отношение на вноса и преноса на природен газ. Като индивид по общественото право, страната има право да регламентира налози, такси, мита като публичноправни заплащания, в границите на рестриктивните мерки, които й постановат Конституцията, правото на Европейски Съюз и законите. Като притежател на газопреносната мрежа, посредством съответните икономически субекти, които ръководят държавната благосъстоятелност, страната влиза в разнообразни договорни връзки с юридическите лица, които употребяват тази мрежа. Отношенията сред стопанските субекти държавна благосъстоятелност, които ръководят газопреносната мрежа и стопанските субекти, които желаят да употребяват газопреносната мрежа, са частноправни връзки. Не може да се употребяват законодателните пълномощия на Народното събрание, с цел да се поправят контракти, в които са обвързани икономически субекти държавна благосъстоятелност. Обратното е корист с властническото състояние на страната, произвол и опонира на върховенството на правото.
Чл. 19, алинея 1 и 2 от Конституцията пазят свободния пазар и откритата конкуренция, които допускат равнопоставеност на всички икономически субекти, при което страната предлага едни и същи гаранции за всички юридически лица и не може да третира превилегировано другите форми на благосъстоятелност. Оспорените разпореждания на член 5а и сл. от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна, са в нарушаване на този принцип, заради заложено изначално неравно отнасяне на тези, които транзитират газ единствено от Русия и като се изключва компресираният природен газ, който е превозен със профилирани съдове.
Несъмнено съществува правна рамка в правото на Европейски Съюз, която разрешава налагането на наказания на Русия, само че както беше посочено нагоре съгласно член 215 от Договор за функционирането на Европейския съюз когато тези наказания засягат свободното придвижване на артикули в Европейски Съюз, те са от изключителната подготвеност на Европейски Съюз, страните членки би трябвало да обезпечат еднообразното използване на тези наказания на територията на Съюза и не могат независимо да постановат наказания, които засягат митническия съюз.
Правото на благосъстоятелност и свободната стопанска самодейност са съществени права, само че не са безспорни и поради това могат да бъдат ограничавани, само че като се съблюдават конституционните стандарти за пропорция на наложените ограничавания. Ако такива се постановат в границите на националното законодателство, те би трябвало да бъдат съобразени с Конституцията и с правото на Европейски Съюз, да преследват законна цел и да са пропорционални. В случая са нарушени както Конституцията, по този начин и правото на Европейски Съюз, което изисква при търговията сред страните членки да не се постановат такси с равносилен на мито резултат.
3. Несъответствие с разпоредбите за практикуване на законодателната самодейност (чл. 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България) и правилото за правовата страна (чл. 4, алинея 1 от Конституцията на Република България)
Конституцията планува, че законодателната самодейност принадлежи на обособени народни представители или на Министерския съвет и че законите се одобряват от Народното събрание в две гласувания. Според Конституционния съд „ законодателната самодейност обгръща дейностите, посредством които субектите на правото по член 87, алинея 1 от Конституцията – всеки депутат и Министерският съвет – вършат оферти до Народното събрание за приемане на закон, за допълнение, изменение или анулация на действителен закон, което обвързва Народното събрание да упражни законодателните пълномощия, предоставени му с наредбата на член 84, т. 1 от Конституцията “ (Решение № 4 от 6 юни 2023 година по к. д. № 3 / 2021 г.). Законодателният развой е регламентиран в избрани в Конституцията императивни правила, чиято цел е „ да се избегне прибързаността и импровизацията “ (Решение № 3 / 2007 година по к. д. № 2 / 2007 г.).
Оспорените разпореждания са включени в отчета на Комисията по икономическа политика и нововъведения (водеща комисия) преди второ гласоподаване на законопроекта по реда на член 80, алинея 7, т. 2 от Правилника за организацията и активността на Народното събрание (ПОДНС) – това са оферти на самата Комисия по икономическа политика и нововъведения, които са направени въз основа на оферти на един от нейните членове, изложени устно по време на съвещанието на комисията (вж. 49-то Народно заседание, Комисия по икономическа политика и нововъведения, Протокол № 11 от 27 септември 2023 г.). В хода на същото съвещание на Комисията по икономическа политика и нововъведения излиза наяве, че в действителност националният представител „ припознава “ оферти на Дирекция „ Данъчно политика “ към Министерството на финансите, съгласно които в случай че се вкара „ енергийна вноска “, а не данък, това е „ по-малко уязвимо във връзка с нарушаване на европейското законодателство “.
По своя обсег и предмет предложенията на комисията нямат връзка с признатия на първо четене Закон за изменение и допълнение на Закона по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна. Те плануват основаването на напълно нова глава в обсъждания закон, с което се трансформира неговия смисъл и предопределение. От закон, който урежда контрола по използването на наложени от Европейски Съюз ограничаващи ограничения по отношение на Русия, той се трансформира в закон, който постанова независимо такива ограничаващи ограничения. По своята правна природа това са оферти за изменение и допълнение на настоящ закон, които съответстват с цитираното нагоре разбиране за практикуване на законодателна самодейност.
Изискванията за непоклатимост и предвидимост на законодателството, както и за публично разискване на законопроектите, произтичат от конституционните правила за правовата страна и за демократичния темперамент на нейното ръководство. Не е инцидентно, че в конституциите на други страни приемането на закони, свързани с налагането на налози и такси, са с по-особено ред на практикуване на законодателната самодейност, както и изискват наложително изговаряне на държавното управление.
Конституционният съд приема в своята процедура, че е възможно народните представители да вършат оферти сред първо и второ гласоподаване. Принципът на правовата страна обаче изисква сред конституционното разбиране „ законодателна самодейност “ и понятието от ПОДНС „ предложение “ да се прави ясна разлика. В случая по своя предмет, оспорваните разпореждания съставляват „ законодателна самодейност “ и с цел да бъдат годно признати в границите на демократичната и правова страна те би трябвало да дават отговор на конституционните условия – да са признати от Народното събрание в две обособени гласувания, да изхождат от оправомощен индивид (народен представител или Министерския съвет, а не от парламентарна комисия) и да дават отговор на условията за координация, аргументираност, предвидимост на законодателството, които следват от правилото на правовата страна.
Оспорваните разпореждания опонират на Конституцията заради обстоятелството, че по предмет съставляват законодателна самодейност, само че по процедура не са признати въз основа на годно упражнена такава и не са били подложени на две гласувания от Народното събрание.
УВАЖАЕМИ КОНСТИТУЦИОННИ СЪДИИ,
Поради изложените съображения се обръщам към Вас с искане да обявите противоконституционност на наредбите на член 1, т. 2, член 5а, член 5б, член 5в, член 5г, член 5д, член 5е, член 5ж, член 7, алинея 1, т. 2, член 12, алинея 1 и на член 13 от Закона за надзор по използване на ограничаващите ограничения предвид на дейностите на Русия, дестабилизиращи ситуацията в Украйна (Обн., Дъждовни води, бр. 8 от 25.01.2023 година, посл. изменение и допълнение бр. 86 от 13.10.2023 г.) заради несъгласие с член 4, алинея 1, член 17, алинея 1, член 19, алинея 1 и 2, член 60, алинея 1, член 84, т. 3, член 87, алинея 1 и член 88, алинея 1 от Конституцията на Република България.
Предлагам да конституирате като заинтригувани институции Народното събрание, Министерския съвет, Министерството на финансите и Министерството на енергетиката.
Източник: " Епицентър "
Източник: trud.bg
КОМЕНТАРИ