Еволюционно сме програмирани за мързел
Необичайни опити с екзоскелет посочили, че нашият мозък и анатомията ни са устроени оптимално комфортно за извънредно „ мързелива “ и оптимално енергоефективна походка.
Това изяснява за какво фитнесът и постоянните разходки на пресен въздух едва оказват помощ за събаряне на непотребното тегло, излиза наяве от публикация, оповестена в сп. Current Biology.
„ Откритието е напълно разумно в подтекста на това, че избираме да вършим всичко с изразходването на минимално количество старания – да вземем за пример постоянно се стремим към задачата по най-краткия път и сядаме, вместо да стоим.
Ние открихме физиологичната причина за типичния човешки мързел, като установихме, че даже при осъществяването на такова неосъзнато деяние като да вземем за пример ходенето нашата нервна система управлява разхода на сила и непрекъснато усъвършенства маниера на придвижвания за понижаване на енергопотреблението “, споделя Макс Донелан (Max Donelan) от университета „ Саймън Фрейзър “ във Ванкувър (Канада).0
Донелан и сътрудниците му стигнали до въпросния извод, пробвайки се да разкрият тайната за това, по какъв начин човек се е научил да върви изправен и за какво хората са придобили маниера на вървене, който всички имаме през днешния ден. За тази цел учените събрали група от няколко доброволци, които облекли в специфични екзоскелети, след което ги приканили да се качат на пътеката за тичане.
Тези костюми били направени по подобен метод, че не помагали, а в противен случай – пречели на хората да се движат по този начин, както го вършат в естествена конюнктура, и ги карали да избират нетрадиционни обноски. Подобен прийом, както се надявали учените, трябвало да разкрие аргументите за придобиването на настоящата походка от индивида.
Походката на индивида се оказала оптимално мързелива. © Greg Ehlers
Експериментът надалеч не посочил това, което очаквали да видят откривателите – оказало се, че нашият мозък непрестанно проучва по какъв начин се движат краката и ръцете и последователно трансформира честотата на крачките, степента на обсег на краката и ръцете по време на осъществяването на всяка крачка и други детайли от процеса на придвижване в посока на минимизиране на разхода на сила.
Според учените нервната система организира сходна оптимизация даже когато походката е съвсем оптимална и енергопотреблението единствено с 5% надвишава идеала.
Засега учените не знаят тайната на това, по какъв начин мозъкът съумява да пресметна разхода на сила и да прави промени толкоз бързо. Както считат Донелан и сътрудниците му, в случай че успеем да открием „ центъра на мързела “ в нашата нервна система, то правилата на неговата работа ще бъдат копирани и употребявани за оптимизация на разноските в комплицирани механични устройства, състоящи се от десетки хиляди детайли, както нашите крайници.
