Ти пък кой си? Синдром на огледалния непознат
Необичаен случай е регистриран във Франция: 78-годишен мъж първо престанал да разпознава своето отражение, след което почнал да беседва и да се кара на непознатия в огледалото.
Този чудноват случай, който привлякъл вниманието на френските психиатри, е разказан в сп.. Списанието е профилирано за осветление на нетипични синдроми и отклонения от региона на невропсихологията, невропсихиатрията и поведенческата неврология.
78-годишният пациент Б. бил настанен в отделението по неврология на гр. Тур с необикновени недоволства. Известно е, че по-рано той е страдал от редица сърдечносъдови болести и е лекуван от Неходжкинов лимфом, само че не били закрепени никакви душевен отклонения при мъжа, който е разведен и има четири деца.
В продължение на 10 дни, предшестващи хоспитализацията, мъжът се оплаквал от наличие на външен човек в дома си. Човекът бил необикновен – криел се в огледалото в банята и изглеждал тъкмо като самия мосю Б. – същия цвят на косите, форма на тялото, същите облекла и жестове.
Човекът разговарял с неканения посетител и бил изумен, че той знаел доста за самия него. Той даже носил храна към огледалото с принадлежности за двама души. В края на краищата гостът не оценил гостоприемството, станал нападателен и дъщерята на мосю Б. решила да заведе татко си в болничното заведение.
Клиничното проучване не дало необикновени резултати – мъжът се ориентирал обикновено в пространството, прелестно разпознавал роднините си. Нормални били и кръвните проучвания и направената енцефалограма.
Но магнитнорезонансната томограма открила недоразвитост на задните отдели на мозъка, били открити също и съпътстващи болест на Алцхаймер бета-амилоиди в кръвта – ненормално свити белтъци, от които в съдовете могат да се образуват плаки. Въз основа на анализите на пациента било предписано лекуване – препаратът есциталопрам и невролептикът амисулфид, прилаган при остра и хронична шизофрения.
След три месеца разстройството изчезнало и мъжът съобщил, че непознатият повече не се появява.
Този случай, когато човек не разпознава себе си в огледалото, се оказал толкоз необичаен, че в научната литература разкрили единствено две сходни отклонения. През 1968 година е разказан случай с 61-годишна жена от Нова Зеландия с недоразвитост на основния мозък, която се плашела от своя двойник, когато се оглеждала. След 20 години бил разказан случай със 77-годишна жена с недоразвитост на темпоро-париеталната област от мозъка, която дълго си говорела със своето отражение.
Тогава учените решили да отнесат сходни случаи към особена форма на по този начин наречения синдром на негативния двойник (синдром на Капгра). Синдромът е наименуван в чест на френски психиатър, който го описал за първи път през 1923 година. Страдащите от него хора – нормално възрастни – считат, че роднините или познатите им най-малко един път или непрекъснато са заменяни от двойници.
Понякога те считат, че някъде съществува и техен личен двойник, който носи отговорност за осъществяваните от тях действия. Науката познава и разстройство с противоположен резултат – проксопагнозия, когато човек изпитва проблеми с разпознаването на познати му лица.
Според актуалните показа синдромът на Капгра се явява „ огледално отражение “ на проксопагнозията – пациентите, страдащи от него, могат добре да разграничават познати лица, само че са лишени от по този начин наречения прочувствен отклик на познати лица.
Случаят с мосю Б., считат създателите на публикацията, както и двата разказани други пациенти, е атипичен, защото разстройството му не е ориентирано към различен човек, а към самия себе си, по-точно – към личното му отражение в огледалото, счита доктор Капуцине Диар-Детоф от университетската болница в Тур, където е лекуван мъжът.
Авторите считат, че атипичният случай е доста по-сложен, до него водят съчетани нарушавания в мозъка на пациента.
„ Този случай разказва доста рядко необикновено положение, в което пациентът възприема себе си като чужд “, счита доктор Пол Райт от Еврейскияя медицински център в Ню Йорк.
