Необходимостта от наказания е може би най-трудната и неприятна част

...
Необходимостта от наказания е може би най-трудната и неприятна част
Коментари Харесай

Как да възпитавате тийнейджъра, без да му отнемате телефона

Необходимостта от санкции е може би най-трудната и неприятна част от родителството. Често методът, по който се опитваме да въведем ред, когато детето е пристъпило границите, води до още повече проблеми, в сравнение с в случай че не създадем безусловно нищо.

Тъй като смарт телефоните са значима част от живота на децата, доста родители практикуват извънредно елементарен способ за наказване: когато нещо се обърка, те лишават телефона. Но съгласно специалисти сходна тактика е освен неефективна, само че и нездравословна. Вредна е, тъй като поставя всички нарушавания под общ знаменател. Освен това наказването се базира на доминиране, владичество и изнудване.
Ето какво може да извършите вместо това.

1. Наказанието би трябвало да дава отговор на „ закононарушението “
Само тогава синът/дъщерята ще разбере какво е направил неправилно и възможностите да поправя държанието си ще са по-големи. Например, в случай че младеж се прибра у дома по-късно от „ отпуснатото “ от родителите време, той може краткотрайно да бъде стеснен от излизане вечер. Тоест ще трабва да се прибира в 20:00 вместо в 21:00 часа.
 Ако му отнемете телефона, ще го лишите от контакт с другари. Тогава наказването ще бъде прекомерно тежко за неговата постъпка и сигурно ще предизвикате протест и опозиция. Ето за какво е по-добре постоянно да се търси наказване, което по някакъв метод е обвързвано с нарушеното предписание и съответстващо на него по тежест.

2. Оставете последствията от постъпката му да го „ възпитават “
Често се оказва, че не е нужно родителите да подхващат и измислят нищо.
Правилното наказване за детето ще бъдат последствията от постъпката му, които неизбежно ще последват. Затова не се намесвайте в това, което би трябвало да се случи.
Например, в случай че синът ви каже нещо неприятно за другар, директният резултат ще бъде, че той ще се разсърди и ще спре да приказва с него. Много по-ефективно от всяко родителско морализиране и наказване, е всички тези естествени последствия да се случат. Те дават значими житейски уроци и се помнят до края на живота.

3. Възложете му спомагателни отговорности
Понякога лишаването от някои привилегии просто не работи, изключително когато става въпрос за младежи. Вместо това би трябвало да тръгнете по тъкмо противоположния път – да му добавите нови отговорности. Например, с цел да „ отработи “ злодеянието си, той би трябвало да направи нещо в къщата, което не е правил преди, или да оказва помощ на съседи, да прави доброволческа работа. В допълнение към общата изгода, младежът ще получи визия за ​работата в  полза на обществото, ще се учи на самообладание и постоянство. 

4. Похвалете положителното държание
Разбира се, отрицателните последствия от неприятното му държание могат да бъдат възпитанелни сами по себе си,  но от време на време похвалите дават по-добър резултата. Особено, в случай че родителите по-често имат мотив да се карат. Например, вместо да крещите на младежа всякога, когато подът на стаята му е затрупан с облекла и книги, се пробвайте да изчакате оня благополучен миг, когато нещата са на вярното място. И го похвалете.  Това може да го подсети идващия път още веднъж да подреди облеклата си в дрешника.

5. Нека телефонът на вашия младеж бъде под наставнически надзор
Това е по-добър ход от отнемането на телефона като наказване. По този метод можете да ограничите достъпа или времето за потребление на избрани приложения. Може също по този начин да зададете таймер за потребление на устройството. Това работи отлично, в случай че детето прекарва прекалено много време на телефона и заради това не прави домашни задължения или не си ляга в точния момент. Важното в случая е, че родителският надзор не пречи на детето да употребява телефона по предопределение, нито да поддържа връзка с вас или да беседва с другари.

Новите родители

Източник: obekti.bg

СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


Промоции

КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР