"Не вярвайте на интернета", или пътеводител на пловдивския пътник
" Немаш мекици бе! " - мощно възмутено възкликва възрастен пътуващ на автогара " Юг " в Пловдив, до момента в който си купува храна преди странствуване отвън града.
Мекиците не са единственото, което липсва. Верни написания онлайн за автобусните линии от Пловдив до заобикалящите го градове да вземем за пример също няма. Това обаче се схваща след това.
Разписанията, които можете да намерите в най-малко четири или пет уеб страницата, ще основат във вас едно подправено възприятие на мира, че рейсове има регулярно. Със сигурност може да се каже, че в тази ситуация с Пловдив - Карлово да вземем за пример това се оказва погрешно. А когато отидете на място и попитате за какво няма подобен рейс, ще бъдете посрещнати с " Ами то това не е правилно, къде го четете? Не вярвайте на интернета ".
Даже и най-добре планиращият странник, какъвто е методологичният и прецизен Финиъс Фог от класиката на Жул Верн " Около света за 80 дни ", би се видял в безусловно знамение за това по какъв начин би могъл да стигне от точка А до точка Б в България. За негово благополучие пътят му не е минал през Балканите, тъй като, като се изключи че липсва информация, тук би бил засмукан от пространствено-времевия континиуум, който се огъва към Пловдив. За да дадем образец - пътешестване с трен от Пловдив до Търговище (285 км) би ви лишило 13 часа. С рейс дори не е известно дали има такава алтернатива. Но да не бъдем амбициозни. Да стартираме с...
Реклама Автобусите
Първият проблем: градският превоз. Неговите написания са по-скоро пожелания, в сравнение с автентичен източник на информация. Липсват карти и обозначения по спирките, с които можете да се информирате за дестинациите на всяка линия. Електронните табла спорадично нацелват вярно, само че най-вече наподобява да работят по теорията на хаоса.
Преди няколко години този проблем беше решен, като с частна самодейност се даде право на Гугъл да работи с информацията и в този момент смарт телефоните значително нацелват най-малко посоките на превоза. Разписанията от дълго време не са правилни и в полза на истината е допустимо след няколко месеца Гугъл напълно да спре да ги поддържа, което би било призрачен сън за туристически град.
Междуградският превоз обаче е няколко епизода обратно. На пръв взор град с три или четири автогари би могъл напълно елементарно да направи централен уеб страница за пътувания, където разписанията на всеки от маршрутите да бъдат обновявани на ден или минимум седмично. Има уеб страница на " Хеброс бус ", които са притежател на част от тези автогари, където има в подменю информация за " заминаващи в близкия час ". Ако не пътувате в този час, ще би трябвало да гадаете.
Градският превоз в Пловдив в късните часове на деня и уикендите е нещо, на което не може да се разчита Фотограф: Антон Чепилски На перон 8
Състоянието на автогарите е другият миг. Половината от тяхната РЗП, където разнообразни табели сочат, че едно време е имало дейни кафенета, са барикадирани и затворени, оставяйки пасажерите да се сгушат начесто в дребното свободно пространство или да си търсят ориста на открито - в горещина или мраз. Хвърчащи листове в пликчета са залепени върху прозорците на обособените гишета. На тях написа, че от всяка каса може да се купи билет единствено за един тип дестинация, а някои от вероятните часове на пътешестване са задраскани. Тази информация също не е 100% достоверна.
Реклама
А в случай че имате нещастието да не говорите български, може единствено да ви пожелаем шанс.
Когато откриете своя рейс и купите билет, чакате на самия перон, където естествено мястото не стига. Проблемът е, че доста от пътуващите с подобен тип превоз са възрастни хора. За всички тях има едвам четири места за сядане.
Но да се върнем към утринния автобус към Карлово, който най-сетне потегля и обещаното време за идване е 1 час. С тази успокоителна мисъл репортерът на " Капитал Пловдив " заспа на седалката.
35 минути по-късно
Пътят освен не е преполовен, а рейсът дори не е стигнал до постройката на " Ален мак ", разстояние от 5 километра. само че, че би трябвало да се плануват най-малко 40 минути за излизане от самия Пловдив. Но едвам напуснал града, рейсът още веднъж стопира - на необозначена спирка в средата на нищото, откъдето се качват трима души.
Задръстванията в Пловдив единствено се усилват, а инфраструктурните планове в града единствено ускоряват този проблем Фотограф: Цветелина Белутова
Мекиците не са единственото, което липсва. Верни написания онлайн за автобусните линии от Пловдив до заобикалящите го градове да вземем за пример също няма. Това обаче се схваща след това.
Разписанията, които можете да намерите в най-малко четири или пет уеб страницата, ще основат във вас едно подправено възприятие на мира, че рейсове има регулярно. Със сигурност може да се каже, че в тази ситуация с Пловдив - Карлово да вземем за пример това се оказва погрешно. А когато отидете на място и попитате за какво няма подобен рейс, ще бъдете посрещнати с " Ами то това не е правилно, къде го четете? Не вярвайте на интернета ".
Даже и най-добре планиращият странник, какъвто е методологичният и прецизен Финиъс Фог от класиката на Жул Верн " Около света за 80 дни ", би се видял в безусловно знамение за това по какъв начин би могъл да стигне от точка А до точка Б в България. За негово благополучие пътят му не е минал през Балканите, тъй като, като се изключи че липсва информация, тук би бил засмукан от пространствено-времевия континиуум, който се огъва към Пловдив. За да дадем образец - пътешестване с трен от Пловдив до Търговище (285 км) би ви лишило 13 часа. С рейс дори не е известно дали има такава алтернатива. Но да не бъдем амбициозни. Да стартираме с...
Реклама Автобусите
Първият проблем: градският превоз. Неговите написания са по-скоро пожелания, в сравнение с автентичен източник на информация. Липсват карти и обозначения по спирките, с които можете да се информирате за дестинациите на всяка линия. Електронните табла спорадично нацелват вярно, само че най-вече наподобява да работят по теорията на хаоса.
Преди няколко години този проблем беше решен, като с частна самодейност се даде право на Гугъл да работи с информацията и в този момент смарт телефоните значително нацелват най-малко посоките на превоза. Разписанията от дълго време не са правилни и в полза на истината е допустимо след няколко месеца Гугъл напълно да спре да ги поддържа, което би било призрачен сън за туристически град.
Междуградският превоз обаче е няколко епизода обратно. На пръв взор град с три или четири автогари би могъл напълно елементарно да направи централен уеб страница за пътувания, където разписанията на всеки от маршрутите да бъдат обновявани на ден или минимум седмично. Има уеб страница на " Хеброс бус ", които са притежател на част от тези автогари, където има в подменю информация за " заминаващи в близкия час ". Ако не пътувате в този час, ще би трябвало да гадаете.
Градският превоз в Пловдив в късните часове на деня и уикендите е нещо, на което не може да се разчита Фотограф: Антон Чепилски На перон 8
Състоянието на автогарите е другият миг. Половината от тяхната РЗП, където разнообразни табели сочат, че едно време е имало дейни кафенета, са барикадирани и затворени, оставяйки пасажерите да се сгушат начесто в дребното свободно пространство или да си търсят ориста на открито - в горещина или мраз. Хвърчащи листове в пликчета са залепени върху прозорците на обособените гишета. На тях написа, че от всяка каса може да се купи билет единствено за един тип дестинация, а някои от вероятните часове на пътешестване са задраскани. Тази информация също не е 100% достоверна.
Реклама
А в случай че имате нещастието да не говорите български, може единствено да ви пожелаем шанс.
Когато откриете своя рейс и купите билет, чакате на самия перон, където естествено мястото не стига. Проблемът е, че доста от пътуващите с подобен тип превоз са възрастни хора. За всички тях има едвам четири места за сядане.
Но да се върнем към утринния автобус към Карлово, който най-сетне потегля и обещаното време за идване е 1 час. С тази успокоителна мисъл репортерът на " Капитал Пловдив " заспа на седалката.
35 минути по-късно
Пътят освен не е преполовен, а рейсът дори не е стигнал до постройката на " Ален мак ", разстояние от 5 километра. само че, че би трябвало да се плануват най-малко 40 минути за излизане от самия Пловдив. Но едвам напуснал града, рейсът още веднъж стопира - на необозначена спирка в средата на нищото, откъдето се качват трима души.
Задръстванията в Пловдив единствено се усилват, а инфраструктурните планове в града единствено ускоряват този проблем Фотограф: Цветелина Белутова
Източник: capital.bg
КОМЕНТАРИ