Като бягаш от това, което те наранява, няма да се излекуваш
Нека стартираме с универсалната истина, която всички знаем и тя е, че разделите са гадни. Те са същински мъчителни и ни карат да е чудим за какво изобщо сме почнали нещо с някой.
Разделите тестват какъв брой издържливи сме в действителност, само че не всичко е черно и бяло. Има една сива зона при разделите, за която никой не ти споделя. Тя е сред рационалността и лудостта и по тази причина е толкоз мъчно да се види.
Ето 5 чисти истини за разделите, които никой не ти споделя, и които могат да облекчат болката ти.
Не можеш да избираш да не изпитваш болежка, само че можеш да избереш да не страдаш.
Да изпитваш болежка и да страдаш са две разнообразни неща, въпреки постоянно да ги считаме за едно. След разлъка, тялото и мозъка ни минават през голямо количество болежка, която не можем да направляваме.
Сърцето те боли, мъчно ти е да дишаш и се чувстваш разочарована. Всичко това е неизбежно, само че страданието не е наложително.
Да страдаш значи да не можеш да спреш да премисляш нещата. Означава да си задаваш доста въпроси и да обвиняваш себе си и вселената за всички компликации, които раздялата ти е донесла.
Страданието е оня дребен глас в главата ти, който ти задава въпроси като: Какво щеше да се случи, в случай че направя това или това? Защо не забелязах по-рано? Защо аз? Сега идва най-трудната част – по какъв начин ще избереш да не страдаш, нали това става автоматизирано.
Да избереш да не страдаш несъмнено не е елементарно и се прави като спреш да си задаваш всички тези въпроси, тъй като не са същински.
Те не са част от теб, а са нещо, което може да бъде отстранено.
Думата „ заслужава ” е капан
Когато се случи нещо неприятно като разлъка, имаме склонността да я свързваме с думата „ заслужава ”.
Казваме си, че не сме го заслужили, и може би някой различен, го е заслужил.
Когато стартираме да дефинираме кой какво заслужава страдаме още повече.
Всички ние заслужаваме да изпитаме взаимна обич и единствената разлика е, че някои я изпитват по-рано от други.
Ако непрекъснато мислиш за това какво заслужаваш и какво не, се объркваш и натъжаваш още повече.
Що се отнася до раздели, би трябвало да забравите думата „ заслужава ”, тъй като другояче ще удължите болката си. Ако бягаш от това, което те наранява, няма да се излекуваш в никакъв случай.
Всички се оправяме друго с разделите. Някои пият нощ след нощ, някой се хвърлят в нова връзка, други намират нещо, което да ги разсейва от болката, която усещат.
Но истината е, че каквото и да вършим, единственото нещо, което ще ни излекува е времето.
Като бягаш от това, което те наранява, няма да се излекуваш.
Каквото и да правиш, болката ще спре, когато мине задоволително време.
Да простите на себе си и на някогашния е наложително, в случай че желаете да бъдете щастливи още веднъж. Със сигурност ще е доста мъчно да простиш на някой, който се е държал зле с теб, само че запомни, че го правиш за себе си.
Най-лошото, което можеш да направиш след разлъка е да се преструваш, че всичко е наред, до момента в който от вътрешната страна ти иде да избухнеш.
Да простиш на някогашния и на себе си е ключа за постигане на същинското благополучие още веднъж.
Защото в случай че изпитваш гняв, отчаяние и горест, те ще останат вътре в теб, до момента в който не простиш. Никога няма да можеш да започнеш нова връзка и да бъдеш щастлива с някой различен, в случай че не простиш на себе си и на някогашния за предходната.
Това е неизбежна част от живота, през която би трябвало да преминем, с цел да стартираме нова глава от живота си.
източник: lifezone.bg
