Що е минимализъм и има ли той почва у нас
Нека стартираме в обратна посока: явно има. Наскоро с изложбата " Минимализъм-BG " на 37 български художници от четири генерации се откри новата изложба на улица " Гладстон " в Пловдив. Куратори на експозицията са Красимир Русев и Румен Жеков. Имаме създатели, които работят в това направление, да вземем за пример един Николай Петков, който към този момент бе показан във в. " Сега ". Работите на Петков са извънредно спестовни от всяка позиция - постоянно платната му са с минимално вмешателство от страна на художника. Те са да вземем за пример изцяло лишени от триизмерна нереалност. Концептуализмът на създателя може да не подхожда на мнозина, само че явно прави почерка на минималиста различим, с разнообразни степени на уникалност.
Какво е това минимализъм обаче?
Английското minimal art - минимално изкуство - това е цяло направление, чиято съществена концепция може да се характеризира простичко - творчество с съществена концепция елементарност във всичко, последна спестовност на изразните средства.
Минимализмът като съответно направление в изкуството се свързва с феномени след Втората международна война, най-много с изобразителното изкуство в Съединени американски щати през 60-те и 70-те на предишния век. Известни художници, свързани с минимализма, са Ед Райнхарт, Тони Смит, Донълд Джъд, Джон МакКракен, Дан Флавин, Лари Бел, Франк Стела и други (Самите художници прочее не всеки път са съгласни да ги етикетират в такава класификация, само че за сгода на класификацията изкуствоведите го вършат и без тяхно единодушие.) Минимализмът постоянно е интерпретиран като реакция против крайния експресионизъм.
Изследователите нормално цитират Жан Метценже (или Жан Метцингер), писал във връзка абсурда на ревюто на кубистите през 1911 година в списание Cyril Berger. Той споделя: " Ние, кубистите, единствено си изпълнихме дълга, като създадохме нов темп за богатството на човечеството. Други ще ни последват и ще вършат същото. Какво ще намерят? Това е голяма загадка на бъдещето. Кой знае дали в миналото някой популярен художник няма да гледа
с пренебрежение жестоката игра на всякакви колористи
и няма да върне назад седемте цвята в първичното бяло единение, прегръщащо всички тях, който ще излага безусловно бели платна, без нищо върху тях? "
В необятен и по-общ смисъл европейските корени на минимализма се срещат в геометричните абстракции на художниците, свързани с Баухаус, в работите на Казимир Малевич, Мондриан и други, в съветския конструктивизъм, в творчеството на скулптора Константин Бранкуши. Твърди се, че футуристът Давид Бурлюк пръв е използвал термина " минимализъм " в изложбен азбучник на картините на Джон Греъм в Ню Йорк през 1929 година По-късно терминът необятно се употребява през 60-те години на предишния век. Други имена на това направление са ABC изкуство, минималистично изкуство, редуктивизъм...
Минималистичното изкуство се свързва с доста творби на Барнет Нюман, Ед Райнхарт, Йозеф Албърс и творби на доста огромни и разнообразни по натюрел художници като Пикасо, Марсел Дюшан, Джорджо Моранди и други. Може да се каже, че минималистичното изкуство се свързва най-много с две огромни имена - на Малевич и Ед Райнхард. Първият е представител на така наречен " супрематизъм ", придвижване, родено в Русия през 1915 година, което търси " чистата " нереална живопис. Малевич държи живописта да се освободи от каквото и да било символно или нагледно обръщение и да стане не-субектна. Ед Райнхард пък с монохромните си платна през 60-те на предишния век търси непрекъснато пустотата и нищото. А Франк Стела продължава Ед Райнхарт, като се движи към геометричната абстракция.
Минимализмът има своите достижения и в скулптурата
Скулпторите минималисти употребяват елементарни и обикновени структури от елементарни материали и постоянно ги оставят необработени. От напълно тривиално парче тротоар от металически плочки (Карл Андре) до повтаряне на сходни форми (Доналд Джъд) или до линейни композиции от пъстър или бял неон (Дан Флавин) - това е особено за тези създатели.
Освен това минимализмът прокламира сливането на жанровете. Съществува и минимализъм в музиката. Част от тези опити са се появили през 60-те в Съединени американски щати. Най-известните представители на музикалния минимализъм са Стив Райх, Майкъл Найман, Джон Адамс, Филип Глас, Тери Райли, Арво Пярт. Тази музика обгръща необятен набор от стилове, само че главното е в лаконизма и пестеливостта на музикалната фраза.
Интересно е, че минимализмът има своите въздействия върху дизайна, архитектурата и даже житейската философия по-късно. Днешният минималистичен дизайн се вписва в метода, въведен при започване на XX век от Баухаус и изключително от архитекти и дизайнери като Лудвиг Мис Ван дер Рое и Марсел Брайер. Работата на скулптори като Франк Стела или Доналд Джъд в действителност оказва огромно въздействие върху дизайнери като Широ Курамата. Между дизайнерите минималисти международни имена са още Джаспър Морисън, Жан-Мари Масо и други
Всъщност минимализмът е хвърлил сянка, в случай че не и осъществил изцяло въздействие и върху нашето облекло, и върху нашия обичай, и върху нашата ценностна система.
Минималистичната архитектура в модерния дом
има своя съществена характерност - премахването на ненужни вътрешни стени. Сигурно това е провокирало известността на стила на отворените кухни и трапезарии. Архитекти и дизайнери, които са работили в минималистична тенденция са Едуардо Соуто де Моура, Джон Поусън, Алваро Сиза Виейра, Йошио Танигучи, Тадао Андо, Алберто Кампо Баеза, Винсент ван Дуйсен, Клаудио Силвестрин, Луис Бараган и доста други.
Минимализмът шества и във фотографията. Фотографите минималисти се насочват към лапидарното изображение, в което един-единствен предмет или даже черно-бяло разграфено пространство задоволява сетивата и естетиката им. Някои фотографи стартират да се отдалечават от чисто минималистичната визия, с цел да комбинират минималистичните хрумвания с японски въздействия и дзен учението. Този вид " минималистична снимка " спада към образното изкуство на така наречен постминимализъм, в който графичните и геометрични изображения са същински " минималистични ". Някои от известните имена на минималистичната снимка са Чема Мадоз, Дейвид Фокос, Марк Цитрет и други
В киното основен представител на минимализма е
френският кинорежисьор Робер Бресон
В минималистичната стилистика на Бресон е налице забележителна централизация от основни изображения, само че без символика и кинореторика, без " спектакловост ".
Българският минимализъм в изкуството е елементарен за идентифициране, коства си обаче да обърнем внимание на деянията му в региона на вътрешния дизайн, архитектурата, даже издателската процедура. Той съществува и явно ще бъде и част от бъдещото - в доста области на естетиката и бита.
Какво е това минимализъм обаче?
Английското minimal art - минимално изкуство - това е цяло направление, чиято съществена концепция може да се характеризира простичко - творчество с съществена концепция елементарност във всичко, последна спестовност на изразните средства.
Минимализмът като съответно направление в изкуството се свързва с феномени след Втората международна война, най-много с изобразителното изкуство в Съединени американски щати през 60-те и 70-те на предишния век. Известни художници, свързани с минимализма, са Ед Райнхарт, Тони Смит, Донълд Джъд, Джон МакКракен, Дан Флавин, Лари Бел, Франк Стела и други (Самите художници прочее не всеки път са съгласни да ги етикетират в такава класификация, само че за сгода на класификацията изкуствоведите го вършат и без тяхно единодушие.) Минимализмът постоянно е интерпретиран като реакция против крайния експресионизъм.
Изследователите нормално цитират Жан Метценже (или Жан Метцингер), писал във връзка абсурда на ревюто на кубистите през 1911 година в списание Cyril Berger. Той споделя: " Ние, кубистите, единствено си изпълнихме дълга, като създадохме нов темп за богатството на човечеството. Други ще ни последват и ще вършат същото. Какво ще намерят? Това е голяма загадка на бъдещето. Кой знае дали в миналото някой популярен художник няма да гледа
с пренебрежение жестоката игра на всякакви колористи
и няма да върне назад седемте цвята в първичното бяло единение, прегръщащо всички тях, който ще излага безусловно бели платна, без нищо върху тях? "
В необятен и по-общ смисъл европейските корени на минимализма се срещат в геометричните абстракции на художниците, свързани с Баухаус, в работите на Казимир Малевич, Мондриан и други, в съветския конструктивизъм, в творчеството на скулптора Константин Бранкуши. Твърди се, че футуристът Давид Бурлюк пръв е използвал термина " минимализъм " в изложбен азбучник на картините на Джон Греъм в Ню Йорк през 1929 година По-късно терминът необятно се употребява през 60-те години на предишния век. Други имена на това направление са ABC изкуство, минималистично изкуство, редуктивизъм...
Минималистичното изкуство се свързва с доста творби на Барнет Нюман, Ед Райнхарт, Йозеф Албърс и творби на доста огромни и разнообразни по натюрел художници като Пикасо, Марсел Дюшан, Джорджо Моранди и други. Може да се каже, че минималистичното изкуство се свързва най-много с две огромни имена - на Малевич и Ед Райнхард. Първият е представител на така наречен " супрематизъм ", придвижване, родено в Русия през 1915 година, което търси " чистата " нереална живопис. Малевич държи живописта да се освободи от каквото и да било символно или нагледно обръщение и да стане не-субектна. Ед Райнхард пък с монохромните си платна през 60-те на предишния век търси непрекъснато пустотата и нищото. А Франк Стела продължава Ед Райнхарт, като се движи към геометричната абстракция.
Минимализмът има своите достижения и в скулптурата
Скулпторите минималисти употребяват елементарни и обикновени структури от елементарни материали и постоянно ги оставят необработени. От напълно тривиално парче тротоар от металически плочки (Карл Андре) до повтаряне на сходни форми (Доналд Джъд) или до линейни композиции от пъстър или бял неон (Дан Флавин) - това е особено за тези създатели.
Освен това минимализмът прокламира сливането на жанровете. Съществува и минимализъм в музиката. Част от тези опити са се появили през 60-те в Съединени американски щати. Най-известните представители на музикалния минимализъм са Стив Райх, Майкъл Найман, Джон Адамс, Филип Глас, Тери Райли, Арво Пярт. Тази музика обгръща необятен набор от стилове, само че главното е в лаконизма и пестеливостта на музикалната фраза.
Интересно е, че минимализмът има своите въздействия върху дизайна, архитектурата и даже житейската философия по-късно. Днешният минималистичен дизайн се вписва в метода, въведен при започване на XX век от Баухаус и изключително от архитекти и дизайнери като Лудвиг Мис Ван дер Рое и Марсел Брайер. Работата на скулптори като Франк Стела или Доналд Джъд в действителност оказва огромно въздействие върху дизайнери като Широ Курамата. Между дизайнерите минималисти международни имена са още Джаспър Морисън, Жан-Мари Масо и други
Всъщност минимализмът е хвърлил сянка, в случай че не и осъществил изцяло въздействие и върху нашето облекло, и върху нашия обичай, и върху нашата ценностна система.
Минималистичната архитектура в модерния дом
има своя съществена характерност - премахването на ненужни вътрешни стени. Сигурно това е провокирало известността на стила на отворените кухни и трапезарии. Архитекти и дизайнери, които са работили в минималистична тенденция са Едуардо Соуто де Моура, Джон Поусън, Алваро Сиза Виейра, Йошио Танигучи, Тадао Андо, Алберто Кампо Баеза, Винсент ван Дуйсен, Клаудио Силвестрин, Луис Бараган и доста други.
Минимализмът шества и във фотографията. Фотографите минималисти се насочват към лапидарното изображение, в което един-единствен предмет или даже черно-бяло разграфено пространство задоволява сетивата и естетиката им. Някои фотографи стартират да се отдалечават от чисто минималистичната визия, с цел да комбинират минималистичните хрумвания с японски въздействия и дзен учението. Този вид " минималистична снимка " спада към образното изкуство на така наречен постминимализъм, в който графичните и геометрични изображения са същински " минималистични ". Някои от известните имена на минималистичната снимка са Чема Мадоз, Дейвид Фокос, Марк Цитрет и други
В киното основен представител на минимализма е
френският кинорежисьор Робер Бресон
В минималистичната стилистика на Бресон е налице забележителна централизация от основни изображения, само че без символика и кинореторика, без " спектакловост ".
Българският минимализъм в изкуството е елементарен за идентифициране, коства си обаче да обърнем внимание на деянията му в региона на вътрешния дизайн, архитектурата, даже издателската процедура. Той съществува и явно ще бъде и част от бъдещото - в доста области на естетиката и бита.
Източник: segabg.com
КОМЕНТАРИ